Нежно изкушение (Дива любов)

Осемнадесета глава

През следващите няколко дни Робин просто не можеше да се измъкне от вцепенението си. Всичките му планове рухнаха и той не тръгна за Парамата, както се бе подготвил. Премисляше отново и отново всичко и за първи път в живота си имаше чувството, че не е в състояние да вземе каквото и да било решение. Изпълняваше почти механично задълженията си като магистрат, защото мисълта му бе насочена в съвсем друга посока. Съзнателно се стремеше да избягва Серина, защото се страхуваше от собствените си реакции при вида на жената, която бе разрушила шансовете му за щастлив живот с Кейт.

От своя страна Серина бе достатъчно разумна, за да разбере, че моментът е критичен. Сега трябваше само да чака търпеливо, и в края на краищата Робин щеше да бъде неин. Това съвсем не беше лесна работа, още повече, че Сайлъс Дод я следваше с блеснали от възхищение очи, където и да отидеше. Някъде дълбоко в себе си все пак изпитваше срам, че го бе използвала по такъв недостоен начин, но мисълта, че така ще има Робин завинаги, й се струваше достатъчно оправдание.

Един неочакван посетител завари Робин в кабинета му в административната сграда. Беше в началото на октомври, прекрасен пролетен ден и преселниците преминаваха на големи групи планината заедно с овцете, семействата си и цялата си покъщнина. Робин бе така дълбоко потънал в мрачните си мисли, че не чу кога вратата се е отворила. Осъзна, че не е сам, едва когато мъжки глас прогони мислите му:

— По дяволите, Робин, защо не си в Парамата при жена си?

Робин вдигна учудено глава и срещна хладните сиви очи на Бен Пенрод, в които имаше обвинение и почуда.

— Бен, какво правиш в Батърст? Отново ли гониш приключения?

— Този път съм просто на посещение, приятел. Когато помагах в прокарването на пътя през Сините планини, никога не съм си представял, че тук с такава бързина ще се появи град като Батърст. Исках с очите си да видя какво е постигнато за толкова кратко време. След Нова година тръгвам за Англия, искам да опозная повече места, но все пак си мисля, че бих могъл да се установя тук, като се върна, затова дойдох да разгледам града.

— Виждал ли си Кейт — попита нетърпеливо Робин.

— Да, виждах я — кратко отвърна Бен. В гласа му имаше някаква загадъчност, която разтревожи Робин. — Хокесбъри излезе от коритото си и наводни всичко наоколо преди няколко седмици. Отидох веднага в имението Маккензи, за да помогна на Кейт.

— Господи! И какво стана? Да не би да криеш нещо от мен?

— Успокой се, Робин, всичко е наред — увери го Бен. — Дъждът спря точно навреме и пораженията са незначителни. Не си ли получавал писмо от Кейт?

— Напоследък не ми е писала — призна Робин. — Благодаря ти, че си й помогнал, докато ме нямаше.

— Нали сме приятели, за бога, и ти би направил същото за мен.

— Да — разсеяно се съгласи Робин. Внезапно погледна на Бен с други очи и осъзна, че той е изключително красив и е почти на годините на Кейт. — Наистина ли само затова й помогна?

Робин разбираше, че говори глупости, но бе истински влюбен за първи път в живота си и не можеше да не изпитва ревност.

— По дяволите, Робин, иска ми се направо да те цапардосам през устата, не чувстваш ли, че ставаш смешен? Нима ме смяташ за такова нищожество и вярваш, че ще се опитам да прелъстя жената на най-добрия си приятел?

— Извинявай, Бен, просто не можеш да си представиш в какво ужасно положение се намирам.

Бен взе един стол и се настани срещу него.

— Не мога, наистина, но съм готов да те изслушам. А след това и аз ще ти кажа нещо. Кейси смята, че трябва да го знаеш. Но първо ми обясни защо не се връщаш в имението Маккензи, както беше обещал?

Робин изглеждаше ролкова нещастен, че на Бен му стана мъчно за него. Болката, която преживяваше приятелят му, само подсилваше увереността му, че има правилна позиция по въпроса за брака. И той отново се закле пред себе си никога да не се влюбва и да не се жени.

— Предполагам, че знаеш как ни завари Кейт двамата със Серина, когато пристигна в Батърст преди няколко месеца. Положих дяволски усилия, за да убедя Кейт, че Серина не значи нищо за мен и че всичко това е било само ужасна грешка. Но явно Серина доста се е постарала и е внушила на Кейт някакви ужасни неща, в които тя е повярвала. Кейт се съгласи да дойде да живее с мен в Батърст едва след като времето покаже, че Серина няма никакво право да ме задържи, ако разбираш какво искам да кажа.

— Да — потвърди объркано Бен, защото в същия миг осъзна какво е попречило на Робин да се завърне обратно при Кейт, както й беше обещал.

— Това ли е всичко, което можеш да кажеш, Бен — ядосан от своята безпомощност подхвърли Робин. — Серина ми съобщи преди няколко дни, че е бременна.

— И ти вярваш, че детето е от теб?

— Да, поне тя така казва. А и нямам основание да не й вярвам. Не е имала друг мъж, откакто пристигна в Батърст. Какво друго бих могъл да си мисля? Един път, Бен, само една проклета нощ, от която дори нищо не си спомням. Това не е честно. Обичам Кейт, но тя е прекалено горда, за да остане при мен след всичко това. Ясно е, че съм бил прокълнат още в деня на раждането си.

— Не можеш да бъдеш сигурен, че Кейт няма да те приеме — опита се да го успокои Бен.

— Знам го — твърдо повтори Робин. — Тя ясно ми го каза, когато я оставих в имението Маккензи преди два месеца.

— Но това е било преди… — Бен внезапно млъкна, защото осъзна какво щеше да каже.

— Преди какво? Какво искаше да кажеш, по дяволите?

Няколко минути Бен упорито гледа в пръстите на краката си, преди да вдигне отново очи към Робин. Робин почувства, че направо потъва в сивата бездна на този поглед, че скоро ще научи нещо изключително важно. Нямаше ни най-малка представа какво точно ще му съобщи Бен, но явно ставаше дума за значителна новина, след като Кейси го бе изпратила специално да му я предаде. Може би Бен наистина бе дошъл да поразгледа града, но Робин вече се съмняваше в това. Беше почти убеден, че той е дошъл по молба на Кейси и че ставаше дума за Кейт.

— Кейси смяташе, че ти трябва да знаеш — тържествено обяви Бен.

— Да знам какво? Ще ми кажеш ли най-накрая или ще трябва да го измъкна насила от теб?

— Кейт е бременна. Д-р Проктър го потвърди.

В миг цветът изчезна от лицето на Робин. По всяко друго време тези думи щяха да го изпълнят с неописуема радост. Но сега те прерязаха като с нож гърдите му и го доведоха до пълно отчаяние. Той с мъка си пое няколко пъти въздух, докато събере сили да вдигне глава и да погледне Бен.

— Добре ли си, Робин?

— Да…

Лъжеше, разбира се. Бе напълно разбит и нещастен и изпитваше такъв силен гняв към себе си и Серина, че не беше сигурен дали ще може да се въздържи да не й извие врата, ако в момента се появеше пред очите му.

— Какво ще правиш? Кейт те очаква в имението Маккензи.

— Не знам — отвърна Робин, все още в пълен шок от току-що чутото.

Припомни си как се бе шегувал с Кейт за забременяването й, но тя бе винаги така сигурна, че това е невъзможно, че накрая и той самият бе започнал да мисли така.

— Кейт има нужда от теб, Робин. Трябва да отидеш при нея. Тя ще разбере.

— Съмнявам се — отвърна Робин и в гласа му се долавяше пълно отчаяние. — Това, което направих е толкова ужасно, че никоя свястна жена не би могла да го забрави.

— Не избързвай, може би си несправедлив към Кейт. Дай й възможност сама да реши дали не иска да живее повече с теб. Бременността на Серина потвърдена ли е от лекар?

— Не, в Батърст няма лекар. Времето ще покаже.

— Ти нямаш време за пилеене — напомни му Бен. — Доколкото познавам Серина, тя е способна за излъже дори за нещо толкова важно, стига да постигне целта си. Ще ти призная, че и аз съм спал с нея няколко пъти. Човек не бива да й се доверява. Заведи я при д-р Проктър, нека той я прегледа и да ти съобщи заключението си.

— И ти си спал със Серина? Сега разбирам защо Деър не искаше да се женя за нея. Знаех, че не е светица, но никога не съм предполагал… по дяволите, това вече няма никакво значение, нали?

— За теб и Кейт има огромно значение.

Внезапно Робин осъзна какво точно искаше да му каже приятелят му. Този младеж бе наистина по-разумен, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Докато Деър и Робин бяха заети единствено със собствените си житейски проблеми, Бен бе доста възмъжал. И какъв мъж бе станал само! Сега съжаляваше жената, която би се влюбила в неудържимия дявол.

— Ти наистина си прав, Бен. Кейт не заслужава да бъде изоставена заради една интригантка като Серина. Няма какво да се самосъжалявам повече, това на никого няма да помогне. Ще науча истината, колкото и убийствена да е тя, и ще намеря начин да обясня на Кейт, че за мен тя и детето са по-скъпи дори от живота ми. Е, ще се опитам да се грижа и за детето на Серина, ако това се наложи, но няма повече да наранявам Кейт с отсъствието си само защото съм прекалено засрамен и не намирам сили в себе си да призная бащинството си и на друго дете.

— Ето това е същият Робин, когото съм познавал и уважавал през всичките тези години — зарадван се усмихна Бен.

— Да — замислено продължи Робин, — ще заведа Серина в Парамата и ще науча цялата истина.

— Кога тръгвате?

— Веднага щом Серина успее да се приготви. Вероятно след ден-два. Какви са твоите планове?

— Искаше ми се да остана в Батърст няколко седмици. Може да направя дори малка проучвателна експедиция на юг. След като земята около Батърст се свърши, хората ще потърсят нови територии, върху които да се установят. Корабът ми тръгва чак през януари, а дотогава нямам никакви други ангажименти.

— Можеш да останеш в моята къща, докато си в Батърст, Бен — предложи Робин. — Нямам представа кога ще се върна, но при всички случаи имението Флетчър ще има нужда от някой, който да наблюдава как вървят работите в мое отсъствие. Управителят на фермата ми е свестен човек, на него може да се разчита, но все пак предпочитам да има и още някой, когото добре познавам.

— Ще се радвам да ти помогна — отвърна Бен. — Не се тревожи за фермата, твоето отсъствие няма да й навреди. По-добре се постарай да сложиш ред в живота си.

След като вече бе решил какво да прави, Робин се зае бързо с подготовката на пътуването. Още същия ден, връщайки се от работа, той се отби при Серина. Тя го посрещна с радост и топлота, но мрачното му настроение и острите му думи веднага изпариха ентусиазма й.

— Събери си багажа, Серина?

— Багажа? Къде ще отиваме?

— В Парамата.

— О, Робин — зарадва се тя, — знаех, че накрая ще отстъпиш. В къщи ли ще ме отведеш? Реши ли се най-накрая да кажеш на Кейт, че очаквам дете от теб и за нея няма повече място в живота ти?

— Нямам намерение да казвам на Кейт подобно нещо. Ще те отведа при д-р Проктър. Ако потвърди, че си бременна, ще се погрижа за теб и детето ти. Това, разбира се, не означава, че ще живея заедно с вас.

Серина бе доста смутена и разочарована, но все още не се предаваше.

— С удоволствие ще се подложа на преглед при лекаря, ако това ще помогне да ми повярваш.

В думите й имаше ролкова увереност, че сърцето на Робин се сви от болка.

— За колко време ще успееш да се приготвиш?

— До утре. Добре ли е?

— Да, ще дойда да те взема сутринта. Облечи се добре, в планината все още е студено. Останалите неща ще приготвя сам.

Едва изрекъл последните си думи, той се завъртя и излезе от бараката.

Серина се усмихна доволно. Цели четири дни щеше да бъде насаме с Робин. Представи си как ще пресекат само двамата планината, как ще се възползва от десетките интимни ситуации, които можеха да възникнат по време на пътуването. Ако Робин очакваше, че лекарят ще отрече бременността й, ще бъде силно разочарован, подсмихна се тя доволно. Знаеше със сигурност, че е бременна. Имаше прекалено много признаци, които го потвърждаваха.

Когато Серина научи, че още няколко души ще пътуват заедно с тях, тя се намръщи и лошото й настроение продължи през всичките четири дни. Най-безцеремонно я натикаха във фургона заедно с още едно семейство, докато Робин яздеше на кон далеч от тях. През нощта трябваше да понася компанията на жените от семейство Кренц, а Робин спеше на съвсем друго място. Всъщност почти не успя да размени и дума с него, докато пресякоха планината и се отзоваха в подножието, близо до Парамата. След като се сбогуваха със семейство Кренц, Серина реши, че ще се отправят към имението Маккензи. Но бързо осъзна, че греши, защото видя, че Робин я води направо в кабинета на д-р Проктър. За щастие той беше там и когато Робин му обясни за какво става дума, само го изгледа странно и кимна с глава.

Робин крачеше нервно навън, докато Серина бе подложена на преглед. Искаше му се да вярва, че лекарят ще опровергае твърденията на Серина, но все пак не беше сигурен. Както му вървеше напоследък, нямаше да се учуди, ако съдбата отново поставеше живота му на карта. Мисис Кренц го бе информирала, че Серина се е чувствала зле по време на пътуването — няколко пъти повръщала и като че непрекъснато й е било лошо. Робин я изслуша, изпълнен с ужасно предчувствие, но все пак му остана мъничка надежда, че Серина разиграва театър.

Д-р Проктър излезе намръщен след прегледа, от което на Робин му се завъртя главата.

— Е, приятелю, каква е присъдата ти? Бременна ли е Серина или не?

— Да, със сигурност. Някой мъж ще стане баща след около седем месеца. — Той погледна изпитателно към Робин. — Имаш ли някаква представа кой е бащата?

— Да — призна неохотно Робин.

Тъй като не обичаше да се бърка в чужди работи, д-р Проктър не продължи да разпитва. Все пак у него останаха известни подозрения, но се молеше да греши. Познаваше Робин от доста време и не очакваше, че той може да постъпи по толкова долен начин, особено що се отнася до Кейт. Знаеше, че между тях има някакви проблеми, но в кое ли семейство ги нямаше?

— Предполагам, че си много щастлив, че и ти самият ще ставаш баща — започна Проктър, като предполагаше, че Робин вече се е видял с Кейт. — Кейт е здрава жена и съм сигурен, че всичко ще бъде наред.

— Още не съм я видял — объркано каза Робин. — Трябва първо да намеря място, където да настаня Серина, а след това ще се прибера.

Серина излезе от вътрешната стая точно навреме, за да чуе последното изречение.

— Аз вече има къде да се подслоня, Робин, ще дойда при теб — важно декларира тя. — След като вече знаеш, че не те лъжа, няма защо да отричаш, че между нас има връзка.

— Млъкни, Серина — рязко я прекъсна Робин. Беше му страшно неприятно, че и приятелите му ще научат за грешките и слабостите му. — Ще поговорим за това по-късно. Бих ти бил благодарен, ако запазиш всичко това в тайна, Дан.

— Никога не говоря за проблемите на пациентите си, Робин — увери го Проктър. В очите му се четеше известно объркване, макар че гласът му остана професионално безразличен. Изпитваше съжаление към Кейт и се тревожеше за бъдещето им, ако тя разбереше за Серина. Винаги бе изпитвал симпатии към Робин, но този път не можеше да не го осъди.

Не само Проктър бе разтревожен. Робин бе направо смазан. Нямаше търпение по-скоро да стовари някъде Серина и да се прибере вкъщи при Кейт. Нямаше ни най-малка представа как ще реагира Кейт, когато научеше за Серина, но независимо от това не възнамеряваше да я лъже.

Кейт тъкмо се бе качила горе да си ляга, когато чу някакъв шум на предната врата. Бързо се наметна с една дреха и слезе по стълбите, преди да са се разбудили слугите, които спяха в задната част на къщата.

— Един момент — извика тя, докато освобождаваше веригата на вратата. Не се и досети дори, че в къщата няма мъж, който би могъл да я защити, ако някой я нападне. Деър и Робин много пъти я бяха предупреждавали да не отваря вратата, когато не знае кой е. В този миг вратата се отвори с трясък и тя отстъпи назад, изпълнена със страх.

Той прошепна задъхано името й, докато прекрачваше прага и затваряше след себе си. Тя веднага го позна и в миг се оказа в прегръдката му.

— Робин! Вече си вкъщи. Най-после!

— Да — потвърди той със замайваща усмивка, — вкъщи съм, любов моя.

Като я притисна здраво в ръцете си, Робин се втурна нагоре по стълбите, вземайки ги по две наведнъж. Косата му бе все още мокра, тъй като се бе изкъпал в реката отзад, преди да влезе в къщата, и целият миришеше на чистота и свежест. Тя се притискаше силно към него, като мълчаливо благодареше на бога, че отново всичко бе наред в живота й. Закле се пред себе си да престане да поставя въпроса за Серина, а да обърне внимание само на Робин и на предстоящото раждане на първото им дете. Той я отнесе в спалнята им, затръшна с крак вратата след себе си и едва тогава я постави на земята. Лампата хвърляше бледи златисти отблясъци в стаята. Робин бързо смъкна дрехата и нощницата от Кейт и отстъпи малко назад. Очите му блеснаха от удоволствие, когато я огледа.

— Ти си толкова хубава, че очите ме заболяват, като те гледам. Господи, колко ми липсваше!

Внезапно Кейт бе обхваната от непреодолимо желание да го докосва, да чувства тялото му притиснато до своето и протегна ръка към него, без да каже нито дума.

— О, скъпа моя, знам какво чувстваш, и аз искам точно същото.

— Ти също много ми липсваше, Робин. Никога не съм предполагала, че човек може да се чувства толкова самотен. Никога повече не искам да се разделяме.

— Никога — закле се твърдо Робин.

После започна да я целува, устните му бяха топли и жадни, а ръцете му силно я притискаха към едрите му мускулести гърди. Кейт почувства силната му възбуда, когато краката им се преплетоха. Тя отвръщаше страстно на целувките му, а устните й сякаш сами се раздалечиха, когато езикът му се опита да проникне между тях. Робин продължи да я целува, а тя му отвръщаше с плам, който му доставяше огромно удоволствие. Ръцете му се плъзнаха надолу към хълбоците й и ги притисна силно към себе си. След това устните му се отделиха от нейните и започнаха да шарят надолу по тялото й, като най-напред се спряха на очарователната вдлъбнатина между гърдите й, после бързо намериха зърното на едната от гърдите й и започнаха с удоволствие да го смучат.

Той падна на колене и започна да обсипва с топли целувки бедрата й, а после се насочи малко по-нагоре, към покритото с къдрави косми пространство. Пръстите му се справиха чудесно в тъмната гора и бързо намериха онова чудно място, което при докосване й доставяше невероятно удоволствие. Кейт изпадна в истински възторг, когато усети твърдия му топъл език точно върху това място. Топли вълни я обляха и тя изпищя от удоволствие като се вкопчи здраво в раменете му, сякаш се страхуваше да не отлети някъде из облаците. Устните му й причиняваха и болка, и наслада, докато ръцете му върху хълбоците й умело я придържаха право срещу него.

— Робин, моля те, не мога за издържам повече!

Той изпита съжаление към нея и се изправи неуверено на крака, толкова възбуден, че лицето му се бе изопнало от напрежение. Но все още не бе свършил с нея, както тя се увери скоро. Като я вдигна на ръце, Робин я отнесе до леглото и възнамеряваше да я последва върху меката постеля, но тя го спря с ръка.

— Съблечи се, Робин, искам да те разгледам целия.

Кейт изпитваше не по-малко желание от него. Тя също изгаряше цялата от възбуда и изпитваше непреодолимо желание да го докосва с ръка.

Той се подчини нетърпеливо на молбата й, като разкъсваше копчетата, които отказваха да се откопчеят. Когато беше готов, застана за миг неподвижен в края на леглото, докато тъмносините й очи пробягаха с възхищение по силното му мускулесто тяло и се спряха долу, между краката, до неоспоримото доказателство за огромното му желание. Този неин поглед още повече го възбуди и той бързо притисна тялото си в нейното, готов всеки момент да експлодира. Придърпа я към себе си, а тя качи краката си на гърба му. Протегна ръцете си да го погали по лицето, после ги плъзна назад по врата му и придърпа главата му към своята. Устните им се срещнаха и когато усети, че неговите се разтварят от удоволствие, мушна езика си между тях.

Внезапно Робин се изви и Кейт се оказа над него, притиснала краката си около стройните му бедра. Устните им се разделиха и тя видя как радостно и щастливо блестят очите му.

— Язди ме, Кейт. Приеми ме в себе си и ме язди като див мустанг.

Тя повдигна с учудване вежди, защото в първия момент не можеше да разбере какво точно иска от нея. Но след като усети твърдия му член между бедрата си, осъзна за какво ставаше дума. Повдигна се лекичко и се намести точно над него, а после бавно се плъзна надолу.

— О, Кейт, ти си така топла и твърда. Толкова добра, господи, колко си добра — мърмореше с удоволствие Робин.

Той повдигаше ритмично хълбоците си и навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея, като й помагаше с ръце да влезе в същия ритъм.

В началото движенията им бяха бавни и ритмични, но само след миг ги овладя луда страст и Робин започна да се мята все по-бързо и по-бързо. Извила назад глава, Кейт го яздеше буйно, сякаш искаше да вземе сърцето, тялото и самата му душа. Получи ги и дори повече от това. За да отговори на страхотната нужда, която я бе овладяла, Робин я обърна отново под себе си, вдигна краката й на раменете си и проникна дълбоко в нея. Стискаше зъби, за да обуздае собствената си страст докато я задоволи напълно.

Тя усети първо леко припламване дълбоко в тялото си, после огънят започна да се разнася все повече, докато накрая избухна като истински взрив във върховния момент. Тялото й се сви от напрежението, главата й се изпъна назад, а ръцете й се свиха в юмруци. Тя изкрещя от удоволствие. За Робин бе истинска наслада да наблюдава лицето й в този миг на върховно удоволствие, а след това и той я последва в безкрайното им пътешествие към облаците и звездите.

Когато отново се върнаха на земята, не чувстваха нужда от думи. Лежаха щастливи един до друг, нежно се притискаха и галеха и само отвреме-навреме промърморваха нещо неразбираемо.

Най-накрая задъханите думи на Кейт нарушиха това блаженство.

— Очаквах те много по-рано.

— Имах страшно много работа и това ме задържаше — отвърна неопределено Робин. — Не бях груб с теб, нали?

Той едва сега се сети, че Кейт очаква дете от него и трябваше да внимава да не ги нарани и двамата.

— Беше точно какъвто те исках.

Очакваше да му каже за детето, но след като тя не го направи, той въздъхна и замълча, като реши да не й признава засега, че знае тайната. Не бе още готов да й каже за Серина. Не тази вечер. Тази вечер беше само тяхна.

— Всичко наред ли е в Батърст — опита се да подхване темата Кейт, като преди всичко очакваше да чуе дали Серина си е намерила съпруг.

— Всичко… върви добре — отвърна Робин, без да я поглежда в очите.

— По дяволите, Робин, много добре знаеш за какво говоря!

Защо Робин така упорито се мъчи да се измъкне, чудеше се тя. Все се опитва да отклони разговора от главното.

— Кейт, нека да не разваляме вечерта с приказки за Серина. Искам да се любим пак.

И преди тя да успее да протестира, той започна да я целува страстно, докато остана без дъх и мисъл, изпълнена само с едно едничко желание. Забрави бързо за Серина, докато целувките му и нежните му пръсти я водеха отново към върховен екстаз. Кейт му отвръщаше по същия начин, като галеше и целуваше нежно всяко кътче от тялото му. Показа й нова поза, като я обърна внимателно по корем върху леглото, а той се притисна отзад към нея. После повдигна единия й крак и проникна дълбоко в нея. С едната си ръка галеше и притискаше изпъкналите зърна на гърдите й, а другата се промъкна между краката й и бързо намери най-чувствителното й място, за да се притисне към него.

Отново горещи вълни се разляха по тялото й и изпита неповторимо удоволствие. Върховната наслада при него настъпи малко по-късно, когато тя малко поуспокоена вече, нежно го галеше.

— Робин.

— М-м-м.

— Искам да поговорим.

— По-късно — промърмори той. — Сега съм изтощен до смърт.

Умората бе действително една от причините за отказа му да разговарят, но той твърде добре знаеше за какво точно иска да го пита Кейт и затова му се искаше всичко това да се отложи колкото може повече. Имаше намерение да й каже цялата истина за Серина, но не тази нощ.

Но Кейт продължаваше да упорства.

— Искам да знам какво става със Серина. Тя все още ли е в Батърст? Къде живее?

Като разбра, че няма да може да отложи въпросите й, Робин седна в леглото, придърпа чаршафа, за да покрие голите им тела, които бяха почнали да изстиват след продължилата тъй дълго любов, и попита:

— Какво би искала да знаеш, любов моя?

— Къде живее Серина?

— Аз се преместих в новата къща преди около два месеца и разреших на Серина да остане в бараката, тъй като тя вече не ми трябва.

Кейт се намръщи, но прие обяснението без някакви особени възражения.

— Тя още ли е в Батърст?

— Не, в момента е в Парамата.

— Ти си я довел тук със себе си — попита Кейт с разтревожен глас.

— Да, но не пътувахме сами. С нас имаше още едно семейство. Почти не съм я виждал, докато пресичахме планината.

— Надявам се, че след като дойде тук, Серина няма… няма никаква власт над теб.

— Серина никога не е имала власт над мен — отвърна Робин.

Макар че думите му изглеждаха правдоподобни, Кейт бе обхваната от някаква неясна тревога. Чувстваше, че нещо не е наред и това я изпълваше със страх.

— Робин, разбирам, че нямаш никакво желание да говорим за Серина. Но ако все пак има нещо, което трябва да знам, моля те кажи ми го.

— Господи, Кейт, по-скоро съм готов веднага да си отсека дясната ръка, отколкото да ти кажа това. Никога не съм искал да те нараня. Обичам те.

Сърцето й подскочи и сякаш се качи в гърлото й и й пречеше да диша. В миг пребледня силно и нямаше сили да каже нито дума. Думите като че се подреждаха в мозъка й, но устните й отказваха да ги произнесат. Погледна към Робин с толкова широко отворени очи, че почти не се виждаха останалите черти на лицето й. Той бе отново поразен от тези тъмносини бездни, които нямо молеха за отговор.

— Съжалявам, Кейт, когато Серина ми каза, просто не можех да повярвам. Затова я доведох в Парамата. Знаех, че д-р Проктър ще ми каже истината. Господ да ми помага, господ да помага и на двама ни, но тя наистина е бременна от мен.

Робин би дал всичко на света, за да предотврати това ужасно разочарование на лицето на Кейт.

— Ти… ти сигурен ли си, че детето е от теб?

— Да — призна тъжно той. — Напълно сигурен. Серина не се е срещала с друг мъж след пристигането си в Батърст. Ако го беше правила, непременно щях да узная за това. Батърст е все още малък град и там има малко неженени мъже, ако не смятаме затворниците.

Кейт с мъка успя да преглътне новината. Като че започна да й се повдига, докато това съобщение се настани с пареща болка в стомаха й. Тя стана бавно от леглото и се приближи с вдървени стъпки към прозореца, като ясно осъзнаваше, че е гола. Гледаше среднощната тъмнина и не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че Серина очаква дете от Робин, а и тя трябва да му каже, че е бременна от него.

Робин се приближи към нея и я прегърна през раменете, като се опита да я притисне по-близо до себе си.

— Това не е краят на света, любов моя. И по никакъв начин не променя чувствата ми към теб. Ще се погрижа за Серина и детето й, но ти си единствената жена, с която бих искал да живея. Нашите деца са единствените деца, които желая.

Кейт се измъкна от ръцете му и се обърна с лице към него.

— Дължиш на Серина много повече от това — каза тя с безпрекословен тон.

— Казах ти, че ще се погрижа да не им липсва нищо. Ще й намеря добър съпруг.

— Ще подпиша документите за развод, Робин. Може би нещата ще се проточат, но Серина ще почака.

— По дяволите! Не искам никаква Серина — простена Робин.

— Мисля, че е малко късно за подобни изявления.

— Не мислиш ли, че наистина се мразя за нещо, което дори не помня да е станало? Не минава дори ден, без да проклинам тази своя ужасна слабост.

— Къде е Серина сега?

— Оставих я при Деър и Кейси. Те не бяха особено щастливи от това, но съм напълно сигурен, че никога няма да й позволят да се появи тук. Искам да забравиш за този глупав развод и да мислиш само за брака ни и за нашето бъдещо дете.

Кейт замръзна на мястото си. Дали Робин знаеше, че очаква дете от него?

— Какво те кара да мислиш, че ще имаме дете?

— Бен Проктър ми каза.

— Мога да отгледам детето си и без теб. Много добре си живеех преди сама, ще мога да живея така и в бъдеще. Единственото нещо, от което имам нужда, е имението Маккензи, имението и моето дете.

— Нашето дете!

— Моето — процеди през стиснатите си зъби Кейт. — Вземи Серина и се върни обратно в Батърст. Ще ти съобщя, когато въпросът с развода бъде уреден. Всъщност, искам веднага да напуснеш къщата ми.