Някой бди над теб

Трийсет и втора глава

Погребението на Логан Манинг бе събитие, уважено от над петстотин души — политици, бизнесмени, общественици, известни артисти и художници. Около двеста души от скърбящите отидоха на гробищата след службата в църквата и останаха в мъглата и студа, за да отдадат последно сбогом на известния архитект и да уважат мъката на вдовицата му.

Отсъствието на Майкъл Валенте правеше впечатление и медиите веднага отбелязаха това във вечерните си издания, въпреки че споменаваха известните имена на хората, които са били на погребението. Фотографите, които се бяха строили пред параклиса, придружиха процесията до гроба, но въобще не забелязаха елегантно облечената възрастна жена с прошарена коса. Старицата последна изказа съболезнования на вдовицата.

Никой не забеляза и когато тя взе ръката на Лий Манинг в своята. Единствено актрисата чу думите й:

— Племенникът ми реши, че присъствието му днес ще бъде неподходящо предвид тъжния случай. Вместо него дойдох аз да изкажа съболезнования от името на семейството ни.

Въпреки че непознатата приличаше на повечето от възрастните роднини на Логан, гласът й бе изпълнен със съчувствие и в говора й се усещаше мек италиански акцент, който мигновено напомни на Лий за топлината, с която винаги бе посрещана в „Анджелини Маркет“.

— Госпожо Анджелини? — въпросително рече тя и леко стисна ръцете на жената. — Много мило, че дойдохте! — Мислеше, че вече не би могла да пролее сълза, ала нежността в очите на старицата и това, че бе останала край гроба в студа, отново принудиха Лий да примигне, за да прогони сълзите. — Тук е прекалено студено и влажно за вас.

Заради студа никой от по-възрастните опечалени не бе отишъл на гроба. Повечето се бяха прибрали в домовете си или бяха отишли направо в дома на вдовицата. Лий покани госпожа Анджелини на помена, ала старата жена отказа.

— Мога ли да ви изпратя до дома? — попита Лий, докато двете бавно вървяха сред морето от надгробни плочи към паркираните на алеята коли.

— Имам кола — отвърна госпожа Анджелини и кимна към униформения шофьор, който придържаше отворена вратата на черно бентли.

Лий веднага позна шофьора.

— Моля ви, предайте на Майкъл, че ще му се обадя скоро — каза тя и помогна на старицата да се настани на задната седалка на лимузината.

— Ще му кажа. — Старицата се поколеба и сетне добави: — Лий, ако имаш нужда от нещо, трябва да му го кажеш. Той няма да те подведе като другите.