Огърлицата и кратуната

ГЛАВА ХIIIОказва се, че съдията Ди не е сам в ложето си;в последния миг той все пак излиза по-умен от един глупак

Събуди се от натрапчив, дразнещ сърбеж по врата. Стресна се, когато видя през решетката, че навън е тъмно. Спусна стъпала на пода и изтича до прозореца. За свое облекчение дочу как готвачите секат месото и си подпяват бодро. Щом все още не се разнасяха гръмки поръчки към келнерите, значи имаше време до вечерята. Той разтри врата си и в следващия миг откри, че дланта му е размазала множество ситни мравки. Няколко се бяха заплели в брадата и бакенбардите му, безброй от тях пъплеха отпред по робата му. Той раздразнено изтръска дребните буболечки.

Зад прозорците на Лан прозираше светлина, сгъваемата врата бе открехната, но отвътре не долиташе никакъв звук. Двама продавачи на зарзават влязоха в градината и се упътиха право към кухнята. Той изчака, докато си тръгнаха с опразнени кошници, после се шмугна навън към портичката в градинската стена. За негова изненада магарето си седеше на същото място, досами стената, и ровеше в боклуците. Върна се бързо в склада и грабна патериците. Почувства се по-уверен с тази маскировка и подкара добичето към кея.

Под мъждивите газени фенери на сергиите пред рибното тържище се бе събрало шарено множество, отвред се носеше гълчава, ехтяха пронизителни викове. Съдията Ди спря, за да изчака, докато вдигнат една каручка с пъпеши, която се обърна точно пред неговото магаре. Околните притичаха да помогнат на търговеца да си събере стоката. Един дрипав мъж сграбчи поводите на магарето.

— Аз ще ви преведа, Учителю — викна почтително той.

Докато импровизираният водач му проправяше път сред тълпата, съдията внезапно дочу как някой отзад прошепна:

— Вървят му по петите, но ще го хванат друг път!

Извърна се рязко назад. В мъждивата светлина успя да види само засмените лица на неколцина младежи, които побутваха магарето му. След миг вече бе далеч от гълчавата.

Съдията Ди яздеше озадачен. Битката в горския склад бе доказала категорично, че старият отшелник е на негова страна. Но току-що дочутата реплика, изречена от някой, който го бе взел за Учителя с кратуната, изглежда, означаваше, че даоистът по някакъв начин се осведомява за ходовете му. Каква ли би могла да бъде връзката между тайнствения старец и този объркан случай? Отново се опита да си припомни къде го бе виждал преди. Напразно.

Откъм реката пълзеше тънка вечерна мъглица. Сега, почти в края на кея, където нямаше магазин или сергии, всичко наоколо изглеждаше мрачно и унило. Единствените светлинки идваха от фенерите по носа на закотвена речна джонка и се чупеха в черните води.

Щом отмина първия склад от редицата, съдията слезе от магарето и подпря патериците на стената. После тръгна към високите дървета в другия край на просеката с преметнат на гърба меч. Когато се наведе, за да мине под един надвиснал тъмен клонак, над главата му прозвуча дрезгав шепот:

— Закъсняхте. Но и Хао още не е пристигнал.

Той вдигна глава и съзря неясния едър силует на един от телохранителите на Лан, покачен на дебел клон. Да, господин Лан наистина си разбираше от работата. Съдията тръгна през просеката и почука на вратата. Мъжът с длъгнестата глава му отвори веднага.

— Радвам се, че дойдохте — промърмори той. — Побиват ме тръпки от това място.

— Да не би да се страхувате от призрака на Тай Мин? — запита хладно съдията. Бутна пейката до стената и седна.

— Не съм от тези! — счетоводителят се разположи до него. — Да знаете как квичеше само, същинско прасе! Жалко, че тези тъпаци го оставиха да обърне петалата, преди да е започнал истинският разпит — дебелите му бърни се разкривиха в злобна усмивка. — Бяха го вързали точно на тази пейка.

— Не ме интересуват мизерните ви номера — съдията положи меча върху коленете си и се облегна на стената. — Но можете да разкажете какво изкопчиха от него.

— Почти нищо. Докато му гориха ходилата, непрекъснато крещеше, че бисерите не били у него. После много пищя, че нямало смисъл да продължават, че изобщо не ги бил вземал. Умря, проклинайки всички ни, този нагъл измамник! Идиотите му разпраха корема, за да проверят дали не е погълнал перлите. Без никаква полза, разбира се.

Той се взря в меча на съдията и нервно вметна:

— Този меч може да направи господин Хао подозрителен. Не мислите ли, че няма да е зле да го скриете засега?

— Не мисля.

Съдията скръсти ръце и опря брада в гърдите си.

Опита се да освободи съзнанието си от всякаква мисъл, но многобройните проблеми не го оставяха на мира. Засега трябваше да се съсредоточи върху убития касиер. Защото, дори и господин Хао да му съобщеше конкретните имена на заговорниците в двореца, той не би могъл да предприеме някакви законни действия срещу тях, преди да е открил самата огърлица. Принцесата специално бе наблегнала на това. Отново се зачуди какво ли е замислял Тай Мин, когато е решил да измами Лан. Все му се струваше, че един разговор с госпожа Уей, избягалата съпруга, можеше да му даде ключа за загадката, какво е направил Тай с огърлицата.

— Стойте мирно! — изръмжа той на счетоводителя, който се въртеше неспокойно на мястото си.

Единствената информация, с която разполагаше за госпожа Уей, бе тази, предоставена от Папратова Клонка. Извънредно умно момиче, но все пак момиче, пък и бе живяла само няколко месеца у семейство Уей. Колебаеше се дали да приеме безрезервно добрите думи, които бе изрекла за съпругата на чичо си. Според Папратова Клонка госпожа Уей не бе прелюбодействала с касиера, а самият съдържател на странноприемницата бе един противен дядка. И все пак скандално беше една жена да напусне мъжа си без никакво обяснение. Уей бе споменал, че любовникът й е някакъв скитник и нехранимайко. Трябваше да обмисли и това. Нужен му беше продължителен разговор със съдържателя на странноприемницата, но събитията препускаха толкова стремглаво, че…

— Какво си мърморите? — с раздразнение попита той седналия до него мъж.

— Ами започвам да се притеснявам за Хао. Чакаме вече почти час? Защо е насрочил среща, а не идва?

Съдията сви рамене.

— Защо питате? Може да са го задържали непредвидени…

Внезапно млъкна. После удари с юмрук по коляното си.

— Милостиви небеса, трябваше да се досетя!

— Какво. Защо? — заломоти другият.

— И аз съм същият глупак като теб — заяви с горчивина съдията Ди. — Разбира се, че срещата е била уловка!

Без да обръща внимание на уплашените въпроси на счетоводителя, той скочи на крака, изтича навън и изсвири два пъти пронизително с пръсти. Звукът процепи въздуха над смълчаната просека. Вратата на съседния склад се открехна леко и отвътре предпазливо надникна едно брадясало лице. После откъм боровата гора долетяха гръмки команди и дрънчене на оръжие. От дървото насреща се изръси едра тъмна фигура. Двама войници заловиха мигом телохранителя. Той направи опит да се съпротивява, но някой го удари с плоското на меча по главата и той се просна на земята. Изведнъж просеката загъмжа от въоръжени до зъби гвардейци. Докато двама от тях къртеха вратата на втория склад с бойните си брадви, капитан Сю притича до съдията, последван от лейтенант Лю.

— Не видяхме никой да идва след вас — каза капитанът. — Онзи мършавият там е господин Хао, нали?

— Не, не е той. Но този е замесен в мъченията и убийството на касиера. Арестувайте го незабавно. Хао изобщо не се появи. Къде са конете ви? Трябва да стигнем до „Синята чапла“ колкото може по-бързо.

Капитанът даде няколко гръмки заповеди на лейтенант Лю, сетне изтича към гората, а съдията Ди го последва.

— От колко войници ще имаме нужда? — запита през рамо Сю.

— Четирима стигат — отвърна задъхано съдията.

На горската пътека шестима кавалеристи охраняваха няколко десетки напълно екипирани коне. Съдията Ди и капитанът си избраха два от тях и се метнаха на седлата. Вече в движение капитанът викна на четирима гвардейци да ги последват.

Сред просеката войниците подреждаха заловените бандити на Лан и ги връзваха един за друг. Лейтенант Лю лично омотаваше с уверени движения тънко въже около китките на дългоглавия. Съдията Ди викна през рамо:

— Да не забравите магарето! Там е, отстрани.

Шестимата конници препуснаха в галоп към кея.