Огърлицата и кратуната

ГЛАВА XIXЕдна изчезнала съпруга излиза на бял свят;един висш сановник недоумява

На безлюдната улица ги очакваха два внушителни паланкина с брокатени завеси, всеки с по дванайсет носачи. Пред носилките, както и отзад бяха заели позиция гвардейци, въоръжени до зъби и вдигнали дългите си алебарди. Съдията Ди влезе в паланкина на управителя и му даде знак да го последва. Не размениха и дума по време на краткото пътуване до странноприемницата.

Господин Уей бе в приемната заедно с десетина свои гости. Те оживено обсъждаха кой ли би могъл да бъде високопоставеният императорски сановник, пристигнал в Речния град. Сред групата съдията забеляза стройно красиво момиче, облечено в скромна перленосива рокля. До нея стоеше добре облечен младеж с черна академическа шапка на главата. Бе стиснал под мишница лютня в брокатен калъф. Съдията заключи, че явно това е била музикалната двойка, отседнала в стаята под него. Обърна се към капитан Сю, който бе избързал напред пешком заедно със снажния си помощник.

— Освободете помещението! — нареди съдията. — Нека донесат три кресла и да ги сложат до стената в дъното.

Той се разположи в средното и даде знак на управителя и на полковник Кан да заемат съседните. После заповяда на капитана:

— Доведете съдържателя на странноприемницата Уей Чън.

Двама гвардейци въведоха съдържателя. Той се взираше изумен в тримата висши сановници. Войниците го принудиха да падне на колене.

— Преди две седмици — уведоми съдията своите колеги — този мъж заявява, че жена му е избягала с таен любовник.

Управителят нервно подръпна сивата си брадичка.

— Сигурен ли сте наистина, ваше превъзходителство, че тази мерзка история на един нископоставен ханджия би могла да заинтересува нас, висшите.

— Напълно съм сигурен — прекъсна го съдията Ди. После се обърна грубо към Уей: — Ти си един жалък скъперник! Само по себе си това не е престъпление. Но може да доведе до такова. В твоя случай е довело до жестоко убийство. Не си в състояние да понесеш загуба на пари, както не си могъл да понесеш и загубата на жена си. Не си я обичал, но си я смятал за своя неотнимаема собственост и си бил твърдо решен да не позволиш на друг да ти я отнеме. Решил си, че касиерът ти я задява.

Той посочи към декоративната решетка зад гишето.

— Както си седял зад своето писалище там, си наблюдавал зорко двамата и си подслушвал техните разговори около рецепцията. Когато си открил в чекмеджето картата с очертания от Тай маршрут, си заключил, че той възнамерява да избяга с жена ти. Мисля, че изводът ти е бил прибързан, но не мога да го докажа, тъй като касиерът не е жив. Както впрочем и жена ти. Защото преди две седмици си я убил.

Съдържателят вдигна към него разкривеното си от страх лице.

— Не е вярно! — викна той. — Тази долна твар ме изостави, кълна ви се.

— Не прави повече грешки, Уей — прекъсна го рязко съдията. — Вече си допуснал две и те са достатъчни, за да те откарат на дръвника. И наистина ще бъдеш обезглавен, защото си убил жена си без ни най-малко доказателство за прелюбодеянието й. Първо си сгрешил, когато често и грубо си я хокал, че харчи много, та си я принудил да приема даром курабийки от твоя колега в „Деветте облака“. Той й е дал няколко в самата нощ, когато си я убил. Втората ти грешка е била, когато не си унищожил всички нейни дрехи. И това отново се дължи на алчността ти. Вместо да изгориш дрехите й, си ги запазил, за да ги отнесеш в заложната къща. Но нима жена, която забягва с любовника си, би пропуснала да вземе някои от най-красивите си тоалети, особено любимия червен жакет, за който е знаела, че й стои чудесно — съдията се надигна. — А сега ще ви заведа в склада зад странноприемницата, господа. Капитане, нека хората ви хванат здраво обвиняемия и ме последват заедно с лейтенанта.

Той мина през канцеларията на съдържателя и прекоси задния двор. Кокошките закудкудякаха възбудено, подплашени от големия брой хора в бляскави одежди, появили се внезапно сред хилавите дървета и избуелите бурени.

Съдията влезе в лъхащия на плесен склад. Отмахна от пътя си няколко изпочупени стола и спря пред купчината конопени чували, неговото ложе от предишния следобед. Мравките, които тогава го бяха обезпокоили, бяха все още там. Изпълзяваха на върволици от пропукана плочка на пода и се насочваха в стройна, досущ войнишка редица през чувалите, а след това потъваха в малка дупка на тухлената стена, от която се бе отронило парче цимент. Съдията Ди се изправи и се обърна назад.

Управителят бе скръстил ръце в широките ръкави на величествената си одежда. Надменното му изражение недвусмислено показваше, че решително не одобрява настоящата процедура, но примирено се подчинява на no-висшата инстанция. Полковник Кан отправи въпросителен поглед към капитан Сю, който само повдигна вежди и изгледа своя помощник. Но Лю бе приковал очи в съдията Ди. До вратата двама стражници стояха зад Уей. Той бе забил поглед в земята. Съдията Ди посочи към стената над купчината чували и каза:

— Някой е замазал наскоро тази част от стената. И то доста неумело. Донесете ми чук и лост от кухнята, Лю — той се поглади замислено по брадата и си припомни, че предишната вечер не бе забелязал пресния бял цимент между тухлите вероятно поради мъждивата светлина. Взря се в празния чувал, в който се бе спънал. Явно е бил пълен с вар. А що се отнася до страховития кошмар, присънил му се в склада. Поклати невярващо глава.

Веднага щом Лю размести няколко тухли, помещението се изпълни с ужасна смрад. Управителят бързо отстъпи назад, закрил носа и устата си с ръкав. След това лейтенантът използва цялата си тежест, за да натисне лоста, и наведнъж се порутиха цяла редица тухли. Собственикът на странноприемницата понечи да хукне навън, но стражите го сграбчиха за ръцете.

В дупката на стената се очерта фигурата на изправена жена, облечена в синя рокля, зацапана с вар и засъхнал хоросан, с глава, наведена под неестествен ъгъл към гърдите, и сплъстена дълга коса. Съдържателят изкрещя от ужас, когато тялото започна бавно да се накланя напред и накрая тупна тежко на пода.

Съдията Ди се наведе и безмълвно посочи към двете плесенясали курабийки, изтърколили се от левия й ръкав, почернели от налазили ги мравки.

— Явно не си разполагал с много време, Уей — каза студено той, — но да зазидаш трупа, без да прегледаш дрехата, е било огромен пропуск. Сладките са привлекли множество мравки и именно тези усърдни насекоми ми дадоха ключа към мястото, където си скрил тялото. Кажи сега как уби съпругата си?

— Беше, беше време за вечеря — запъна се Уей с наведена глава. — Всички слуги бяха заети с разнасяне на храната по стаите. Удуших я в канцеларията си. После я пренесох тук. — той се разхлипа неудържимо.

— Натоварвам ви, Сю, да повдигнете в надлежния срок обвинение срещу Уей за предумишлено убийство. А вие, Лю, трябва да затворите убиеца в килия — той се завъртя на пети и даде знак на останалите да го последват. После, когато пресичаха приемната, им посочи рецепцията.

— Извадете и двете чекмеджета, Сю, и ги донесете в съдебната зала. Но внимавайте, с цялото им съдържание! А сега се връщаме в щаба, господа.

Вече вътре в паланкина, управителят си позволи да го заговори за пръв път.

— Забележителен пример на проницателност, ваше превъзходителство. И все пак това беше само един случай на грубо насилие, извършено в средите на простолюдието. Мога ли да попитам каква връзка има то със сериозното престъпление в двореца, за което всъщност ни призовахте?

— Скоро ще узнаете и това? — бе спокойният отговор.