Парижката квартира

Пет години по-късно

Това е истината, Джулиан.

Това е твоята история. Това е нашата история.

Тази, която току-що завърших в старата си тетрадка със спирала.

Онази сутрин ние не те оставихме в спешното отделение в болница „Белвю“. Продължихме да караме на север до детския здравен център в Ларчмънт, основан от Диана Рафаел с парите от продажбата на картините на Лоренц.

Ти остана там един месец. Постепенно се възстанови физически и възвърна зрението си. Преживяното остана само като неясен спомен в съзнанието ти. Нямаше представа колко време е минало, не помнеше предишния си живот, нито отвличането ти, и продължи да ме наричаш „татко“.

Ние използвахме този месец, за да организираме нещата. Майка ти „узакони“ нашия граждански статус. След като бе работила за федералната програма за защита на свидетели, тя знаеше към кого да се обърне за достоверен фалшив акт за раждане. Така ти официално стана Джулиан Кутанс, роден на 12 октомври 2011 г. в Париж, с родители господин Гаспар Кутанс и госпожа Маделин Грийн.

Преди да напуснем Съединените щати, двамата с нея се върнахме на „Найт Шифт“ с туби с бензин и запалихме кораба.

След това заминахме за Гърция и се установихме да живеем на остров Сифнос, където ме чакаше моята платноходна яхта. Детството ти беше озарено от цикладското слънце и бе съпроводено от плисъка на сребристите вълни и шумоленето на храсталаците.

За да ти помогна да забравиш мрака, не знаех нищо по-добро от яркото синьо на небето, от сянката на маслиновите дървета, от ментоловата свежест на дзадзики, от мириса на мащерка и жасмин.

Вдигам глава от тетрадката си и те гледам как вървиш по плажа пред къщата. Очевидно тактиката ми е била успешна, защото си много хубав и пращиш от здраве, макар че още се боиш от тъмнината.

— Мамо, виж, летя като самолет!

Ти разперваш ръце и започваш да обикаляш тичешком около майка си, която се залива от смях.

Изминаха пет години от онази декемврийска сутрин на 2016 г. Пет щастливи години. Началото на нов живот за Маделин, за мен и за теб. Истинско прераждане. Ти върна в живота ни неща, които отдавна бяхме изгубили: безгрижие, надежда, доверие, смисъл. Когато пораснеш и прочетеш тези редове, ще разбереш, че майка ти и аз невинаги сме били спокойните родители, които познаваш.

Обаче нашият семеен живот ми помогна да разбера нещо. Появата на детето изличава всички преживени горчилки, абсурдността на света, неговата грозота, бездънната глупост на поне половината човечество, страхливостта на всички онези, които са склонни да действат подмолно. Когато имаш дете, внезапно звездите ти се подреждат в небето. Всичките ти грешки, лутания, всичките ти недостатъци са изкупени от опрощаващата светлина, която грее в очите му.

Не минава и ден, без да мисля за онази декемврийска утрин, за първия път, когато те взех в прегръдките си. Онази сутрин в Ню Йорк бушуваше виелица, студът ме пронизваше, над главите ни кръжаха обезумели птици и едно дърво ронеше кървави сълзи в снега. Може аз да те освободих онази сутрин, но ти спаси мен.

Сифнос Цикладски острови 12 октомври 2021 г.