Походът на дракона

Глава II

Когато Мнемент изникна от между над Уейр Форт, се оказа, че е толкова високо в небето, че Уейра се виждаше като едва забележима точица в тъмнеещата долу земя. Изненаданото възклицание на Ф’лар секна от острия студен въздух, опарил дробовете му.

— Трябва да бъдеш спокоен и хладнокръвен — каза Мнемент, като думите му се сляха с възклицанието на ездача. — Ти трябва да контролираш тази среща! — и бронзовият Дракон започна спираловидно да се спуска към Уейра.

Ф’лар знаеше, че когато Мнемент използва такъв заповеден тон, никакви забележки не биха могли да променят държанието му. Той се учуди на неочакваната инициативност на голямото животно. Ала бронзовият Дракон бе наистина прав.

Ф’лар нямаше да постигне нищо, ако се нахвърли върху Т’рон и другите предводители на Уейрове, за да изкопчи възмездие за своя ранен Помощник-водач; или пък ако покажеше, че се дразни от скритата обида, съдържаща се в определянето на часа на срещата. Като предводител на Уейра на виновния ездач, Т’рон забави отговора си до Ф’лар, любезно помолил за среща на всички Водачи, на която да се обсъди неприятния инцидент в Работилницата. Когато най-после отговорът на Т’рон пристигна, се оказа, че срещата е определена за времето, когато застъпва първия наряд по уейрфортско време, или полунощ по бендънско време. Това бе възможно най-неприемливият час за Ф’лар, а несъмнено и за другите източни Уейрове — Игън, Иста, та дори и Телгар. Д’рам от Иста Уейр и Р’март от Телгар, а вероятно и Г’нариш от Игън би трябвало да скастрят Т’рон за този час, въпреки че тяхната часова разлика не бе така голяма, както тази на Уейр Бендън.

Значи Т’рон искаше да извади Ф’лар от равновесие и да го ядоса. Следователно, Ф’лар трябва да бъде самата любезност. Ще се извини на Р’март, Д’рам и Г’нариш задето ги е обезпокоил, давайки да се разбере, че Т’рон бе определил този неудобен час.

Главният аргумент на вече спокойния Ф’лар нямаше да бъде атаката върху Ф’нор, а нарушаването на две от най-важните уейрски правила, правила които трябваше да са така вкоренени в съзнанието на всеки един ездач, че неспазването им да бъде изключено.

Беше абсолютно немислимо един ездач да извежда зеления си Дракон или Кралица от Уейра, ако тя е на път да излети за любовен полет. Нямаше никакво значение, че зелените Дракони са стерилни защото дъвчат огнен камък. Неудържимият им сексуален глад можеше да афектира и най-нечувствителния човек. Разгонената женска дава изключително силен израз на чувствата си. Някой зелено-кафяви двойки бяха също толкова шумни колкото и бронзово-златните. Добичетата в техния район направо побесняваха, а домашните и уеровите птици изпадаха в дива истерия. Реакциите на несвикнали млади хора, податливи на това влияние, често бяха непредвидими. Състоянието на Драконите при разгонване не притесняваше хората от Уейровете, тъй като те нямаха толкова силни сексуални задръжки. Не, не може да се извежда Дракон извън Уейра в такова състояние.

Ала за Ф’лар не бе приемлива идеята, че нападението на ездача е било предизвикано от състоянието на Дракона му. От момента, в който ездачите се научаваха да влизат с Драконите си в между, те биваха приучавани да избягват ситуации, в които може да се стигне до дуел, особено откакто дуелът бе възприет като обичай сред Занаятите и Холдовете. Всякакви разногласия между ездачи трябваше да се решават без кръв и това да става в рамките на Уейра. Драконите се самоубиваха, когато ездачите им умираха. А обикновено животното се паникьосваше, ако ездачът му беше тежко ранен или изпаднеше за дълго в безсъзнание. Почти бе невъзможно човек да се справи с един обезумял Дракон, а смъртта на Дракона силно разстройваше целия негов Уейр. Затова въоръженият дуел, който можеше да доведе до нараняване или убийството на Дракон беше абсолютно забранен.

Съдейки по показанията, които Ф’лар получи от Тери и другите свидетели, то днес един ездач от Уейр Форт преднамерено бе нарушил горните две основни правила. Ф’лар не изпита задоволство от факта, че виновният ездач е от Уейр Форт, въпреки че това поставяше Т’рон като Водач в много неизгодна позиция. А тъкмо той беше най-големия критик на свободните разбирания на Бендън относно някои стари традиции. Ф’лар можеше да поспори, доколко неговите нововъведения бяха в нарушение на основните принципи на Уейра, макар петте Старовремни Уейрове категорично да отхвърляха всяко предложение, идващо от Бендън. А Т’рон роптаеше най-много срещу „възмутителните“ маниери на съвременните холдъри и занаятчии, така различни — по-малко раболепни, поправи се Ф’лар — от мълчаливите холдъри и занаятчии в миналото. Би било интересно, размишляваше Ф’лар, да се види как традиционалистът Т’рон ще оправдае действията на ездачите си, нарушили далеч по-важни за един Уейр правила. Та нали Ф’лар бе предлагал по-малки компромиси.

Здравият разум диктуваше политиката на Ф’лар, когато преди осем Оборота разреши на избрани младежи от Холдове и Занаяти да участват във Впечатванията. Причината бе, че нямаше достатъчно момчета в Бендън, които да съответстват на броя на яйцата. Ако Старовремците бяха разрешили свободен любовен полет на младите си Кралици с Бронзови от другите Уейрове, те щяха да получат яйца големи, колкото Бендънските и несъмнено повече златни. Разбира се, Ф’лар си даваше сметка как се чувстваха Старовремците. Бронзовите Дракони в Бендън и Южния Уейр бяха по-големи от Бронзовите на Старовремците. Следователно, техните Кралици биха ги предпочели. Но, в Името на Черупката, Ф’лар не бе предлагал тази практика да се въведе за старшите Кралици. Не бе възнамерявал да дразни Старовременните предводители на Уейрове с преимуществата на съвременните бронзови Дракони. Макар да знаеше, че те само биха спечелили от приток на свежа кръв сред Драконите си. А не би ли било от полза за всички Уейрове и едно такова подобрение?

Въпрос на чиста дипломация бе да кани холдъри и занаятчии на Впечатванията. Нямаше човек на Перн, който тайничко да не се блазнеше от идеята, че е способен да Впечати Дракон. Че би могъл цял живот да се радва на любовта и трайното обожание на тези големи и нежни животни. Че би могъл да прекоси Перн за един миг, яхнал своя Дракон. Че никога няма да понася самотата, която бе обичайно състояние на повечето хора. Независимо дали човек имаше роднина, който пряко участва във Впечатването, за него бе важна самата тръпка да присъства, да стане свидетел на този „мистериозен обред“. Ф’лар бе забелязал, че хората придобиваха особено самочувствие, обладани от надеждата, че щастието да Впечатат Дракон може да се усмихне на някои от тях без да са родом от Уейр. А Холдовете под защита на Уейровете, трябваше по-добре да опознаят ездачите, от които зависеха живота и прехраната им, помисли си Ф’лар.

По времето, когато Бендън беше единственият Уейр на Перн, бе възприета практиката да се назначават Дракони-известители към всеки по-голям Холд или Работилница. Мярката се оказа добра, понеже северният континент бе огромен. Бяха нужни дни, за да стигнат съобщения от единия край до другия. Менестрелската система на оповестяване с барабани значително отстъпваше пред възможностите на един Дракон, който можеше да прехвърли себе си, ездача си, както и автентичното съобщение мигновено навсякъде из планетата.

Ф’лар също си даваше ясна сметка за опасностите, които изолацията можеше да донесе. В дните, когато отново започнаха да валят Нишки — нима бе само преди седем Оборота? — Уейр Бендън беше с вързани ръце именно поради тази изолация и цялата планета бе кажи-речи обречена. Както Ф’лар горещо желаеше Драконовите хора да бъдат по-достъпни и по-приятелски настроени, така Старовремците бяха обсебени от желанието за уединение. Което пък само подготвяше почвата за инциденти като днешния — Т’реб, яхнал своята разгонена Зелена, нахълтал в Ковачницата и заповядал на занаятчията да му предаде предмет изработен по поръчка на един влиятелен Лорд.

Повече разочарован, отколкото желаещ мъст, Ф’лар усети, че Мнемент се спуска бързо към назъбения връх на Уейр Форт. Звездните Камъни и стражевият ездач се очертаха на светлината на залеза. Зад тях се виждаха силуетите на други три Бронзови, единият, близо с половин опашка по-дълъг от другите два. Това трябва да е Орт, което ще рече че Т’бор вече е пристигнал от Южния Уейр. Но защо са само три? Кой още не беше дошъл?

— Салт от Високите Хълмове и Брант с Р’март от Уейр Телгар отсъстват — информира го Мнемент.

Значи Високите Хълмове и Телгар липсват? Е, Т’къл от Високите Хълмове винаги закъсняваше нарочно. Все пак е странно — този язвителен Старовремец би имал повод да злорадства тази вечер. Щеше да има възможност да се заяжда и с Ф’лар и с Т’бор, а би се насладил докрай и на поражението на Т’рон. Между Ф’лар и намусения мургав предводител на Високите Хълмове никога не бе имало приятелски отношения. Чудеше се дали затова Мнемент никога не споменаваше името на Т’къл. Драконите обикновено пренебрегваха имената на хората, когато не харесваха притежателя. Ала един Дракон да не назове по име един Предводител на Уейр, бе наистина необичайно.

Ф’лар се надяваше Р’март от Телгар да дойде. Той и Г’нариш от Игън бяха най-младите от Старовремците, а и най-малко закостенели. Имаха обаче склонността да застават на страната на своите съвременници в повечето спорове срещу Ф’лар и Т’бор. Но напоследък Ф’лар забелязваше, че двамата симпатизираха на някои негови предложения. Би ли могъл да използва този факт като предимство днес… Тази вечер? Щеше му се Лесса да можеше да дойде с него, понеже тя беше способна да оказва мисловно въздействие върху противниците си и можеше да влиза в контакт с другите Дракони. Но трябваше да внимава, тъй като ездачите можеха да заподозрат, че са манипулирани. Мнемент вече бе в Конуса на самия Уейр Форт и се отправи към терасата на Старшата кралица. Фидрант на Т’рон не беше тук, за да пази Кралицата на партньорката му, както правеше Мнемент. Или може би Мардра, Старшата на Уейра я нямаше. Тя също толкова бързо, колкото и Т’рон намираше за какво да се докачи и спори, въпреки че някога не беше толкова сприхава. В онези първи дни, когато Уейровете дойдоха в тяхното време, тя и Лесса бяха много близки. Но приятелството на Мардра постепенно се превърна в силна омраза. Мардра бе хубавица, със закръглено силно тяло и докато не беше и наполовина толкова дашна, както Килара от Южния Уейр, тя беше много търсена от бронзовите ездачи. По природа имаше собственически наклонности и, както Ф’лар по-късно осъзна, не бе особено интелигентна. Лесса, нежна и странно чаровна, вече бе легенда, заради онзи грандиозен поход между времената. Тя несъзнателно отвличаше вниманието от Мардра. Мардра очевидно не бе отчела факта, че Лесса не се и опитваше да съблазнява който и да било от любимците й и изобщо не флиртуваше с мъжете (за което Ф’лар бе изключително доволен). А като се прибави и нелепото обстоятелство за техния общ Руатски произход, Мардра започна да питае омраза към Лесса. Тя сякаш чувстваше, че Лесса — единствената оцеляла от този Род — нямаше право да прехвърля правата си върху Холд Руат в полза на младия Лорд Джаксъм. Не че една стопанка на Уейр можеше да притежава Холд или пък би желала. А изворите на омразата на Мардра към Лесса бяха несъстоятелни. Лесса нямаше контрол върху красотата си нито бе имала реален шанс да оглави Холд Руат. Съвсем правилно бе, че жените не бяха допуснати на тази среща. Сложи Мардра в една стая с Лесса и ето ти проблеми! Добави и Килара от Южния Уейр, която много обичаше да създава дрязги, водена от елементарното удоволствие да привлече вниманието на останалите, като ги предизвиква, и нищо няма да бъде постигнато. Надира от Игън Уейр харесваше Лесса, но някак безучастно. Бедела от Уейр Телгар беше тъпа, а Фана от Иста — мълчалива. Мерика от Високите Хълмове беше също толкова намусена, колкото и Предводителят на Уейра й Т’къл.

Тази работа трябваше да я свършат мъже!

Ф’лар благодари на Мнемент, докато слизаше по топлото му рамо към терасата. Препъваше се, защото токовете на ботушите му се закачаха в неравностите на скалите по ръба.

Т’рон можеше поне да постави светилници, помисли си гневно Ф’лар, но се овладя. Още един номер, за да доведе човек до възможно най-инертно състояние.

Лорант, Старшата драконова кралица на Уейр Форт, тържествено поздрави Ф’лар при влизането му в главната зала на Уейра. Той приветливо отвърна на поздрава и потисна облекчението си, че няма никаква следа от Мардра. Щом Лорант е така официална, значи Мардра не е в настроение. Несъмнено жената сега се мусеше зад завесата между Уейра и спалнята. Може би този неудобен за среща час да е бил нейна идея. Беше след часовете за вечеря в Западното крайбрежие и също твърде късно за нещо повече от вино за тези от по-късните часови зони. Така тя избягваше необходимостта да се прави на домакиня.

Лесса никога не би прибягнала до такава подла стратегия. Ф’лар знаеше колко пъти импулсивната Лесса отвръщаше остро, когато Мардра снизходително я поучаваше. Всъщност Лессиното търпение спрямо надменната Стопанка на Форт беше учудващо, като се има предвид избухливостта й. Ф’лар предполагаше, че неговата партньорка се чувства отговорна за отделянето на Старовремците от дома им. Но крайното решение да се преместят напред във времето си беше тяхно.

Е, щом от признателност Лесса можеше да понася високомерието на Мардра, то Ф’лар би се опитал да се спогажда някак си с Т’рон. Той знаеше как успешно да се сражава с Нишките и в началото Ф’лар научи доста от него. Така, в преднамерено приветливо състояние на духа, той тръгна по малкия коридор към Съвещателната зала на Уейр Форт.

Т’рон, който седеше на големия каменен стол начело на масата, поздрави Ф’лар с вдървено кимване. Светлината на огънчетата по стената хвърляше сенки, които още повече изкривяваха суровото и набраздено лице на Старовремеца. Ф’лар силно бе поразен от констатацията, че този мъж никога не бе учил друго, освен да се бие с Нишки. Трябва да е бил роден, когато Червената Звезда е започвала онова продължило петдесет Оборота Преминаване около Перн и се е бил с Нишките, докато Звездата завърши обиколката си. А после последва Лесса във времето. Човек може страхотно да се умори от битките с Нишките само за някакви си седем кратки Оборота. Ф’лар спря тази насока на мислите си. Д’рам от Иста Уейр и Г’нариш от Игън също се задоволиха само с кимване. Т’бор, обаче сърдечно поздрави Ф’лар, а очите му светнаха от възбуда.

— Добър вечер, господа! — каза Ф’лар на всички. — Извинете, че ви откъснах от работите или почивката ви с тази молба за спешно свикване на всички Предводители, но не можеше да се чака до обичайното ни Събиране по Слънцестоене.

— Аз ще ръководя срещата във Форт Бендън — изрече Т’рон със студен, груб глас. — Ще изчакам Т’къл и Р’март, преди да обсъдя твоята… твоята жалба.

— Съгласен.

Т’рон се втренчи във Ф’лар, сякаш не този бе отговорът който очакваше и се бе подготвил за спор, който така и не се състоя. Ф’лар кимна на Т’бор, докато заемаше мястото си до него.

— Ще кажа така, Бендън — продължи Т’рон. — Следващият път, когато решиш да ни измъкнеш най-внезапно от Уейровете ни, първо ще се обръщаш към мен. Форт е най-старият Уейр на Перн. Недей така безотговорно да разпращаш куриери до всички.

— Не мисля, че Ф’лар е действал безотговорно — рече Г’нариш очевидно изненадан от становището на Т’рон. Г’нариш беше набит млад мъж, няколко Оборота по-млад от Ф’лар и най-младия от Старовременните Предводители. — Всеки Предводител на Уейр може да свика обща среща, ако обстоятелствата го налагат. В този случай е точно така.

На това място, Г’нариш наблегна с рязко кимване и като видя как навъсено го изгледа Водача на Форт, добави:

— Така де!

— Твоят ездач е започнал пръв, Т’рон — каза Д’рам с твърд глас. Той беше висок мъж и с възрастта ставаше все по-мършав, но невероятната му рижава грива беше леко прошарена около слепоочията. — Ф’лар е действал в правото си.

— А ти избра времето и мястото, Т’рон — изтъкна Ф’лар с уважение.

Т’рон още повече се намръщи.

— Ще ми се Телгар да бе дошъл — каза той с нисък, раздразнен глас.

— Малко вино, Ф’лар? — предложи Т’бор, почти злобна усмивка заигра на устните му, защото би трябвало още в началото да го предложи. — Разбира се, не е Бендънско, но не е лошо. Не е лошо!

Ф’лар хвърли дълъг предупредителен поглед към Т’бор, докато поемаше предложената му чаша. Но Предводителят на Южния Уейр наблюдаваше как ще реагира Т’рон. Холд Бендън не даваше винен десятък от прочутите си изби така щедро на другите Уейрове, както на този, който бранеше земите му.

— Кога ще опитаме някои от ония вина на Южния Уейр, които толкова хвалиш, Т’бор? — попита Г’нариш, като инстинктивно се опитваше да намали растящото напрежение.

— Ние, разбира се, точно влизаме в есенния сезон — каза Т’бор, като се опитваше да прозвучи така, сякаш Форт трябва да се обвинява за студа отвън и вътре в Уейра. — Обаче, се надяваме да започнем преработката по-скоро. Ще раздадем това, което успеем да опазим от вас, северняците.

— Какво искаш да кажеш? Какво да опазите? — попита Т’рон и сурово погледна Т’бор.

— Е, Южният се превръща в санаториум за всеки ранен ездач и на нас ни трябва значително количество в наличност, за да удавим мъката им както подобава. Южният Уейр се издържа сам, не забравяйте това!

Ф’лар настъпи Т’бор по ботуша, докато се обръщаше към Д’рам и го запита как е минало последното Мътене.

— Много добре, благодаря — отговори любезно Д’рам, но Ф’лар знаеше, че по-възрастният от него мъж не обичаше фамилиарниченето.

— Мират на Фана снесе двадесет и пет и гарантирам, че ще имаме половин дузина бронзови.

— Бронзовите на Иста са най-бързите на Перн — рече сериозно Ф’лар.

Когато чу, че Т’бор неспокойно се размърда до него, той бързо се свърза с Мнемент с тихото:

— Помоли Орт да помоли Т’бор да внимава какво говори. Д’рам и Г’нариш не трябва да се настройват срещу нас! — а на глас изрече:

— Един Уейр никога не може да има твърде много добри Бронзови, само за да ощастливява Кралиците — той се облегна назад, като с крайчеца на окото си наблюдаваше Т’бор, за да види реакцията му, когато Драконите завършват предаването на съобщението. Т’бор изведнъж леко потръпна, после сви рамене, а погледът му се премести от Д’рам към Т’рон и се върна на Ф’лар. Изглеждаше повече непокорен, отколкото готов да помага. Ф’лар се обърна към Д’рам:

— Ако имате нужда от подходящи момчета за Зелените ви Дракони, има един момък…

— Д’рам спазва традицията, Бендън — намеси се Т’рон. — Момчета от Уейровете са най-добри за Драконите. Особено за Зелените.

— О! — Т’бор изгледа кръвнишки Т’рон.

Д’рам припряно прочисти гърлото си и каза с твърде силен глас:

— Случи се така, че имаме цяла група подходящи момчета в нашите Ниски Пещери. След последното Впечатване в Уейра на Г’нариш останаха няколко, които той предложи да прехвърли в Уейр Иста. Така че, благодаря за любезността, Ф’лар. Много щедро наистина, като се има предвид, че сега в Бендън също се втвърдяват яйца. А както чувам има и Златно?

В тона на Д’рам нямаше и следа от завист за поредното Кралско яйце в Уейр Бендън. А Мират на Фана не беше снесла дори и едно Златно яйце, откакто бе дошла от старото време.

— Всички знаем щедростта на Бендън — изрече Т’рон подигравателно. Очите му се стрелкаха из стаята, избягвайки погледа на Ф’лар. — Той предлага помощ навсякъде. И се меси, където не е нужно!

— Не бих нарекъл това, което стана в Ковачницата „намеса“ — рече Д’рам, а лицето му придоби начумерено изражение.

— Мислех, че ще чакаме Т’къл и Р’март — каза Г’нариш, поглеждайки загрижено към коридора.

Значи Д’рам и Г’нариш, замисли се Ф’лар, са разтревожени от днешната случка.

— Т’къл е известен повече със срещите, които пропуска, отколкото с тези, които посещава — отбеляза Т’бор.

— Р’март винаги идва — каза Г’нариш.

— Да, но и двамата не са тук. И повече няма да чакам да им дойде кефа — обяви Т’рон, като се изправи.

— Тогава по-добре извикай Б’най и Т’реб — предложи Д’рам и тежко въздъхна.

— Те не са в състояние да дойдат на срещата — Т’рон изглеждаше изненадан от предложението на Д’рам. — Техните Дракони точно се върнаха от любовен полет при залез-слънце.

Д’рам се вторачи в Т’рон:

— Тогава защо определи срещата за тази вечер?

— По настояване на Ф’лар.

Т’бор се надигна да протестира, преди Ф’лар да успее да го спре, но Д’рам му махна да сяда и строго припомни на Т’рон, че сам той бе определил часа, а не Ф’лар от Бендън.

— Вижте, и без това сме тук — изрече Т’бор, като ядосано удари с юмрук по масата. — Хайде по-бързо да свършваме с това! В Южния Уейр сега е късна доба. Бих искал…

— Аз ръководя срещите в Уейр Форт, Южен! — каза Т’рон със сдържан глас, въпреки че усилието да обуздае гнева си си пролича от искрящите очи и пламтящото му лице.

— Тогава води! — отговори Т’бор. — Кажи ми защо един Зелен ездач е извел Дракона си от вашия Уейр по време, когато тя е била много разгонена?

— Т’реб не е знаел, че е била толкова…

— Глупости! — вметна Т’бор, гледайки свирепо Т’рон. — Ти все ни разправяш какъв голям традиционалист си и колко добре са обучени твоите ездачи. Така че не ми приказвай, че опитен ездач като Т’реб, не може да прецени състоянието на животното си.

Ф’лар си помисли, че не му е нужен помощник като Т’бор.

— Зелените си променят цвета доста очевидно — рече Г’нариш с известна неохота, както забеляза Ф’лар. — Обикновено цял ден преди да излетят за чифтосване.

— Но не и през пролетта — бързо изтъкна Т’рон. — Не и когато е изгубила апетит след изгаряне от Нишки. Това може да се случи много бързо. Както и стана. — Т’рон говореше високо сякаш силата на гласа му би ги убедила по-успешно от здравината на логиката му.

— Това се случва — бавно призна Д’рам, клатейки глава нагоре-надолу, преди да се обърне и види какво мисли Ф’лар.

— Приемам, че е възможно — отговори Ф’лар, като гледаше да задържи гласа си равен. Видя, че Т’бор отвори уста, за да протестира и го ритна под масата. — Обаче, според показанията на Майстор Тери, моят ездач неколкократно е настоял Т’реб да изведе Дракона си. А той си държал на своето да… да получи този нож.

— И ти уважаваш повече думата на човек от простолюдието отколкото тази на един ездач? — подскочи Т’рон при изявлението на Ф’лар, а лицето му изразяваше престорено възмущение и недоверие.

— Какво би спечелил един занаятчия, — и Ф’лар наблегна на титлата — давайки фалшиви показания?

— Тия ковачи са известни като най-големите скъперници на Перн — отговори Т’рон, сякаш това бе лично оскърбление. — Те са най-некоректни от всички занаятчии, когато дойде време да си платят честно десятъка.

— Един скъпоценен поясен нож не е предмет на облагане.

— Че каква е разликата, Бендън? — попита Т’рон.

Ф’лар отново изгледа Предводителя на Форт. Значи Т’рон се опитва да прехвърли вината върху Тери! Тогава знаеше, че ездача му е виновен. Защо просто не го признае и не го накаже? Ф’лар искаше да е сигурен, че такъв инцидент няма да се повтори.

— Разликата е, че този нож е бил изработен за Лорд Ларад от Телгар като дар за Лорд Асгенар от Холд Лемос по случай сватбата му след шест дни. Ножът не е бил на Тери, че да го дава или да го задържа. Той вече е принадлежал на един Владетел. Следователно, ездачът е бил…

— Естествено, че ще си с тоя ездач, Бендън — прекъсна го Т’рон с крива усмивчица. — Но за един ездач, един Предводител да вземе страната на Лорд срещу ездач… — и Т’рон се обърна към Д’рам и Г’нариш с безпомощно свиване на рамене.

— Ако Р’март беше тук, ти щеше да… — започна Т’бор. Д’рам му направи знак да млъкне.

— Ние не обсъждаме имоти и собственост, а това, което изглежда е грубо нарушение на дисциплината на Уейра — каза той с глас който заглуши протеста на Т’бор.

— Обаче, Ф’лар, ти наистина ли признаваш че Зелена, загубила апетит след изгаряне от Нишки, може внезапно и без предупреждение да се разгони?

Ф’лар усети, че Т’бор го подтиква да отрече такава възможност. Знаеше, че е допуснал грешка, дето изтъкна, че ножа е бил направен по поръчка за един Лорд. И че взе страната на Холд, необвързан с Уейр Бендън. Р’март трябваше да бъде тук, за да говори от името на Лорд Ларад. Значи Ф’лар бе проиграл шансовете си. Инцидентът толкова бе разстроил Д’рам, че той преднамерено си затваряше очите за фактите и търсеше всевъзможни смекчаващи вината обстоятелства. Ако Ф’лар би го принудил да види нещата ясно, щеше ли да докаже нещо на човек, нежелаещ да повярва, че Драконов ездач може да бъде виновен или да сгреши? Щеше ли да накара Д’рам да признае, че Занаятчиите и Лордовете също имат привилегии?

Той дълбоко пое дъх, за да овладее гнева, породен от безсилието което изпитваше:

— При тези условия трябва да призная, че е възможно една Зелена да се разгони, без да предупреди — до него Т’бор изруга под мустак. — Но точно поради тази причина Т’реб е трябвало да знае и да задържи своя Дракон в Уейра.

— Но Т’реб е ездач на Форт — започна Т’бор гневно, скачайки на крака. — И аз достатъчно пъти съм повтарял, че…

— Нарушаваш реда, Южен! — изрече високо Т’рон, като свирепо гледаше Ф’лар, а не Т’бор. — Не можеш ли да контролираш ездачите си, Ф’лар?

— Стига вече, Т’рон! — извика Д’рам и скочи на крака.

Докато двамата Старовремци гневно се гледаха, Ф’лар измърмори настоятелно на Т’бор:

— Не виждаш ли, че се опитва да ни ядоса? Не губи контрол!

— Ние се опитваме да уредим инцидента, Т’рон, — продължи твърдо Д’рам — а не да го усложняваме с неуместни забележки. След като ти си замесен в тази работа, може би е по-добре аз да ръководя срещата. С твое разрешение, разбира се, Т’рон.

За Ф’лар това беше мълчаливо признание, че Д’рам, колкото и да не му се искаше, все пак бе разбрал колко сериозен е инцидентът. Истинският Предводител се обърна към Ф’лар, а кафявите му очи бяха засенчени от безпокойство. Ф’лар таеше някаква надежда, че Д’рам може да е прозрял пречките, които издигаше Т’рон, ала следващите думи на Старовремеца го извадиха от заблуждението му:

— Не съм съгласен с теб, Ф’лар, че Занаятчията е постъпил правилно. Не, остави ме да довърша! Ние дойдохме на помощ във вашето тежко време като очаквахме да бъдем възнаградени за това и да ни помагате по най-добрия начин, но от обноските и от десятъка, отдаван на Уейровете от Холдовете и Занаятите, има какво още да се желае. Перн е много по-продуктивен, отколкото преди четиристотин Оборота, а в същото време това богатство не проличава в десятъка. Населението е четири пъти повече, отколкото по наше Време и съществува много повече обработваема земя. Това е една тежка отговорност за Уейровете и… — той спря и тъжно се усмихна. — Аз май се отплеснах. Достатъчно е да се каже, че щом един ездач е попаднал на нож, който му харесва, Тери е трябвало да му го подари. И то, както подобава — без въпроси и без колебания.

— Тогава… — и лицето на Д’рам леко се проясни. — Т’реб и Б’най щяха да си тръгнат преди Зелената да се разгони съвсем и Ф’нор не би се забъркал в такъв непочтен публичен скандал. Да, всичко е съвсем просто — и Д’рам изправи рамене сякаш за да намести тежестта от взетото решение. — Първата грешна постъпка е била от страна на занаятчията — той погледна към всеки един сякаш никой от тях не носи отговорност за това, което един занаятчия може да извърши. — Т’бор избягна погледа му и шумно удари с токове в каменния под.

Д’рам отново пое дълбоко дъх. Ф’лар горчиво недоумяваше дали приемането на едно такова решение не би създало бъдещи проблеми?

— Ние, разбира се, не можем да позволим да се повтори случай, в който една Зелена се извежда извън Уейра си, когато е разгонена. Или ездачи да се дуелират…

— Въобще не е имало дуел! — думите сякаш експлодираха от Т’бор.

— Т’реб е нападнал Ф’нор без предупреждение и го е промушил. Ф’нор дори не е изваждал ножа си. Това не е никакъв дуел! Това е нападение без предупреждение…

— Ездач, чиято Зелена е разгонена, не е отговорен за постъпките си — каза Т’рон високо, така че заглуши Т’бор.

— Да, но това е Зелена, която въобще не е трябвало да бъде извеждана от Уейра си, без значение как ще се опиташ да заобиколиш истината, Т’рон — каза Т’бор побеснял от безсилие. — Първата грешна постъпка е на Т’реб, не на Тери.

— Тишина! — вика на Д’рам го застави да млъкне, а Лорант ядосано се обади от Уейра си.

— Това е то! — възкликна Т’рон и се изправи. — Не искам да разстройвам Старшата си кралица. Получи се срещата, Бендън, и твоето… твоята жалба бе разгледана. Закривам срещата!

— Закриваш я? — повтори изненадано Г’нариш — но… но нищо не е свършено. — Предводителят на Игън погледна озадачено от Д’рам към Т’рон. — А ездачът на Ф’лар е бил ранен. Ако нападението е било…

— Колко лошо е ранен човекът? — попита Д’рам, като бързо се извърна към Ф’лар.

— Чак сега попита! — извика Т’бор.

— За щастие… — и Ф’лар предупредително хвърли суров поглед към Т’бор преди да се обърне към Д’рам, за да му отговори — раната не е сериозна. Той няма да изгуби способността да използва ръката си.

Г’нариш пое дъх със свистене:

— Мислех, че само е бил одраскан. Смятам, че ние…

— Когато Драконът на Ездача е разгонен… — започна Д’рам, но спря, когато видя яростта изписана на лицето на Т’бор и студеното изражение на Ф’лар. — Един Драконов ездач никога не бива да забравя отговорността към своя Дракон и своя Уейр! Това не бива да се случва отново. Ти, разбира се, ще говориш с Т’реб, Т’рон?

Т’рон леко разшири очите си при въпроса на Д’рам:

— Да говоря с него? Можеш да си сигурен, че няма да е обикновен разговор! Също и с Б’най!

— Хубаво — рече Д’рам с вид на човек, който е разрешил справедливо един сложен проблем. Той кимна към останалите. — Ще бъде разумно, ако ние, Предводителите на Уейрове, предупредим всичките си ездачи да внимават такъв случай да не се повтори. Накарайте ги да бъдат внимателни! Съгласни ли сте? — той продължи да кима, сякаш за да спести усилията на останалите. — И без това е достатъчно трудно да се работи с някои от тези високомерни Холдове и Занаятчии, без да им се даде повод да ни обвинят в нещо. — Д’рам въздъхна дълбоко и почеса главата си. — Никога не съм разбирал как простолюдието може да забрави колко много дължи на Драконовите ездачи!

— Човек научава много нови неща за четиристотин Оборота — отвърна Ф’лар. — Идваш ли, Т’бор? — прозвуча съвсем като команда.

— Моите почитания към вашите Стопанки на Уейрове, ездачи! Лека нощ!

Той излезе от съвещателната Зала. Т’бор вървеше плътно зад него, като ругаеше яростно, докато стигнат до външния коридор към терасата на Уейра.

— Този стар глупак греши, Ф’лар, и ти го знаеш!

— Очевидно е.

— Тогава защо не му…

— Да му натрия носа ли? — довърши Ф’лар, като спря и се обърна към Т’бор в мрака на коридора. — Ездачи на Дракони не се бият! Особено Предводителите!

Т’бор изпусна силно възклицание на върховно възмущение.

— Как можа да пропуснеш такава възможност? Като си помисля за времето, когато те критикуваха… Критикуваха нас… — Т’бор спря. — „Никога не съм можел да разбера как може простолюдието да забрави за всичко онова, което дължи на Драконовите ездачи“? — Т’бор изимитира надутата интонация на Д’рам. — Дали наистина иска да знае…

Ф’лар стисна Т’бор за рамото, когато реши, че чувствата на младия мъж стават прекалено силни.

— Как да кажеш нещо на човек, който не иска да слуша? Дори не можем да го накараме да признае, че Т’реб е сгрешил. Т’реб! Не Тери. Не и Ф’нор. Но не мисля, че ще има още един такъв пропуск и точно това ме тревожи най-много.

— Какво? — Т’бор озадачено изгледа Ф’лар.

— Това, че такъв инцидент е могъл въобще да се случи ме тревожи много повече, отколкото кой е крив и защо.

— Логиката ти е също толкова неразбираема, колкото и тази на Т’рон.

— Просто е. Драконовите ездачи не се бият. Предводителите не могат. Т’рон се надяваше аз да подивея дотолкова, че да загубя контрол. Мисля, че той се надяваше да го нападна.

— Едва ли говориш сериозно! — Т’бор беше направо потресен.

— Помни, че Т’рон се смята за старши Предводител на Уейр на Перн и следователно за непогрешим.

Т’бор издаде силен звук. Въпреки това, Ф’лар се засмя.

— Невероятно е, — продължи той — но никога не съм имал повод да го предизвиквам. И не забравяй, че Старовремците ни научиха на много неща за боя с Нишките, които ние със сигурност не знаехме.

— Ха, нашите Дракони са много по-големи от тези на Старовремците!

— Това не е най-важното, Т’бор. Ти и аз, съвременните Водачи, имаме някои очевидни преимущества пред тях — размер на Драконите, броя на Кралиците, които нямаме интерес да споменаваме, защото това само допълнително би влошило отношенията. Все пак, ние не можем да се бием с Нишките без Старовремците. Ние повече имаме нужда от тях, отколкото те от нас. — Ф’лар горчиво се усмихна на Т’бор. — Д’рам частично бе прав. Един Драконов ездач никога не трябва да забравя своята отговорност. Когато Д’рам каза „към своя Дракон, към своя Уейр“ — той сбърка. Нашата изначална и основна отговорност е към Перн и към хората, които разчитат на нашата защита.

Те бяха стигнали до терасата и видяха как Драконите им скочиха от хълма, за да ги посрещнат. Пълен мрак цареше вече над Уейр Форт, което подсилваше умората, обзела Ф’лар.

— Ако Старовремците са се затворили в себе си, то ние — Бендън и Южен — не можем да го направим. Ние познаваме нашето Време, разбираме нашите хора. И някак ще трябва да накараме Старовремците също да ги разберат.

— Да, но Т’рон не беше прав!

— А ние по-прави ли щяхме да бъдем, ако го бяхме принудили да го признае?

Т’бор преглътна гневния си отговор и Ф’лар се надяваше, че недоволството му се разсейваше. Добро сърце имаше Предводителят на Южния Уейр. Той беше чудесен ездач, великолепен боец и неговите Ята го следваха без колебания. Не бе така силен на земята; обаче, с леки напътствия бе превърнал Южния Уейр в продуктивен и самоиздържащ се. Той инстинктивно разчиташе на Ф’лар и Бендън за помощ и дружба. Част от това беше заради трудния и заядлив характер на Стопанката на Южния — Килара, смяташе Ф’лар. Понякога той съжаляваше, че Т’бор се оказа единствения Бронзов ездач, който можеше да се справи с тази жена. Чудеше се какви бяха тези невидими здрави връзки между тях двамата, защото Орт на Т’бор винаги успяваше да изпревари останалите Бронзови, за да лети с Придет — кралицата на Килара. Макар да бе всеизвестно, че Килара приемаше много мъже в леглото си.

Т’бор може и да беше избухлив и не най-дипломатичния поддръжник, но поне беше лоялен и Ф’лар му беше благодарен. Ако само си беше сдържал яда тази вечер…

— Е, ти обикновено знаеш какво вършиш, Ф’лар, — неохотно призна Южният Водач — но не мога да разбера Старовремците, а и напоследък не съм сигурен, че ми пука.

Мнемент се завъртя покрай терасата и протегна крак. Зад него, двамата мъже чуха Орт, който пляскаше с криле, за да се задържи във въздуха.

— Предай на Ф’нор да не се притеснява и да се оправя. Знам, че той е в добри ръце при вас, в Южния — каза Ф’лар, докато се катереше по рамото на Мнемент и го побутна да направи път на Орт.

— Ще го оправим за нула време. Ти имаш нужда от него — отговори Т’бор.

Така е, помисли си Ф’лар, докато Мнемент се издигаше от конуса на Уейр Форт, имам нужда от него. Можех да използвам разумните му съвети тази вечер. Можех да използвам неговия ум срещу обидните опити на Т’рон да прехвърли вината на друг.

Е, ако някой друг ездач, беше ранен при същите обстоятелства, той пак не би могъл да вземе Ф’нор. А Т’бор с неговия избухлив нрав щеше да присъства и Т’рон щеше да си играе с него, както си иска. Честно казано, не можеше да вини Т’бор. И той изпитваше същото изгарящо желание да накара Старовремците да приемат фактите в техния истински вид. Но не можеш да заведеш един Дракон на място, което никога не си виждал, точно както и изблиците на Т’бор не биха помогнали. Странно, Т’бор не беше толкова докачлив като ученик, нито когато беше помощник-водач на ято в Уейр Бендън. Това, че бе станал партньор на Килара го бе променило, тази жена беше способна да го подлуди. Тя можеше да подлуди и Д’рам.

Ф’лар се забавляваше, представяйки си образа на русата, сладострастна Килара да съблазнява жилавия Старовремец. Не че някога бе заглеждала Истинския водач. И със сигурност не би останала при него. Ф’лар бе доволен, че я преместиха от Бендън. Не беше ли открита тя по време на същия поход, когато намериха и Лесса? Откъде ли беше тя? А, да, от Холд Телгар. Като се замисли човек, тя беше кръвна сестра на сегашния Лорд. Добре, че Килара живее в Уейр. При леконравния й начин на живот, отдавна да са й прерязали гърлото в някой Холд или работилница.

Мнемент мина в между и кокалите на Ф’лар го заболяха от студа в това ужасно небитие. После, те се появиха над Бендънските звездни камъни и отговориха на поздрава на стражевия ездач.

Лесса нямаше да хареса доклада за срещата, помисли си Ф’лар. Ако Д’рам, който минаваше за честен човек, бе прозрял истината! Имаше усещането, че Г’нариш може би е разбрал. Да, Г’нариш беше притеснен. Може би следващия път, когато Предводителите се срещнат, Г’нариш щеше да застане на страната на съвременните ездачи.

Само дано да не е по повод като днешния, надяваше се Ф’лар!