Походът на дракона

Глава VI

Спарена, цялата в пясък и лепкава от пот и сол, Килара тържествуваше, забравила за всичките си дребни ядове, докато наблюдаваше люпилото, което току-що бе изровила.

— Могат да си задържат техните седем — промърмори тя и погледна на североизток, към Уейра. — Аз имам цяло люпило и още една златна!

Ликуваща, тя дрезгаво се изсмя. Само почакайте докато Мерон от Набол види тези красавци! Нямаше съмнение, че той мразеше ездачите, защото им завиждаше заради Драконите. Винаги бе роптал, че Впечатването не трябвало да бъде привилегия само на една обществена прослойка. Ха, да видим сега, дали могъщият Мерон ще успее да Впечати огнен гущер! Не бе сигурна кое би й доставило по-голямо удоволствие — ако успее или ако не успее. И двете я устройваха. Но ако успееше да Впечати, да речем, бронзов, а тя кралица и те двете се чифтосаха… Е, няма да е така грандиозно както при Драконите, но това ще е един благовиден предлог за Мерон да… Килара се усмихна в чувствено очакване.

— Гледайте да си струвате труда! — каза тя на яйцата.

Постави тридесет и четирите втвърдени яйца в отделни плътни торбички, които бе донесла със себе си. После ги опакова в уерови кожи и накрая ги уви в дебелата си вълнена мантия. Като Стопанка на Уейра добре знаеше, че внезапно охладеното яйце никога няма да се излюпи. А тези трябваше да са готови съвсем скоро.

И колкото по-скоро, толкова по-добре!

Придет понасяше новото увлечение на ездачката си. Послушно кацаше на стотици заливчета по западния бряг и чакаше, като доволно се припичаше на слънце, ездачката й да претърсва горещите пясъци за следи от заровени яйца. Но когато Килара й даде координатите за Холд Набол, а не за Южния Уейр, Придет тревожно избоботи.

Беше по първи зори, Наболско време. Пристигането на Килара и Дракона й влуди уер-пазача и той, пищейки се завря в бърлогата си. Стражът познаваше Стопанката на Южния Уейр твърде добре, за да протестира на влизането й, а някакъв нещастен слуга бе изпратен да събуди своя Лорд. Килара пренебрегна лошото настроение на Мерон, когато той се появи на стълбите на Вътрешния Холд.

— Нося ти яйца от огнен гущер, Лорд Мерон от Набол! — извика тя и посочи към бохчата, която един прислужник бе внесъл по нейно нареждане. — Трябват ни каци с топъл пясък или ще ги загубим!

— Каци с топъл пясък? — повтори Мерон с върховно раздразнение.

Значи не е бил сам в леглото! — помисли си Килара и се зачуди, дали да не си прибере съкровището и да си тръгне.

— Да, глупак такъв! Имам люпило от яйца на огнени гущери, които са на път да се излюпят. Това е шансът на живота ти. Ти, там! — и Килара посочи властно към икономката на Мерон, която се бе домъкнала наполовина облечена. — Сипи вряла вода върху всичкия пясък, който имате и моментално го донеси тук!

Килара бе родена в Холд и знаеше много добре с какъв тон да се отнася към по-низшите от нея. Жената хукна да изпълнява нареждането й, без да чака разрешението на господаря си.

— Яйца от огнени гущери? Какви ги дърдориш, жено?

— Могат да бъдат Впечатани. Слей мисълта си с тяхната, докато се люпят, точно като с Драконите, напълни им главите с глупости и те са твои за цял живот! — Килара внимателно поставяше яйцата върху горещите камъни на голямата камина. — И съм ги донесла точно навреме — триумфално каза тя. — Събери бързо хората си. Ще Впечатим, колкото се може повече.

— Опитвам се да схвана — произнесе Мерон през зъби, докато наблюдаваше действията й с известен скептицизъм и доста злоба — каква полза ще донесе това някому?

— Мисли с главата си, човече! — отвърна Килара, без да обръща внимание на киселата реакция на Лорда спрямо нейната настойчивост. — Огнените гущери са предци на Драконите и притежават всичките им способности.

Само един миг бе нужен на Мерон, за да схване значимостта на този факт. После се разкрещя на хората си да се събудят, като се залепи до Килара, помагайки й да подреди яйцата около огъня.

— И те ходят в между? И общуват със собствениците си?

— Да. Да.

— Това е златно яйце! — извика Мерон и протегна ръка към него, а малките му очички лъщяха от алчност.

Тя го плесна по ръката, а очите й замятаха искри:

— Златното е за мен, бронзовото е за теб. Съвсем сигурна съм, че това второто, не… ето това тук… е бронзово.

Горещият пясък бе донесен и насипан върху каменните плочи на огнището. Хората на Мерон се тълпяха вече, слизайки по стълбите от Вътрешния Холд, екипирани като за Нишковалеж. Килара властно им нареди да сложат настрани принадлежностите си и започна да им обяснява как става Впечатването.

— Никой не може да хване огнен гущер — изропта някой, скрит в задните редици.

— Аз успях, но се съмнявам че ти, който и да си, би могъл! — озъби се Килара.

Имаше нещо вярно в това, което казваха Старовремците, реши тя. Холдърите ставаха все по-арогантни и агресивни. Никой не би се осмелил да говори така в Холда на баща й, докато той даваше нареждания. И никой в Уейровете не прекъсваше една Стопанка на Уейр, когато говори.

— Ще трябва да действате бързо! — каза тя. — Като се излюпят са ненаситни и ядат всичко което им попадне. Ако не ги спрете, стават канибали.

— Искам да държа моето, докато се люпи — каза полугласно Мерон на Килара. Той галеше трите яйца, в чийто шарени черупки мислеше че се крият бронзови.

— Ръцете не са достатъчно топли — отговори Килара с висок и категоричен глас. — Трябва ни прясно месо, много. Най-добре ще е ако е от току-що заклано животно.

Подносът, който донесоха беше презрително отхвърлен като недостатъчно голям. После донесоха още две табли, които изпускаха пара от топлата кръв на едва-що закланите животни. Миризмата на сурово месо се смеси с мириса от пот в препълнената с възбудени хора зала.

— Жадна съм, Мерон. Искам хляб, плодове и студено вино — каза Килара.

Когато донесоха храната, тя започна изискано да се храни, като с прикрита насмешка наблюдаваше немарливия начин на хранене на Мерон. Някой раздаде хляб и кисело вино на мъжете, които трябваше да ядат прави в стаята. Времето бавно течеше.

— Стори ми се, че ти каза, че са на път да се излюпят — рече Мерон обидено. Той беше също толкова неспокоен, колкото и хората му и започваше да изпитва подозрение към нелепия план на Килара.

Тя го възнагради с леко презрителна усмивка:

— Така е, уверявам те. Вие, холдърите, трябва да се научите на търпение. Ще ви е нужно, когато си имате работа с Драконовия вид. Знайте, че не можете да биете Дракони или огнени гущери, както правите с добичетата. Но ще видите, че си струва.

— Сигурна ли си? — очичките на Мерон лъщяха от неприкрита злоба.

— Помисли за ефекта, който ще предизвикаш сред Ездачите, когато след няколко дни пристигнеш в Холд Телгар с огнен гущер, кацнал на ръката ти.

Леката усмивка върху лицето на Мерон й подсказа, че предложението й е ударило право в целта. Да, Мерон би бил търпелив ако това би му дало някакво преимущество пред Драконовите ездачи.

— И то ще бъде винаги на мое разположение? — попита Мерон, а погледът му жадно се плъзгаше по трите яйца.

Килара не се поколеба да го увери, въпреки че никак не бе сигурна дали един огнен гущер би бил предан или пък интелигентен. Все пак, Мерон не изискваше интелигентност, а само послушание. Или сервилност. И ако огненият гущер не оправдаеше очакванията му, тя винаги може да каже, че вината е в него.

— С такива куриери бих имал предимство — каза толкова тихо Мерон, че тя едва го чу.

— Нещо повече от предимство, Лорд Мерон — мазно каза тя. — Това е власт.

— Да, да имаш солидни и надеждни комуникации, това би означавало власт. И тогава ще мога да кажа на онзи пъзльо Предводителя на Уейра на Високите Хълмове Т’къл да…

Едно от яйцата се разклати и Мерон подскочи на стола си. Той пресипнало заповяда на хората си да се приближат, като не спираше да ругае, докато те не се спряха на подходящо разстояние от него.

— Кажи им пак, Стопанко на Уейра, кажи им как точно да пленят огнените гущери.

Килара никога не се бе притеснявала, че дори след деветте Оборота прекарани в Уейр и седемте Оборота като Стопанка, тя не можеше да определя критериите, според които един кандидат бива приеман от Драконите, а друг привидно по-подходящ биваше отхвърлен. Нито пък защо Кралиците неизменно избираха жени, които не са родом от Уейр. (Например по времето, когато онова полумомче полумомиче, Бреке, Впечати Уайрънт, имаше още три момичета всяко от които според Килара би представлявало по-голям интерес за една мъничка Драконова кралица. Но Уайрънт незабавно се бе насочила към отгледаното в Занаятчийска Работилница, момиче. Трите отхвърлени кандидатки бяха останали в Южния Уейр. Всяко нормално момиче би останало, и ето че едното от тях Върина — беше представено на следващото Впечатване на Кралица и бе успяло. Човек направо не знае какво да мисли.) Най-общо казано, момчетата от Уейровете винаги бяха приемливи за Драконите, защото едно Уейр-момче можеше докато стане на двадесет Оборота да посещава Люпенетата. Никой не принуждаваше момчетата да напускат Уейровете, но малцината които не ставаха Ездачи сами си тръгваха и се ориентираха към занаятите.

Сега, разбира се, след като Бендън и Южния Уейр даваха повече Драконови яйца, отколкото бебета раждаха жените от Уейра, бе наложително да се обикаля цял Перн в търсене на кандидати за Люпилните Градини. Но очевидно обикновените хора просто не разбираха, че Драконите — обикновено Кафявите и Бронзовите — са тези, които избират ездача, а не обратното. Не можеше да се държи сметка за вкусовете на Драконите. Някой мършав и непривлекателен селянин можеше да бъде харесан, за сметка на някой красив и подходящ младеж.

Килара огледа залата и тревожните изражения по грубите лица на мъжете. Да се надяваме, че гущерите няма да са толкова придирчиви, колкото Драконите, защото предлагането не бе кой знае какво. После Килара си спомни, че онова малко зверче — храненицата на Бреке, беше Впечатило три. В такъв случай, всичко що е на два крака в тази стая имаше шанс да успее. Беше им предоставена рядката възможност да докажат, че не се изискват специални качества за едно Впечатване, че и обикновения Пернезиец от Холд или Занаятчийска Работилница ще има същия шанс, ако бъде представен на Драконите, както и елита от Уейровете.

— Не можете да ги плените! — поправи Килара Мерон със злобна усмивчица. Нека тези Холдъри да видят, че е нужно нещо повече от едно физическо присъствие в момента на Люпенето. — Примамвате ги с мисли за обич. Един Дракон не може да бъде нечия собственост.

— Тук става дума за огнени гущери, а не за Дракони.

— За нашите цели това е все едно — рязко отвърна Килара. — А сега ме чуйте или ще загубите повечето от тях. — Тя се зачуди защо ли се бе потила и се бе мъчила да им достави този дар и да им предостави възможност, която те явно не бяха способни да оценят. И все пак, ако тя имаше златна, а Мерон бронзов и те се чифтосаха… е, това трябваше да оправдае усилията й. — Изключете каквато и да е мисъл за страх или печалба — каза тя на кръга слушатели. — Страхът ще ги отблъсне, а алчността за тях е непонятна. Веднага щом ви доближи някое, нахранете го. Не спирайте да го храните, ако е възможно вземете го в ръката си, оттеглете се в някой тих ъгъл и продължете да го храните. Мислете си колко много го обичате и искате то да остане с вас, колко щастливи ви прави неговото присъствие. Не мислете за нищо друго или огнения гущер ще отиде в между. Има само един кратък промеждутък от време между излюпването и първото им хранене, когато се осъществява Впечатването. Успявате или не — зависи изцяло от вас!

— Чухте я какво ви каза. Сега го направете! И го направете, както трябва! Онзи, който се провали… — и той заплашително спря.

Килара се разсмя, като наруши последвалата злокобна тишина. Тя се смееше на гневния поглед на Мерон и продължи да се смее, докато Лорда неимоверно ядосан не я стисна грубо за ръката и не я разтърси като посочи към яйцата, които сега вече диво се клатеха, тъй като обитателите им явно се опитваха да пробият навън.

— Стига си се кикотила, Стопанко на Уейра! Ще провалиш люпенето!

— Смехът е по-добър от заплахите, Лорд Мерон! Дори ти не можеш да въздействаш на предпочитанията на Драконите. И кажи ми, добри ми Лорде, ще бъдеш ли обект на същото наказание, ако ти самият се провалиш?

Мерон болезнено я стисна за ръката, а очите му останаха вперени в цепнатините, които се появиха по едно от избраните от него, яйца. Той се пресегна към месото. Кръвта започна да се процежда от шепата му, докато той коленичи до яйцата и се съсредоточи, за да осъществи Впечатването.

Като се опита да не издава загрижеността си, Килара мудно се надигна от стола си. Бавно се отправи към масата и си заподбира мръвки, докато не реши, че това количество я устройва. Тя даде знак на напрегнатите хора също да си вземат месо, а тя се премести невъзмутимо до огнището.

Не можа да потисне възбудата си и чу как Придет се обади от възвишението над Холда. Откакто Килара видя мъничките новоизлюпени, които Ф’нор и Бреке бяха Впечатили, тя закопня за едно от тези изящни създания. Ала не можеше да разбере, че властната й натура подсъзнателно се противопоставяше на емоционалната връзка с нейната Драконова кралица. Килара добре знаеше, че само като Стопанка на Уейра — ездачка на кралица — би могла да се домогне до несравнимата власт, привилегиите и неоспоримата свобода, които биха й осигурили добър живот на Перн. Тя умело загърбваше това, което не искаше да признае и така никога не разбра, че Придет бе единственото живо същество, което я обичаше, което можеше да влияе върху нея, и в чийто добри съвети тя трябваше да се вслушва. В огнения гущер Килара виждаше миниатюрния Дракон, който би могла да контролира… лесно да контролира… заради физическото си надмощие над него, по начин, по който не можеше да доминира над Придет.

Като предоставяше тези огнени гущери на един Лорд и то най-презрения от всички Лордове, Килара отвръщаше на всички унижения, които сама си бе втълпила, че понася и от драконовите хора и от обикновените пернезийци. Онова идиотче — храненичето на Бреке — бе Впечатило три, които дори не позволиха на Килара да ги докосне, но сега тя ще си отмъсти за това пренебрежение.

Е, този път няма да бъде пренебрегната. Тя знаеше начина и при всички случаи щеше да спечели.

Златното яйце буйно се разклати и се пропука по цялата си дължина, появи се една мъничка златна муцунка.

— Нахрани я! Не губи време! — дрезгаво й прошепна Мерон.

— Не ми казвай какво да правя с яйцето си, глупако! Гледай си твоите!

Появи се и главата, а телцето се бореше да излезе.

Гущерчето задращи с нокти по влажната си черупка. Килара се концентрира върху мисли за обич, радост и възхищение, като не обръщаше внимание на крясъците около нея.

Малката кралица, не по-голяма от дланта й, се олюля като излезе от обвивката си и мигновено се огледа за храна. Килара постави късче месо на пътя й и зверчето се нахвърли върху му. Тя постави второ на няколко сантиметра по-близо от първото, като така примамваше гущерчето към себе си. То диво пищеше, докато се нахвърляше върху храната, стъпките му ставаха все по-уверени, а крилцата му започваха да съхнат и то започна да ги разперва. Глад, глад, глад бяха мислите на гущерчето и Килара, доволна че ги е разчела, продължи да му внушава любовта си.

След петата хапка гущерчето кацна на ръката й и Килара внимателно се изправи, като продължаваше да пуска месо в широко зиналата му уста. После тя се отдалечи от огнището и хаоса там.

Мъжете, свръхвъзбудени от очакване, допускаха всички описани в Архивите грешки, почти едновременно. Две от новоизлюпените незабавно се нападнаха едно друго, докато Мерон несръчно се опитваше да подражава на Килара. Заради алчността си сигурно щеше да загуби и трите, помисли си тя със злобно удоволствие. Но после видя, че се излюпиха още бронзови. Е, поне не всичко е загубено и мъничката й кралица ще има с кого да се чифтосва, когато му дойде времето. Двама мъже бяха успели да примамят гущери върху ръцете си и последваха примера на Килара, като се отдалечиха от необузданата касапница при камината.

— Колко храна да им даваме, Стопанко на Уейра? — попита единият, а очите му светеха от радост и удивление.

— Оставете ги да се нахранят до насита. После ще заспят и ще останат при вас. Веднага щом се събудят пак ги нахранете. Ако се оплачат, че кожата ги сърби изкъпете ги и ги натрийте с масло. Напуканата кожа се цепи в между, а ужасния студ може да убие дори Дракон, какво остава за огнен гущер — колко ли пъти бе повтаряла това на учениците си в Уейра, когато ги обучаваше? Слава на Първото Яйце, сега вече Бреке вършеше тая работа!

— Но какво ще стане, ако отидат в между? Как да ги задържим?

— Не можете да задържите един Дракон, той остава с вас. И знайте, че не можете да му сложите каишка като на уер-пазач.

Ролята на инструктор я отегчи и тя отиде да попълни запасите си от месо. После отвратена наблюдаваше как умираха толкова много животинчета до огнището. Реши да отиде във Вътрешния Холд. Там щеше да изчака Мерон, за да види дали той все пак бе успял да Впечати огнен гущер. И само да има някой в покоите му!

Придет й каза, че е много нещастна, задето бе довела на явна смърт цяло люпило в чуждо за тях място.

— Много повече умират по бреговете в Южния, глупавичката ми! — каза Килара на Дракона си. — Но сега вече и ние си имаме едно сладичко мъниче само за нас!

Придет избоботи откъм хълма, но понеже това не бе коментар за гущера, Килара не й обърна внимание.