Последната заповед

ГЛАВА 12

Интеркомът на командното табло изпиука.

— Карде? — обади се уморено Данкин. — Навлизаме в системата Билбринджи. Изскачаме от хиперпространство-то след около пет минути.

— Ще пристигнем тъкмо навреме — отвърна Карде. — Провери дали екипажът е заел местата си на турболазерните оръдия — не се знае на какво ще попаднем там.

— Добре — отвърна Данкин. — Край на връзката.

Карде изключи интеркома и системата за разшифроване.

— Звучеше доста уморено — подхвърли Авис от другата страна на таблото и извади чипа.

— Почти колкото теб — отвърна Карде, погледна за последен път екрана, от който четеше, и го изключи. Както всички и докладът от агентите му на Анхорон беше отрицателен. — Отдавна не сме вземали по две последователни дежурства — добави той. — Вече никой не е свикнал. Ще трябва да го включа в бъдещите тренировъчни програми.

— На екипажа ще му хареса — отговори сухо Авис. — Не искаме хората да си мислят, че сме слабаци.

— В разрез с представата, която имат за нас — съгласи се Карде и се изправи. — Да вървим, после ще довършим прегледа.

— Ако има някакъв смисъл — изръмжа Авис. — Сигурен ли си, че хората, които Скайуокър е забелязал на Бърчест, наистина са били клонинги?

— Скайуокър беше убеден — отвърна Карде. Излязоха от кабинета и тръгнаха към мостика. — Не вярвам благородният джедай да ме е излъгал.

— Не да те е излъгал — поклати глава Авис. — Просто започвам да се чудя дали цялата работа не е била скроена предварително и Траун да ви ги е показал нарочно, за да ви отклони от истинския маршрут за доставка на клонинги.

— И на мен ми хрумна същото — съгласи се Карде. — Макар че губернаторът Стафа ни е длъжник, все пак май твърде лесно влязохме и излязохме от системата.

— Нищо не каза за съмненията си, когато на Шазуа раздаваше задачите за издирването.

— Сигурен съм, че мнозина са си помислили нещо такова — увери го Карде. — Но ако сред нас има имперски агент, най-добре е да го накараме да повярва, че сме се заблудили от номера на Траун. Ако изобщо става въпрос за номер.

— И ако в групата има имперски агент — вметна Авис.

Карде се усмихна:

— Ако имахме малко бруалки, щяхме да си направим бруалки с менкуро…

— Стига да имахме малко менкуро — довърши Авис старата поговорка. — Все още смяташ, че Фериер работи за Траун, нали?

Карде сви рамене:

— Не разполагаме с нищо освен с честната му дума срещу думата на Соло, че не е изпълнявал доброволно имперски задачи при търсенето на флотата „Катана“.

— Затова ли прати Торв да закара десантната совалка в системата Роше?

— Точно така — кимна Карде и за момент страшно му се прииска Мара да бе до него. Авис беше свестен мъж, но трябваше доста да му се обяснява, докато Мара разбираше всичко от половин дума — Там познавам неколцина верпианци, които ми дължат услуга. Ако десантната совалка е свързана с някакво дистанционно управление, те ще го разберат.

Вратата към мостика се отвори и те влязоха.

— Какво е положението? — попита Карде и погледна през илюминатора към пъстрото небе на хиперпространството.

— Всички системи са в готовност — отвърна Данкин и отстъпи креслото пред руля на Авис. — Балиг, Лахтън и Корвис са на турболазерите.

— Благодаря — кимна Карде и седна на мястото на втория пилот. — Стой наблизо, Данкин. Днес ти ще си капитан.

— Чест е за мен — отвърна шеговито Данкин и седна пред предавателя.

— Според теб за какво е всичкият шум? — попита Авис и приготви кораба за излизане от хиперпространството.

— Нямам идея — призна Карде. — Според Парта Мазик е казал само, че след срещата на Шазуа може да поискам да мина през Билбринджи.

— Вероятно става въпрос за запомнящия се урок за Траун, за който двамата с Елор говореха на Троган — каза мрачно Авис. — Подозирам, че няма да ми хареса.

— Каквото и да се случи, ние сме случайни свидетели — напомни му Карде. — Пристигащ товарен кораб с одобрена програма за доставка на коенсарейски кондензатори. Всичко е абсолютно законно.

— Докато не решат да проверят — подхвърли Авис. — Пригответе се, изскачаме.

Бутна напред лоста на хипердвигателите, за момент просветнаха безкрайните звездни линии и светкавично се разтопиха в звездния фон. А върху него изпъкнаха недовършени кораби, помощни и строителни съдове и летящи ремонтни платформи. И точно срещу „Волният Карде“ блестеше бойна станция Голан II. Бяха пристигнали в имперската корабостроителница на Билбринджи. Данкин подсвирна тихо:

— Вижте новите им конструкции. Не си играят, а?

— Да, сериозно пипат — съгласи се Карде. — Така е и на Орд Траси, и на Яга минор.

Ако Траун влагаше в създаването на клонинги и половината от усърдието, което отиваше за производството на бойни кораби…

— Товарен кораб, тук контролната кула на Билбринджи — прекъсна мислите му студен официален глас от предавателя. — Представете се, посочете изходния космодрум и защо сте тук.

— Данкин! — прошепна Карде.

Данкин кимна.

— Товарен кораб „Хаб Камбер“ от Валрар — каза той отсечено. — Капитан Абел Куилър. Носим кондензатори за четирийсет и седми док.

— Прието — отвърна офицерът от контролната кула. — Изчакайте потвърждение.

Авис докосна Карде по рамото и посочи бойната станция пред тях. От нея излетя десантна совалка и се насочи към „Волният Карде“.

— Не променяй курса — заповяда тихо Карде. — Може би искат да ни сплашат.

— Или очакват някакви неприятности — възрази Авис.

— Или пък вече са ги изпитали — вметна Данкин. — Ако Мазик е минал оттук…

— Товарен кораб „Хаб Камбер“, преустановете движението — обади се отново офицерът. — Изчакайте на борда си инспекционната група, която ще провери заповедта за товарене.

Данкин превключи предавателя.

— Защо, да няма някакъв проблем? — попита той със смесица от озадаченост и раздразнение. — Вижте, претрупан съм с работа и нямам никакво време за бюрократични глупости.

— Ако предпочитате, можем да сложим край на всичките ви проблеми още сега — застрашително отвърна офицерът. — Ако тази възможност не ви харесва, пригответе се да посрещнете на борда инспекционната група.

— Прието — изръмжа Данкин. — Надявам се, че ще приключат бързо.

Данкин погледна Карде.

— И сега какво?

— Ще се приготвим да ги посрещнем на борда — каза Карде и огледа корабостроителницата. Ако Мазик се придържаше към предварителната програма, която беше дал на Парта, трябваше всеки момент да се покаже.

— Авис, прегледай с радара онова там — заповяда той и посочи група тъмни странни тела, които лежаха в средата на корабостроителницата. — Не ми приличат на кораби.

— Не са — потвърди Авис след няколко секунди. — Приличат на средни по големина астероиди — към четирийсет метра в диаметър. Общо са двайсет и два.

— Странно — провлачи замислено Карде и озадачено разгледа в близък план снимката, направена от Авис. В района имаше над трийсет кораба по поддръжката и поне толкова работници се мотаеха около астероидите. — Чудя се за какво ли ще използва Империята толкова много астероиди.

— Може да добива метали от тях — предположи колебливо Авис. — Макар че досега не съм чувал да се карат цели астероиди до някоя корабостроителница.

— Аз също — кимна Карде. — Може би имат нещо общо с новото тайнствено супероръжие на Траун, с което той удари Укио и Уустри.

— Това обяснява засилената охрана — каза Авис. — А и совалката приближава. Ще ги пуснем ли да се качат на борда?

— Освен ако не се обърнем да избягаме, не виждам какво друго ни остава — отвърна Карде. — Данкин, програмата ни за доставки ще издържи ли една внимателна проверка?

— Вероятно — предположи Данкин. — Зависи дали подозират нещо, или просто са предпазливи. Карде, погледни четирийсет градуса наляво. Виждаш ли недовършения звезден разрушител?

Карде се завъртя в креслото. Всъщност звездният разрушител беше почти готов, оставаше да се изградят само командният мостик и част от надпалубните съоръжения над батареите на левия борд.

— Виждам го — отвърна той. — И какво?

— Май около него става нещо…

В същия миг вдясно от звездния разрушител избухна голяма експлозия. Авис подсвирна смаяно.

— Да нападне боен кораб?! — възкликна той. Част от предния корпус се откъсна и потъна в пламъци. — Мазик е, нали?

— Кой друг! — каза Карде и превключи екрана на по-голямо увеличение. За миг на фона на пламъците се мярнаха няколко товарни кораба, които бързо се насочиха към външния периметър на корабостроителницата. — Като че ли попрекалиха малко — добави той и отново погледна горящия звезден разрушител. Група от аварийни изтребители вече се носеха към него, а зад тях се задаваха три ескадрона бойни изтребители. Изведнъж приближаващите се изтребители рязко смениха посоката и се насочиха към отдалечаващите се товарни кораби.

— Засякоха ги — отбеляза мрачно Карде и бързо прецени ситуацията. Групата на Мазик беше по-малобройна, заобиколена от далеч по-добре въоръжен противник. Положението сигурно щеше да се влоши още повече, преди да се отдалечат достатъчно от корабостроителницата, за да извършат скок в хиперпространството. „Волният Карде“ с трите си турболазерни оръдия би помогнал доста за изравняване на силите, но за нещастие бе твърде далеч от центъра на действието, за да стигне овреме.

— Ще им помогнем ли? — прошепна Авис.

— По всички правила не би трябвало да си мръднем и пръста — отвърна Карде, включи навигационния компютър да изчисли координатите за прехвърлянето им в хиперпространството и натисна бутона на интеркома: — Помощта при нехайно планирана акция само окуражава безразсъдните смелчаци. Но и не можем да останем със скръстени ръце. Корвис?

— Слушам — отвърна помощникът му.

— При команда — огън по десантната совалка! — заповяда Карде. — Балиг и Лахтън, вие отговаряте за бойната станция. Целта е да създадем колкото може повече хаос. Авис, ти ще промениш посоката…

— Почакай, Карде — прекъсна го Данкин. — Погледни петдесет градуса наляво.

Карде изви глава. Пред бягащите кораби на Мазик от хиперпространството изскочиха две корелиански бойни фрегати. Ятото имперски изтребители бе пометено за секунди.

— Гледай ти! — кимна замислено Карде. — Явно планът на Мазик не е чак толкова отчайващ, колкото помислих отначало.

— Това сигурно са хората на Елор — вметна Авис.

Карде кимна:

— И аз така мисля. Корелианските бойни фрегати не са съвсем в стила на Мазик и със сигурност не са по джоба му. Но такава стратегия явно се връзва с пословичната безразсъдност на дурианците.

— Но две корелиански фрегати са доста много и за Елор — подхвърли Дравис. — Дали не ги е откраднал от Новата република?

— „Откраднал“ е груба дума — смъмри го спокойно Карде. — Мисля, че той гледа на тях като на заем. Корабите на Новата република често използват дурианските бази, разпръснати по стария търговски път, и Елор е таен съдружник в някои от тях.

— Обзалагам се, че този път от Новата република ще имат известни оплаквания за качеството на обслужването — отбеляза сухо Авис. — Ще нападаме ли десантната совалка?

Карде почти беше забравил за нея.

— Не, отказваме се. Корвис, Балиг, Лахтън, изключете турболазерните оръдия. Бойната готовност е отменена. Пригответе се да посрещнем имперска инспекция на борда.

Авис го изгледа озадачено и предпазливо попита:

— Няма ли да бягаме? Въпреки това? — кимна той към битката от дясната им страна.

— Случващото се там няма абсолютно нищо общо с нас — отвърна Карде и го дари с най-невинния си поглед.

— Ние сме независим кораб с товар от кондензатори. Не си забравил, нали?

— Да, но…

— Освен това може би ще е полезно да видим какво ще стане след приключване на нападението — продължи Карде и погледна навън. Бойните фрегати на Елор прикриваха пътя за отстъпление на групата на Мазик. Охраняващите корабостроителницата големи кораби бяха твърде далеч, за да пристигнат навреме, и контрабандистите вероятно щяха да успеят да се измъкнат. — Да послушаме съобщенията им, да видим кое и как ще разчистят и какви промени в отбранителните си системи ще внесат, да преценим какви повреди точно са нанесени.

Авис не изглеждаше убеден, но не започна да спори.

— Щом според теб не е опасно — измърмори той, изпълнен със съмнения. — Въпреки обявените награди за главите ни.

— Това е последното място, където някой имперски командир ще очаква да се покажем — увери го Карде. — Следователно тук никой няма да ни търси.

— Определено няма да ни търсят на кораб под командването на капитан Абел Куилър — намеси се Данкин, свали предпазните колани и се изправи. — Нетърпелив и надут, нали така беше?

— Точно — кимна Карде. — Само не се престаравай. Не искаме да ги настройваме враждебно, само леко ги презираме.

— Разбрано — кимна Данкин.

Той изчезна от мостика и Карде се извърна към блещукащите останки на взривения звезден разрушител. Това наистина беше запомнящ се урок, но Карде щеше да се обяви категорично против подобни действия, ако Мазик и Елор му бяха поискали съвет. Но те действаха на своя глава.

И сега нямаше връщане назад, позициите бяха определени по-ясно, отколкото след срещата на Троган. Върховният адмирал Траун нямаше да остави този случай без незабавен жесток отговор. И ако успееше да проследи атаката до Мазик и от там до Карде…

— Няма да успеем да спрем дотук — измърмори той на себе си. — Ще трябва да се организираме. Всички.

— Какво? — попита Авис.

Карде се обърна към него. Погледна откритото и озадачено лице на помощника си. Авис беше умен по свой начин, но му липсваше интуиция.

— Няма значение — отговори той и се усмихна, за да заличи жлъчта в думите си.

Обърна се отново към приближаващата се нападателна совалка и тайно в себе си се закле, че когато това свърши, ще намери начин да си върне Мара.

Последната страница се изписа на екрана, Траун я прочете внимателно и вдигна поглед към мъжа, изправен сковано пред него.

— Ще добавите ли нещо към доклада, генерал Дрост? — попита тихо той.

На Пелаеон му се струваше застрашително спокоен. Със сигурност много по-спокоен, отколкото би бил Пелаеон, ако беше командващ флота. Но сега не можеше да направи нищо друго, освен да гледа навън през илюминатора на „Химера“ към черните останки на почти готовия и много скъп звезден разрушител, да стои мълчаливо до върховния адмирал и да се сдържа да не заповяда да отсекат главата на Дрост. Макар че той си го заслужаваше. И Дрост го знаеше.

— Не, сър — отвърна напрегнато той.

Траун задържа погледа му още няколко секунди и след това се извърна към илюминатора.

— Можете ли да посочите поне една причина да не ви разжалвам?

От устните на Дрост се отдели едва доловима въздишка.

— Не, сър — повтори той.

За момент единственият шум беше от приглушените отзвуци на разговорите, които се водеха на мостика на „Химера“. Пелаеон наблюдаваше вкамененото лице на Дрост и се чудеше какво ще е наказанието. В най-добрия случай провалът щеше да му струва военен съд и освобождаване от длъжността. А в най-лошия… традиционната отплата на лорд Вейдър за некомпетентността. А и Рък вече стоеше готов зад командното кресло на Траун.

— Върнете се в щаба, генерале — каза Траун. — „Химера“ ще излети от тук след около трийсет часа. Дотогава трябва да измислите и да въведете нова система за сигурност в корабостроителницата. Тогава ще взема решение за съдбата ви.

Дрост хвърли поглед към Пелаеон и отново към Траун.

— Тъй вярно, сър — рече той. — Няма да ви подведа отново, адмирале.

— Надявам се — отвърна Траун със заплаха в гласа. — Свободен сте.

Дрост кимна и се обърна. В стъпките му се усещаше възвърната решителност.

— Не сте съгласен с решението ми, капитане.

Пелаеон се насили да посрещне погледа на блестящите червени очи.

— Бих предложил много по-сурово наказание, сър — призна той.

— Дрост е добър специалист — отвърна спокойно Траун. — Основната му слабост е склонността към самодоволство. Поне в близко бъдеще ще е напълно излекуван от нея.

Пелаеон отново погледна към останките навън.

— Доста скъп урок — каза той кисело.

— Така е — съгласи се Траун. — И това много добре показва защо не исках да раздразня групата контрабандисти около Карде.

Пелаеон го погледна изненадано:

— Нима това е дело на контрабандистите? Мислех, че е саботаж на Новата република.

— И Дрост мисли така — отвърна Траун. — Но методът и изпълнението са доста по-различни от обичайния модел на бунтовниците. Мисля, че е Мазик. Макар че има достатъчно дуриански елементи в стила, така че вероятно е включена и групата на Елор.

— Ясно — кимна замислено Пелаеон. Това поставяше нещата в съвсем различна светлина. — Май трябва да им дадем урок, колко глупаво е да се опълчват срещу Империята.

— С особена радост бих го направил — съгласи се Траун. — В дните на могъществото на Империята не бих се замислил за миг, преди да го направя. За жалост в този момент подобна стъпка ще доведе до противоположни резултати.

Не само ще усили решимостта на контрабандистите, но и ще увеличи опасността другите групи галактически отрепки да предприемат враждебни действия срещу нас.

— Едва ли толкова се нуждаем вече от помощта и услугите им — каза Пелаеон.

— Нуждата ни от тази сган доста намаля — съгласи се Траун. — Но това не означава, че можем съвсем да минем без тях. Не е там работата. Проблемът е, че тези групи в периферията на обществото са изключително опитни в неразрешени от властите дейности. За да ги държим настрани от места като Билбринджи, ще са ни нужни много повече хора от тези, с които разполагаме в момента.

Пелаеон стисна зъби.

— Ясно, сър. Все пак не можем да си затворим очите пред нападение от такъв мащаб.

— Няма да ги затваряме — обеща спокойно Траун и очите му блеснаха заплашително. — Но отговорът ни трябва да бъде съобразен с върховните интереси на Империята — той се завъртя с креслото си към корабостроителницата. — А междувременно…

ВЪРХОВЕН АДМИРАЛ ТРАУН!

Викът изгърмя над мостика като яростна гръмотевица, изпълни цялото помещение и отекна в стените. Пелаеон се извърна рязко и инстинктивно посегна към бластера, забравяйки, че кобурът му е празен.

Към тях се приближаваше Хорус Кбаот. Очите му блестяха над развяващата се брада. От него струеше гняв, двамата щурмоваци на пост при вратите на мостика лежаха на пода в безсъзнание или мъртви.

Пелаеон преглътна трудно, протегна ръка и намери вдъхващата увереност хранителна рамка на йосаламира, закрепена за командното кресло на върховния адмирал. Но това беше за кратко, Траун се завъртя с креслото към приближаващия се майстор джедай и капитанът се принуди да пусне рамката.

— Искате да говорите с мен, майстор Кбаот?

— Те са се провалили, върховен адмирал Траун — изкрещя Кбаот. — Чувате ли ме? Вашите командоси отново се провалиха!

— Чувам ви — кимна спокойно Траун. — Какво сте направили на охраната ми?

— Моята охрана! — извика Кбаот, гласът му отново отекна из мостика. Дори и без елемента на изненадата номерът беше страшно ефектен. — Моите! Аз управлявам Империята, върховен адмирал Траун. Не вие.

Траун се извърна настрани и улови погледа на дежурния офицер.

— Обадете се в лазарета — заповяда той. — Да изпратят лекарски екип.

В продължение на няколко ужасни мига на Пелаеон му се струваше, че Кбаот ще възрази или дори ще просне и дежурния офицер. Но вниманието на майстора джедай, изглежда, бе ангажирано само от Траун.

— Командосите ви се провалиха, върховен адмирал Траун — повтори той.

Сега гласът му беше тих, но изпълнен със заплаха.

— Знам — отвърна Траун. — Всички, с изключение на командира, са загинали.

Кбаот се изпъна.

— В такъв случай вече дойде времето да поема изпълнението на тази задача в мои ръце. Откарайте ме на Корускант. Веднага.

Траун кимна:

— Много добре, майстор Кбаот. Щом приберем в хангара специалния товар, веднага потегляме.

Очевидно Кбаот не очакваше такъв отговор.

— Какво? — възкликна изненадан той.

— Казах, че веднага щом натоварим специалния товар на борда на „Химера“ и другите кораби, ще потеглим за Корускант — повтори Траун.

Кбаот погледна Пелаеон, погледът му сякаш се опитваше да изкопчи информацията, която не можеше да достигне с джедайските си сетива.

— Какъв е този номер? — изръмжа той и впи поглед в Траун.

— Никакъв номер — увери го върховният адмирал. — Реших, че едно светкавично нападение в сърцето на бунтовниците е най-добрият начин да разклатим самоувереността им и да ги подготвим за следващия етап от победната ни кампания. И сега е моментът да го предприемем.

Кбаот погледна през илюминатора, погледът му обикаляше огромните докове на корабостроителницата край Билбринджи. Подмина повредения корпус на звездния разрушител и се спря на астероидите, скупчени в централната зона.

— Това ли? — извика той и ги посочи с пръст. — Това ли е специалният ви товар?

— Вие сте майсторът джедай — отвърна Траун. — Вие кажете.

Кбаот го изгледа заплашително и Пелаеон сдържа дъха си. Капитанът знаеше, че върховният адмирал предизвиква Кбаот, и според него това беше доста опасна игра. Единствените хора, които знаеха със сигурност какво беше намислил Траун за астероидите, в този момент бяха под защитата на йосаламирите.

— Много добре, върховен адмирал Траун — кимна Кбаот. — Ще позная.

Пое си дълбоко дъх, притвори очи и чертите на лицето му се изостриха от напрежението. Пелаеон отдавна не беше виждал майстора джедай да се съсредоточава така. Наблюдаваше го, чудеше се какво се опитва да направи, и изведнъж го осени прозрение. Навън сред астероидите имаше стотици офицери и механици, работили по изпълнението на проекта, и всеки от тях тайно в себе си предполагаше каква е целта. Кбаот докосваше всяко съзнание, опитваше се да достигне до мислите и да ги сглоби в цялостна картина…

— Не! — извика той изведнъж и отново впи блестящите си очи в Траун. — Не можете да разрушите Корускант. Поне докато не получа джедаите си.

Траун поклати глава:

— Никога не съм възнамерявал да унищожа Корускант…

— Лъжете ме — прекъсна го Кбаот и обвинително размаха пръст: — Винаги сте ме лъгали. Но повече няма да позволя да ме мамите. Аз управлявам Империята и всички ми се подчиняват.

Той вдигна високо ръце и около тях се появи зловеща синьо-бяла светлина. Пелаеон несъзнателно потрепери, спомни си за светкавиците, които Кбаот беше хвърлил срещу тях в гробницата на Затънтената земя. Но сега не последваха светкавици. Кбаот просто стоеше с високо вдигнати ръце и погледът му се рееше в празното. Капитанът го гледаше смаяно и тъкмо се канеше да го попита какво има предвид, когато случайно погледна към мястото на екипажа.

Войниците стояха сковано в креслата си, изправили гръб като за парад, прибрали ръце в скута си, и гледаха невиждащо екраните на компютрите. Зад тях също толкова сковани бяха офицерите — неподвижни, несъзнаващи. Дори компютрите, по които трябваше да има движение, да се получават доклади от други сектори на кораба, бяха застинали с празни екрани.

Точно това беше очаквал и от това се бе страхувал още от първото им посещение на Затънтената земя. Кбаот бе поел контрола над „Химера“.

— Впечатляващо — наруши крехката тишина Траун. — Наистина е страшно впечатляващо. И какво предлагате да направим сега?

— Трябва ли да се повтарям? — попита Кбаот, гласът му леко трепереше от напрежение. — Ще отлетя с този кораб за Корускант, за да взема джедаите, а не да ги унищожа.

— От тук до Корускант са най-малко пет дни път — каза студено Траун. — Пет дни, през които ще трябва да поддържате контрола си над трийсет и седем хилядния екипаж на „Химера“. И дори по-дълго, ако възнамерявате да ги накарате да се бият, когато пристигнете там. А ако искате да отидем с подкрепление от още няколко кораба, цифрата трийсет и седем хиляди души ще нарасне неимоверно.

Кбаот изсумтя презрително:

— Съмнявате се в мощта на Силата ли, върховен адмирал Траун?

— Нищо подобно — отвърна Траун. — Просто ви представям проблемите, с които ще трябва да се справите, ако продължите с този начин на действие. Знаете ли къде се намира флотата на Корускант, наясно ли сте с броя и вида на корабите? Помислили ли сте как да неутрализирате орбиталните бойни станции и наземните защитни системи на планетата? Знаете ли кой е в момента командир на отбраната на планетата и как би разположил силите си? Взели ли сте под внимание защитното поле над Корускант? Знаете ли как да използвате в пълна степен стратегическите и тактическите способности на един имперски звезден разрушител?

— Опитвате се да ме объркате — обвини го Кбаот. — Хората ви, по-точно моите хора, знаят отговорите на всичките ви въпроси.

— На някои от тях — отвърна Траун. — Но вие не можете да ги научите. Не достатъчно бързо.

— Аз контролирам Силата — повтори разгневен Кбаот.

Но Пелаеон долови в гласа му примирителна нотка.

Приличаше на изпаднало в истерия дете, което не знае какво да прави…

— Не — каза Траун и изведнъж гласът му зазвуча успокоително. Вероятно и той беше доловил промяната в гласа на Кбаот. — Галактиката все още не е готова да бъде управлявана от вас, майстор Кбаот. По-късно, когато редът бъде възстановен, ще ви я предам да се разпореждате, както желаете. Но това време още не е настъпило.

Кбаот остана неподвижен за един дълъг момент. Устните му се движеха едва доловимо зад брадата. След това почти неохотно свали ръце и изведнъж мостикът се изпълни с приглушени въздишки, стенания и търкане на ботуши в металната палуба — майсторът джедай бе освободил екипажа от контрола си.

— Никога няма да ми отстъпите Империята — каза той на Траун. — Не по собствена воля.

— Зависи от способността ви да поддържате това, което аз в момента създавам — отвърна Траун.

— И което изобщо няма да се случи без вас, така ли?

Траун вдигна вежди:

— Вие сте майстор джедай. Като гледате в бъдещето, виждате ли възстановяване на Империята без мен?

— Виждам много възможни пътища на бъдещето — каза Кбаот. — И не във всички вие оцелявате.

— Такава е съдбата, пред която се изправят всички воини — кимна Траун. — Но не това ви попитах.

Кбаот се усмихна леко:

— Не си мислете, че сте незаменим за моята Империя, върховен адмирал Траун. Само аз съм незаменим за нея — той огледа нехайно мостика и се изпъна в цял ръст: — Но за момента съм доволен, че именно вие ще поведете войската ми в битка — той погледна строго към Траун: — Ще поведете войската, но няма да унищожите Корускант. Това няма да стане, преди да получа джедаите.

— Както вече казах, не възнамерявам да унищожавам Корускант — отвърна Траун. — Засега страхът и отслабването на увереността, които придружават обсадата, служат на целите ми по-добре.

— На нашите цели — поправи го Кбаот. — Не го забравяйте, върховен адмирал Траун.

— Не забравям нищо, майстор Кбаот — отвърна спокойно Траун.

— Добре — каза също толкова спокойно Кбаот. — В такъв случай можете да продължите да изпълнявате задълженията си. Ако ви потрябвам, аз ще медитирам в покоите си. Ще медитирам за бъдещето на моята Империя — той се обърна и прекоси мостика.

Пелаеон шумно въздъхна, без да съзнава, че е задържал дълго дъха си.

— Адмирале…

— Свържете се с „Неумолим“, капитане — заповяда Траун. — Предайте на капитан Дория, че се нуждаем от екип от петстотин лекари за следващите шест часа.

Пелаеон погледна към мястото на екипажа. Тук-там някой войник стоеше, както трябва, пред екрана на компютъра си или имаше офицер, изправен в приблизителна уставна стойка. Но в по-голямата си част хората лежаха отпуснато, офицерите се подпираха на стените или лежаха на палубата и трепереха.

— Слушам, сър — отвърна той, върна се до мястото си и включи предавателя. — Отлагате ли операцията в Корускант?

— Само ако е абсолютно наложително — отвърна Траун. — Историята не спира своя ход, капитане. Тези, които не могат да вървят в крачка с нея, изостават и се превръщат в обикновени наблюдатели — той отново погледна към вратата, през която беше излязъл Кбаот. — А онези, които се изправят срещу нас — добави меко той, — ще загинат.