Пътят на Икар

Послеслов

Записките на Зенон Балов съобщават много неща, които биха помогнали да се разбере постъпката му, но не малко неща ще си останат и неизяснени. От експедиционния кораб са видели само как той е изстрелял контейнера с документацията. Бил е весел, шегувал се по време на разговорите, когато обяснявал защо го изпраща. После изведнъж връзката се прекъсва. Аварийната торпила се насочва стремително към холограмата на Териана, прострелва я и потъва в облака, за който все още не сме в състояние да ви кажем нещо определено.

Записките изпращам по групата на Терин. Тя ще направи опит да отнесе на Земята резултатите от досегашните ни изследвания. За наше огорчение — все още сме недостатъчно на брой — твърде много икарци настояваха да тръгнат обратно. Носейки се все напред и напред, човекът изглежда е осъден постоянно да тъгува за своето минало, поради което не си позволихме да ги задържим на новата Земя. Те ще се замразят в звездолета си и ще полетят назад по трасирания от Икар път в Галактиката. А когато се събудят… По всяка вероятност ние, сегашните жители на Териана, никога не ще узнаем какво ще видят, тъй като времето пак ще ни е разделило. Затова горещо им пожелаваме то да прилича поне мъничко на онова, което така властно ги призоваваше да се върнат.

Мотото към първата част на записките е из една направена от Майола Бени текстова и музикална перифраза на песен от съветския поет Булат Окуджава. Мотото към втората — от двайсетата песен на испанския поет Блас де Отеро. Четвъртото мото, също преработено за музика, е взето от американеца Алфред Крейнбърг, петото принадлежи на японската поетеса Сумако Фукао. Последното мото, към петата част, е наистина от една соната за орган на Хелмут Борнефелд, но автора му не успях да открия. Изглежда е много древно, в стила на библейските легенди. Усилията ми да издиря автора на мотото към третата част също останаха напразни. Майола Бени отрече да е пяла такава песен, непозната й е. Навярно се касае за неточност в спомена на самия Зенон Балов.

Както, казах в уводната си бележка, записките съдържат много грешки и наивни разсъждения, особено в научната си част, но аз не се смятам упълномощен да ги коригирам. Мога само от своя страна да се позова на шегата на стария Балов, че в развитието на познанието нашите грешки и заблуди би трябвало да бъдат също така ценни за вас, както и нашите истини. В края на краищата, всеки има право да разкаже една своя приказка, а лишиш ли я от наивитета й, тя престава да бъде приказка.

Л. Редстър