Шахматните фигури

Гала събитието почти бе излязло от ума му. Празникът, на който всичките седемдесет и осем шахматни фигури от Луис щяха да се върнат на мястото на откриването си. Шейсет и седем от тях се помещаваха постоянно в Британския музей в Лондон – това хранилище на крадени експонати от цял свят. Останалите единайсет бяха в Единбург, но все пак доста далеч от дома. Той си спомни репликата на Уистлър от деня, в който се бяха срещнали у тях за първи път след тийнейджърските си години. Би трябвало да са в Уиг целогодишно. Като специална експозиция, а не да са разхвърляни из музеите на Единбург и Лондон. Тогава може би хората щяха да идват да ги гледат и да ни носят някакви приходи.

Е, днес случаят бе именно такъв. Край пътя се виждаха стотици паркирани коли и колона от автобуси, а поне хиляда души изпълваха плажа, който, освободен от отлива, бе превърнат в нещо като панаирна площадка.

Фин спря малко преди Уиг Лодж, прекоси тревистата ивица и се загледа към пясъците. Вятърът духаше както винаги, но господ, явно благосклонен към шахматните фигури, бе донесъл слънце. Беше странно да се види обичайно пустият плаж, разположен в най-отдалечения ъгъл на острова, залят от стотици хора – местни, туристи, репортери, всичките сновящи сред временни дървени сергии и пъстри тенти. Гледката наподобяваше гигантско платно на Лоури.8 Имаше организирани екскурзии с лодки до отсрещния край на залива, както и обиколки с хеликоптер, излитащ и кацащ от площадка под църквата в Бала на Кила. Също надуваем замък и увеселително влакче, пълни с пищящи дечурлига. Сергии приканваха посетителите да опитат късмета си на томбола, да събарят метални чашки с топка или да отгатнат теглото на сьомга. Имаше още състезания по доене на овце и хвърляне на дроб сарма.9 Изключителна проява на оптимизъм при един климат, който в девет от десет случая би потопил цялото събитие в дъжд.

Но център на всеобщото внимание бе църквата. Тук бяха изложени шахматните фигури, зад стъклени витрини и под строга охрана, докато двамата гросмайстори мереха сили с трийсет и две от тях. Постройката бе заобиколена от плътна тълпа, а опашката от хора, чакащи да влязат, се точеше чак до плажа.

Върху пясъка бе устроено огромно копие на оригиналната дъска, с големина на квадратчето около шейсет сантиметра. Ходът на играта в църквата се предаваше по радиостанции на доброволци, които местеха в синхрон по импровизираното бойно поле страховитите викингски воини, изработени от Уистлър. Фин си помисли колко горд щеше да бъде приятелят му, ако можеше да види как дървените му творби влизат в действие. Явно спорът около възлагането на поръчката по някакъв начин бе уреден. Но ако той не бе получил плащането си приживе, вече нямаше как и да го получи.

Фин се върна при колата си и подкара към неговата къща. Грижливо култивираният правоъгълен парцел, спускащ се към пътя, сега несъмнено щеше да буреняса и запустее. Крехките човешки усилия щяха бързо и безжалостно да бъдат заличени от природата. Когато спря върху чакълестата площадка отпред, видя, че перките на вятърните турбини продължават да се въртят, произвеждайки електричество, което никой нямаше да ползва.

Жълтата лента, ограждаща местопрестъплението, вече бе махната. Експертите бяха взели своите отпечатъци, направили своите снимки, събрали пробите от кръв, влакна и други улики от сцената на убийството на Уистлър и отдавна си бяха отишли. Вратата не беше заключена, затова Фин я побутна и влезе. Вътре леко миришеше на дезинфектант, въздухът бе спарен и застоял. Мебелите бяха изправени и поставени по местата си, а подът – изметен и чист. Единствената следа от хаоса, царил тук неотдавна, бяха полузаличените тебеширени очертания на тялото, петното от събралата се на пода кръв, както и следата, оставена от Уистлър в опита му да се довлече до отсрещната стена.

Фин приседна на ръба на стария продънен диван и огледа помещението. Спомни си негодуванието на леля си от запуснатия му вид навремето и яростта ѝ, когато бе открила единствено бира в хладилника. На същия този диван бе седял и след спасяването си от сигурна смърт край езерото Тахавал, с чаша чай в ръката, подсилена с доза от уискито на господин Макаскил. В паметта му изникна мечешката прегръдка на Уистлър след дългогодишната им раздяла, едрото му мустакато лице, опряло неговото, топлината и обичта в очите му. В гърдите му отново се надигна скръб, за да бъде заменена миг по-късно от гняв и решимост да се концентрира.

Той примигна, за да проясни погледа си, и проследи тебеширените линии на пода. Единият крак на трупа е бил изпънат право назад, а другият – сгънат в коляното на нивото на талията. Едната ръка – положена отстрани на тялото, другата – протегната над главата. Точно според думите на Джордж Гън в килията на участъка: Изглежда, е пропълзял по пода, докато ти си бил в безсъзнание. Има кървава следа там, където се е влачил, сякаш се е опитвал да достигне нещо.

Фин опита да си представи какво може да е било то и изведнъж се досети. Отделните елементи се подредиха и застанаха по местата си, като съвпадащи картинки на ротативка. Вече бе сигурен кой е убил Уистлър. Оставаше само въпросът защо.

Той извади мобилния телефон от джоба си, прокара пръст по указателя и избра един номер. На третото позвъняване отсреща се разнесе гласът на сержант Гън.

– Фин?

– Здравей, Джордж.

Другият изпъшка.

– Никакви услуги повече.

– Не те търся за услуга, а само да те поканя да дойдеш в Уиг. Мисля, че ще мога да ти покажа убиеца на Уистлър.

Настана продължително мълчание.

– А защо просто не ми кажеш името?

– Защото искам първо да се уверя. Освен това ще трябва да донесеш нещо.

– Какво?

– Снимките от местопрестъплението. Само общия план, с тялото.

– Сигурно се шегуваш! Да не искаш да ме изритат от полицията?

– Хайде стига, Джордж. Знам, че имаш достъп до тях. Ако ще и само за да направиш фотокопия. – Фин се поколеба и не можа да сдържи усмивката си. – А, и още нещо...

Раздразнението на Гън избухна в ухото му.

8 Лорънс Стивън Лоури (1897–1976) – английски художник. – Б. пр.

9 Традиционно шотландско състезание, при което топките дроб сарма трябва да се хвърлят максимално далеч, без да се разпаднат. – Б. пр.