Скелет под камбаната

Глава седемнадесетаНА ЗАЗОРЯВАНЕ КЪМ ХРАМА ПОТЕГЛЯТ СТРАННИ ПОСЕТИТЕЛИ;СЪДЪТ ЗАСЕДАВА ПРЕД ЗАЛАТА НА БУДА

Когато удари часът на четвъртата стража, съдията Ди стана и изплакна устата си с изстиналия чай. После пооправи дрехите си и напусна странноприемницата „Осемте безсмъртни“. Тръгна енергично през пустите улици и скоро се озова пред главния вход на трибунала, където сънливият пазач го пропусна, оглеждайки слисано странните му одежди. Без да каже дума, съдията отиде право в главния двор, където смътно различи тъмните очертания на голяма тълпа хора, мълчаливо застанали кран служебния му паланкин.

Хун запали само един фенер и помогна на съдията да се качи в паланкина. Вътре Ди свали кафявата си дреха и облече съдийската мантия. Постави на главата си черната съдийска шапка, повдигна завеската и повика Л’а Жун и Цяо Тай. Двамата му помощници представляваха внушителна гледка. Бяха облечени в тежки железни ризници на военачалници от конницата. Главите им бяха покрити с островърхи железни шлемове. Всеки носеше по два дълги меча и голям лък, а колчаните им бяха пълни със стрели.

Съдията им каза тихо:

— Ще отидем първо до къщата на бившия генерал, после до дома на бившия съдия и след това до къщите на двамата водачи на гилдии. Вие двамата ще водите шествието на коне.

Ма Жун се поклони.

— Увили сме копитата на конете в слама — каза той. — Всичко ще стане съвсем безшумно.

Съдията кимна доволно и след като даде знак, шествието напусна трибунала. Без да вдигат шум, тръгнаха отначало на запад, заобиколиха външната стена и свърнаха на север, докато стигнаха до къщата на генерала.

Хун почука и двойната порта веднага се отвори. Инспекторът видя военния паланкнн готов в двора, заобиколен от около тридесетина подчинени на генерала.

Внесоха паланкина на съдията в двора. Той слезе и домакинът го посрещна в подножието на стълбата, която водеше към приемната зала.

За случая генералът бе облякъл парадната си униформа и макар че беше на повече от седемдесет години, имаше много представителен вид. Носеше златно везан халат от пурпурна коприна и златна ризница. Огромен меч, украсен със скъпоценни камъни, висеше на пояса му, а от върха на златния му шлем се показваха, наредени ветрилообразно, цветните вимпели на петте дивизии, които бе командувал някога, по времето на победоносните походи в Централна Азия.

След като си размениха поклони, съдията заговори:

— Дълбоко съжалявам, че се налага да безпокоя Ваше Превъзходителство в такъв необичаен час. Но присъствието ви е крайно наложително за разобличаването на едно подло престъпление. Моля ви да следите внимателно събитията, за да можете по-късно да свидетелствувате в съда.

Генералът прояви готовност да се присъедини към нощното шествие. Той каза със стегнатия си воински глас:

— Тук съдията сте вие, аз се подчинявам на заповедите ви. Да тръгваме!

Съдията постъпи по същия начин и с останалите трима знатни граждани. Когато процесията, която вече включваше пет паланкина и над стотина души, наближи северната порта, Ди повика Ма Жун край паланкина си и му каза:

— Веднага щом минем през градската порта, ти и Цяо Тай ще заповядате никой да не се отделя от шествието под страх от смъртно наказание. Вие двамата ще яздите напред-назад по фланговете. Стрелите да бъдат на тетивата. Първият, който се опита да напусне редиците, да бъде застрелян на място. Сега препускай напред и заповядай на военната стража да отвори портата!

Скоро двама войници отвориха тежките, обковани с желязо крила на северната градска порта и шествието мина през нея.

Завиха на изток, към Храма на всеобятното милосърдие.

Когато стигнаха до предната порта, инспекторът почука на кея. Зад шпионката, защитена с решетка, се появи главата на сънлив монах. Хун извика:

— Ние сме стражници от трибунала и сме дошли да хванем крадец, конто се е промъкнал в двора ви. Отвори вратата!

Чу се как резето отзад се дръпва и вратата леко се открехна. Ма Жун и Цяо Тай, които бяха вързали конете си отвън, бутнаха бързо двойната врата и тя се отвори широко. Заключиха двамата изплашени монаси в стаичката на пазачите, като им обещаха, че ще отсекат главите им, ако издадат дори един-единствен звук. После цялото шествие влезе в двора. Съдията слезе от паланкина ся и четиримата свидетели го последваха. Ди тихо ги помили да го придружат до главния двор. Всички останали трябваше да чакат на местата си. С Тао Ган напред и Ма Жун и Цяо Тай най-отзад те тръгнаха безшумно и вървяха, докато стигнаха до главната зала.

Просторният двор едва се осветяваше от блясъка на бронзовите фенери, които горяха цяла нощ. пред свещената статуя на богинята Гуан Ин.

Съдията вдигна ръка. Всички спряха на място. След няколко мига една слаба фигура, изцяло загърната в наметало с качулка, каквито носеха будистките монахини, изплува от сенките п като се поклони ниско пред съдията, прошепна нещо в ухото му.

Съдията се обърна към Тао Ган и каза:

— Заведи ни в стаята на игумена!

Тао Ган изтича нагоре по стълбите към терасата и влезе в коридора вдясно от залата. Той посочи към затворената врата в дъното. Съдията даде знак на Ма Жун. С един тласък на рамото си той разби вратата и после застана настрана, за да минат другите. Те видяха разкошна стая, осветена от два големи свещника. Въздухът тежеше от миризмата на благовония и есенции. Завит с юрган от богато избродирана коприна, игуменът лежеше и хъркаше на гравирано легло от абанос.

— Оковете този човек във вериги! — заповяда съдията. — Вържете му ръцете зад гърба!

Ма Жун и Цяо Таи измъкнаха игумена от леглото, хвърлиха го на пода и вързаха ръцете му на гърба с тънка верига, преди той да се е разсънил напълно. Ма Жун го вдигна на крака и му кресна:

— Поклони се пред съдията!

Лицето на игумена беше пепеляво. Изглежда му се струваше, че изведнъж се е преселил в ада и че двамата мъже с железни дрехи са палачите на Черния съдия от пъкъла.

Съдията се обърна към свидетелите:

— Моля, разгледайте добре този човек, като обърнете специално внимание на темето на бръснатата му глава!

После каза на Хун:

— Бягай колкото можеш по-бързо при стражниците в предния двор! Заповядай да оковат във вериги всеки монах, когото успеят да хванат! Сега вече могат да запалят фенерите си. Тао Ган ще им покаже жилищата на монасите.

Само след миг дворът се изпълни със запалени фенери, на които с едри знаци пишеше:

„Трибунал на Пуян“.

Чуваха се шумни заповеди, ритаха се врати, дрънчаха вериги. Писъци на ужас отекваха във въздуха, докато стражниците размахваха боздуганите си и удряха с дръжките на тежките си бичове онези, които се съпротивляваха. Най-после около шестдесетима уплашени монаси бяха скупчени в средата на главния двор. Сега съдията, който наблюдаваше зрелището от горния край на стълбите, извика:

— Накарайте ги да коленичат в редици по шестима, с лице към терасата!

Когато заповедта беше изпълнена, съдията каза:

— Нека всички, които дойдоха заедно с нас, се подредят равномерно от трите страни на двора!

После повика Тао Ган и му нареди да покаже пътя към закътаната градина. А на момичето с наметка на монахиня, което чакаше пред главната зала, каза:

— Син нефрит, ти ще ни покажеш павилиона на Праскова!

Тао Гян отвори вратата към градината и те тръгнаха по извитата пътека. На примигващата светлина на фенерите, носени от Тао Ган и момичето, изящната градина изглеждаше като картина от райски сън.

Син нефрит се спря пред малък павилион, разположен в средата на бамбукова горичка. Съдията покани свидетелите да се приближат и им показа неразчупения печат върху заключената врата. После даде знак на Син нефрит, тя разчупи печата и отключи вратата с ключа си. Съдията почука и извика:

— Тук съм аз, съдията! — И отстъпи назад. Червената лакирана врата се разтвори и на пея се появи Праскова, облечена в тънка копринена нощния, със свещник в ръка. Като видя групата начело с генерала и съдията Ван, тя бързо се обърна и се загърна с качулатия си плащ. После всички влязоха в малкия павилион и разгледаха великолепната рисунка на богинята, закачена на стената, широкото ложе с покривки от брокат и останалото разкошно обзавеждане на стаята.

Съдията се поклони почтително на Праскова и останалите последваха примера му, без да се замислят. Вимпелите на генералския шлем се залюляха във въздуха.

Съдията каза:

— Сега ни покажи тайния вход!

Праскова отиде до вратата и завъртя едно от многото медни копчета, които покриваха лакираната й повърхност. Една тясна дъска в средата на вратата се отмести и се отвори. Тао Ган се плесна с ръце по челото:

— Представете си, дори и аз бях изигран с тази хитрост! — възкликна той, все още невярващ на очите си. — Търсих навсякъде освен на най-очевидното място!

Съдията се обърна към Праскова и я запита:

— Заети ли са всичките останали пет павилиона? Момичето кимна с глава и съдията продължи:

— Моля, идете със Син нефрит до помещенията за гости в първия двор и кажете на съпрузите да дойдат, да отключат вратите на павилионите и да доведат тук жените си. После съпрузите да отидат в главния двор сами, искам да присъствуват на предварителното следствие на това дело.

Праскова и Син нефрит напуснаха павилиона. Съдията огледа внимателно стаята. Посочи към една малка масичка край леглото и каза на четиримата свидетели:

— Господа, искам да насоча вниманието ви към тази малка кутийка от слонова кост с червило за устни, която виждате на масичката. Моля, запомнете положението й. Сега генералът ще запечата кутийката. Когато му дойде времето, тя ще бъде показана като веществено доказателство.

Докато чакаха връщането на Праскова, Тао Ган разгледа тайната дъска във вратата. Той установи, че тя може да се отмества безшумно от двете страни чрез завъртване на едно от медните копчета, украсяващи вратата.

(img:Image31.gif)

ВИСОКОПОСТАВЕНИ ЛИЧНОСТИ ПОСЕЩАВАТ ПАВИЛИОН В ХРАМА НА ВСЕОБЯТНОТО МИЛОСЪРДИЕ

Праскова се върна и съобщи, че жените от петте павилиона са отведени в първия двор, а съпрузите им чакат пред главната зала.

Съдията заведе придружаващите го последователно до всеки павилион и на всяка врата Тао Ган без затруднение откри тайна подвижна дъска. Ди се обърна към свидетелите:

— Господа — каза той спокойно, — искам да помоля за съгласието ви да представим невярно един факт с оглед на деликатността на положението. Предлагам на следствието да заявим, че сме установили, че на вратите на два от павилионите, които няма да посочим точно, не е имало подвижни дъски. Съгласни ли сте, господа?

— Съображението е съвсем основателно — забеляза бившият съдия Ван. — То показва колко сте загрижен за доброто име на хората. Аз съм съгласен при условие, че истинските факти бъдат записани в отделно приложение за поверително разглеждане от съдебните власти.

След като всички одобриха това предложение, Ди каза:

— Господа, нека преминем на терасата пред главната зала. Там ще открия предварителното следствие на това дело.

Когато застанаха на терасата, вече се зазоряваше и първите червеникави лъчи осветяваха бръснатите глави на шестдесетте монаси, коленичили долу на двора. Съдията заповяда на началника на стражниците да донесе от трапезарията на храма една голяма маса п столове. Когато временният съд бе уреден, Ма Жун довлече игумена пред масата.

Щом разтрепераният от студения утринен въздух игумен видя съдията, кой изсъска към него:

— Ах, кучи чиновнико, ти прие подкупа ми!

— Грешиш — каза хладно съдията, — аз го взех само на заем. Всяка медна пара от сумата, която ми изпрати, беше употребена за подготовката на твоя провал.

Ди покани генерала и съдията да седнат на масата от дясната му страна, а двамата водачи на гилдии — от лявата. Праскова и Син нефрит седнаха на табуретки, които инспекторът бе поставил за тях встрани от масата, а самият Хун остана прав зад двете момичета.

Старши писарят и помощниците му заеха местата си на една по-малка странична маса. Ма Жун и Цяо Тай застанаха мирно в левия и десен ъгъл на терасата.

Когато всички заеха определените места, Ди огледа необикновената картина. Възцари се пълна тишина. И тогава прозвуча строгият глас на съдията:

— Аз, управител и съдия на Пуян, откривам предварителното следствие по делото срещу игумена и още неопределен брой монаси от Храма на всеобятното милосърдие. Четворното обвинение включва: разврат с омъжени жени, изнасилване на омъжени жени, оскверняване на място за поклонение и изнудване.

Съдията погледна към началника на стражниците и заповяда:

— Доведи тъжителката пред мене! Пред масата бе доведена Праскова, която падна на колене.

Съдията каза:

— Това заседание на съда е извънредно. Нареждам тъжителката да бъде освободена от задължението да стои на колене!

Праскова се изправи и отметна качулката, която покриваше главата й. Строгото лице на съдията се смекчи при вида на дребната фигура, загърната в дългата наметка и застанала пред него със сведен поглед. Той рече любезно:

— Нека тъжителката каже името и жалбата си!

Праскова заговори с разтреперан глас:

— Фамилното име на вашата покорна слугиня е Ян, а малкото й име — Праскова. Родена съм в провинцията Хунан.

Старши писарят записа думите и. Съдията се облегна в стола си.

— Продължавай! — рече той.