Скелет под камбаната

Глава деветнадесетаСЪДИЯТА ДИ ОТПРАВЯ СТРОГО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ;ТОЙ РЕШАВА ДА ПОСЕТИ ХРАМА НА ОТВЪДНОТО ПРОНИКНОВЕНИЕ

Съдията не слезе от паланкина си. Един поглед му беше достатъчен, за да разбере, че вече нищо не може да се поправи. В масата смазани тела и разкъсани крайници, покрити с кръв и кал, нямаше смисъл да се търси какъвто и да е признак на живот. Съдията нареди на носачите да откарат паланкина пред главната порта на трибунала. Пазачите отвориха двойната врата и паланкините на съдията и придружителите му потънаха в мрака на главния двор. Осем изплашени стражници изплуваха из тъмнината, паднаха на колене край паланкина на съдията и заудряха главите си в плочника. Един от тях започна извинение, което очевидно дълго бе упражнявал, но съдията го пресече:

— Няма нужда да се извиняваш — каза той, — вие осмината не бихте могли да удържите тълпата. Това трябваше да сторят конниците, които бях повикал, но не са успели да дойдат.

Ди и двамата му помощници — бившият съдия Ван и водачът на гилдията на дърводелците Лин — слязоха от паланкините си и се отправиха към личния му кабинет. На писалището лежеше папка с документи, пристигнали по време на отсъствието на съдията.

Ди извади от папката голям плик, носещ печата на губернатора на провинция Дзянсу.

— Това — каза Ди на съдията Ван — вероятно е съобщението за повикването на нашия гарнизон. Моля ви да го прочетете!

Съдията Ван разчупи печата и след като хвърли поглед върху съдържанието на документа, поклати глава и го върна на Ди.

— Това писмо — отбеляза последният — трябва да е пристигнало снощи, след като напуснах трибунала за неотложно, тайно разследване. Прекарах нощта в малка странноприемница, наречена „Осемте безсмъртни“, в северния квартал на града. Върнах се в трибунала преди зазоряване, но се наложи незабавно да тръгна за Храма на всеобятното милосърдие. Едва успях да се преоблека и дори не влязох в кабинета си. Ще ви бъда признателен, ако, като чиста формалност, вие и майстор Лин разпитате слугите в къщата ми, притежателя на странноприемницата „Осемте безсмъртни“ и войниците, които са донесли писмото на губернатора. Бих искал да включа показанията ви в доклада си за този случай, тъй като не желая смъртта на тези нещастни престъпници да се приеме като последица от небрежност, проявена от моя страна. Съдията Вай кимна с глава и отговори:

— Неотдавна получих писмо от един мой стар приятел в столицата, от което разбрах, че будистката църква е придобила голямо влияние в правителствените кръгове. Сигурен съм, че висшите църковни сановници ще проучат доклада за случая в Храма на всеобятното милосърдие с най-голямо старание. Ако намерят слабо място в него, те без съмнение ще се възползуват, за да се опитат да ви злепоставят пред правителството.

— Разобличаването на покварените монаси — каза водачът на гилдията на дърводелците — донесе радост и облекчение на всички нас, жителите на Пуян, и смея да уверя Вата Милост, че народът е изпълнен с благодарност. Все пак съжалявам, че тълпата в своето възмущение е престъпила законите. Покорно моля за прошка по повод поведението на моите съграждани!

Съдията Ди им поблагодари. Двамата свидетели си тръгнаха, за да изпълнят указанията му.

Ди грабна четчицата и написа строго предупреждение към гражданите на Пуян. В него той остро порица избиването на монасите, подчертавайки, че наказанието на престъпниците е изключително право и задължение на държавата. Той добави, че всеки, уличен отсега нататък в насилие, ще бъде екзекутиран на място.

Тъй като всички писари и чиновници бяха все още в храма, съдията заповяда на Тао Ган да приготви пет копия от предупреждението, написани с едри йероглифи. Самият той написа още пет с красивия си, дързък почерк. След като подпечата обявите с големия червен печат на трибунала, съдията нареди на Хун да ги разлели върху портата на трибунала и на други видни места из града. Освен това той нареди на инспектора да се погрижи тленните останки на двадесетте монаси да бъдат поставени в кошове и изгорени.

Когато Хун тръгна да изпълни получените заповеди, съдията се обърна към Ма Жун и Цяо Тай:

— Насилието често поражда насилие. Ако не вземем незабавни мерки, могат да възникнат нови безредици. Разюзданите престъпници може да разбият вратите на магазините. Сега гарнизонът е далеч от града и усмиряването им ще бъде трудно. Аз ще се върна още веднъж на главната улица с паланкина на генерала, за да се опитам да предотвратя размириците. Вие двамата ще яздите отстрани, готови да разстреляте с лъковете си на място всеки, който се опита да създаде безредие.

Те се отправиха първо към храма на бога, покровител на града. Шествието се състоеше само от паланкина със съдията, Ма Жун и Цяо Тай, яздещи от двете му страни и по двама стражници отпред и отзад. Съдията, облечен в пълно церемониално одеяние, беше отворил вратата на паланкина, за да могат да го виждат всички. Покорната тълпа почтително му правеше път. Не се чуваха приветствия. Хората се срамуваха от извършеното насилие.

Съдията запали тамян в храма и с гореща молба поиска прошка от бога за оскверняването на града. Защото боговете покровители ненавиждат кръвопролитията в градовете, над които се простира тяхното господство. Именно по тази причина площадките за екзекуции се разполагат извън градската стена.

После съдията се насочи на запад към храма на Конфуций и там извърши жертвоприношение пред образа на безсмъртния мъдрец и неговите знаменити ученици. След това тръгна на север, пресече градината пред северната стена на трибунала, за да се помоли и в храма на бога на войната.

Хората по улиците се бяха смълчали. Те бяха прочели обявите и вълнението им беше стихнало. Яростта на тълпата се беше уталожила след клането на монасите.

Успокоен, че няма опасност от по-нататъшни безредия, съдията се върна в трибунала.

Скоро след това от Храма на всеобятното милосърдие се завърна генералът, а с него и всички служители на трибунала. Генералът връчи на съдията опис на вещите, намерени в храма. Той докладва, че всички средства и ценности, включително златните съдове за жертвоприношения, са заключени в съкровищницата на храма и вратите са запечатани. Бе въоръжил с копия и мечове от собствената си оръжейница стражниците и слугите си. Оставил беше двадесет от своите хора и десет стражници да охраняват храма. Старият генерал беше въодушевен и изглеждаше доволен, че скучното му ежедневие бе нарушено.

Бившият съдия Ван и водачът на гилдията на дърводелците Лин се явиха да докладват, че са установили, че наистина е било невъзможно съдията Ди да научи за нареждането гарнизонът да бъде преместен.

После всички се отправиха към голямата приемна зала, за да се подкрепят.

След като стражниците внесоха допълнителни маси и столове, всички започнаха работа. Под ръководството на съдията Ди бе изготвен подробен доклад за събитията от изтеклия ден.

Когато беше необходимо, писарите отбелязваха допълнителните показания на свидетелите. Наложи се Праскова и Син нефрит да бъдат повикани от резиденцията на съдията, за да дадат пълни показания и да поставят под тях отпечатъците от палците си. Съдията добави изрично, че е било невъзможно да се открият истинските виновници за убийството на монасите в тълпата от неколкостотин души. Като се позоваваше на обстоятелството, че предизвикателството е било много голямо и не са настъпили допълнителни безредици, той молеше почтително да не се предприемат наказателни мерки срещу гражданите на Пуян.

Навън беше вече тъмно, когато най-после черновата на доклада и различните приложения към него бяха завършени. Ди покани стария генерал, бившия съдия и двамата водачи на гилдии да вечерят заедно с него. Неуморимият генерал беше склонен да приеме поканата, но съдията Ван и другите двама помолиха да бъдат извинени, тъй като се чувствуваха твърде уморени след напрегнатия ден. Така че генералът също трябваше да отклони поканата и да си отиде заедно с тях. Съдията ги изпроводи лично до паланкините им и отново изрази благодарността си за ценната помощ, която му бяха оказали. След това Ди облече всекидневния си халат и се оттегли в собствените си покои.

В главната зала на резиденцията той завари Първата си жена да оглавява празнично подредената трапеза, а Втората и Третата му жена заедно с Праскова и Син нефрит бяха насядали около нея. Всички те станаха, за да го поздравят с добре дошъл. Той седна на почетното място и докато опитваше димящите блюда, се наслаждаваше на уютната обстановка на дома си, която така много му бе липсвала през последните седмици.

Когато масата бе разчистена и слугата донесе чая, съдията каза на Праскова и Син нефрит:

— Днес следобед, докато пишех доклада си до по-висшите власти, предложих на всяка от вас да бъдат подарени по четири златни кюлчета, заделени от конфискуваното имущество на Храма на всеобятното милосърдие, като малка награда за помощта ви при разрешаването на случая. Докато чакам одобрението на това предложение, ще изпратя официално писмо до съдията на родното ви място с молба да направи проучване за вашето семейство. Може би великото Небе се е погрижило родителите ви да са още живи. Д ако са се преселили в отвъдния свят, сигурно ще бъдат намерени други роднини, готови да ви приемат. Ще ви изпратя за там с първата военна колона, която тръгне за провинцията Хунан.

Съдията се усмихна мило на двете момичета и продължи:

— Ще ви се даде- препоръчително писмо до тамошните власти, които ще се погрижат за вас. С наградата, получена от правителството, ще можете да си купите земя или да отворите магазин. Без съмнение роднините ще ви помогнат да се омъжите добре.

Праскова и Син нефрит паднаха на колене и няколко пъти допряха челата си до земята в знак на благодарност.

Съдията стана и остави дамите сами.

По обратния път към трибунала тон мина по открития коридор, който водеше през градината към предната порта на резиденцията му. Изведнъж чу тихи стъпки зад себе си. Обърна се и видя, че зад него стоеше Праскова, сама, със сведен поглед. Тя се поклони дълбоко, но не заговори.

— Е, Праскова — каза любезно съдията, — ако има още нещо, което мога да направя, моля те, не се колебай да го кажеш.

— Господарю мой — каза меко Праскова, — вярно е, че сърцето на човека винаги го тегли към родното му място. И все пак, тъй като благосклонната съдба вече е поставила сестра ми и мене под закрилата на Ваша Милост, на нас двете никак не ни се иска да напуснем тази къща, която ни стана скъпа. И тъй като Първата жена на Ваша Милост любезно ни увери, че ще бъде доволна, ако…

Ди вдигна ръка и каза е усмивка:

— Това, че на този свят срещите завършват с раздяла, е естествено. Скоро ще разберете, че ще бъдете поща отлив и като първи жени на някой честен стопанин от вашето село, отколкото като четвърти или пети жени на един околийски съдия, но докато чакаме окончателното разрешаване на този случай, за самата къща ще бъде чест, ако ти и сестра ти останете като гости.

Казвайки това, съдията се поклони и се опита да се залъже, че по бузата на Праскова бе зърнал не блеснали капки влага, а късче лунна светлина.

Като влезе в главния двор, Ди забеляза, че зад всички прозорци на трибунала грее обилна светлина. Там писарите и чиновниците преписваха черновата на доклада, съчинен същия следобед.

В личния си кабинет съдията намери четиримата си помощника. Те изслушаха началника на стражниците, конто по заповед на Хун беше обходил постовете в близост до къщата на Лин Фан. Изглеждаше обаче, че пи време на тяхното отсъствие не се беше случило нищо особено.

Съдията освободи началника на стражниците и като се настани зад писалището си, прегледа натрупалите се служебни документи. Отдели настрана три писма и каза на Хун:

— Това са докладите на трите военни поста, разположени по канала. Те са спрели и претърсили няколко джонки със знака на фирмата Лин Фан, но не са намерили нищо освен разрешени за търговия стоки. Изглежда, е твърде късно да се сдобием с доказателства за контрабандната дейност на Лин Фан.

После съдията се зае с останалите документи. В ъгълчето на всеки от тях той записваше кратки разпореждания за чиновниците с четката за яркочервен туш. След това изпи чаша чай и се настани обратно в креслото си.

— Снощи — каза той на Ма Жун — отидох преоблечен в Храма на отвъдното проникновение и погостувах на приятеля ти Шън Па. Разгледах отблизо изоставения храм. Изглежда, вътре става нещо съмнително. Чух някакви странни звуци.

Ма Жун погледна със съмнение към Хун, а Цяо Тай видимо се смути. Тао Ган започна бавно да подръпна трите косъма, увиснали от бенката на лявата му буза. Всички мълчаха. Очевидната липса на ентусиазъм не смути съдията.

— Този храм — продължи той — възбуди любопитството ми. Днес сутринта преживяхме доста приключения в храма на будистите. Защо да не ги допълним тази вечер с едно посещение на даоисткото светилище?

Ма Жун се усмихна мрачно. Като потъркваше колене с големите си ръце, той каза:

— Ваша Милост, смея да кажа, че бих излязъл без страх на двубой с всеки мъж в империята, но да се забърквам в истории с обитателите на другия свят…

Съдията го прекъсна:

— Аз не съм неверник и съм последният човек, който ще отрече, че понякога в живота на простосмъртните се намесват силите на отвъдния свят. Но, от друга страна, съм твърдо убеден, че ония, чиято съвест е чиста, няма защо да се страхуват нито от духове, нито от вампири. Справедливостта царува над всичко и в двата свята — видимия и невидимия. Все пак няма да крия от вас — моите верни приятели, — че всичко, което се случи днес и през цялото време, докато очаквахме днешния ден, дълбоко ме разстрои. Надявам се, че едно разследване на този даоистки храм ще успокои душата ми.

Хун поглади замислено брадата си и отбеляза:

— Ако отидем там. Ваша Милост, какво ще правите с Шън Па и неговата банда? Доколкото разбирам, посещението ни трябва да бъде тайно.

— Помислил съм за това — отговори съдията. — Ти, Тао Ган, сега ще отидеш при пазача на оня квартал. Ще му кажеш да иде в Храма на отвъдното проникновение и да съобщи на Шън Па, че той и хората му трябва незабавно да напуснат мястото. Тези момчета доста се страхуват от властта и ще изчезнат още преди пазачът да се е доизказал. Но все пак кажи на началника на стражниците също да бъде там с десетина от хората си за в случай, че на пазача му дотрябва помощ. Междувременно ние ще се преоблечем в дрехи, които не правят впечатление, и ще отидем там в обикновен паланкин веднага щом Тао Ган се върне. Ще ме придружавате само вие четиримата. Но не забравяйте да вземете със себе си четири фенера и достатъчно свещи.

Тао Ган отиде в помещенията на стражниците и заповяда на началника им да избере десет от тях. Като пристягаше пояса си, началникът на стражниците каза на подчинените си с широка усмивка:

— Не ви ли прави впечатление колко бързо може да се издигне един съдия, когато има такъв опитен началник на стражниците си като мене? Вижте, когато негово превъзходителство пристигна тук, той незабавно се втурна да разкрива онова долнопробно убийство на Улицата на полумесеца, от което не би могла да се спечели дори една медна пара. Наскоро след това обаче се заинтересува от будисткия храм, а това място изглежда богато като жилището на самия бог на богатството! С удоволствие бих поработил там още малко, когато дойде решението на по-високите власти.

— Аз мисля — хапливо каза един стражник, — че надзорът над постовете в близост до къщата на Лин Фан днес следобед май също не мина без печалба.

— Това — сгълча го строго началникът му — беше проста размяна на любезности между двама господа. Икономът на господин Лин Фан пожела да изрази задоволството си от моето любезно поведение.

— Гласът на този иконом — отбеляза един друг стражник — доста силно напомняше звънтенето на среброто.

Началникът на стражниците извади с въздишка една сребърна монета от пояса си и я хвърли на стражника, който сръчно я улови.

— Аз не съм стиснат човек — каза началникът, — можете да си поделите това. И тъй като вие, мошеници, пъхате носовете си навсякъде, нека ви разкажа цялата история. Икономът ми даде няколко сребърни монети и ме попита дали не бих могъл да отнеса писмо до един негов приятел. Отговорих му, че непременно бих му услужил, ако бъда утре там. Но тъй като утре няма да съм там, няма да мога да взема писмото. По този начин аз не наруших заповедта на негово превъзходителство, не обидих господина с отказ да приема любезния подарък и не се отклоних от присъщата си непреклонна честност.

Стражниците се съгласиха, че началникът им е постъпил съвсем правилно. Те излязоха от караулното помещение, за да тръгнат с Тао Ган.