Скелет под камбаната

Глава осемнадесетаКРАСИВО МОМИЧЕ ДАВА ПОТРЕСАВАЩИ ПОКАЗАНИЯ;СЪДИЯТА ДИ ОБЯСНЯВА СЛУЧАЯ НА ПОМОЩНИЦИТЕ СИ

В началото Праскова заговори доста неуверено, но постепенно се овладя и ясният й глас звънна над смълчаната тълпа.

— Вчера следобед — започна тя — дойдох в този храм, придружена от по-малката си сестра, Син не4)рит. Позволиха ми да разговарям с игумена и аз го помолих да ми разреши да се помоля пред чудотворната статуя на нашата господарка Гуан Ин. Игуменът ми каза, че молбите ми ще бъдат чути само ако прекарам в храма една нощ в съзерцание на всеобятното милосърдие на богинята. Той поиска да платя предварително за нощувката и аз му дадох едно златно кюлче. Снощи игуменът заведе мене и сестра ми в един малък павилион в задната градина. Той каза, че аз трябва да прекарам нощта там, а сестра ми ще бъде настанена в гостните покои на храма. Каза също, че за да се запази честта ми от злословието на клеветниците, сестра ми сама ще заключи вратата на моята стая. Тя така и направи, а после постави печата си върху хартиената лента, залепена върху ключалката. Игуменът й каза да държи ключа у себе си. Останала сама в заключения павилион — продължи момичето, — започнах една дълга молитва пред образа на нашата господарка, окачен на стената. Когато се уморих, легнах на леглото, като оставих свещта на тоалетната масичка да гори. Трябва да е било след втората нощна стража, когато се събудих и видях игумена, застанал пред леглото. Той каза, че ми обещава лично, че молбата ми ще бъде изпълнена. После духна свещта и насила ме взе в прегръдките си. Аз бях оставила кутийката си с червило за устни отворена на масичката край възглавницата си и без той да усети, белязах темето на бръснатата му глава с червения мехлем. След като ме облада насила, игуменът каза: „А сега, когато след необходимото време молбата ти се изпълни, не забравяй да изпратиш приличен подарък на този беден храм! Ако не получа подарък, достойният ти съпруг може да научи някоя неприятна новина!“ Следващото нещо, което осъзнах, беше, че по някакъв начин тон бе напуснал павилиона.

| Вълна на оживление и ропот премина над мнозинството, а Праскова продължи:

— Останах да лежа в тъмнината и горчиво плачех. Изведнъж в стаята се появи един монах, който каза: „Не плачи, любовникът ти е тук!“ Без да обръща внимание на протестите и горещите ми молби, той също ме облада. Въпреки голямата си мъка аз успях да бележа и него, както бях белязала игумена. Решена да събера доказателства, за да мога да си отмъстя за зверските злодеяния, когато ми се представи такава възможност, аз се престорих, че харесвам монаха, който ми се видя много глупав човек. Запалих свещта с горящ въглен от печката за подгряване на чай. Като ту го задявах, ту го ласкаех, успях да го придумам да ми каже тайната на скритата във вратата дъска. Когато и той си отиде, ме посети трети монах, но аз се престорих, че не ми е добре. Ала докато го отблъсквах, също го белязах с червилото си. Преди час почука сестра ми и каза, че съдията на околията е пристигнал да направи проверка. Помолих я веднага да съобщи, че искам да подам жалба.

Съдията Ди каза строго:

— Нека свидетелите установят белега върху главата на първия обвиняем!

Генералът и останалите свидетели станаха. Ранните лъчи на утринното слънце ясно осветяваха червеното петно върху темето на бръснатата глава на игумена.

Съдията заповяда на началника на стражниците да обходи редиците на коленичилите монаси и да доведе пред него ония, върху чиито глави има подобни петна. Скоро стражниците довлякоха двама монаси по стъпалата и ги смъкнаха на колене край игумена. Всички можеха да видят червените белези на главите им. Съдията обяви:

— Вината на тези трима престъпници е доказана без всякакво съмнение. Тъжителката е свободна! Ще продължа разглеждането на делото по време на следобедното заседание на трибунала. Тогава ще обобщя събраните доказателства. Ще разпитам с изтезания всички останали монаси от храма, за да реша кой още е виновен.

В този момент един много стар монах, който беше коленичил на първия ред, вдигна глава и извика с треперещ глас:

— Моля Ваша Милост да ме изслуша!

Съдията даде знак на началника на стражниците и старият монах бе доведен пред масата.

— Ваша Милост — заекна той, — този невеж монах моли разрешение да заяви, че се казва Върховно просветление и че той е истинският игумен на Храма на всеобятното милосърдие. Онзи човек там, който се нарича „игумен“, е само един самозванец, който дори не е ръкоположен за свещеник. Преди няколко години той дойде в моя храм и ме принуди чрез заплахи да му отстъпя мястото си. По-късно, когато протестирах срещу гнусното му поведение по отношение на жените, идващи в храма на поклонение, той ме заключи в една килия в задния двор. Бях държан като затворник допреди един час, когато стражниците на Ваша Милост разбиха вратата и ме изведоха.

Съдията вдигна ръка и заповяда на началника на стражниците:

— Докладвай за това!

— Този стар монах — заяви началникът — наистина бе намерен в една малка килия, заключена и залостена от външната страна. На вратата имаше малко прозорче с решетка и ние го чухме да ни вика с отпаднал глас. Наредих да разбият вратата. Той не оказа никакво съпротивление, само помоли да бъде доведен при Ваше Превъзходителство.

Съдията бавно поклати глава и каза на стария монах:

— Продължавай!

— Един от двамата ми ученици — продължи монахът, — които живееха в храма с мене от самото начало, бе отровен от „игумена“, защото го заплаши, че ще доложи за поведението му на Висшия духовник на нашата секта. Другият, който в момента е изправен на съд пред Ваша Милост, се престори, че се е обърнал против мене. Той следеше игумена и помощниците му и тайно ми донасяше всичко, каквото разбереше. За нещастие, не успя да се добере до никакви доказателства. „Игуменът“ пазеше нечестивите си деяния в тайна от всички, с изключение на групата си любимци. Затова заповядах на моя ученик да чака благоприятен момент и да не докладва на властите — това само би накарало „игумена“ да ни убие и по такъв начин бихме пропуснали и последната възможност да разобличим осквернителите на тази света обител. Но ученикът ми може да посочи на Ваша Милост онези мерзавци, които бяха съучастници на „игумена“ в развратите му дела. Останалите монаси са или искрено вярващи, или просто мързеливци, които са били привлечени от разкоша и безгрижния живот в храма. Умолявам Ваша Милост да ми разреши да се застъпя за тях.

(img:Image32.gif)

ИГУМЕНЪТ НА БУДИСТКИЯ ХРАМ ИЗНЕНАДВА ГОСТЕНКАТА

По знак на съдията стражниците снеха веригите на стария монах, който заведе началника им до един друг старец. Последният тръгна между редиците коленичили монаси и посочи седемнадесет млади мъже, които незабавно бяха докарани пред съдийската маса. Когато ги поставиха на колене, те започнаха да викат и да проклинат, а някои крещяха, че Добродетелния духовник ги е принуждавал да изнасилват дамите. Други просеха милост или на висок глас молеха да признаят престъпленията си.

— Тишина! — извика съдията.

Тоягите и бичовете на стражниците заиграха по главите и раменете на монасите, докато виковете им преминаха в сподавени степания. Когато редът бе възстановен, съдията каза:

— Останалите монаси да бъдат освободени от веригите! Да поемат незабавно религиозните си задължения под ръководството на негово преподобие Върховно просветление!

Когато монасите напуснаха двора, тълпата от наблюдатели, вече умножена от жителите на северното предградие, които бяха дошли да видят каква е тази суматоха в двора на храма, се притисна напред към стъпалата пред терасата, сипейки проклятия срещу монасите.

— Отдръпнете се, подредете се и чуйте какво ще каже вашият съдия! — викна Ди. — Презрените престъпници, събрани тук, гризяха като плъхове корените на нашето мирно общество и затова са виновни в престъпление срещу държавата. Защото, не е ли казал самият наш несравним мъдрец, учителят Конфуций, че семейството е основата на държавата? Те изнасилваха благочестиви съпруги, дошли тук с вярващи души да се помолят на богинята. Жени, които са били беззащитни поради отговорността им за честта на техните семейства и законността на децата им. За щастие обаче злодеите не са посмели да направят тайни входове към всичките шест павилиона — два от тях нямаха подвижни дъски на вратите. Тъй като аз съм благочестив човек и дълбоко вярвам в безкрайното милосърдие и състрадание на висшите сили, искам да бъде ясно на всички, че ако някоя жена е прекарала една нощ в този храм, това не означава непременно, че добитото от нея впоследствие дете е незаконородено. Колкото до тези престъпници, ще ги разпитам по време на следобедното заседание на трибунала и ще им дам възможност да разкажат за себе си и да признаят престъпленията си. — Като се обърна към началника на стражниците, съдията добави: — Понеже затворът ни е твърде малък, за да настаним в него тези мошеници, ще ги задържите известно време в ограденото място отвъд източната стена на трибунала. Отведете ги там по най-бързия начин!

Когато отвеждаха Добродетелния духовник, той извика към съдията:

— Жалки глупецо, знай, че скоро ти ще паднеш на колене пред мене, окован във вериги, и тогава аз ще те съдя!

Съдията се усмихна хладно.

Стражниците подредиха двадесетте човека в две колони по десет, вързаха ги здраво един за друг с тежки вериги и ги поведоха, като ги смушкваха с тоягите си.

Съдията заповяда на Хун да съпроводи Праскова и Син нефрит до предния двор и да ги изпрати обратно в трибунала в собствения му паланкин. После повика Цяо Тай.

— Щом новината за тези събития се пръсне из града — обърна му внимание той, — страхувам се, че разгневената тълпа ще се опита да нападне монасите. Препусни с коня си колкото е възможно по-бързо до щаба на гарнизона и кажи на коменданта да изпрати незабавно при ограденото място отряд конници с копия и лъкове. Да направят двоен кордон около оградата. Гарнизонът не е далеч от трибунала, така че войниците ще пристигнат там преди затворниците.

Цяо Тай се забърза да изпълни тази заповед, а генералът каза:

— Разумна предпазна мярка, господин съдия!

— Господа — рече Ди на генерала и другите трима свидетели, — съжалявам, че ще се наложи да отнема още малко от ценното ви време. Този храм е една съкровищница, пълна със злато и сребро. Не можем да го напуснем, преди всичко да бъде описано п запечатано във ваше присъствие. Очаквам, че по-висшестоящите власти ще наредят цялото имущество на храма да бъде иззето и съдът ще трябва да приложи към служебния доклад по това дело пълен списък на намерените вещи. Вярвам, че домакинът на храма има опис на имуществото, но всичко трябва да се провери и това ще ни отнеме няколко часа. Ето защо предлагам да отидем в трапезарията и да закусим.

Съдията изпрати един стражник до кухнята да даде необходимите наставления. Всички напуснаха терасата и се запътиха към широката трапезария във втория двор. В първия двор се трупаше тълпа зяпачи и гневно ругаеше монасите.

Ди се извини на генерала и другите трима свидетели, че няма да изпълнява ролята на техен домакин. За да се пести време, той искаше да даде по-нататъшни разпореждания на помощниците си по време на закуската.

Докато генералът, бившият съдия и двамата водачи на гилдии учтиво спореха кой да заеме главното място на тяхната маса, съдията избра една по-малка маса, настрана от останалите и седна там заедно с Хун, Ма Жун и Тао Ган. Двама послушници поставиха пред тях купички с оризова каша и туршия.

Малката групичка се хранеше мълчаливо, докато поел ушни яите се отдалечиха достатъчно, за да не могат да чуват какво се говори на масата. Тогава съдията каза с виновна усмивка:

— Страх ме е. че през последните седмици трябва да съм бил трудно поносим началник, особено за тебе, инспекторе! Сега обаче ще чуете обясненията ми.

Ди привърши кашата, остави лъжицата на масата и започна:

— Сигурно съм ти причинил болка, Хун, когато приех пред тебе презрения подкуп на игумена. Три кюлчета злато и три кюлчета сребро! Истината е, че макар тогава още да нямах определен план за действие, разбирах, че рано или късно ще ми потрябват средства. Вие знаете, че аз нямам приходи извън служебната си заплата, а не смеех да взема пари и от ковчежника на трибунала, защото шпионите на игумена щяха да се досетят, че се каня да предприема нещо. Както се оказа, този подкуп бе точно толкова голям, колкото бе необходимо, за да се заложи капанът. Двете златни кюлчета употребих, за да откупя двете момичета от къщата, към която принадлежаха. Третото дадох на Праскова, за да склони с него игумена да й позволи да прекара една нощ в храма. Едно сребърно кюлче дадох на иконома на изтъкнатия ми колега Луо, съдия и управител на Цинхуа, като възнаграждение за посредничеството му и за покриване на разноските по прехвърлянето на двете момичета в Пуян. Второто сребърно кюлче дадох на жена си, за да купи дрехи на момичетата. Остатъкът бе използуван за покупката на плащовете им и за наемане на двата разкошни паланкина, с които те се явиха в този храм вчера следобед. Така че, инспекторе, можеш да бъдеш спокоен.

(img:Image33.gif)

СЪДИЯТА ДИ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО СЛЕДСТВИЕ В ХРАМА

Съдията забеляза израз на облекчение върху лицата на помощниците си. Той се усмихна и търпеливо продължи:

— Избрах тези две момичета от Цинхуа, защото у тях видях онези добродетели, които превръщат нашите селяни в истински гръбнак на славната ни империя — добродетели, които даже упражняването на една злощастна професия не може да изкорени. Бях уверен, че ако те помогнат за изпълнението на моя план, успехът ми ще е осигурен. Самите момичета, както и жените ми, мислеха, че съм ги купил за наложници. Не смеех да доверя тайната си на никого, даже и на Първата си жена. Както вече казах, игуменът би могъл да има шпиони между слугите в къщата ми и не можех да си позволя и най-малкия риск. Трябваше да почакам, докато двете момичета се приспособят към новия си начин на живот и бъдат в състояние да играят ролите на знатна дама и нейната доверена прислужница, преди да премина към изпълнението на плана си. Благодарение на упоритите грижи на Първата ми жена Праскова напредна неочаквано бързо и вчера реших да действувам.

Съдията си взе от салатата.

— Вчера, Хун, след като се разделихме — продължи той, — отидох право в покоите на момичетата и им разказах за подозренията си относно Храма на всеобятното милосърдие. Попитах Праскова дали е съгласна да изиграе ролята си, като прибавих, че имам и резервен план, който не изисква тяхното съучастие и че тя спокойно може да откаже. Праскова обаче се съгласи незабавно. Изпълнена с възмущение, тя заяви, че никога не би си простила, ако пропусне възможността да предпази други жени от похотливостта на тези покварени монаси. Тогава казах на момичетата да облекат най-хубавите дрехи, които жена ми им беше дала, и да се наметнат с дълги плащове с качулки, каквито носят будистките монахини. Те трябваше да напуснат трибунала тайно през задната врата ц да наемат два от най-хубавите паланкини на пазарния площад. В храма Праскова трябваше да каже на игумена, че е наложница на знатна личност в столицата — толкова високопоставена, че името п наистина не трябва да се споменава; че Първата жена на тази личност проявява изключителна ревност и живее в постоянен страх да не би чувствата на мъжа й към нея да охладнеят. Праскова трябваше да довери, че се страхува да не бъде изхвърлена от тази къща и е дошла в Храма на всеобятното милосърдие, за да опита последната си възможност, защото господарят й нямал деца и тя би осигурила мястото си, ако му роди син.

Съдията замълча. Помощниците му почти не се бяха докоснали до храната си.

— Историята беше доста правдоподобна — продължи Ди, — но тъй като знаех, че игуменът е изключително хитър човек, все още се страхувах, че може да откаже, защото Праскова нямаше да му каже истинското си име и други лични подробности. Затова я посъветвах да заложи на неговата алчност и долните му страсти. Тя трябваше да му предложи едно златно кюлче и да му покаже красотата си, като му даде да разбере със средствата, добре познати на всяка жена, че той й се харесва. И най-сетне казах на момичето какво да прави по време на нощното си бдение. Не бях изключил възможността в края на краищата всичко да се дължи на чудотворната сила на богинята, особено след като на Тао Ган не се бе удало да открие таен вход към павилиона.

Тао Ган се смути. Той побърза да зареви лице в купичката си с каша. Съдията се усмихна снизходително и продължи:

— И така, казах на Праскова, ако й се яви истински светец, да се простре на пода и смирено да разкрие пялата истина, като заяви, че аз, съдията, нося цялата отговорност за това, че тя се намира там под лъжлив предлог. Ако обаче в стаята й влезе простосмъртен, тя трябваше да се опита с цената на всичко да разбере как е влязъл той и да постъпи според създалите се обстоятелства. За всеки случай й дадох малка кутия с червило за устни, за да бележи главата на мъжа, който би се опитал да я прегърне. В края на четвъртата нощна стража Син нефрит трябваше тайно да се измъкне от спалнята за гости и да почука два пъти на вратата на павилиона, в който е Праскова. Четири почуквания в отговор биха означавали, че подозренията ми са се оказали напразни, а три — че наистина се върши престъпление. Останалото ви е известно.

Ма Жун и Тао Ган въодушевено запляскаха с ръце, но Хун изглеждаше загрижен. След известно колебание той каза:

— Оня ден, когато Ваша Милост изказа становище, което тогава сметнах за окончателно във връзка със загадката около Храма на всеобятното милосърдие, вие направихте една забележка, която продължава да ме тревожи — а именно, че дори и да се намерят убедителни улики срещу монасите и те да направят необходимите признания, будистката църква ще се намеси, ще ги защити и ще ги освободи много преди делото да бъде приключено. Как може да се излезе от това затруднение?

Съдията сбърчи гъстите си вежди и замислено поглади брадата си. Точно в този момент откъм двора се дочу тропот на копита. Цяо Тай се втурна в трапезарията. Той бързо се огледа и като забеляза групата, дотича до масата. От челото му се стичаше пот.

— Ваша Милост — каза той възбудено, — намерих само четирима войници в щаба на гарнизона! Останалите са тръгнали вчера за Цинхуа по спешна заповед на негово превъзходителство губернатора. Когато на връщане минавах край ограденото място, видях разярена тълпа от неколкостотин души, която се мъчеше да събори оградата. Стражниците се бяха укрили в трибунала!

— Това е едно злощастно съвпадение! — възкликна съдията Ди. — Хайде бързо да се връщаме в града!

Той набързо обясни положението на генерала и му възложи да довърши разследването в храма, подпомогнат от водача на гилдията на златарите. А бившия сьдия Ван и водача на гилдията на дърводелците помоли да го придружат.

Съдията се качи във военния паланкин на генерала с Хун. Бившият съдия и водачът на гилдията на дърводелците се настаниха в собствените си паланкини, а Ма Жун и Цяо Тай се метнаха на конете си. Носачите понесоха паланкините обратно към града с всичката скорост, на която бяха способни.

Главната улица беше задръстена от възбудена тълпа, над която се понесоха буйни одобрителни възгласи, когато съдията Ди отвори вратичката на паланкина си. Хората викаха от всички страни: „Да живее нашият съдия! Хиляди години живот на негово превъзходителство съдията Ди!“

Когато наближиха трибунала обаче, хора наоколо се срещаха рядко, а след като завиха край североизточния ъгъл на двора, над пустата улица увисна злокобна тишина.

Оградата беше съборена на няколко места. Зад нея намериха обезобразените останки на двадесетте престъпници, жестоко отъпкани и пребити до смърт с камъни от побеснялата тълпа.