Скелет под камбаната

Глава петаТАО ГАН СЕ МОЛИ В БУДИСТКИЯ ХРАМ; ХИТРЕЦЪТ ИЗИГРАВА ТРИМА МОНАСИ

Сутринта на същия ден, щом напусна личния кабинет на съдията, Тао Ган се облече в скромна, но изискана връхна дреха, сложи на главата си черна копринена шапка и си придаде вид на безгрижен богаташ. В тази премяна той мина през северната градска порта и се поразходи из предградието. Натъкна се на едно малко ресторантче и си поръча скромна закуска. Седна до прозореца на втория етаж, откъдето през решетката можеше да види извитата стряха на Храма на всеобятното милосърдие. Като плащаше сметката на слугата, рече:

— Какъв прекрасен храм! Сигурно монасите са много благочестиви, щом Буда ги е благословил така щедро! Слугата измърмори:

— Тия плешивци може и да са благочестиви, но в околията има доста честни стопани, които с удоволствие биха прерязали гърлата им.

— Дръж си езика, човече! — каза Тао Ган с престорено възмущение. — Разговаряш с благочестив поклонник на трите съкровища5!

Слугата го изгледа навъсено и се отдалечи, без да вземе бакшиша, оставен на масата. Тао Ган доволно прибра мокетите в ръкава си и напусна ресторантчето.

След като повървя известно време, Тао Ган стигна до трикрилата порта на храма. Изкачи се по каменните стъпала и влезе. С крайчеца на окото си забеляза трима монаси, които седяха в стаичката на пазачите Те го оглеждаха внимателно. Тао Ган мина бавно през портата, после внезапно се спря, затършува из ръкавите си и се заоглежда наляво и надясно, като че ли не знаеше какво да прави. Един от пазачите, възрастен монах, се приближи и го запита любезно:

— Мога ли да помогна с нещо на господина?

— Много мило от ваша страна, отче — каза Тао Ган. — Аз, благочестивият последовател на Правия път, дойдох тук специално, за да предложа скромния си обречен дар на нашата милостива господарка Гуан Ин. За нещастие забравил съм у дома дребните си пари и не мога да купя благовония. Страх ме е, че Ще трябва да се върна и да дойда някой друг ден.

Докато говореше, Тао Ган измъкна от ръкава си красиво сребърно кюлче и го постави на дланта си. Монахът погледна с възхищение среброто и каза бързо:

— Позволете ми, господарю, да ви заема пари за благовонията!

Като каза така, монахът бързо влезе в стаичката и се появи отново с две връзки по петдесет медни монети, които Тао Ган прие с тържествена благодарност.

Когато пресичаше първия вътрешен двор, Тао Ган забеляза, че той е постлан с полирани каменни плочи. Стаите за посетители от двете страни бяха изискано подредени. Отпред бяха поставени два паланкина и наоколо сновяха монаси и прислужници. Тао Ган прекоси още два двора и видя точно пред себе си главната зала на храма. Тя беше обградена от трите си страни с мраморна тераса, а пред нея имаше обширен двор, покрит с гравирани мраморни плочи. Тао Ган изкачи широките стъпала, прекоси терасата и прекрачи високия праг на полумрачната зала. Статуята на богинята, издялана от сандалово дърво, беше висока повече от шест стъпки и стоеше върху позлатен пиедестал. Светлините на две огромни свещи хвърляха игриви отблясъци по златните кадилници за благовония и другите жертвени съдове на олтара.

Тао Ган направи три дълбоки поклона. После, заради монасите, които стояха наоколо, се престори, че с дясната си ръка пуска монети в голямата дървена кутия за дарения. В същото време залюля левия си ръкав, където бе поставил двете връзки пари. Монетите се удариха о кутията с убедителен звън. Той постоя известно време със скръстени ръце, после се поклони още три пъти и излезе от залата. Заобиколи я отдясно и на пътя му се изпречи затворена врата. Докато се двоумеше дали да се опита да я отвори, излезе един монах и попита:

— Желае ли господинът да види негово преподобие игумена?

Тао Ган се извини и се върна обратно. Прекоси отново залата и се насочи към левия й ъгъл. Щом зави, се натъкна на широк покрит коридор, който го доведе до тесни, спускащи се надолу стъпала. Те свършваха при една малка врата, на която висеше надпис:

„Любезно се умоляват всички, освен служителите на храма, да спрат дотук“.

Пренебрегвайки любезния надпис, Тао Ган бързо бутна вратата и се намери в красиво подредена градина. Една извита пътека лъкатушеше край цъфвали храсти и алпинеуми. В далечината през зелените корони на дърветата се виждаха покритите с лъскави сини керемиди стрехи и червените лакирани покриви на малки павилион чета.

Тао Ган се досети, че на това място прекарваха нощта жените, дошли на посещение в храма. Той бързо се мушна между два големи храста, съблече връхната си дреха, обърна я с вътрешната страна навън и я облече отново. Тази дреха беше специално приготвена. Подплатата й бе от груба конопена материя, каквато носят работниците, и по нея имаше няколко нескопосни кръпки. Смъкна копринената си шапка и я мушна в ръкава си. Нави парче мръсен плат около главата си и повдигна полите на дрехата тъй, че да му се видят гамашите. Най-накрая извади от ръкава си тънко топче син плат. Това беше едно от многото хитроумни изобретения на Тао Ган. Разгънато, топчето се превръщаше в грубо съшита торба от син плат, какъвто хората използуваха да си правят вързопи за носене. Торбата имаше квадратна форма, с множество странни гънки и допълнителни ъгълчета, съшити по нея. Като сглобяваше в различни комбинации дузина тънки бамбукови пръчки, мушнати в нея, Тао Ган можеше да придаде на торбата всякаква форма. По такъв начин тя можеше да заприлича както на квадратен денк с пране, така и на продълговат пакет, пълен с.книги. Това приспособление често се бе оказвало крайно полезно. Сега Тао Ган нагласи бамбуковите пръчки по такъв начин, че торбата изглеждаше пълна с дърводелски инструменти. Бяха му необходими само няколко мига, за да се преобрази, и скоро той пое надолу по пътеката с леко приведени рамене, като че ли торбата, която носеше под мишница, беше доста тежка.

Пътеката го доведе до малък, елегантен павилион, разположен в сянката на стар чепат бор. Червената лакирана двукрила врата, обкована с медни гвоздеи, беше отворена и двама послушници метяха пода. Тао Ган прекрачи високия праг и без да каже дума, се отправи към широкото ложе в дъното на помещението. Клекна с пъшкане, извади дърводелски канап и започна да го мери.

Един от младите монаси рече:

— Какво, пак ли ще сменят мебелите?

— Гледай си работата! — грубо каза Тао Ган. — Да не би да завиждате на бедния дърводелец, че ще изкара някоя и друга медна монета?

Двамата послушници се изсмяха и излязоха от павилиона. Щом остана сам, Тао Ган се изправи и се огледа. Стаята нямаше прозорци, ако не се смятате кръглият отвор високо на стената в дъното, който беше толкова малък, че дори и дете не би могло да се провре през него. Ложето, което се бе престорил, че иска да измери, беше от солидно абаносово дърво, изкусно гравирано и инкрустирало със седеф. Покривките и възглавниците бяха от тежък брокат. Встрани имаше масичка от гравирано на-лисандрово дърво с чайник и сервиз за чай от фин порцелан. Една от страничните стени беше изпяло покрита от копринен свитък, върху който бе нарисувано великолепно цветно изображение на богинята Гуан Ин. До отсрещната стена бе поставена изящна тоалетна масичка от палисандрово дърво. На нея имаше съд за горене на благовония и две големи свещи. Мебелировката се допълваше от една ниска табуретка за крака. Макар че послушниците току-що бяха помели и проветрили стаята, все още се долавяше ароматът на някакво силно благовонно.

„Сега — каза си Тао Ган — трябва да намерим тайния вход.“

Отначало той провери най-вероятното място — стената зад картината. Почукваше по нея и се опитваше да открие процеп или друг признак на таен вход, но напразно. После провери останалите стени педя по педя. Отдръпна ложето от стената и я огледа отблизо. Качи се на тоалетната масичка и опипа стената около малкото прозорче, за да провери дали няма скрита рамка, която да го прави по-голямо, отколкото изглежда. Но и този път усилията му останаха безплодни.

Тоза доста обърка Тао Ган, който с гордост се смятате за ненадминат познавач на тайните изобретения.

„В старите къщи — помисли си той — може да се открият врати-капаци на пода. Тези павилиони обаче са построени едва миналата година. Мога да допусна, че монасите са направили скрит вход в стената, но те никога не биха успели да свършат такава тежка работа, като прокопаването на подземни тунели, без да привлекат вниманието на външни хора. И все пак, това е единствената оставаща възможност.“

Тогава той нави дебелия килим, който покриваше пода пред ложето, и застана на колене и длани. Започна да изучава каменните плочи една по една, като пъхаше ножа си в цепнатините между тях. Но трудът му отново не бе възнаграден.

Тъй като не смееше да остане твърде дълго в павилиона, трябваше да се откаже. На излизане бързо огледа пантите на тежката двукрила врата, за да види дали в тях няма скрита някаква хитрост. Но и те бяха съвсем обикновени. Тао Ган въздъхна и затвори вратата зад себе си, като отдели няколко мига, за да разгледа солидно изработената ключалка. Пое надолу по градинската пътека и тримата монаси, които срещна по пътя си, видяха само един навъсен стар дърводелец с торба инструменти под мишница.

В храстите близо до входната врата Тао Ган се предреши както на влизане и се върна да разгледа по-подробно дворовете и жилищата на монасите, както и гостните стаи за съпрузите на жените, които идваха на посещение в храма.

Когато отново стигна до главната порта, Тао Ган влезе в стаичката на пазачите и намери там същите трима монаси, които бе срещнал на влизане.

— Приемете горещите ми благодарности за заетите пари! — любезно каза той на възрастния монах, без обаче да посегна към връзките медни монети, скрити в ръкава му.

Тъй като бе неудобно да го държат прав, възрастният монах го покани да седне и му предложи чаша чай. Тао Ган прие с важен вид. Скоро четиримата седяха около квадратната маса и пиеха горчивия чай, който се поднася в будистките манастири.

— На вас, хора — каза Тао Ган с безгрижен тон, — май не ви се харчат медните пари. Не можах да използувам двете връзки, които ми заехте, защото, когато реших да извадя няколко монети, за да купя благовония, се оказа, че връвта няма възел6. Как бих могъл да я развържа?

— Странно е това, което казваш, чужденецо — рече един от по-младите монаси. — Я ми покажи тази връв.

Тао Ган извади връзката от ръкава си и я подаде на монаха, който бързо я прокара през пръстите си.

— Ето — каза той тържествуващо, — ако това не е възел, тогава аз въобще не зная какво значи възел!

Тао Ган пое обратно връзката, без дори да я погледне, и каза на по-възрастния монах:

— Това трябва да е черна магия! Искате ли да се обзаложим на петдесет медни монети, че на тази връв няма възел?

— Дадено! — извика възбудено по-младият монах.

Тао Ган вдигна връвта и започна да я върти на пръста си във въздуха. После я върна на монаха и каза:

— Ха сега, покажи ми възела!

Тримата монаси трескаво прекараха връвта през пръстите си, но колкото и да се мъчеха, не можаха да намерят възел между монетите.

Тао Ган спокойно постави връзката обратно в ръкава си. Хвърли една монета на масата и каза:

— Ще ви дам възможност да си върнете парите. Хвърлете тази монета във въздуха. Обзалагам се на една връзка пари, че ще се падне „тура“.

— Дадено! — рече възрастният монах и хвърли монетата. Падна се „тура“.

— С това изплащам дълга си — каза Тао Ган, — но за да възстановя загубата ви, искам да ви продам сребърното кюлче за петдесет медни монети. — И той отново постави кюлчето на дланта си.

Монасите бяха вече напълно объркани. По-възрастният си помисли, че Тао Ган е малко смахнат, но не искаше да изпусне сребърното кюлче при положение, че можеше да го има само срещу нищожна част от действителната му цена. Затова той извади друга връзка от петдесет монети и я сложи на масата.

— Правите добра сделка — отбеляза Тао Ган, — това е хубаво кюлче, а е и много леко за носене.

Той духна срещу кюлчето. То полетя и падна на масата. В действителност това беше много сполучлива имитация, направена от станиол.

Тао Ган пъхна и тази връзка в ръкава си, а на нейно място измъкна друга. Показа на монасите, че връвта бе вързана чрез особен възел. Стиснат между върховете на пръстите, този възел можеше да се плъзне по връвта и да се помести точно в квадратната дупка на някои от медните монети. Ако човек се опиташе да прекара една по една монетите през пръстите си, възелът оставате невидим, скрит в някоя дупка, псе плъзгаше по връвта заедно с нея.

(img:Image24.gif)

ТАО ГАН ПРАВИ ФОКУСИ В БУДИСТКИЯ ХРАМ

После Тао Ган обърна монетата, която старият монах бе подхвърлил преди малко. Тя бе еднаква от двете страни.

Монасите избухнаха в смях. Сега те разбраха, че Тао Ган е професионален мошеник, а той отбеляза спокойно:

— Урокът, който ви дадох, си струваше сто и петдесет медни монети. А сега позволете ми да ви кажа за какво съм дошъл. Чух хората да говорят за богатството, което се трупа в този храм, и реших да се поразтъпча наоколо, за да видя как вървят нещата тук. Разбрах, че имате много отбрани посетители. Между другото аз съм сладкодумен и добре познавам хората. Помислих си,че мога да ви бъда полезен, като ви намирам надеждни — нека да ги наречем — „клиенти“ и като убеждавам мъжете, които се колебаят, да позволят на жените си да прекарат една нощ при вас.

Възрастният монах поклати глава, но Тао Ган бързо продължи:

— Вижте какво, няма нужда да ми плащате много. Да речем, например, само десет процента от жертвените пари на онези посетители, които аз съм ви изпратил.

— Приятелю — каза хладно възрастният монах, — чул си да се приказват глупости. Зная, че има ревниви хора, които при удобен случай пускат зловредни слухове за храма, но това са само празни приказки. Мога да си представя какви мисли минават през главата на хитрец като тебе, но в дадения случай дълбоко грешиш. Всичките ни богатства идат от нашата милостива господарка Гуан Ин, амин!

— Не исках да ви обидя — каза живо Тао Ган. — Хората с моята професия са поначало малко подозрителни. Предполагам, че вземате необходимите мерки, за да запазите честта на посетителките.

— Разбира се! — отвърна възрастният монах. — Преди всичко нашият игумен, негово преподобие Добродетелния духовник, подбира крайно внимателно хората, които приемаме. Той разговаря с новодошлите в приемната зала и при най-малкото съмнение относно тяхната вяра в нашия повелител Буда или начина, по който са достигнали финансовото си и обществено благополучие, отказва да ги приеме. След като двойката се помоли в главната зала, прието е съпругът да даде угощение на игумена и приближените му. Обикновено това е малко скъпичко, но кухнята ни е превъзходна, без да искам да бъда нескромен. Накрая игуменът придружава двойката до един от павилионите ни за гости в задната градина. Ти не си ги видял, но можеш да ми вярваш, че са подредени с най-изискан вкус. Имаме шест такива павилиона. Във всеки от тях на една от стените е нарисувано в естествена големина копие на чудотворната статуя от сандалово дърво, която си видял в главната зала. Така всяка жена може да прекара нощта в съзерцание на добродетелите на милостивата ни господарка Гуан Ин, амин! Щом жената влезе в павилиона, съпругът заключва вратата и взема ключа със себе си. Нещо повече, игуменът винаги настоява върху вратата да бъде залепена хартиена лента и мъжът да постави печата си върху двата й края. Тези печати могат да бъдат разкъсани единствено от съпруга, който ги е поставил. Само той може да отключи вратата на следващата сутрин. Сега разбра ли, че няма и най-малък повод за тъмни подозрения?

Тао Ган тъжно поклати глава и каза:

— Много жалко, но си напълно прав! А какво става, ако молитвите и нощуването в храма не дадат желания резултат?

— Това — каза самодоволно монахът — може да се случи само ако жената има нечисти помисли или не вярва истински в нашия повелител Буда. Някои жени идват втори път, други никога не виждаме отново.

Тао Ган подръпна дългите косми на бузата си и попита:

— Сигурно, когато след необходимото време бездетната двойка се сдобие с желаното поколение, тя не забравя Храма на всеобятното милосърдие?

— Наистина не — ухилен отвърна монахът. — Понякога е нужен специален паланкин, за да се превозят подаръците им дотук. Ако случайно този малък жест на внимание не бъде оказан, пратеник на игумена посещава въпросната жена, за да й напомни само, че е забравила да се отблагодари на храма ни.

Тао Ган продължи да разговаря още известно време с монасите, без да успее да измъкне други полезни сведения. После си тръгна и по обиколен път се върна в трибунала.