Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Раждането на Персей

Преди много години в хубавия град Аргос живеел един могъщ цар на име Акризий. Той имал брат близнак Прет; още преди да се родят, те се карали в утробата на майка си Аглая, биели се и влизали в разправии, които щели да продължат през целия им живот. Едно от нещата, които си оспорвали, била властта над богатата долина на Арголида.

В крайна сметка единият се възцарява в Аргос, а другият, Прет, в Тиринт. И тъй, Акризий е цар на Аргос. Той е много огорчен, че си няма мъжка рожба. Както му е ред, царят отива да пита в Делфи дали ще има наследник и евентуално какво трябва да стори, за да го има. Според обичая оракулът не отговаря на въпроса му, а му съобщава, че внукът му, синът на дъщеря му, ще го убие.

Дъщеря му се казва Даная. Тя е много красива девойка и Акризий си я обича, но го обзема ужас при мисълта, че внукът му е орисан да го убие. Какво може да направи? Той вижда само един изход — да я затвори. Всъщност често съдбата на Даная ще бъде да е затворена. Акризий нарежда да построят, навярно в двора на двореца му, подземен бронзов затвор и заповядва на Даная да влезе в него заедно с една прислужничка; след това старателно ги заключва и двете. Обаче Зевс от небесните висини е забелязал Даная в разцвета на младостта и хубостта й и се е влюбил в нея. Намираме се в епохата, когато разделянето на хората и боговете вече се е състояло. Макар и да са разделени, разстоянието все още не е толкова голямо, за да попречи на боговете от върха на Олимп, от блестящия етер, да хвърлят от време на време по някой поглед към красивите смъртни жени. Те виждат дъщерите на онази Пандора, която са изпратили при хората и пред която Епиметей така непредпазливо е отворил вратата. Те много харесват земните жени. Не че богините не са красиви, но боговете навярно намират в смъртните жени нещо, което богините не притежават. Може би това е крехкостта на красотата им или това, че не са безсмъртни и трябва да ги грабнеш в момента, когато са в разцвета на младостта и чара си.

Зевс се влюбва в Даная и никак не се притеснява от това, че баща й я затваря в подземния бронзов затвор. Под формата на златен дъжд той слиза и се настанява при нея; освен ако, след като вече е вътре, не е облякъл божествената си личност с човешки образ. Зевс се люби с Даная в най-дълбока тайна. Даная чака дете, момченце на име Персей. Това приключение остава в тайна до момента, в който Персей, жизнерадостно детенце, издава такова чуруликане, че един ден, когато Акризий минава през двора, чува странен шум в тъмнцата, където е затворил дъщеря си. Царят иска да я види. Накарва ги да се качат, разпитва прислужничката и научава, че долу има едно момченце. Обзема го едновременно ужас и ярост при спомена за предсказанието от Делфи. Предположението му е, че прислужничката тайно е пуснала някого при Даная. Той разпитва дъщеря си: „Кой е бащата на това дете? — Зевс.“ Акризий изобщо не хваща вяра. Като начало той убива слугинята, която е станала дойка, принася я в жертва тъкмо на своя домашен олтар на Зевс. Но какво да стори с Даная и детето? Бащата не може да омърси ръцете си с кръвта на дъщеря си и внука си. И царят отново решава да ги затвори.

Той повиква един много сръчен и умел дърводелец, който изработва дървен сандък; в него поставят и двамата, Даная и Персей. Той поверява на боговете грижата да уредят случая, отървава се от тях, като вече не ги затваря в тъмница под земята, а като отваря целия морски простор за блуждаенето на дъщеря си и внука си, затворени в сандъка. И действително, сандъкът се носи по вълните, докато стига до един остров, малък и не особено богат, Серифос. Един рибар, но рибар от царско потекло, Диктис, го измъква на брега. Отваря го и вижда Даная и детето й. Той също е привлечен от красотата на Даная; завежда младата жена и сина й в дома си; приема ги така, сякаш са членове на семейството му. Той задържа Даная при себе си, като се държи почтително с нея, и възпитава Персей като собствен син. Диктис има брат на име Полидект, който е цар на Серифос. Малкият Персей пораства под покровителството на Диктис. Красотата на Даная жъне успехи; цар Полидект я вижда и на свой ред се влюбва в нея. Той желае на всяка цена да се ожени за нея или поне да я покори. Това не е лесна работа, защото Персей е вече почти мъж и бди над майка си. Диктис също я защищава и Полидект се чуди какво да предприеме. Намира следното средство: ще вдигне голям пир, на който ще покани всички младежи от областта. Всеки ще трябва да донесе дар или вноска за гощавката.

На лов за Горгоните

На трапезата председателства цар Полидект. Предлог за пиршеството е престореното му намерение да се ожени за Хиподамия. За да може да се ожени за Хиподамия, той трябва да представи пред тези, които отговарят за момичето, луксозни и скъпоценни дарове. Там е цялата младеж на Серифос, Персей, разбира се, също присъства. По време на гощавката всички се надпреварват в щедрост и благородство. Царят иска да му докарват преди всичко коне. Хиподамия е луда по конните спортове млада дама; ако й подарят цяла конюшня, сърцето й ще се трогне. Как ще постъпи Персей, за да впечатли и връстниците си, и царя? Той заявява, че ще донесе не кобила, а всичко, каквото царят пожелае, например главата на Горгоната. Той казва това без много да му мисли. На следващия ден всички донасят на царя обещаните дарове; Персей се явява с празни ръце и обявява, че също ще докара кобила, но царят му казва: „Не, ти ще ми донесеш главата на Горгоната.“ Вече няма начин да се отметне: ако се откаже от думата си, ще загуби авторитет. Не може да става и дума да не сдържи обещанията си, дори самохвалствата си. Така Персей се оказва принуден да донесе главата на Горгоната. Да не забравяме, че той е син на Зевс; той може да разчита на симпатията и подкрепата на някои божества, в частност Атина и Хермес, умни, хитри, изобретателни богове, които ще се погрижат обещаното да бъде изпълнено. И тъй, Атина и Хермес помагат на младежа, за да извърши предприетия подвиг. Те му обясняват положението: за да успее да стигне Горгоните, той трябва преди всичко да знае къде живеят. Обаче никой не знае къде са.

Те са ужасни чудовища, три сестри, тройка страховити, смъртоносни същества, две от които са безсмъртни и само едната, на име Медуза, е смъртна. Той трябва да донесе точно главата на Медуза.

И така, задачата е да открие Горгоните, да разпознае коя от тях е Медуза и да й отреже главата. Не е лесна работа. Първо трябва да разбере къде да ги търси и за целта Персей ще трябва да премине през поредица изпитания с помощта на двамата си покровители. Първото изпитание се състои в това да открие и да се справи с трите сестри на Горгоните, Граите, които, както и последните, са дъщери на две особено опасни чудовища, Форкин и Кето, две грамадни като китове морски чудовища. Граите живеят не толкова далеч като сестрите си. А Горгоните обитават отвъд Океана, извън пределите на света при портите на Нощта, а пък Граите са в пределите на света. Граите, Graiai, образуват тройка. Както и Горгоните, те са млади момичета, но са родени като старици. Те са стари девойки, млади старици. Целите са сбръчкани, с пожълтели кожи, както когато се остави мляко да престои дълго, върху него изведнъж се образува ципа, която се нарича graus, сбръчканата кожа на млякото. Върху телата на тези божествени млади момичета има не бяла кожа, а ужасът на старешка повяхнала кожа, цялата сбръчкана. Те имат и друга характерна черта: още една причина да образуват сплотена тройка е това, че имат само едно око и един зъб за трите. Така сякаш са само едно същество.

Едно единствено око, един единствен зъб: човек може да си каже, че това никак не е достатъчно, че те са много ощетени. Обаче не е съвсем така. Защото, тъй както си имат само едно око, те си го подават една на друга непрестанно, така че това постоянно отворено око е непрекъснато нащрек. Може да имат само един зъб, но тези млади старици с този минаващ от ръка на ръка зъб биха могли да разкъсат всякакво същество, като се започне от Персей.

Така че, подобно на играта „фюре“, на която играех като малък, Персей трябва да бъде по-зорък от трите девойкистарици, които си имат само едно око, но такова, което не пропуска почти нищо. Трябва да улучи мига, в който окото не е в ръцете на никоя от трите. Те си го подават една на друга постоянно, за да може то да е все будно. Между момента, в който едната го подава, и момента, в който другата го взема, има кратък промеждутък от време, малка пролука в непрекъснатостта на времето, в която Персей трябва да се вклини и да грабне окото. В играта „фюре“ се използва въженце, по което се плъзга пръстен, играчите си слагат ръцете на въженцето и си предават пръстена от ръка на ръка, като го крият. Играчът в средата на кръга трябва да познае къде се намира пръстенът. Ако познае, печели; ако улови ръка, в която няма нищо, губи и получава наказание.

Персей не греши. Той вижда мига, в който окото може да бъде хванато, и го грабва. Завладява също и зъба. Граите се оказват в ужасно състояние, крещят от бяс и болка. Те са слепи и беззъби. Макар и да са безсмъртни, те са напълно безсилни. Принудени да умоляват Персей да им върне окото и зъба, те са готови да му дадат всичко в замяна. Единственото нещо, което той иска от тях, е да му посочат мястото, където живеят девойките, наречени нимфи, Numphai, и пътя, по който да стигне дотам.

Думата numphe означава момента, в който момата става за женене; тя е излязла от детството и е готова за брак, без още да е напълно жена. Нимфите също са три. За разлика от Граите, които засичат и изяждат човека с единствените си око и зъб, Numphai са много услужливи и любезни. Щом Персей им поисква това, от което има нужда, те му го дават. Посочват му мястото, където се крият Горгоните, и му подаряват вълшебни предмети, които ще му помогнат да направи невъзможното — да излезе срещу погледа на Медуза и да убие единствената смъртна сред Горгоните. Нимфите му подаряват крилати сандали, същите като на Хермес, не за да ходи прозаично по земята, а да лети на пълна скорост като мисълта, като орела на Зевс, и да прекоси пространството от юг на север без никакво затруднение. Подвижност преди всичко.

Освен това нимфите му дават калпака на Хадес, скроен от куча кожа, с който се покриват главите на мъртвите. Наистина благодарение на шапката на Хадес мъртвите стават безлики, невидими. Този калпак представлява статута на мъртвите, но дава възможност и на жив човек, който разполага с него, да стане невидим като привидение. Той може да вижда, без да го виждат.

Подвижност, невидимост. Те му правят и още един подарък, а именно kybissis, торба, в каквато ловците слагат убития дивеч. В тази торба Персей ще сложи главата на Медуза, за да са скрити очите й, сякаш че клепки се спускат над унищожителните очи на Горгоната. Към всичко това Хермес прибавя и личен подарък, harpe, извит сърп, с който може да се пререже и най-твърдият предмет. Тъкмо с помощта на harpe Кронос е скопил Уран.

И така, Персей е оборудван от глава до пети: на краката сандалите, на главата шапка невидимка, kybissis на гръб, сърп в ръката. Той полита към трите Горгони.

Кои са трите Горгони? Те са същества, чието естество съдържа напълно противоречиви черти; чудовищни твари. Чудовищността е в това да проявяват едновременно черти, които са несъвместими една с друга. Отчасти са безсмъртни, това се отнася за две от сестрите, а третата е смъртна. Те са жени, но главите им са настръхнали от ужасяващи змии с диви погледи; те носят на раменете си огромни златни криле, с които могат да летят като птици, а ръцете им са от бронз. Ние знаем малко повече за главата, тази тъй необикновена глава. Тя е едновременно женска и мъжка, ужасна, но също така се говори понякога за красивата Медуза, за красивите Горгони. На изображенията им се вижда, че имат брада. Но тези брадати лица не са напълно човешки, защото същевременно имат животински зъби, дълги глигански глиги, които стърчат от устата им, изкривени в гримаса, с изплезени езици. От тези сгърчени уста излиза нещо като ужасяващ вой, като кънтене на ударен бронзов предмет, който смразява човек от ужас.

И най-вече очите. Очите им са такива, че който си размени поглед с тях, тутакси се превръща в камък. Това, от което е направен живият човек: подвижността, гъвкавостта, топлината, мекотата на тялото — всичко това става на камък. Човек среща не само смъртта, но метаморфоза, която го праща от животинския свят в света на камъните, т.е. в това, което е най-противоположно на човешката природа. Няма начин да се избегне вкаменяването. Та трудността за Персей ще се състои в това от една страна добре да различи тази от трите Горгони, на която може да отсече главата, а от друга нито за миг да не кръстоса поглед с погледа на нито една от трите. Най-вече ще трябва да отсече главата на Медуза, без да се окаже лице в лице с нея, без да попадне в зрителното й поле. В историята на Персей погледът играе съществена роля: в случая с Граите трябваше просто да има по-бърз поглед от чудовищата. Но когато някой погледне Горгоната, когато срещне погледа на Медуза, независимо дали е бърз или бавен, това, което ще види отразено в очите на чудовището, е самият той, превърнат в камък, самият той, станал лице на Хадес, лице на мъртвец, сляпо, без поглед.

Персей никога нямаше да се справи, ако Атина не беше го подкрепила със съветите си и не беше му оказала голяма помощ. Тя му казва, че трябва да се доближи отвисоко, да улучи момент, когато двете безсмъртни Горгони спят или са си затворили очите. А пък на Медуза трябва да отсече главата, без да попада под погледа й. За целта е нужно, докато размахва harpe, сам той да си извърне главата на друга страна. Но ако гледа така настрани, как да съумее да й отсече главата? Без да гледа, той не може да знае къде е главата и има риск да отсече ръка или някаква друга част от тялото на Медуза. Затова, както беше и с Граите, той трябва едновременно да знае точно на кое място да нанесе удара, да си осигури точен, безпогрешен поглед, и същевременно да не вижда върху целта си намиращото се там вкаменяващо око.

Парадоксът е пълен. Проблемът е разрешен от Атина, която успява да намести срещу Горгоната хубавия си лъскав щит, тъй че Персей, без да срещне погледа на Медуза, вижда ясно отражението й върху огледалната повърхност на щита и успява да се прицели добре и да пререже шията така, като че ли я гледа нея самата. Той отсича главата, грабва я и я слага в kybissi, затваря я и дим да го няма.

Другите две Горгони се събуждат от вика на Медуза. С пронизителни писъци, каквито те могат да издават, Горгоните се спускат по петите на Персей. Той може да лети, както и те, но има пред тях предимството да е невидим. Те се опитват да го настигнат, той им се изплъзва, те са бесни.

Красотата на Андромеда

Персей пристига при източните брегове на Средиземно море, в Етиопия. Тъй както си лети във въздуха, той забелязва една много хубава девойка, прикована за скала, с нозе, омивани от морските вълни. Тази гледка го развълнува. Младата дама се казва Андромеда. Тя е поставена в това жалко положение от баща си Кефей. В царството на последния има непрестанни бедствия. Съобщават на царя и народа му, че единственият начин да сложи край на бедите е да поднесе Андромеда на едно морско чудовище, едно от онези същества, свързани с морето, с вълните, които могат да залеят цялата страна; да я остави там, за да дойде то да си я вземе и да прави с нея каквото си иска: да я изяде или да се съвкупи с нея.

Нещастницата стене, жалбите й достигат до Персей горе във въздуха; той я чува и я вижда. Сърцето му е примамено от красотата на Андромеда. Той отива да намери Кефей и разбира от него какво е станало. Персей обещава да освободи дъщеря му, ако царят му я даде за жена. Бащата се съгласява, мислейки, че при всяко положение младежът няма да успее да се справи. Персей се връща на мястото, където на скалата сред вълните е завързана Андромеда. Чудовището се спуска към нея, огромно, застрашително и привидно непобедимо. Какво може да направи Персей? С разтворена паст, с опашка, шибаща вълните, чудовището заплашително доближава Андромеда. Във въздуха Персей заема такова място между слънцето и морето, че сянката му да се окаже на повърхността на водата точно пред чудовището. Сянката върху огледалото на водата е както отражението на Медуза върху щита на Атина. Персей не е забравил урока, получен от богинята. Като вижда пред себе си тази движеща се сянка, чудовището си въобразява, че това е съществото, което го заплашва. То се втурва върху отражението и в този миг Персей връхлита отгоре му от небето и го убива.

Персей убива чудовището, след това освобождава Андромеда. Сяда с нея на брега на морето и там може би допуска една грешка. Там, на скалите, Андромеда не е на себе си от вълнение, опитва се да се съвземе към живота и надеждата. За да й даде кураж, за да има повече свобода в движенията си, Персей оставя главата на Медуза на пясъка, тъй че очите й мъничко се подават от ръба на торбата. Погледът на Медуза се плъзга по повърхността на морето; водораслите, които плуват там, гъвкави, подвижни и живи, се сковават, вкаменяват се, превръщат се в кървави корали. Ето защо в морето има вкаменени водорасли: погледът на Медуза ги е превърнал в камък сред вълните.

След това Персей отвежда Андромеда със себе си. Взема си добре затворената торба и пристига на Серифос, където го чака майка му. Диктис също го чака. Двамата са потърсили убежище в един храм, за да се спасят от Полидект. Тогава Персей решава да си отмъсти на злия цар. Известява го, че се е върнал и му носи обещания дар; ще му го връчи на един голям пир. Всички младежи и мъже на Серифос са събрани в голямата зала. Те пият, ядат, празнуват. Пристига Персей. Отваря вратата, поздравяват го, влиза, Полидект се чуди какво ще стане по-нататък.

Докато всички гости са седнали или възлегнали, Персей стои прав. Изважда от торбата главата на Медуза, издига я високо в ръка, като извръща поглед на другата страна, към вратата. Всички пируващи са вкаменени на място в позите, които са заели. Някои пият, други говорят и остават с отворени уста, с очи към влезлия Персей, Полидект е в поза на изненада. Така всички участници в пира са превърнати в картина, в скулптура. Те стават неми и слепи образи, отражения на това, което са представлявали като живи. Тогава Персей прибира главата с вкаменяващите очи в торбата си. В този момент можем да кажем, че донякъде той е приключил с историята с Медуза.

Остава дядото Акризий. Персей знае, че Акризий е постъпил спрямо него така, както е постъпил, защото е мислел, че внукът му ще го убие. Идва му на ум да се опита да се помири с дядо си. И така, той заминава с Андромеда, Даная и Диктис за Аргос, където Акризий, известен, че Персей е пораснал, извършил е подвизи и сега пътува за Аргос, ни жив, ни умрял от страх, заминава за един съседен град, където се провеждат игри.

Когато Персей пристига в Аргос, му съобщават, че Акризий е заминал на друго място, за да вземе участие в игри. В частност има състезание по хвърляне на диск. Поканват на него младия Персей, който е красив, строен и в разцвета на силите си. Той взема диска си и го хвърля. По случайност този диск пада върху крака на Акризий и го ранява смъртоносно. След смъртта на царя Персей се колебае дали да се възкачи на трона на Аргос, който му се пада по право. Да наследи царя, чиято смърт е причинил, му се струва нередно. Той намира някакво семейно помирение чрез замяна. Тъй като братът на покойния, Прет, царува в Тиринт, той му предлага да заеме престола в Аргос. А пък Персей се възцарява на негово място в Тиринт.

Преди това той връща инструментите на победата си над Медуза на онези, които са му ги поверили. На Хермес той връща крилатите сандали заедно с harpe, торбата, калпака на Хадес, за да се завърнат отвъд човешкия свят при законните си притежателки нимфите. А отсечената глава на чудовището поднася в дар на Атина, която я поставя в средата на бойното си въоръжение. Когато се покаже на бойното поле, Gorgoneion на богинята сковава врага на място, вледенен от ужас, и го изпраща под формата на призрак, двойник, eidolon, в страната на сенките, в Хадес.

След като отново става обикновен смъртен, героят, чийто подвиг го е направил задълго „господар на смъртта“, един ден също ще напусне живота, както всеки друг. Но за да възвеличи младежа, който е дръзнал да нападне Горгоната с вкаменяващия поглед, Зевс издига Персей на небето и го разполага там под вид на съзвездие, носещо името му, и което очертава с видими за всеки светли точки върху нощния свод фигурата му за вечни времена.