Свидетел в смъртта

Шеста глава

— Не докосвай нищо и не ми се пречкай — предупреди Ив, докато отключваше с шперца вратата на тухления апартамент, намиращ се на последния етаж на хотела.

— Скъпа моя, започваш да се повтаряш — подхвърли Рурк.

— Повтарям се защото почти никога не ме слушаш. — Преди да отвори вратата, тя се обърна и го погледна: — Защо ли е обитавал хотел, след като е имал постоянна работа в Ню Йорк?

— Първо, защото е по-престижно. Харесвало му е във вестниците да пише: „Когато е в града, господин Дрейко винаги наема най-хубавия апартамент в хотел «Палас»“. Второ, заради удобството. Персоналът е готов да задоволи всяко желание на клиентите. Трето, което най-вече подсказва какъв е бил характерът на Дрейко, заради чувството за необвързаност. Когато живееш в хотел, си освободен от отговорност.

— Имаш право. От онова, което досега съм научила за господина, той е бил напълно безотговорен — заяви Ив, отвори вратата и влезе в апартамента.

Обстановката беше изискана, мебелите, килимите и завесите от най-добро качество. „Нищо чудно — помисли си тя, — щом хотелът е собственост на Рурк.“ Само дето луксът не и допадаше, караше я да се чувства неловко.

Дневната беше много голяма, с розови копринени тапети. Куполовидният таван беше украсен с разкошни фрески, изобразяващи цветя и плодове, грамадният полилей беше истинско произведение на изкуството, изработено от злато и стъкло.

Върху трите канапета, тапицирани в тъмночервено, бяха разхвърляни разноцветни възглавнички. Масичките, които сигурно бяха от дърво и имаха антикварна стойност, бяха излъскани до блясък, подът също. Орнаментите на плътния килим бяха еднакви с фреските на тавана.

Едната стена беше от стъкло. Щорите бяха вдигнати и гледката беше изумителна. През този прозорец се излизаше на каменна тераса, украсена с цветя, засадени в саксии, което означаваше, че терасата се отоплява като оранжерия.

В единия край на просторното помещение стоеше бяло пиано, в другия зад вратички, украсени с дърворезба, навярно бяха монтирани стереоуредба, телевизор и видео. Тук също имаше саксии с растения с големи и лъскави листа, в остъклени витрини бяха подредени красиви четки за прах, които сигурно се смятаха за произведения на изкуството, ала помещението изглеждаше необитаемо, все едно бе изложбена зала.

— Навярно камериерките са почистили, след като Дрейко е отишъл в театъра — отбеляза Рурк. — Ако искаш, ще повикам служителите, които са били дежурни тогава, за да разкажат какво са намерили в стаите и дали са забелязали нещо необичайно.

— Добре — съгласи се тя и си помисли, че доколкото познава Надин, след свадата й с Дрейко апартаментът е изглеждал така, сякаш през него е преминало торнадо. Приближи се до плъзгащите се вратички, украсени с дърворезба, отвори ги, огледа уредбата и нареди на системата да се включи. Когато мониторът засия в млечносиньо, тя каза:

— Възпроизведи последната програма.

Заблещукаха червени лампички, видеото безшумно заработи. На екрана се появи огромно легло, застлано с черна коприна, върху което се прегръщаха мъж и жена.

— Какво удоволствие ви доставя да наблюдавате как се чукат други хора? — обърна се тя към Рурк.

— Ние, мъжете, сме извратени и слаби същества. Имай милост към нас.

Ив се усмихна, но след секунда усмивката й помръкна. Двойката на леглото смени позата, а лицето на жената, изразяващо неописуемо удоволствие, се обърна към камерата.

— Мамка му! Това е Надин… Надин и Дрейко.

— Успокой се. — Рурк сложи ръка на рамото й. — Записът не е направен тук — знам как е обзаведена спалнята. И прическата на Надин е различна. Видеофилмът е заснет преди време.

— Налага се да взема диска и да докажа, че записът е направен отдавна и не в този апартамент. Господи, как ще представя като веществено доказателство диск, в който най-известната в Ню Йорк репортерка играе ролята на порнозвезда? — Нареди на системата да се изключи, извади диска и го запечата в специален плик, после закрачи напред-назад, като невъздържано ругаеше.

В гърдите й бушуваха противоречиви чувства. Доскоро нямаше приятели и съпруг, не се бе сблъсквала с дилемата да пренебрегне служебните си задължения, за да защити човека, когото обича. Надин се бе изповядала пред нея като пред приятелка, не като пред лейтенант от полицията. Мъжът, който търпеливо изчакваше да премине избликът й на гняв, бе неин съпруг. Пред брачния олтар беше дала обет да го обича, да го почита.

Ако сподели с него за Надин и Дрейко, дали ще погази доверието, което й бе оказала приятелката й? Или пък ще спази брачния обет? Да му се не види колко сложен е животът! Как ли успяват хората да балансират между приятелството и задължението?

— Скъпа Ив — заговори Рурк, когато тя престана да обикаля салона и се обърна към него. — Създаваш си излишни главоболия. Искам да те улесня — не се чувствай задължена да споделиш с мен онова, което е по-добре да запазиш в тайна.

Тя се навъси и присви очи:

— Предчувствам, че следващото ти изречение ще започва с думичката „но“.

— Предчувствието не те лъже, миличка. — Той прекоси помещението и продължи: — Но се досещам, че преди време Надин и Дрейко са били любовници. Съдейки по тревогата ти, помежду им наскоро се е случило нещо.

— Голям психолог си, няма що! — язвително подхвърли тя, но се подчини на инстинкта си и разказа на Рурк историята от игла до конец.

Той я изслуша, приближи се до нея и нежно разроши късата й коса:

— Ти си предана приятелка.

— Не го казвай. Караш ме да се чувствам гузна.

— Тогава чуй нещо друго: Надин не е замесена в убийството на Дрейко.

— Знам го, няма и доказателства за вината й. Но тази история ще се отрази пагубно на кариерата й… Достатъчно по въпроса. Още какви помещения има в апартамента?

— Ако не ме лъже паметта, кухнята е ето там. От двете страни на коридора се намират кабинетът, банята, спалнята и тоалетната.

— Ще започна с кабинета. Искам да прослушам записите на телефонния секретар, за да разбера дали Дрейко се е карал е някого, дали са го заплашвали. Направи ми услуга. — Тя му подаде чантичката с принадлежностите. — Прибери в специалните пликчета останалите дискове.

— Слушам, лейтенант.

Ив се намръщи, но реши да не се заяжда и се залови за работа.

Рурк я наблюдаваше. Възхищаваше се от способността й да се съсредоточава, от логичния й подход.

Доскоро щеше да бъде смъртно обиден, ако някой му кажеше, че ще се влюби в жена полицай и че ще се прехласва от работата й.

— Престани да ме зяпаш!

— Нима съм се взирал в теб? — усмихна се той.

Ив се престори, че не е чула заядливата му забележка и започна да разсъждава на глас:

— Записите на разговорите по видеотелефона показват, че Дрейко е търсил много хора или него са го търсили. Ако се занимавах с психоанализа бих казала, че този човек се е страхувал да остане насаме със себе си. Изпитвал е необходимост непрекъснато да контактува с някого. И все пак не забелязах нищо подозрително, освен че е поръчал скъпи стоки по видеотелефона: осем чифта обувки, три костюма, старинен ръчен часовник. — Тя го погледна изпод око. — Всъщност и ти пазаруваш като него.

— Напротив, скъпа. Никога не поръчвам костюмите си по каталог. Смятам, че една дреха трябва да се пробва, за да видиш дали ти стои добре.

— Само не започвай лекция за модата! Установих, че Дрейко е разговарял и с агента си. Вдигнал му е скандал, защото е разбрал, че актрисата, която изпълнява главната роля, получава колкото него. Бил е вбесен, искал е агентът да преговаря за ново заплащане — по един долар повече за всяко представление.

— Агентът разговаря с мен, но аз отказах — промърмори Рурк.

Ив се обърна и озадачено го погледна:

— Нима ти се е досвидяло да дадеш по долар на представление?

— Когато имаш работа с деца — спокойно обясни той, — трябва поставяш ограничения. Договорът беше въпросното ограничение. Размерът на сумата не е важен.

— Не предполагах, че си толкова безкомпромисен.

— Не си поплювам.

— Сигурно те е заплашвал, вдигал ти е скандали…

— Не. Може би е възнамерявал да ме притисне, но така и не разговаряхме. Агентът му се беше свързал с моите адвокати, те се обадиха на мен, после аз им телефонирах и така нататък.

— Слава богу! Този път не си замесен. Отивам да огледам спалнята. — Тя премина под арката в коридора и влезе в спалнята.

Голямото легло беше застлано с чаршафи и завивки от сива коприна и приличаше на облак. Ив надникна в дрешника и остана изумена от количеството на дрехите и обувките. На тоалетката под огледалото бяха подредени какви ли не шишенца и тубички с кремове против бръчки, парфюми, омекотители за кожа.

— От всичко видяно и чуто става ясно, че Дрейко е бил суетен и егоист, капризен като дете и с голямо самочувствие, който се е страхувал да остане сам.

— Подкрепям преценката ти. И все пак… Колкото и големи да са недостатъците му, едва ли е бил убит заради тях.

— Понякога убиецът не се нуждае от мотив… Като се вземат предвид самочувствието на нашия човек и страха му от самотата, стигам до заключението, че никога не е оставал без любовница. Зарязал е Карли Ландсдаун, но се обзалагам, че вече е бил набелязал нейната заместница в леглото му. — Тя отвори чекмеджето на нощното шкафче и възкликна: — Виж ти. Какви играчки!

В отделенията на чекмеджето бяха подредени различни предмети за подсилване на сексуалното изживяване, подходящи за двойки или за самозадоволяване.

— Лейтенант, мисля, че трябва да ги конфискуваш, за да бъдат проучени по-внимателно. — Той посегна към чекмеджето, но Ив блъсна ръката му:

— Не пипай!

— Ама и ти си една… Не разрешаваш човек да се позабавлява.

— Какво разбира един цивилен от полицейска работа — не стана длъжна тя. — Това пък за какво служи? — Оглеждаше конусовидно каучуково приспособление. Полюшна го и от него се разнесоха мелодични звуци.

Рурк широко се усмихна, настани се на леглото и й направи знак да седне до него:

— Готов съм да ти демонстрирам как действа, за да подпомогна разследването.

— Говоря съвсем сериозно.

— Аз също.

— Ще мина и без твоето обяснение. — Тя остави странния предмет, като преди това още веднъж замислено го огледа, и отвори най-долното чекмедже. — Господи, натъкнах се на истинска златна мина! Запас за цял месец от „екзотика“, „зевс“ и… — Отпуши флакончето, помириса го и тръсна глава като мокро куче. — Мамка му! Наричат този наркотик „див заек“. — Побърза да запуши флакончето и да го запечати в пликче за веществени доказателства. — При това е чиста субстанция. — Пое си въздух и поясни: — Ако го е вземал преди полов акт, не е чудно, че всичките му любовници са го смятали за истински бог в леглото. Изпиваш само две капки „див заек“ и си готова да се чукаш дори със стогодишен старец. Ти знаеше ли, че Дрейко използва този наркотик?

— Не. — Рурк стана от леглото. Вече не му беше до шеги. — По принцип мразя дрогата и наркоманите, но според мен използването на „див заек“ е равнозначно на изнасилване. Хей, какво ти е?

— Нищо ми няма. — Чувстваше се замаяна и жадуваше за секс… и то само от едно помирисване на съдържанието на флакона. — Знаеш ли, че трийсет грама от тази дрога струват най-малко десет хиляди, пък и не се намира лесно. Въздейства само на жените и води до смърт, ако се предозира.

Рурк повдигна брадичката й и я погледна в очите. С облекчение забеляза, че не са помътнели от опасния й експеримент.

— Никога не е споменавал за методите си за завладяване на жените. Ако знаех, щях да прекратя договора му и най-вероятно да го пребия!

— Вярвам ти. — Ив стисна китката му. — Засега приключих тук. От теб искам да уредиш апартаментът да не бъде даван на гости на хотела. Ще възложа обиска на колегите от отдела за борба с наркотиците.

— Разчитай на моето съдействие.

Тя прибра в чантата пликчето с флакончето и опита да с пошегува:

— Колко ще ти струва?

— Моля?

— Каква сума ще загубиш, ако апартаментът стои празен? Колко струва една нощувка?

— В това хотелче ли? Мисля, че по осем хиляди и петстотин на вечер, но има отстъпка за клиентите, които наемат стаята за по-дълго време.

— Нищо работа… какво му плащаш! — иронично подхвърли тя. — Мансфийлд също е наела апартамент тук, нали?

— Да. Нейният е в другото крило, но пак е мезонет.

— Да й отидем на гости. В миналото и тя е взимала наркотици, два пъти е била арестувана. — Ив взе чантата с приспособления и тръгна към вратата. — Може би знае кои са били доставчиците на Дрейко. Нищо чудно наркопласьори да са организирали убийството му.

— Съмнявам се.

— Аз също, но работата на ченгето се състои най-вече в проучване на всички възможности и елиминиране на онези, които не са свързани с разследването. — Тя заключи вратата и понечи да запечата с лепенката, която извади от чантата си.

— Непременно ли трябва да я поставиш? — намръщи се Рурк. — Ще прогониш гостите на хотела.

— Да, трябва. Не бой се, сега броят им ще се увеличи. Представям си как някоя елегантна дама вижда лепенката и се обръща към съпруга си: „Погледни, Джордж! Тук е живял онзи актьор, когото убиха по време на представлението! Подай ми видеокамерата!“

— Потресен съм от цинизма ти — поусмихна се Рурк.

— Не е цинизъм, а е самата истина. — Влязоха в асансьора и щом вратата се затвори, Ив се притисна до съпруга си: — Искам да ме… Божичко! — Захапа устната му, прокара длани по задника му. Извика от удоволствие, отблъсна го леко и скръсти ръце. — Пфу! Сега съм малко по-добре.

— Но не и аз. — Рурк посегна към нея, ала тя сложи ръка на гърдите му:

— Престани, намираме се на обществено място. Никакви игрички в асансьора, в противен случай ще нарушим закона. — Тя съобщи къде отиват и кабината безшумно се понесе по хоризонталната.

— Ще ми платиш за това!

Ив се облегна на стената и промърмори:

— Майчице, колко се страхувам от заканите ти!

Той само се усмихна и опипа гумения конусообразен предмет който незабелязано беше пъхнал в джоба си.

— Има защо да се страхуваш — закани се, в този момент кабината престана да се движи.

— Трябваше да… да си проясня съзнанието, преди да разпитам свидетелката, нали така?

— М-м-м.

— Слушай, тъй като добре познаваш Мансфийлд, искам да наблюдаваш реакциите й по време на разговора.

— А, ето че отново ще ти бъда полезен с нещичко!

Тя спря, обърна се и нежно докосна страната му. Любовта й към него я обземаше в най-невероятни моменти.

— Хубаво е, че си ми под ръка. — Рурк извърна глава и целуна дланта й, при което тя потръпна от отново обзелото я желание. — Да не се размекваме — промълви и тръгна към апартамента на Арина. Натисна звънеца и зачака.

Актрисата отвори вратата. Беше по бяла домашна роба, а червените петна, които избиха по страните й, подсказваха, че е неприятно изненадана от неочакваното посещение:

— Лейтенант Далас… Рурк… Не очаквах… — Внезапно светлосините й очи се разшириха. — Имате ли някакъв резултат? Заловихте ли…

— Не сме — прекъсна я Ив. — Извинете за безпокойството, но се налага да ви задам още няколко въпроса.

— Нима? Надявах се, че разпитът е приключил. — Тя притисна слепоочията си с дългите си пръсти с изискан маникюр, сякаш се опитваше да прогони главоболието. Под очите й действително имаше сенки. — Боя се, че моментът не е подходящ. Не ми е добре. Налага ли се да разговаряме точно днес?

— Съжалявам, че се натрапвам, но няма да ви отнема много време.

— Дано. Положението е доста… конфузно. Разбирате ли, не съм сама. — Арина примирено отпусна ръце. — Заповядайте.

Апартаментът беше голям колкото онзи, който бе обитавал Дрейко. Обзавеждането беше елегантно и някак подсказваше за присъствието на жена, тапетите, мебелите и килимите бяха в синьо и кремаво. На канапето се беше разположил Чарлс Мънро, неотразимо красив във вечерно облекло.

„Само това липсваше!“ — помисли си Ив. Внезапно я обзе желание да откъсне топките му и да му ги натика в гърлото.

Той радушно й се усмихна, но като видя ледения й поглед, придоби подигравателно изражение и без да бърза, се изправи:

— Здравейте, лейтенант. Радвам се да ви видя… както винаги.

— Здравей, Чарлс. Още ли упражняваш същата професия?

— Да ти налея ли още едно питие, Арина? — попита Мънро, стараейки се да се държи естествено.

— Какво? — разсеяно попита Арина. Неспокойно местеше поглед от новодошлите към „приятеля“ си и машинално подръпваше сребърното си колие. — Не, благодаря. Виждам, че се познавате. — Изчерви се още по-силно и сякаш стана още по-красива. Отново вдигна ръце и ги отпусна в знак на безпомощност.

— С лейтенант Далас сме се срещали няколко пъти — обясни Мънро. — Дори имаме обща позната.

— Не ставай нахален — процеди Ив. Очите й гневно проблясваха, беше готова да избухне. — Каква е целта на посещението ти, Чарлс? На гости ли си дошъл или срещу заплащане?

— Отлично знаете, че човек с моята професия трябва да бъде дискретен. Няма да отговоря на нетактичния ви въпрос.

— Престанете, поставяте ме в неудобно положение. — Арина отново вплете пръсти в сребърната си огърлица и не забеляза циничната усмивка на жиголото. Ала Ив не пропусна да забележи как стиснатите му устни заприличаха на тънка линия. — Очевидно знаете каква е професията на Чарлс. Не желаех да бъда сама, искаше ми се да поговоря с някого. Чарлс… господин Мънро… се ползва с отлични препоръки.

— Арина — побърза да се намеси Рурк, — няма ли да ни поднесеш поне кафе?

— О, разбира се. Извинете. Аз…

— Аз ще го приготвя — предложи Мънро, нежно я докосна по рамото и отиде в кухнята.

— Отивам да му помогна. — Рурк многозначително изгледа съпругата си и го последва.

— Сигурно ще ме помислите за безчувствена егоистка, след като съм поканила сексуален партньор само един ден след…

— Не мога да повярвам, че жена като вас трябва да плаща на някого за компанията му.

Арина кисело се усмихна, наля си чаша вино и закрачи напред-назад. Копринената роба шумолеше.

— Хубав комплимент и умело поднесен, ала долавям, че ме подозирате.

— Не съм дошла да ви правя комплименти.

— Сигурно. — Усмивката на актрисата помръкна. — Разбира се, че нямате намерение да ме ласкаете. Ще ви кажа истината, макар че сигурно няма да ми повярвате. От няколко години живея доста уединено. Навярно компенсирам времето, когато имах много приятели и не минаваше ден, без да посетя някое празненство. Вероятно сте научили за бурната ми младост и за злоупотребата с наркотици. Отдавна съм загърбила този живот. — Тя вирна брадичка. — Не ми беше лесно, но се отказах и загубих повечето си така наречени приятели. А онези, които наистина ме обичаха, бях прогонила по времето, прекарано в плен на дрогата. Сега пък изцяло трябва да се посветя на кариерата си. Нямам много време за светски живот или за романтична любов.

— Били ли сте влюбени в Дрейко?

— Никога не съм го обичала. Разбира се, правили сме секс, но това няма нищо общо с любовта. С него ме свързва само театърът. Повярвайте, лейтенант, върнах се в Ню Йорк, защото исках да участвам в тази пиеса, знаех, че ролята на Воул сякаш е писана за Дрейко, че той ще бъде блестящ. Няма да се роди втори актьор като него! Господи! — Тя затвори очи и потръпна. — Какъв ужас! Най-лошото е, че съжалявам за актьора, не за човека. Как е възможно да съм такава егоистка? Не, не мога да понасям самотата! — Отпусна се на канапето и възкликна: — Не мога! Измъчва ме безсъние, а ако случайно заспя, сънувам кошмари… сънувам, че ръцете ми са облени с кръвта на Ричард.

Вдигна глава и погледна Ив. В очите й блестяха сълзи:

— Щом си легна, кошмарите ме връхлитат и изпълват съзнанието ми. Събуждам се с писък. Повдига ми се, ръцете ми са окървавени. Не можете да си представите какво изпитвам… Невъзможно е.

Дори не подозираше как в паметта на Ив нощ след нощ бе възкръсвал споменът за студената стаичка, окъпана от червената светлина на неоновата реклама на сградата от отсрещната страна на улицата. Отново и отново усещаше унижението от изнасилването и болката в ръката, която баща й беше счупил при опита й да му се противопостави. Отново и отново виждаше как неговата кръв капе от ножа и се стича по ръцете й, как момиченцето пълзи по пода сред локвите от кръв. Беше едва осемгодишно. В кошмарите си Ив винаги бе на осем години.

— Искам да заловите виновника — прошепна Арина. — Непременно трябва да го заловите. Може би едва тогава кошмарите ще престанат да ме преследват. Господи, нямат ли край? Докога ще ме измъчват?

— Не зная. — Ив с усилие се върна към действителността и се постара да се овладее. — Знаете, че Дрейко е вземал наркотици. Кажете ми кой е бил доставчикът му.

В кухнята Чарлс отпиваше от виното си, а Рурк си беше приготвил кафе, което не беше съвсем по вкуса му, но все пак беше за предпочитане пред помията, която поднасяха в повечето нюйоркски заведения.

— Арина преживява тежък момент — започна Мънро.

— Съгласен съм.

— Не е противозаконно да платиш на някого да те утеши.

— Не е.

— Най-почтено упражнявам професията си.

Рурк наклони глава:

— Мънро, Ив не е повела кръстоносен поход срещу „компаньонките“ от мъжки пол.

— Тогава защо ме ненавижда?

— Иска да предпази Пийбоди от разочарование. — Погледна го в очите, отпи от кафето и добави: — Аз желая същото.

— Обичам Дилия. Много ми е симпатична. Никога няма да я накарам да страда. Никога не съм я мамил! — възкликна Чарлс, обърна се и се загледа през прозореца. — Някога загубих любимата жена, защото я излъгах. Завинаги се простих с надеждата да водя нормален живот, когато не съм зает с професионалните си… задължения. Загубих любимата, защото я обичах прекалено много, за да й кажа истината. С течение на времето се примирих със съдбата си. Не мога да се променя. — Обърна се и устните му се разтегнаха в иронична усмивка: — Освен това съм добър в професията, а Дилия ме приема такъв, какъвто съм.

— Може би. Но жените са непредсказуеми — никога не си сигурен какво се върти в главата им. Вероятно в това е чарът им. Съгласи се, че мистерията е по-интересна, преди да бъде разгадана.

Чарлс кисело се засмя и отново се обърна към прозореца.

В този момент влезе Ив и кой знае защо изпита раздразнение, като ги видя да се усмихват и най-приятелски да разговарят. В безсилието си се нахвърли върху Рурк:

— Извини ме, че прекъсвам задълбочената ви дискусия. Ще благоволиш ли да отидеш при Арина и да ме оставиш насаме с Чарлс?

— Разбира се. Налей си чаша кафе — относително прилично е.

Тя го изчака да излезе, сетне се доближи до автоготвача. Не й се пиеше кафе, но й трябваха няколко секунди да овладее гнева си.

— Кога госпожица Мансфийлд си уговори среща с теб?

— Днес следобед. Мисля, че ми позвъни около два.

— Доколкото знам, записването за твоите „услуги“ става няколко дни предварително.

— Вярно е.

Ив взе чашата с димящото кафе и се облегна на стената:

— Нямаше ли уговорка за тази вечер?

— Промених разписанието си.

— Защо? Арина спомена, че днес се виждате за пръв път. Защо си се отказал от редовните клиентки заради една непозната?

— Тя обеща да ми плати двойно — промълви Мънро.

— За какво? За нормален секс ли? Или да прекараш при нея цялата нощ.

Чарлс се втренчи в чашата си, сетне вдигна очи и измери Ив с леден поглед:

— Не съм длъжен да отговоря. И няма да го сторя.

— Разследвам убийство. Имам право да те повикам на разпит в полицейското управление.

— Да, така е. Ще го направите ли?

— Създаваш ми излишни ядове. — Тя остави чашата си на кухненския плот и закрачи напред-назад, както й беше обичай докато размишляваше. — Така и така ще спомена името ти в рапорта. Но ако ме принудиш да те призова на официален разпит, на Пийбоди няма да й е приятно.

— И двамата с вас не желаем да я огорчаваме — въздъхна той. — Ето как стоят нещата, лейтенант. Моя редовна клиентка ме препоръчала на Арина, казала й, че с мен ще прекара една приятна вечер. Когато госпожица Мансфийлд ми се обади, разбрах, че е на ръба на нервната криза. Знаех какво се е случило онази вечер и състоянието й беше обяснимо. Заяви, че иска да остана при нея до сутринта — ще вечеряме в апартамента й, ще поговорим, ще правим секс. Знаела, че проваля плановете ми и била готова да ми плати двойно. Това е всичко.

— Разговаряхте ли за Дрейко?

— Не. Обсъждахме теми, свързани с изкуството и по-специално с театъра. Тя изпи три чаши вино и изпуши половин пакет цигари. Ръцете й трепереха, поуспокои се малко преди да дойдете. Нервите й са опънати до краен предел, ала се старае да се вземе в ръце.

— Благодаря за откровеността. — Тя пъхна ръце в джобовете си и добави: — Известно ти е, че Пийбоди ще прочете рапорта.

Очите му гневно проблеснаха, лицето му се изопна:

— Дилия знае как си изкарвам прехраната.

— Радвам се — процеди тя и думите сякаш заседнаха в гърлото й.

— Тя е зряла жена, лейтенант.

— Глупости! — Ив не издържа и ритна стената. — Хитрец като теб може да я върти на малкия си пръст. Родителите й са последователи на движението „Свободна ера“, израснала е в градче, дето го няма на картата! Отлично се справя със задълженията си, но е наивна като дете и не познава мерзостите на живота. Сигурно ще ми се разсърди, като разбере какво съм ти казала. Ще ме изгледа отвисоко, както прави понякога, ще вирне нос и ще откаже да ме изслуша, но не мога да ти позволя да я накараш да страда!

— Държите на нея, така ли? — гневно извика Мънро. — А не ви ли е хрумвало, че и аз я обичам?

— За теб сексът е само начин за изкарване на прехраната.

— Вярно е, че жените ми плащат, за да спя с тях, но с Дилия е различно. За бога, ние дори не се любим!

— Какво? Сигурно таксата ти не е по джоба й. — Веднага съжали за думите си — изражението на Чарлс подсказваше колко дълбоко го е засегнала. — Извинявай. Извинявай, не биваше да го казвам. Беше злобно и несправедливо.

— Вярно е — промълви той.

Внезапно Ив се почувства уморена до смърт. Седна на пода и се облегна на стената:

— Мразя професията ти, неприятно ми е да научавам подробности, защото… защото те харесвам.

Чарлс смаяно я изгледа и приклекна до нея:

— Наистина ли?

— Да, общо взето си ми симпатичен. Излизаш с нея отпреди Коледа, а още не сте… Нима не я харесваш?

Той се засмя, този път от сърце:

— Първо, щом съм ви симпатичен, позволете да ви говоря на „ти“. Господи, Далас, човек не може да ти угоди. Ако спях с Дилия, щеше да ме наречеш мръсник. Научаваш, че не сме правили секс и пак ме смяташ за негодник. Рурк има право.

— За какво намекваш?

— Преди малко съпругът ти заяви, че жените са непредсказуеми. — Той отпи от виното си. — С Пийбоди сме приятели. Повечето жени, които познавам, са мои клиентки или също са компаньонки.

— Внимавай с представителките на моя пол. Ако си прекалено сантиментален, ще ти се качат на главата и ще отровят живота ти.

— Вземам присърце приятелския ти съвет. И още нещо. — Той я потупа по коляното. — И аз те харесвам, лейтенант Захарче.

През нощта отново сънува кошмара. Навярно бе предизвикан от думите на Арина за окървавени ръце и неописуем ужас — подсъзнанието й реагираше против волята й.

Видя баща си да влиза в хотелската стая в Далас, където беше полярен студ. Ала въпреки студа я обля пот, като забеляза, че той е пил, но не е мъртво пиян, за да я остави на мира.

Изпусна ножа. Стомахът й се свиваше от глад, беше рискувала да си навлече гнева на пияницата, само и само да намери някаква храна… парченце сирене. Ножът се изплъзна от ръката й, сякаш изминаха дни, години, векове, докато с трясък падна на пода. Звукът беше толкова оглушителен, че отекна като ехо.

Баща й пристъпи към нея, лицето му се обагряше ту в кървавочервено, ту в бяло от светлинната реклама на отсрещната фасада.

Моля те недей, моля те недей, моля…

Стенеше и шепнеше, макар да знаеше, че молбите няма да й помогнат.

Той ще го прави отново и отново. Усеща болката от силната му плесница, стоварва се на пода като чувал с картофи, баща й се просва върху нея…

— Ив! Ив, успокой се! Не се страхувай! Аз съм до теб.

Дъхът сякаш изгаряше гърлото й, тя се мяташе в ръцете, които се опитваха да я задържат. Постепенно гласът на Рурк проникна в съзнанието й, подейства й успокояващо.

— Дръж се за мен, скъпа. Прегърни ме… точно така. — Притисна я до себе си и започна да я полюшва като разплакано дете, докато тя престана да трепери. — Не бой се, беше само лош сън.

— Не му позволявай да се върне.

— Няма. — Целуна я по челото и добави: — С мен си в безопасност.

На сутринта се събуди в прегръдките му. Кошмарът почти се бе заличил от съзнанието й.