Свидетел в смъртта

Трета глава

Тъй като компютърът й в полицейското управление беше бавен и често се повреждаше, Ив реши да спести време и нерви, като използва компютъра на Рурк за събиране на предварителната информация. Съпругът й обичаше своите „играчки“ — в сравнение с компютъра и комуникационните системи в домашния й кабинет оборудването в полицейския участък беше архаично. Нищо чудно, след като бе произведено през миналия век.

Ив неспокойно кръстосваше кабинета си, отпиваше от втората чаша кафе и слушаше как механичният глас на компютъра изрежда подробности от биографията на Арина Мансфийлд:

Следваха данни за образованието, което е получила Джейн Ступс, докато на петнайсетгодишна възраст се е записала в нюйоркския институт за театрално изкуство.

„Възползвала се е от първата възможност да напусне провинциалното градче — помисли си Ив. — Не я обвинявам. Винаги съм се питала какво правят местните хора с пшеницата и царевицата, които добиват.“

Оказа се, че Арина от млада е започнала да гради професионалната си кариера. Била е манекенка, участвала е в няколко пиеси, за кратко време е работила в Холивуд, след което отново е приела роли в театрални постановки.

— Дрън-дрън! — промърмори Ив и се върна до бюрото. — Компютър, провери дали има криминално досие. Била ли е арестувана?

Компютърът изхърка и замълча.

— Престани с номерата си, боклук такъв! — възкликна Ив и го удари с длан.

Този път тя използва юмрука си и получи желания резултат.

— Така те искам! — Ив доволно потри ръце и седна зад бюрото. — Продължавай, миличък.

— И това ми е достатъчно. Коя е предпочитаната й дрога?

— И ти ако ги вземаше, щеше да работиш по-бързо, нали? — процеди през зъби Ив.

— Ама и ти си голям тъпак! Няма значение. Открий дали е била омъжена и колко любовника е имала. Състави списък.

— Добре. Провери и състави списък на постановките, в които е участвала заедно с Ричард Дрейко.

— Странно съвпадение по време — промълви Ив и разсеяно погали котарака Галахад, който бе скочил на бюрото и се бе разположил точно пред монитора. В този момент Рурк се появи откъм своя кабинет и тя побърза да го попита: — Защо не ми каза, че Арина е била наркоманка?

— Отдавна е излекувана от пристрастяването. Не знаех, че те интересува.

— Всичко ме интересува. Най-незначителната подробност може да ми подскаже разрешението на загадката. Сигурен ли си, че се е отказала от дрогата?

— Доколкото знам, не се е друсала от дванайсет години насам. — Приседна на ръба на бюрото, а Галахад се настани така, че Рурк да го гали. — Не вярваш ли, че човек може коренно да промени начина си на живот, лейтенант?

— Омъжих се за теб — какво по-голямо доказателство! — Като видя, че думите й развеселиха съпруга й, тя се осмели да продължи словесната атака: — Пропусна да ми кажеш още, че Арина и Ричард са участвали заедно в няколко постановки.

— Не си ме попитала.

— Най-странното е, че периодите на съвместната им работа съвпадат по време с арестите на Арина за притежаване на наркотици.

— Наистина е странно. — Рурк погали Галахад, който замърка от удоволствие.

— Били ли са любовници? — попита Ив.

— Твърде е възможно. Мълвата ги свързваше по време на участието им в лондонската постановка. Запознах се с Арина едва след няколко години, когато тя вече беше омъжена. Никога не съм я виждал заедно с Ричард освен в пиесата, която поставиха в моя театър. — Той сви рамене и изпи кафето, останало в чашата на Ив.

— Мислиш ли, че и Дрейко е бил обвиняван в използване на наркотици?

— Вероятно. Ако Арина още взема дрога, то е изключително дискретна и това не се отразява на изпълнението на професионалните й задължения — не е пропуснала нито една репетиция, не капризничи и не вдига скандали. Дрейко беше пълната й противоположност, но бе добър актьор. Ако са били любовници, умело са пазели в тайна връзката си.

— Не ми се вярва. Ако са се чукали, все някой е знаел. Важно е да разбера дали са имали сексуална връзка и дали са се друсали.

— Искаш ли да поразуча?

Тя се изправи и се приведе, докато устните им почти се докоснаха:

— Не! Ако не ти е ясно, още веднъж ще повторя: забранявам да се намесваш в работата ми! Разбра ли?

— Да. И без това заминавам за Сан Франциско — след няколко часа там ще се проведе важно съвещание. Ако ти потрябвам, Съмърсет знае как да се свърже с мен.

Настроението на Ив се помрачи от новината за заминаването на Рурк, както и от споменаването на надутия иконом, който бе доверен човек на съпруга й.

— Едва ли ще се наложи — гневно процеди тя.

— Възнамерявам да се върна преди девет. — Рурк се изправи, прегърна я и плъзна ръце по бедрата й. — Ще се обадя, ако се наложи да закъснея. — Намекваше, че няма да я остави сама през нощта, когато я връхлитаха кошмарните сънища.

— Не се грижи за мен — промълви Ив.

— Доставя ми удоволствие. — Наведе се да я целуне за довиждане, ала неочаквано тя се притисна до гърдите му и жадно впи устни в неговите. Вкопчи пръсти в гъстата му коса, а кръвта запулсира във вените й. Най-сетне го отблъсна и със задоволство забеляза, че очите му са потъмнели от страстта, която бе предизвикала с целувката си.

— Защо го направи? — задъхано попита той.

— Доставя ми удоволствие — отговори Ив и взе празната чаша. — Доскоро. — Усмихна се предизвикателно, обърна се и отиде в кухнята да си налее още кафе.

Ив провери обажданията на домашния си телефон, на телефона в колата и в кабинета си в полицейското управление. По нейни изчисления от полунощ досега я бяха търсили двайсет и трима репортери. Някои се опитваха да я ласкаят, други й се подмазваха, трети я заплашваха, четвърти й предлагаха подкуп, но целта им беше една — да я интервюират. Надин Фарст от Канал 75 се беше обаждала шест пъти, след всяко обаждане тонът й ставаше все по-настойчив.

Колкото и да е странно, Ив и Надин се бяха сприятелили, но и двете поставяха работата си преди приятелството.

В този миг видеотелефонът й иззвъня.

— Тук Далас.

— Лейтенант, очаквам те в кабинета си — изрече напрегнато Уитни.

— Идвам, сър.

Когато Ив влезе в кабинета на шефа си, той се облегна назад и започна да масажира врата си, за да се освободи от напрежението.

— Прочетох рапорта ти за случилото се снощи. Изглежда, ще имаме неприятности.

— Точно така, сър. В момента сигурно аутопсират най-голямата неприятност.

Той неволно се усмихна:

— Не си почитателка на театралното изкуство, нали?

— Достатъчен ми е театърът, който ежедневно наблюдавам по улиците.

— Светът е сцена — промълви Уитни. — Навярно вече си разбрала, че убитият се е ползвал с голяма известност. Смъртта му пред очите на две хиляди души е новина, голяма новина, която се разпространява дори от медиите на другите планети. Наред с Дрейко и Мансфийлд се споменават твоето име и името на Рурк.

— Съпругът ми няма нищо общо — побърза да каже тя, а мислено прокле Рурк, задето винаги по един или друг начин бе замесен в престъпленията, които тя разследваше.

— Той е собственик на театъра, продуцент е на пиесата и доколкото разбрах, е положил изключителни усилия да привлече Дрейко и Мансфийлд. Вярно ли е, лейтенант?

— Да, сър. Позволете ми обаче да добавя, че ако свързваме Рурк с всяко престъпление, извършено в сграда или на територия, която му принадлежи, ще трябва да го обвиним в съучастничество с почти всички престъпници на Земята и на другите планети.

Този път Уитни широко се усмихна:

— Трябвало е да станеш адвокат, не ченге. — Усмивката му помръкна. — Сега положението е много по-заплетено. Самата ти си била свидетел на убийството… което в случая е предимство. За щастие си била на местопрестъплението и си действала бързо и решително. В противен случай ситуацията щеше да бъде неконтролируема. Предчувствам, че медиите ще ни създадат доста ядове.

— Кога ли пък не са го правили?

Уитни дълго мълча, сетне въздъхна:

— Сигурно си видяла заглавията на първа страница на сутрешните вестници.

Разбира се, че ги беше видяла. Под изписаното с огромни букви заглавие „ДРЕЙКО УМИРА В ИМЕТО НА ИЗКУСТВОТО“, се мъдреха предизвикателни подзаглавия: „Ужасяващи убийства!“, „Прочутият актьор Ричард Дрейко снощи беше намушкан с нож и умъртвен пред очите на лейтенант Ив Далас от нюйоркската полиция“.

„Репортерите имат шпиони навсякъде!“ — гневно си помисли тя, сетне кисело отбеляза:

— За щастие едва в средата на материала споменават, че съм съпруга на Рурк.

— Бъди сигурна, че с радост ще ви замесят, за да поддържат интереса на читателите.

Ив го знаеше и ненавиждаше намесата в личния й живот.

— И друг път съм работила под прицела на медиите, сър.

— Не съм забравил. — Видеотелефонът му иззвъня, но той натисна бутона за изчакване. — Далас, не разследваш обикновено убийство. Случаят е „пикантен“, отгоре на всичко и ти си замесена. Подготви се старателно за пресконференцията в два часа. Повярвай, че актьорите ще използват възможността да се изявят пред камерите и обективите. Изпълнението им ще придаде допълнително измерение на случилото се. — Облегна се назад и забарабани с пръсти по бедрата си. — Известно ми е, че не обичаш да бъдеш в центъра на вниманието и да даваш интервюта, ала в случая се налага — приеми го като служебно задължение. Не разговаряй с нито един репортер преди пресконференцията.

— Слушам, сър.

— Не желая да протакаме. Помолих съдебния лекар да побърза с аутопсията. Щом получат резултатите, хората от лабораторията ще се заемат за работа. Ще спазим всички букви на закона, но ще ускорим процедурата. Арина Мансфийлд повикала ли е своя адвокат?

— Засега не е.

— Странно.

— Щом се окопити, ще го стори. Гардеробиерката потвърди, че е била заедно с Арина в гримьорната и й е помагала при всяко преобличане. Ала не вярвам на показанията й, тъй като тя обожава Мансфийлд. Междувременно събирам информация за всички актьори, участващи в пиесата, както и за хората от обслужващия персонал. Ще започна да ги разпитвам още тази сутрин, но ще ми отнеме доста време.

— Да не забравяме и свидетелските показания на зрителите, с които също трябва да се запознаеш.

При мисълта за огромната документация Ив усети непоносимо главоболие.

— Да, сър. Разбирате, че беше невъзможно да ги задържам за дълго. Записахме името и адреса на всеки присъстващ в залата, някои настояваха веднага да дадат показания. Прегледах повечето материали и ги намирам напълно безполезни.

— Все пак всички трябва да бъдат разпитани. Възложи задачата на хората от отдела. Ще се опитам да привлека и детективи от други подразделения. Налага се да побързаме и да сведем до минимум броя на заподозрените.

— Започвам още днес, сър.

— Не си губи времето със събиране на информация. Накарай Фийни да се занимае със сведенията за актьорите и техническия персонал. Предай му, че работата е неотложна.

„Няма да бъде много доволен“ — помисли си тя, но изпита облекчение, че ще прехвърли част от товара на плещите на детектива от отдела за електронна обработка на информацията.

— Ще се свържа с него и ще му изпратя списъка на хората, сър.

— Искам да получавам копия от вашите рапорти, за да следя как напредва разследването. След пресконференцията ще съгласуваш с мен всичките си медийни изяви, преди да дадеш съгласието си за участие. Предупреждавам те, че докато приключим с този случай, ще виждаш себе си и съпруга си по телевизията, снимките ви непрекъснато ще се появяват във вестниците, имената ви ще се споменават от екскурзоводите, повели групи туристи да разгледат забележителностите на Ню Йорк. Уведоми ме, ако са ти необходими повече сътрудници.

— Ще започна с хората, с които разполагам. Благодаря, сър.

— Искам те отново тук в един и половина, за да съгласуваме изказванията си на пресконференцията.

Ив разбра, че разговорът с Уитни е приключил. Излезе от кабинета и докато се спускаше с ескалатора към долния етаж, където се намираше малката й канцелария, извади комуникатора и се свърза с Фийни.

— Здрасти, Далас — провикна се червенокосият ирландец. — Чух, че снощи си гледала убийствена театрална постановка.

— Биваше я. А сега да ти съобщя радостната вест — командирът нареди да се включиш в разследването. Ще ти изпратя списък на актьорите и на хората от персонала. Искам подробна информация за всекиго, интересувам се от евентуална връзка между някои от тях, както и от евентуалната им обвързаност с Ричард Дрейко и/или с Арина Мансфийлд.

— С удоволствие бих ти помогнал, Далас, но до гуша съм затънал в работа.

— Командирът нареди да се включиш в разследването — повтори тя. — Натовари теб със събирането на информация.

— Мамка му! — промърмори ирландецът. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче. Прокара пръсти през гъстата си червеникава коса и попита: — Колко души са общо?

— Чакай да пресметна… Около четиристотин, като включим статистите, сценичните работници и останалите служители.

— Божичко!

— Проучих Мансфийлд, но от теб искам по-подробни сведения за нея. — Не съчувстваше на Фийни, печалното му изражение дори допринесе за повишаване на настроението й. Докато прекосяваше общото помещение, направи знак на Пийбоди да я последва. — Уитни нареди да зарежеш всичко останало. В два следобед е насрочена пресконференция. До тогава трябва да имам сведенията. Упълномощен си да включиш в разследването всички служители от отдела.

— Това вече е върхът!

— И аз съм на същото мнение. Ще бъда извън управлението. След малко Пийбоди ще ти изпрати списъка. Търси сексуална връзка.

— Като станеш на моите години, сексът няма да те вълнува толкова много.

— Ха-ха! Много смешно! Повтарям — търси зависимост от секса и наркотиците. Попаднах на следа, искам да разбера дали се „разклонява“. Пак ще ти се обадя.

Тя прибра комуникатора и се отправи към подземния гараж, където беше оставила колата си, Пийбоди я следваше по петите.

— Изпрати на Фийни списъците на заподозрените и на свидетелите — обърна се Ив към нея. — Служителите от неговия отдел ще се заемат със събирането на информация.

— Добре, че се отървахме. — Пийбоди извади джобния си компютър. — Сигурно и Макнаб ще се включи.

— Не попитах за него. — Ив изгледа помощничката си, поклати глава и набра кода за отключване на вратите на колата.

— Любопитно ви е да разберете, нали?!

— Не ми е ясно за какво говориш.

— За двама ни с Макнаб.

— За мен не съществува понятието „ти и Макнаб“. Не мога и не желая да повярвам, че помощничката ми има сексуална връзка с този фукльо, който повече прилича на манекен от витрината на моден магазин, отколкото на полицейски служител.

— Честно казано и аз не мога да повярвам — въздъхна Пийбоди.

— Отказвам да обсъждам тази тема. Кое е първото име в списъка?

— Кенет Стайлс. Изпълнява ролята на сър Уилфред. Адресът му е Парк Авеню № 828… А сексът с Макнаб е страхотен.

— Престани!

— Исках само да задоволя любопитството ви.

— Не ме интересуват отношенията ти с Макнаб! — възкликна Ив и се помъчи да прогони от съзнанието си натрапчивата картина на двамата в леглото. — Съсредоточи се върху работата. Не мисли за глупости!

— В главата ми има място и за работата, и за удоволствията. — Пийбоди замечтано се усмихна.

— Заеми се със служебните си задължения. Каква информация имаме за Кенет Стайлс?

Помощничката й извади джобния си компютър:

— Кенет Стайлс, петдесет и шестгодишен, роден и израснал в Ню Йорк. Родителите му са били естрадни изпълнители. Няма криминално досие. Обучаван е от частни преподаватели, вземал е допълнителни уроци по актьорско майсторство, сценография и дикция.

— Впечатляващо. Изглежда, имаме работа с истински професионалист.

— Още двегодишен е стъпил на сцената. Носител е на множество награди. Винаги участва в представления на живо, сценичните му изяви не са записани на видео. Предполагам, че има артистична натура, вероятно е много темпераментен и емоционален.

— Ще бъде интересно да го опознаем по-отблизо. Работил ли е с Дрейко в други постановки?

— Да, участвали са заедно в няколко пиеси, два пъти е играл и с Мансфийлд. В момента е неженен. Сключвал е брак два пъти, имал е дългогодишна връзка с една дама, без да се ожени за нея.

Ив огледа паркинга и като видя, че няма свободно място, спря пред сградата на Парк авеню, в която живееше актьорът. Портиерът се приближи още преди да е слязла от колата:

— Извинете, госпожо, нямате право да спирате. Това не е паркинг…

— А това е полицейска значка — прекъсна го тя. — Търся Кенет Стайлс.

— Господин Стайлс живее в апартамент 5000 на петдесети етаж. Служителката от рецепцията ще ви упъти. Госпожо…

— Виждате ли тук да е написана думата „госпожа“? — попита тя и изчака униформеният портиер да прочете надписа на полицейската й значка.

— Извинете, лейтенант. Ще разрешите ли да закараме колата ви в гаража? Наш служител ще я върне, когато приключите посещението.

— Благодаря за предложението, но нямам право да съобщавам кода за включване на двигателя. В противен случай ще наруша полицейския правилник, което се наказва с арест. Съгласете се, че не мога да арестувам себе си. Колата остава тук.

Ив влезе в сградата, а портиерът с отвращение се втренчи в неугледната полицейска кола.

Ако се съди по разкошно обзаведеното фоайе, униформеният не беше свикнал гледката да бъде загрозявана от евтини и покрити с прах автомобили. Подът беше облицован с плочи от черен мрамор, месинговите парапети бяха излъскани до блясък, навсякъде се виждаха големи вази с красиви бели цветя. Зад голямото бяло бюро седеше висока и елегантна жена. Като видя посетителите, побърза да се изправи, приветливо се усмихна и изчурулика:

— Добро утро. Кого търсите?

— Кенет Стайлс. — Ив отмести вазата с цветя и сложи значката си на бюрото.

— Господин Стайлс очаква ли посещението ви, лейтенант Далас?

— Надявам се.

— Моля, изчакайте. — Без да престава да се усмихва, красавицата набра някакъв номер на видеотелефона. — Добро утро, господин Стайлс. — Контраалтовият й глас не промени тембъра си; тя говореше спокойно и учтиво като всеки скъп и умело програмиран дроид. — Лейтенант Далас и сътрудничката й са на рецепцията. Ще ги приемете ли? — Изчака секунда и изчурулика: — Благодаря. Приятен ден. — Обърна се и посочи към асансьорите от дясната страна: — Използвайте последния в редицата, лейтенант. Желая ви ползотворен ден.

— Ще се постарая да го оползотворя — иронично подхвърли Ив, докато прекосяваха фоайето. — Едно време се питах защо Рурк не използва дроиди, но след като се сблъсках с един като тази дама, разбрах причината. Тръпки ме побиват от прекалената им учтивост.

Асансьорът се понесе към петдесетия етаж с такава скорост, че стомахът на Ив се преобърна, а ушите й заглъхнаха. За кой ли път се запита защо жилищата на най-горните етажи се смятат за най-луксозни.

На петдесетият етаж ги чакаше друг дроид, който навярно бе от обслужващия персонал на Стайлс. Носеше толкова официален черен костюм, че в сравнение с него дори надутият Съмърсет изглеждаше като бродяга. Прошарената му коса беше грижливо сресана, големите му мустаци не подхождаха на мършавото му лице. Носеше снежнобели ръкавици, които подчертаваха черния му костюм.

Поклони се и заговори с мелодичен глас с подчертано английски акцент:

— Лейтенант Далас, господин Стайлс очаква вас и сътрудничката ви. Заповядайте. — Поведе ги по коридора към ъгловия апартамент с двойни врати.

Ив прекрачи прага и първото, което зърна, бе прозорец, заемащ цяла стена. Зад стъклото се виждаха многобройните летателни съдове, които кръстосваха небето над Ню Йорк.

В обзавеждането преобладаваха ярките цветове, подковообразното канапе в единия ъгъл беше тапицирано с материя, в която се преливаха рубиненочервено, сапфиреносиньо и тревистозелено. В центъра на „подковата“ имаше езерце, облицовано с бял мрамор, в което едри златни рибки плуваха между водни лилии. От миниатюрните лимонови и портокалови дръвчета с клони, натежали от плод, се носеше приятен цитрусов аромат. Мозайката на пода представляваше преплетени геометрични фигури, които, погледнати отблизо, се превръщаха в голи човешки тела в предизвикателни сексуални пози.

Ив прекоси помещението и се приближи до канапето, на което се излягаше Стайлс, облечен в дълга жълта роба.

— Апартаментът ви е забележителен, господин Стайлс.

Грубоватото му лице се озари от чаровна усмивка, която сякаш го подмлади:

— Малко драматизъм не е излишен сред скучното ни ежедневие. Ще пиете ли кафе или чай преди да започнем, лейтенант?

— Не, благодаря.

— Свободен си, Уолтър. — Той направи знак на дроида да излезе и покани Ив да седне. — Предполагам, че за вас това е рутинна работа, лейтенант Далас, но за мен случилото се е… вълнуващо.

— Невероятно! Убиват пред очите ви ваш колега, а вие го приемате като вид забавление.

— Нали предпочитате да бъда откровен с вас? Е, казвам ви самата истина. Хората са устроени така, че убийството винаги възбужда интереса и любопитството им. Ето защо темата за това най-тежко престъпление е неостаряваща. — Той отново се усмихна. Ив забеляза колко проницателни са тъмнокафявите му очи. — По време на разпита можех да разиграя пред вас различни етюди — да се престоря на съсипан от скръб, изплашен, объркан, опечален. Реших да бъда откровен.

— Май всички сте решили да бъдете откровени — промърмори Ив, като си спомни изявлението на Карли Ландсдаун. — Пийбоди, включи записващото устройство — обърна се към помощничката си, седна на канапето… и потъна сред пухените възглавници. Прехапа езика си, за да не изругае, измъкна се от „капана“, предпазливо приседна на ръба и изрецитира задължителното предупреждение.

— Разбрахте ли какви са правата и задълженията ви, господин Стайлс?

— Отлично. — Лицето му отново се озари от чаровната усмивка. — Позволете да ви изкажа възхищението си от начина, по който произнасяте репликите си — едновременно авторитетно и с чувство.

— Благодаря за комплимента. А сега ми кажете в какви отношения бяхте с Ричард Дрейко.

— Бяхме колеги, но не и близки приятели, макар че сме участвали заедно в много постановки, включително в пиесата, чиято необичайна премиера се състоя снощи.

„Проклетникът наистина изпитва удоволствие — помисли си тя. — Сигурно ще намери начин да извлече полза от случилото се.“

— Какви бяха личните ви взаимоотношения?

— Не бяхме близки в смисъла, за който намеквате. Актьорите често… — Той махна с ръка, при което разноцветните скъпоценни камъни, с които бе инкрустирана гривната му, закачливо проблеснаха. — Често се случва актьорите да изпитват взаимно привличане. Ужасяващо е колко чести са браковете помежду им… и колко са краткотрайни — досущ като отношенията между героите от пиесата, които пресъздаваме на сцената.

— Двамата сте се познавали отдавна, нали?

— Така е, но вече ви казах, че не бяхме приятели. Всъщност… — Той замълча, а очите му проблеснаха закачливо като скъпоценните камъни, украсяващи гривната му. — Всъщност го презирах. Ненавиждах го. Смятах го за нищожество.

— Защо?

— Поради ред причини. — Стайлс се приведе, сякаш да й довери съкровена тайна: — Беше самовлюбен, егоист и надменен грубиян. Бих му простил тези слабости, тъй като ние, актьорите, трябва да сме поне малко суетни, за да упражняваме с успех професията си. Но Ричард имаше отвратителен характер. Беше подлец и използвач, лейтенант. Не даваше пет пари за чувствата на другите и открито злорадстваше, когато разбиеше сърцето на някоя жена. Изобщо не съжалявам, че е мъртъв. Лошото е, че смъртта му настъпи в този момент.

— Защо мислите така?

— Пиесата е прекрасна, ролята ми е много благодарна, а поради… инцидента представленията ще бъдат прекъснати или отменени. Как можаха да го убият точно сега!

— Забравяте, че случилото се ще повиши интереса към пиесата.

Стайлс прокара пръст по брадичката си:

— Естествено.

— Когато представленията се подновят, билетите за месеци напред ще бъдат продадени.

Той отново се усмихна:

— Вярно е.

— Следователно смъртта на Дрейко пред очите на хилядите зрители до известна степен е преимущество.

— Хитро — промърмори той и се втренчи в нея, сякаш я виждаше за пръв път. — Умно го измислихте: пиеса в пиесата. Интересен сюжет предлагате, лейтенант.

— Вие сте имали възможност и време да подмените ножа.

— Щом казвате… Какво блестящо хрумване! — Примигва няколко пъти, като че обмисляше новата информация. — Аз съм заподозрян. Колко забавно! Виждах се само в ролята на свидетел. Браво, лейтенант Далас! Наистина имах възможност да извърша подмяната, но не и мотив.

— Преди малко заявихте, че сте ненавиждали Ричард Дрейко.

— Драга госпожо лейтенант, ако можех да направя така, че всичките ми омразни хора да бъдат убити, сцената щеше да бъде осеяна с трупове. Вярно е, че ненавиждах Ричард заради характера му, но се прекланях пред неговия талант. Беше забележителен актьор и само поради тази причина се съгласих отново да работя с него. Светът се отърва от противен, ограничен човек, но театърът загуби една от най-ярките си звезди.

— А вие се отървахте от най-сериозния си съперник.

Стайлс иронично се усмихна:

— Грешите. Бяхме различни типове. Никога не сме се конкурирали за една и съща роля.

Ив кимна — лесно щеше да провери тази информация. Реши да смени тактиката:

— Какви са взаимоотношенията ви с Арина Мансфийлд?

— Приятели сме. Възхищавам се от красотата й и от професионалните й умения. — Той сведе очи и поклати глава. — Случилото се е тежък удар за нея. Много е чувствителна. Не го забравяйте, докато я разпитвате. — Вдигна поглед, а Ив забеляза гневните искрици, които проблеснаха в очите му. — Някой грубо я е използвал, лейтенант. Ако бях намислил да убия Ричард Дрейко, нямаше да натопя жената, която ми е приятелка и от която се възхищавам. Снощи на сцената имаше две жертви. Сърцето ми се къса за Арина.

— Този Стайлс е голям хитрец — отбеляза Ив, докато слизаха с асансьора. — Умен е и много самодоволен. Има най-голям опит от всички актьори в трупата. Познава театъра като петте пръста на ръката си.

— Мислите ли, че ако наистина изпитва приятелски чувства към Мансфийлд, ще направи всичко възможно да я заподозрат в убийство и ще скрие ножа в гримьорната й?

— Защо не? — Ив излезе от сградата и подигравателно се усмихна на портиера. — Този човек обича театралните ефекти. Ножът беше скрит така, че веднага да го намерим и да разберем, че е подхвърлен нарочно, за да заподозрем Мансфийлд. — Тя забарабани с пръсти по волана и смръщи вежди. — Онзи, който е инсценирал убийството, не е нито глупав, нито наивен. Искам да знам колко кандидат-актьори има сред обслужващия персонал. Нищо чудно някой да е очистил Дрейко поради професионална завист.

Тя включи двигателя и потегли, като нареди на Пийбоди:

— Прехвърли и тази топка на Фийни. — После се свърза с моргата.

На екрана се появи съдебният лекар Морис. Гъстата му коса беше сресана назад, на дясното му ухо проблясваха една сребърна и една златна обичка.

— Очаквах да ме потърсиш, Далас. Вие, ченгетата, сте ужасно нахални.

— Доставя ни удоволствие да тормозим доктори, които режат мъртъвци. Какво откри при аутопсията на Дрейко?

— Че със сигурност е мъртъв — подсмихна се Морис. — Острието е попаднало точно в сърцето, смъртта е била неизбежна. Няма други рани. Човекът е полагал грижи за тялото си — подлагал се е на няколко козметични операции, наскоро чрез хирургическа намеса са премахнати коремните му тлъстини. Хирургът е бил специалист, следите от лазера са почти незабележими. Вашият човек е обичал чашката и е имал проблеми с черния дроб. Според мен няколко пъти се е подлагал на лечение. Открих в кръвта му любопитна смес от наркотици: „екзотика“, „зинк“ и „зевс“. На всичкото отгоре е изпил две чаши неразредено уиски.

— Страхотна комбинация.

— Имаш право. Този човек е злоупотребявал и с алкохол и е плащал луди пари на лекарите, за да му помагат да поддържа формата си. Рано или късно това съсипва здравето, но мисля, че дори ако е продължавал да се налива с алкохол и да се друса, са му оставали поне двайсет години живот.

— Някой се е погрижил за преждевременната му смърт. Благодаря, Морис.

— Почакай. Имаш ли възможност да ми уредиш билети за тази пиеса, когато възобновят представленията? Нали си с връзки в театър „Ню Глоуб“ — добави той и намигна.

Ив въздъхна:

— Ще се постарая.