Вкусът на греха

20

— Ще оживее ли? — попита тревожно Кристи, взирайки се в бледото лице на Синджън.

Той беше толкова блед, така съвършено безпомощен, че Кристи се страхуваше, че дори вещата в лечителството Мери няма да успее да го спаси.

— Мъжът ти наистина има дяволски късмет — заяви Мери. — Ако копчето на ризата му не беше отбило острието на ножа, сега щеше да бъде мъртъв. Цяло чудо е, че върхът не е улучил сърцето или не е пробил белия дроб. Въпреки това негова светлост е много зле. Направих всичко, каквото можах. Сега зависи от бога дали ще оживее, или ще умре.

— Няма да умре! — изрече свирепо Кристи. — Ако Калъм не беше мъртъв, аз щях да го убия заради това, което направи на Синджън.

— Калъм Камерън посрами клана си. Никой не обвинява Рори, че сложи край на мизерния му живот.

— Мислех, че Доналд Камерън ще иска кръвно отмъщение от рода Макдоналд, но той е по-умен от Калъм — отвърна Кристи. — Възпря роднините си, преди да се пролее кръв, и коленичи пред мене, като се закле във вярност от името на рода си. За първи път от много време почувствах, че може би търканията между Камерън и Макдоналд най-накрая са свършили. Ние, планинците, си имаме достатъчно проблеми с англичаните и без да се избиваме помежду си.

Мери придърпа чаршафа до брадичката на Синджън и го потупа по рамото.

— Ох, така е, момиче.

— Върви да си почиваш, Мери. Аз ще остана при Синджън.

— Да. Така и така не мога да спя, докато той е в това положение.

Кристи дръпна един стол до леглото и взе отпуснатата ръка на Синджън в своята, сякаш за да му вдъхне от собствения си живот. Седя до него през целия ден и цялата нощ, отказвайки да излезе, когато Маргот идваше да я смени. Искаше да бъде първия човек, когото той ще види, когато отвори очи.

Страхът не й даваше мира през тези дълги часове. Тя нямаше представа какви ще бъдат чувствата на Синджън към нея. Беше ли повярвал на Калъм, че тя му е станала любовница? Какво го беше довело в Шотландия? Трябва да беше напуснал Лондон скоро след нейното отпътуване, за да дойде в Гленмур само няколко дни след пристигането й…

През следващите три дни Кристи се отделяше от Синджън само за броени минути. През това време той беше в безсъзнание и с треска. Мери го държеше унесен с отвара от корен на мандрагора и мажеше мехлем от невен върху раната всеки път, когато му сменяше превръзките. Приготви и билкова смес, която Кристи търпеливо сипваше с лъжица в устата му, за да облекчи треската. После масажираше гърлото му, докато той преглътнеше.

На петия ден Синджън отвори очи и изрече първата си дума след раняването:

— Кристи…

Невероятна радост се разля из нея, когато го чу да прошепва името й.

— Тук съм, Синджън.

Макар и замъглени от болката, очите му бяха чисти и ясни.

— Колко…

Тя постави пръст на устните му.

— Не говори. Пази си силите. Лежиш така от пет дни, но се подобряваш.

Той я изгледа втренчено, съсредоточавайки се върху думите й. Тя стисна ръката му и той я стисна в отговор, давайки знак, че е разбрал. Вгледа се в лицето й. Изглеждаше изтощена. Да не би да е седяла при него цели пет дни? Беше преживяла твърде много; той не искаше тя да излага на опасност здравето си. Устата му мърдаше безшумно няколко секунди, преди да успее да оформи думите. Но беше толкова уморен, че не знаеше дали ще остане буден достатъчно дълго, за да й каже какво иска.

— Кристи… Не искам…

Усилието го изтощи. Думите му секнаха и очите му се затвориха.

Отчаяние обзе Кристи. Тя разбираше много добре какво се опитваше да каже той. Искаше да й каже, че не я иска. Болка сви стомаха й. Беше го лъгала твърде много, за да й повярва сега, че нищо не се е случило между нея и Калъм. Какво да направи сега?

Мина още един ден, преди Мери да каже, че Синджън е вън от опасност и е на път да се възстанови. Кристи почувства как огромната тежест на страха се смъква от плещите й, но сега беше изправена пред още по-голям страх. Ами ако след оздравяването си Синджън прекъснеше всички връзки с нея и й отнемеше Нийл?

Този ден той показваше проблясъци на съзнание. Намери го буден, когато влезе, за да му даде малко бульон.

— Как се чувстваш?

— Като… ужасно. Какво стана?

— Не помниш ли?

— Смътно.

— Ти победи Калъм в честен двубой и му даде избор — дали да ми се закълне във вярност, или да приеме смъртта. Той коленичи пред мене, сякаш за да се закълне, но измъкна ножа си и те прободе. Копчето на ризата ти отбило удара от сърцето, но раната беше сериозна. Имаш голям късмет, Синджън.

— На кого да благодаря, че ми опази живота?

— Най-вече на Мери. Тя е много веща в лекуването.

Той се взря в нея в съсредоточено мълчание. Кристи се размърда под настоятелния му поглед, пожелавайки си той просто да заговори и да каже каквото мисли.

— Какво има, Синджън? Нещо не е наред ли?

— Изглеждаш изтощена. Добре ли си? — Той разтри слепоочията си. — Не мога да мисля както трябва. Май си спомням… — Гласът му спадна. — Мисля, че ти казах, че не искам…

Тя сложи пръст на устните му.

— Не говори. Знам какво щеше да кажеш.

Той изглеждаше объркан.

— Знаеш ли?

— Не искам да говорим сега. Още си много слаб за сериозни разговори. Знам точно какво се опитваш да ми кажеш, Синджън, и един ден ще поговорим за това, но не сега.

— Не те разбирам, но може би си права. Не мисля достатъчно ясно, за да те разбера. Само ми кажи какво стана с Калъм?

— Рори го уби. Ако той не беше го сторил, Мърдок щеше да го убие. Но всичко завърши добре. Сега брат му Доналд е вожд на Камерън и не е луда глава или прекалено амбициозен като Калъм. Няма да има повече вражди.

Кристи осъзна, че Синджън не я е чул, защото очите му се бяха затворили, а гърдите му се повдигаха и спадаха равномерно. Тя излезе на пръсти от стаята и затвори вратата зад себе си.

— Не говориш сериозно, момиче — възрази Маргот, когато Кристи започна да пъха дрехи в един куфар.

— Не мога да чакам повече, Маргот. Единствената причина, поради която останах толкова дълго, беше да се уверя, че Синджън ще се оправи. Той не каза нищо, което да означава, че ме иска или се интересува от мене.

— Казал ли е, че не те иска?

— Да. Каза го високо и ясно. Щом се възстанови и се върне в Лондон, няма да ме пуснат до дома му. Никога вече няма да видя сина си.

— Каква щуротия си намислила сега, момиче?

— Никаква, Маргот. Трябва да оцелея. Не мога да живея без Нийл. Заминавам за Лондон и край.

— Къде ще идете с Нийл?

— Не знам, но ще измисля нещо. Синджън няма да ни търси цял живот, нали. Лондонските развлечения ще го погълнат. Нова жена. Игрални зали. Надбягвания. Скоро ще продължи както си знае, ще се вихри из града с някоя нова любовница.

— Сигурна ли си, Кристи? Изобщо разбра ли какво го е довело в Гленмур?

— Аз… нямаше време. Трябва да го направя, Маргот, заради сина си. Той има нужда от мене и аз имам нужда от него.

— Обичаш ли Синджън?

Кристи се изсмя горчиво.

— Да го обичам ли? Луда съм по него, макар че каква полза? Нараних го, лъгах го, мамих го. Как да очаквам да ми прости? Никога няма да разбере верността ми към моя клан, защото никога не е поемал коя да е отговорност сериозно. Не че е бягал от отговорности, просто не гледа сериозно на нищо, освен на удоволствията си. Малко други цели са задържали вниманието му за повече време, освен ако не са му давали някакъв вид извратена наслада.

— Съдиш го сурово, момиче.

Една сълза се търкулна по бузата й.

— Не виждаш ли? Трябва да го съдя сурово, иначе няма да мога да го напусна. Толкова много го обичам. Почти свърших с багажа, ще помолиш ли Рори да докара каретата?

— Да, ще му кажа.

— Маргот, почакай. Съжалявам, че пак откъсвам Рори от тебе и Ангъс, но този път няма да е за дълго. Ще го пратя да си дойде веднага щом стигна Лондон.

— Какво да кажа на негова светлост?

— Истината. Кажи му, че Нийл ми липсва. Няма нужда да знае нищо повече.

— Ще съобщиш ли, когато се установиш някъде?

— Да. Не се тревожи, Маргот, двамата с Нийл ще бъдем добре. Този път няма да направя грешката да стоя там, където Синджън може да ни намери.

— Господ да е с тебе, Кристи.

Синджън беше неспокоен и странно смутен. Не беше виждал Кристи цял ден и се надяваше това да е, защото тя си почива. Беше прекарала твърде много време в грижи за него и това си личеше. Лицето й беше бледо и изтощено, нежната кожа под очите беше цялата в тъмни сенки.

И Мери, и Маргот влизаха и излизаха от стаята му по различно време, но и двете не се застояваха да си поговорят с него. Той предполагаше, че не е идеалният пациент. Беше толкова слаб, че не можеше да върши сам дори най-леки неща, което го смущаваше извънредно много. Макар тази мисъл да го дразнеше, той се страхуваше, че ще се възстановява много дълго. Никак не искаше да оставя Нийл без родителите му, но нямаше как. Когато двамата с Кристи се върнеха в Лондон, щяха да започнат отново и да бъдат истинско семейство.

Поемането на отговорност беше нещо ново за Синджън, а това, че имаше син, беше променило всичките му възгледи за живота. Нямаше значение, че Калъм е изнасилил Кристи, защото той знаеше, че това не е нещо, което тя да е искала. Молеше се един ден тя да забрави това ужасно изпитание. Кристи не искаше да обсъжда какво е ставало между нея и Калъм и Синджън нямаше търпение да й каже, че това няма значение за него. Сега дори разбираше защо тя беше напуснала Лондон против желанието му.

Разбра много неща благодарение на осветляващата лекция на Ема. Двамата с Кристи имаше много какво да разрешават, ако искаха да спасят брака си, но Синджън знаеше, че бъдещото им щастие ще си струва усилието.

Почувства се по-добре на другия ден и зачака тревожно посещението на Кристи. Усети първите тръпки на лошо предчувствие, когато Маргот, а не Кристи, му донесе закуската от бульон и каша.

— Кристи зле ли е? — запита той, преглъщайки прилежно лъжицата каша, която Маргот поднесе до устата му.

— Не.

Той преглътна още една лъжица.

— Сам ще ям.

— Не сте още достатъчно силен.

— По дяволите! Престани да ме глезиш. Къде е Кристи? Кажи й, че искам да я видя.

Устните на Маргот се изпънаха в тънка черта.

— Няма я.

— Няма я! — Синджън се опита да стане, но болката и слабостта го накараха да се предаде. — Къде е? — запита той, вече вразумил се.

Синджън не искаше да повярва.

— Да не искаш да кажеш, че е заминала за Лондон? Без да ми каже?

— Бързо схващате, както винаги — каза сухо Маргот.

— Оставила ли е съобщение за мене?

Маргот поклати глава и се опита да пъхне друга лъжица каша между стиснатите му зъби. Синджън изруга и бутна ръката й. Кашата се разплиска.

— По дяволите! Махни тая проклета каша и ми дай да ям нещо по-съществено. Колкото по-скоро си възстановя силите, толкова по-скоро ще стана от това легло.

— Стомахът ви няма да го понесе.

— Проклет да е стомахът ми! Проклета да е тая къща и проклета да е жена ми! Как една малка жена може да причини толкова безпорядък в живота ми?

Кристи му създаваше само неприятности от деня, в който влезе на онзи маскен бал в Лондон. Нахална, опърничава, влудяваща.

— Необичайни чувства за влюбен човек — забеляза Маргот.

Синджън изригна проклятие. Любов! За какво му е любовта, когато вироглавата му съпруга го игнорира на всяка крачка? Щом я настигнеше, щеше да я разтърси така, че зъбите й да затракат; щеше да й насини хубавото дупенце… щеше да се люби с нея, докато краката й омекнат. Знаеше точно защо е заминала така внезапно за Лондон. Възнамерява да вземе сина му и да изчезне отново. По дяволите!

Възстановяването му обаче напредваше прекалено бавно. Две седмици му бяха нужни, преди да може да се движи, без прекалени болки. Още една седмица измина, преди да се почувства достатъчно силен, за да напусне Гленмур.

Кристи пристигна в Лондон без произшествия. За свое учудване намери Ема и нейната леля в дома на Синджън. Още по-изненадана остана от топлото посрещане, което получи от сестрата на Синджън.

— Кристи! — изписка Ема. — Ти си дойде! Нийл толкова ще се радва да те види. Къде е Синджън?

— Той е още в Гленмур.

— Трябва най-напред да видя Нийл, после ще обясня всичко. Надявам се, че ме помни.

Нийл се срамуваше в началото, но не след дълго познатият глас на майка му пречупи сдържаността му и той се притисна в нея така, сякаш не искаше никога повече да я пусне.

— Много ми беше приятно да се грижа за него, Кристи — каза Ема. — Ефи много ми помагаше, Гавин също. Нийл вече не суче много, затова кърмачката се върна у дома си.

Идва само вечер за последното хранене. О, виж, малкото агънце заспа на рамото ти.

Сълзите на Кристи рукнаха като река, докато тя тупаше Нийл по гръбчето и му говореше тихо.

— Не искам да го оставям.

Отпусна се в един люлеещ се стол, прегърнала го силно. Ема придърпа една табуретка и се настани в краката й.

— Какво стана в Гленмур? — запита девойката. — Къде е Синджън? Защо не се върна с тебе?

Кристи знаеше, че дължи на Ема обяснение, но се страхуваше, че сестрата на Синджън ще я осъди, както беше я осъдил Синджън. Пое си дъх, за да се успокои.

— Той беше зле ранен. Останах при него, докато не се уверих, че ще оздравее.

Ема скочи на крака.

— Ранен! От кого?

— От Калъм Камерън. Вождът на рода Камерън ме отвлече от леглото ми и ме държа заключена в къщата си. Възнамеряваше да ме направи своя любовница и да поиска предводителството на клана. Предполагаше, че Синджън няма да ме иска, след… след като ме е осквернил.

Ема отвори уста.

— Какъв ужас!

— Планинците живеят по собствени правила — обясни Кристи. — Повечето съпрузи отказват да приемат съпругите си обратно, след като са били отвлечени.

— Но това е толкова несправедливо — възрази Ема.

— Да, но така става въпреки факта, че повечето отвлечени жени са жертви, които не са искали похитителите си.

— Синджън не е такъв — настоя Ема.

— Калъм Камерън се похвали на Синджън, че съм му станала любовница.

— А така ли беше?

— Не. Ако Калъм ме беше взел насила, щях да намеря начин да сложа край на мизерния му живот. Дали е истина или не, това няма значение; Синджън му повярва. — Ридание сви гърлото й. — Той не ме иска, Ема.

— О, това не му е присъщо, ни най-малко. Той знае защо си го излъгала за Нийл. Обясних му всичко. Съжалявам, че наруших желанието ти, но положението го изискваше. Защо според тебе Синджън отиде в Гленмур? Тревожеше се за тебе.

Сърцето на Кристи трепна в надежда. Възможно ли беше това да е истина?

— Той не можеше да дойде в по-подходящ момент, макар че плати скъпо за това. Животът му висеше на косъм дълги дни. Но сега се възстановява, слава богу.

— Защо не си при него?

— Казах ти. Той не ме иска. Имах пълното основание да смятам, че ще ме изхвърли от живота си и от живота на Нийл, когато се върне в Лондон, затова реших да взема нещата в свои ръце.

— Обсъди ли това с него?

— Беше много ясен, когато ми каза, че не ме иска. Какво имаше да се обсъжда?

— Очевидно не си го разбрала правилно — възрази Ема. — Синджън те обича. Защо мислиш остави Нийл и се втурна към Гленмур? Не си го видяла какъв беше, преди да замине, Кристи. Беше толкова разтревожен и така искаше да стигне по-бързо до тебе, че отказа да изчака помощта на Джулиън. Познавам брат си. Дори ако Калъм те е изнасилил, това нямаше да има значение за Синджън. Животът му далеч не е за пример.

— Не е същото и ти го знаеш. Обществото има различни стандарти за мъжете и жените.

— Да, знам го много добре — изфуча Ема. — Един ден хората ще осъзнаят колко е несправедливо това. Но като оставим другите настрана, ти не можеш просто да избягаш, Кристи. Длъжна си заради Нийл да се опиташ да спасиш брака си. Наистина ли искаш да си съсипеш живота? А точно това ще стане, знаеш го, защото Синджън няма да се спре, докато не ви намери.

Кристи се замисли над думите на Ема. Синджън беше дошъл в Гленмур и я беше спасил от голяма опасност. Смелостта му беше прекратила разрива между клановете и той беше ранен сериозно затова.

Нима любовта му беше истина? Дали го беше разбрала неправилно? Той беше много болен. Може би тя погрешно беше изтълкувала думите му заради собствената си вина. Как би могъл бракът им да проработи, когато тя толкова малко заслужаваше доверието на Синджън?

Наистина ставаха чудеса. Ако той наистина я обичаше, както твърдеше Ема, тогава имаше шанс за щастие, защото тя го обичаше наистина безумно.

— Няма да ти позволя да заминеш, Кристи — каза Ема с твърда убеденост.

— Не мога да понеса да загубя Нийл.

— Ти наистина обичаш Синджън.

— От цялото си сърце и душа.

Ема въздъхна замечтано.

— Пожелавам си да изпитам такава любов поне веднъж в живота. Джулиън вече говори да ми намери съпруг.

— Няма да те принуди да се омъжиш за някого, когото не харесваш, нали?

— Казва, че няма, но не иска да свърша като стара мома. — Брадичката й се вдигна нагоре. — Няма да се омъжа за някого, в когото не съм влюбена. Но стига толкова за мене. Ако заминеш сега, това ще бъде най-голямата грешка в живота ти.

Кристи би дала всичко, само и само да можеше да повярва на Ема. Не беше прекалено да повярва, че Синджън я обича, нали? Мечтите понякога се осъществяваха, нали?

— Да, ще остана, Ема, макар че може да съжалявам за това.

Синджън дълго и трудно пътува до Лондон, като се имат предвид неотдавнашното му раняване и намалената издръжливост. Беше се отказал от предложението на Мърдок и на Рори да го придружат и беше тръгнал съвсем сам.

Не можеше да понесе мисълта за празния си дом, затова дръпна юздите на уморения кон пред къщата на Джулиън. Така и така искаше да говори с Ема. Може би пък тя по някаква огромна случайност знаеше къде Кристи е отвела Нийл.

Синджън не беше повярвал нито за минута, че Кристи е дошла в Лондон само защото й е липсвал Нийл. Инстинктът му подсказваше, че ще намери Дарби Хол пуст, само с прислужниците. Нямаше представа защо Кристи го е напуснала отново. Мислеше, че се е изразил ясно, че няма значение какво й е направил Камерън, но паметта му още беше замъглена и не беше сигурен какво точно й е казал. Тогава не беше най-добрият момент да се впускат в сериозен разговор. Очевидно беше казал нещо, което я е накарало да избяга.

Слезе уморен от коня, остави го на слугите и се изкачи по предните стъпала на Мансфийлд Хол, изящната къща на Джулиън. Още при първото почукване достолепният иконом на Джулиън отвори вратата.

— Добър ден, милорд. Лорд Мансфийлд не е у дома, но лейди Ема е в приемната заедно с леля си.

— Благодаря, Фартингейл. Ще отида сам в приемната.

— Както желаете, милорд.

Синджън спря на вратата. Ема да се разхождаше напред-назад из стаята, доста развълнувана, и обясняваше нещо извънредно оживено на леля Аманда, която кимаше от време на време в спокойно съгласие.

— Какво го задържа, лельо? — възкликна Ема. — О, колко ми се иска Джулиън да не беше заминал на едно от онези свои мистериозни пътешествия. Щеше да знае какво да направи. Ами ако раните на Синджън са по-сериозни, отколкото ни беше разказано?

— Не се тревожи за мене, Ема? — изрече Синджън, влизайки в стаята. — Както можеш да видиш, много съм добре.

— Синджън! — извика Ема, хвърляйки се в ръцете му. — Мислех, че никога няма да дойдеш тук. — Отдели се от него и го загледа с критично око. — Не изглеждаш добре. Блед си и прекалено слаб. Кристи ни каза, че си бил ранен.

— Какво друго ти каза тя? — запита строго Синджън.

Ема го изгледа загадъчно.

— Не си ли си ходил у дома?

— Не. Не мога да понеса мисълта да намеря дома си празен. Странно, преди това никога не ме е безпокоило.

— Да не си разпуснал прислугата?

— Много добре знаеш какво искам да кажа. — Вгледа се в лицето й. — Знаеш ли къде е отвела Нийл? Как можа да допуснеш да го отведе?

— Синджън, ти си развълнуван. Седни, ще позвъня да донесат една бутилка от най-хубавото бренди на Джулиън.

Той се отпусна на най-близкия стол, облегна се назад и затвори очи.

— Сигурен ли си, че си добре, скъпи? — запита угрижено леля Аманда. — Да пратя ли за лекар?

— Много съм добре, само съм уморен — увери я Синджън, приемайки чашката бренди, която Фартингейл му донесе. — Надявах се да намеря Джулиън у дома. Може да имам нужда от помощта му, за да намеря Кристи и сина си.

Ема и Аманда размениха многозначителни погледи.

— Джулиън още не се е върнал — каза Ема. — Наистина се безпокоя за него. Няма го по-дълго от обикновено. Тревожа се заради тази тайнствена работа, която го отделя от нас толкова често.

— Скоро ще си дойде — предсказа Синджън.

— Прибери се у дома си, Синджън — посъветва го Ема. — Изглеждаш изтощен.

— Какво да правя в къща, в която ги няма жена ми и детето ми. Но ти си права, Ема, уморен съм. Моите проблеми не са твоя грижа. — Той глътна брендито и стана от стола.

— Лека нощ, дами.

— Трябваше да му кажеш — изрече укорително леля Аманда, след като Синджън си тръгна.

Ема й отправи палава усмивка.

— Иска ми се да видя лицето му, когато влезе в къщата и открие там Кристи и Нийл. — Сключи ръце и въздъхна. — Не е ли романтично? Дали някой красив принц няма да дойде и да ме отнесе и мен?

— Самозалъгваш се, скъпа — смъмри я леля Аманда. — Жените трябва да бъдат практични. Ще се омъжиш за някой, който ще бъде наистина подходящ. С добро родословие и да знае как да управлява и твоето състояние, и своето.

Ема й отправи загадъчна усмивка. Не и не! — закле се тя мълчаливо. Ако се омъжа изобщо, мъжът може да бъде и селянин, стига да го обичам. Той ще ме отнесе и ще ми се закълне във вечна любов. Няма да се задоволя с някой скучен дук или граф, който има нужда от разплодна кобила.

Поради късния час и своята умора, Синджън се прибра направо в дома си. За съжаление, не можеше да си намери ключа. Знаеше, че Пембъртън спи, затова почука силно на предната врата, за да го събуди. Стори му се, че е минала цяла вечност, преди Пембъртън да отвори вратата, облечен в нощница и свободно препасан халат, който се вееше около костеливите му глезени и мършави пищялки. Нощна шапка с пискюл, кривната под комичен ъгъл, се мъдреше на главата му върху рядката посивяла коса. Синджън искаше да се засмее, но знаеше, че достолепният му иконом ще се обиди.

— Добре дошъл у дома, милорд — произнесе сухо Пембъртън.