Вкусът на греха

19

На следната сутрин Синджън прекрачи прага на Гленмур. Голямата зала беше пълна с мъже от родовете Макдоналд и Раналд. Погледът му потърси Кристи и когато не я намери, лошо предчувствие пропълзя по гръбнака му. Рори говореше и всички като че ли го слушаха. По едно време гласът му се извиси гневно и Синджън спря, за да чуе.

— Един от нас трябва да отиде в Лондон за негова светлост незабавно — настояваше Рори. — Колкото и да не обичаме англичаните, лорд Дарби доказа, че не ни е враг. Той е съпруг на нашата водачка и господар на Гленмур. Заслужава да знае какво става.

Сърцето на Синджън се разтуптя. Дали нещо не се е случило с Кристи? Ръцете му се свиха в юмруци. Ако Калъм й е направил нещо, щеше да си плати скъпо и прескъпо.

— Няма нужда да ходите в Лондон — каза той и излезе в средата на залата. — Както виждате, аз съм тук. По-добре някой да ми каже какво става. Къде е жена ми?

— Синджън! — извика Рори. — Слава на бога, че дойде. Откъде разбра?

— Какво да разбера, Рори?

— Ще го кажа направо: Калъм Камерън отвлече Кристи.

Очите на Синджън станаха смъртно студени, а изражението му разкриваше твърдост, каквато малцина бяха виждали досега.

— Как?

Тази единствена дума предаваше цяла палитра от емоции.

— Никой като че ли не знае точно как Калъм и хората му са се вмъкнали в крепостта. Нашите мъже пазеха селото — домовете и добитъка си. Когато Кристи не се появи на следващия ден, всички разбрахме, че Калъм е виновникът.

— Кога стана всичко това?

— Преди три нощи.

— И не сте направили нищо друго, освен да говорите? — изрева Синджън. — По дяволите! Страхливци ли сте всичките?

Мърдок пристъпи напред, лицето му беше гневно.

— Макдоналд не са страхливци. Въоръжихме се и отидохме да търсим сметка на Камерън още на следващия ден, бяхме готови да се бием за нашата водачка.

— Успокой се, Мърдок — заувещава го Рори. — Негова светлост не знае какво е станало. Нека да обясня. Бяхме готови да използваме сила, за да спасим Кристи, но тя призова към предпазливост. Каза, че е невредима, и поиска да овладее ситуацията без кръвопролитие.

— И вие й повярвахте? По дяволите, Кристи е жена. Какво може да направи тя, когато цял един клан въоръжени мъже си тръгва с подвити опашки?

Мърдок се изправи в целия си ръст от шест фута и шест инча.

— Тя е нашата водачка. Старият Ангъс й вярваше, ние също. Думата й е закон за нас.

— Какви са намеренията на Калъм? Трябва да е отвлякъл Кристи с някаква цел.

Настъпи тътрене на крака и прочистване на гърла, преди Рори да се наеме да осведоми Синджън за плановете на Калъм.

— Шотландия, особено планинската, е страна с традиции. Една от тях продължава въпреки забраните.

Синджън усети хлад.

— Давай направо, Рори.

— Говоря за краденето на жени. И до днес съществуват вражди, които са започнали с това, че един вожд е откраднал съпругата на друг.

— Не ме интересуват вражди и кланови войни. Кристи е моя съпруга. Никой няма право да я краде. Какво се надява да спечели той?

— Вярва, че като я направи своя любовница, това ще му спечели властта, която му е необходима, за да вдигне въстание против англичаните. Властта е всичко, което иска. Смята да…

Тук Рори съвсем се запъна.

— Казвай, човече! — изрева Синджън. — Казвай всичко.

— Калъм смята да направи дете на Кристи. Знае, че си твърде горд, за да я приемеш след това.

— Негодник мръсен! Ще го убия! — изригна Синджън. — Ще го убия.

— Добре е, че си тук — отбеляза Рори. — Точно обсъждаме какво да предприемем. Кристи не иска да се лее кръв, но не виждаме друго разрешение.

Мисълта, че Кристи е прекарала три дни и нощи като пленница на Калъм, подлуди Синджън. Докато кланът губеше време тук в планове как да си отмъстят, Калъм е могъл вече сто пъти да изнасили Кристи.

— Ако викна гарнизона от Инвърнес — заговори Синджън, — това почти сигурно ще доведе до проливане на невинна кръв.

— Да, така е. И Кристи мисли, че довеждането на английски войници ще докара повече вреда, отколкото полза — отвърна Рори.

— Трябва да се справим сами — изрече мрачно Синджън. — Всяка минута, в която Кристи остава пленница на Калъм Камерън, може да е фатална.

— Какво предлагате? — запита Мърдок. — Макдоналд са с вас, ваша светлост.

— Раналд също — излезе напред вождът на другия род.

— Първо ще свикаме събрание на всички родове от клана: Макдоналд, Раналд, Маккензи и Камерън — разпореди се Синджън, — и ще поискаме Кристи да бъде освободена.

— Ха! Вече опитахме — намръщи се Мърдок.

— Да, но може би аз ще успея да ги убедя. Слушайте внимателно, ето какво смятам да направя.

Мъжете пристъпиха по-близо докато Синджън излагаше плана си. Той нямаше представа дали ще успее, но така или иначе шансовете за мирен изход бяха твърде малко. Ако планът се провалеше, нямаше да има друг избор, освен да доведе английските войници в Гленмур.

Веднага бяха разпратени куриери с покана до родовете Камерън и Маккензи за среща с Макдоналд и Раналд. Преди хората да заминат, Синджън предупреди всекиго поотделно да пази в тайна неговото пристигане в Гленмур, за да може планът им да успее.

Куриерите се върнаха след няколко часа. Маккензи се бяха съгласили сравнително лесно да се срещнат с другите родове, но Камерън отначало се колебаели. Но щом осъзнаха, че или трябва да се съгласят на срещата, или да рискуват порицание от страна на Маккензи, се съгласиха неохотно, настоявайки срещата да се състои в селището на рода Камерън.

Синджън одобри мястото на срещата и изпрати Рори обратно да изложи условията. Кристи трябваше да присъства. Налагаше се Рори да употреби всичките си способности да убеждава, за да накара Калъм да се съгласи.

— Защо да се съгласявам с условията ви, като в мен е силата? — възрази той. — Докато водачката е под моя власт, не можете да искате нищо.

— Може да загубиш съюзниците си от Маккензи, ако не позволиш на Кристи да присъства на срещата. Тя е твоя предводителка.

— Тя ми е любовница — изтърси нахално Калъм.

— Тя е твоята водачка — настоя Рори.

— Много добре — изсъска Калъм. — Да бъде по вашему. Ще се срещнем точно тук, на двора, утре по обед.

— Така да бъде — отсече Рори.

— Не си мисли, че ще промениш намеренията ми — предупреди го Калъм, обръщайки му гръб.

Калъм нахълта в стаята на Кристи минути след като Рори си отиде. Тя скочи на крака, като внимателно следеше всяко негово движение.

— Чух гласове отвън. Какво става?

— Роднините ти искат среща на клана.

— Съгласи ли се?

Тя се опита да не показва възбудата си, за да не би Калъм да се ядоса и да откаже.

— Маккензи се съгласиха, затова нямах избор. Но това не променя нищо. Ти си ми обещана още от раждането ти. Не трябваше да се омъжваш за онова английско копеле.

— Била съм ти обещана преди Кулоден. Бащите и на двама ни умряха в този ден и с тях умряха и плановете им. Кралят взе Гленмур и даде мене и земите ми на лорд Дарби. Приеми го и се откажи.

— Никога! — закле се Калъм. — Ако не мога да се оженя за тебе, ще бъдеш моя курва.

— Синджън ще…

Калъм махна рязко с ръка.

— Мислиш ли, че съпругът ти ще се вдигне дотук да те защити? Най-вероятно ще си намери друга жена, с която да спи, и ще те забрави.

Кристи се страхуваше, че Калъм може да е прав, но отказваше да изпадне в отчаяние.

— Кога ще бъде тази среща?

— Утре по обед. Те искат да присъстваш, макар че аз съм против. Искат да се убедят, че ти няма нищо. Ако ги оставиш с друго впечатление, жено, ще си изпатиш.

— Не си ми направил нищо, Калъм, само ме лиши от свободата ми.

— Когато получа доказателство, че не носиш дете, ставаш моя. — Той се обърна, за да излезе. — Приятни сънища, Кристи Макдоналд.

Никога няма да бъда твоя, закле се Кристи, докато се приготвяше да си легне. Каква глупачка е била — да мисли, че може да влее разум в главата на Калъм. Сега знаеше какво трябва да направи и се стегна, за да се приготви за предстоящата конфронтация. Щом всичките родове се съберяха на едно място, нямаше да има по-подходящ момент да даде на Калъм това, което той искаше. Нямаше друг избор, освен да се откаже от водачеството си в негова полза. Щом направеше това, той нямаше да има причина да я задържа повече.

Чувствайки се много по-добре от дни насам, Кристи се пъхна в леглото и веднага се унесе. По някое време през нощта се събуди от силна болка, толкова дълбока, че сякаш я разкъсваше на парчета. Липсваше й Нийл. Чувстваше липсата му с всяка фибра на съществото си. Млякото й отдавна беше спряло и болезнената празнота в гърдите й й напомняше за самотата. Ридание сви гърлото й, когато си спомни личицето му. Дали я помнеше?

Мислите й се насочиха към Синджън. През дългите часове на пленничеството си бе мислила много за отношенията им и за своите грешки. Дали щеше да има втори шанс да оправи нещата със съпруга си? Беше се провинила толкова пъти. Когато замина първия път за Лондон, нямаше намерение да се влюби в леконравния си съпруг.

Всичко, което беше чувала за него, го представяше като мъж без характер, съвсем пропаднал, женкар, който сменя любовниците като бельото си. Но тогава това нямаше никакво значение. Всичко, което искаше тя, беше наследник за Гленмур.

Никога не й беше и хрумвало, че ще се влюби в Синджън. Беше го наранила, но той продължаваше да бъде мил с нея. Любовта му към сина му беше безусловна и семейството означаваше всичко за него. И имаше добро сърце.

През следващите седмици тя беше започнала да мисли, че той се интересува от нея, а после разби щастието, което можеха да постигнат, като му каза, че детето им е умряло. Можеха да имат бъдеще заедно, ако тя не го беше оставила заедно с Нийл в Лондон и не се беше втурнала да помага на сънародниците си.

Разстроена и изпълнена с угризения, Кристи най-накрая заспа. Но сънищата й бяха неспокойни. Мяташе се и бълнуваше. Тя сънуваше неизразима страст, носталгично желание, несподелена любов. На сутринта се събуди бледа и изтощена.

Синджън беше облечен в снежнобяла риза, шотландска карирана пола и планинско кепе с дръзко перо, нахлупено ниско на челото му. Присъедини се към планинците, събрани в залата, за да закусят. Дори да се чувстваше неудобно, че е с голи колене и крака, не го показваше. Беше облечен като планинец и беше изненадан от гордостта, която усещаше от този факт.

— Никой да не прави нищо без моя заповед — напомни им Синджън, когато стана от масата и хвърли салфетката си. — Не искам Кристи да пострада. Калъм е непредсказуем, не се знае какво може да направи, ако го притиснат в ъгъла. Съгласни ли сме?

Хор от одобрителни възгласи последва кратката му реч.

— Въоръжете се. Няма да отиваме като агнета на заколение.

Синджън препаса шпага от фина толедска стомана. За разлика от неудобната сабя, предпочитана от планинците, неговата беше тънко наточена рапира, по-лека и по-смъртоносна в ръцете на умел фехтовач. Беше оръжие, с което Синджън беше свикнал, тъй като беше вземал уроци от най-добрите майстори години наред.

По даден от него мълчалив знак планинците се изнизаха през вратата с мрачни лица. Всеки мъж беше готов да се бие, ако се стигне до сблъсък. Бяха толкова верни на Кристи, колкото и тя на тях.

Кристи стоеше в двора на крепостта на Камерън, за да чака пристигането на роднините си. Маккензи бяха дошли по-рано и се съвещаваха с Калъм. Изглеждаха притеснени и Кристи не ги обвиняваше. Калъм беше толкова решен да вземе властта за себе си, че някои от роднините му се опасяваха, че е отишъл твърде далече.

Кристи погледна към тресавищата, когато ветрецът донесе звуците на гайда. Те идваха. Почти двеста души от родовете Макдоналд и Раналд, всички облечени в отличителните карирани поли и кепета, маршируваха през тресавищата под жалостивия вой на гайдите. Сърцето й се изпълни с гордост. Това бяха хората от нейния клан, всички до един готови да умрат за нея, ако тя го поиска. Стиснала зъби, тя мълчаливо се закле, че няма да допусне и една капка кръв да се пролее заради нея.

Съюзниците на Калъм се строиха в двора, с развети от вятъра поли, стиснали оръжията си в потни юмруци. Калъм пристъпи напред. Мърдок, старейшината на рода Макдоналд, излезе насреща му.

— По каква работа сте дошли, Мърдок Макдоналд — изрече Калъм.

— Пуснете Кристи Макдоналд.

— Тя вече спи в моето легло.

Кристи простена.

— Копеле! — извика Рори.

Ако Мърдок не го беше дръпнал назад, той щеше да се хвърли върху Калъм.

— Пуснете нашата водачка или се пригответе за бой! — повтори Мърдок.

— Защо? Съпругът й няма да я иска сега, затова мога да я задържа.

Кристи веднага съзря опасността. Едно движение към оръжията — и битката щеше да стане неизбежна. Тя не можеше да позволи това да се случи. Провирайки се между Камерън и Маккензи, тя застана между тях и защитниците си.

— Никакво кръвопролитие — помоли тя. — Имам решение. — Извърна се с лице към Калъм. — Имам предложение за тебе, на което няма да можеш да откажеш.

— Много добре, момиче, изложи го — каза Калъм пренебрежително, — но не си мисли, че ще ни залъжеш с думи.

— Хора от клана, които ме наричат своя водачка, са събрани тук.

— Какво си намислила, жено?

— Ето какво. Вече не искам да бъда водачка.

Макар да го изрече убедително, сърцето й преливаше от тъга. Непростимо нарушаваше волята на дядо си, но не можеше да се сети за друг начин да предотврати кръвопролитието. Кристи се обърна към събралата се тълпа.

— Желанието ми е да приемете Калъм Камерън за нов водач на клана. В замяна той трябва да обещае, че ще ме пусне без бой.

Макдоналд и Раналд размахаха оръжие, всички нададоха протестни викове. Кристи нямаше представа, че думите й ще причинят такова недоволство и се уплаши, че битката е неизбежна, защото и двете страни се придвижиха една към друга с мрачни намерения.

Изведнъж един мъж си проби път през разгневената тълпа. Носеше карираната пола на Макдоналд и характерното кепе. Бялата му риза беше опъната по широките рамене, полата едва покриваше коленете му, разкривайки мускулести крака, твърдо стъпили на земята. Ножът, затъкнат на колана му, изглеждаше смъртоносен, но не толкова, колкото сабята, препасана на кръста.

Кристи вдигна изумен поглед към лицето му. Дъхът заседна в гърлото й, когато се взря в тъмните, заплашителни очи на Синджън. Чу Калъм да изригва проклятие и осъзна, че не само тя беше разпознала маркиз Дарби. Тръгна към Синджън, но Калъм посегна и грубо я дръпна към себе си.

Почувства твърдия поглед на Синджън да я обгръща и за малко не се огъна под напрежението в очите му. Сърдеше ли й се? Тя знаеше, че трябва да е чул безочливата лъжа на Калъм, че я бил направил своя любовница, и се запита дали Синджън е повярвал. Какво правеше той тук?

— Пусни я! — заповяда Синджън. — Няма да има сделка. Кристи Макдоналд е и винаги ще бъде водачка. Никой не може да й отнеме това право.

Калъм извади с едно гладко движение ножа от пояса си и го притисна до шията на Кристи.

— Къде ти е гордостта, англичанино? Не разбираш ли? Кристи е моя курва.

Кристи видя как един мускул подскача на челюстта на Синджън.

— Кристи е моя съпруга! — заяви свирепо Синджън. — Пусни я сега или се приготви да се защитаваш.

— Ти си глупак, англичанино. Никой планинец няма да рискува живота си заради курвата на друг мъж — изрече подигравателно Калъм.

— Ние всички сме готови да рискуваме живота си за нашата водачка — извика Рори, размахвайки оръжие.

— Стойте! — заповяда Синджън. — Преди да вдигнете оръжие, помислете за последиците. Английският гарнизон в Инвърнес не е толкова далече, че да не чуят за битката и да не дойдат да разберат какво става. Това ли искате? Други кланове ще се надигнат да ви дойдат на помощ. Сблъсъкът тук може да се превърне в истинска война, да доведе до унищожение и смърт в планините. Короната няма да толерира непокорство. Войниците ще дойдат и ще бъдат хиляди, ще има много смърт. Вие ще загубите своите домове, приятели, любими хора. Искате ли да се откажете от всяка свобода, която ви е останала сега, заради амбициите на един мъж?

Мъжете от родовете Камерън и Маккензи си размениха нервни погледи и се размърдаха неспокойно, виждайки картината, която описа Синджън.

— Не слушайте английското копеле — извика Калъм, притискайки още повече ножа си към шията на Кристи.

Синджън видя капка кръв на острието на Калъм, гневът го заслепи. Тя изглеждаше толкова бледа, така крехка; кой знае какво й беше направил тоя дивак. Ако животът й не беше заложен, той щеше да разкъса страхливеца на парчета. Вместо това продължи да призовава мъжете, съюзили се с Калъм.

— Сигурно помните Кулоден. Всички вие загубихте любими хора в битката, някои от вас останаха без домове, когато земите ви бяха конфискувани от короната. Ако следвате вожда на Камерън, ще загубите всичко, което сте спечелили след Кулоден. Да, аз съм англичанин, но един ден Гленмур ще принадлежи на моя наследник, на сина на Кристи, и не искам да го видя разорен или хората му унищожени. Вървете си по домовете, Маккензи! Стига толкова, Камерън! Това може и трябва да се разреши между мен и Калъм.

— Стойте и се бийте! — изрева Калъм, когато видя Маккензи да започват да се пръскат.

Един по един те се обръщаха и излизаха от двора, докато остана само вождът на рода им.

— Англичанинът е прав, Камерън — каза той. — Не можем да си позволим да загубим синовете, бащите и братята си в нова война. Не възразих да крадем добитъка на съседите, но да убивам собствените си сънародници е погрешно. Моите хора стоят твърдо зад водачката Кристи Макдоналд.

Казвайки това, той се обърна и последва мъжете от рода си към собственото им село, оставайки Калъм да стои сам със своите хора. Те също бяха показали нежеланието си за нов хаос в земите си, като се бяха отдалечили на разстояние от вожда си.

— Ти загуби, Камерън! — извика Синджън. — Много внимателно махни острието от гърлото на Кристи!

— Само двамата сме, английско куче — изръмжа Калъм, сваляйки ножа си от гърлото на Кристи, и го запрати към Синджън.

Кристи мигновено се хвърли напред и блъсна Синджън с цялата си тежест, падайки заедно с него в купчина от поли и крака. Въздухът изсвистя, излизайки между зъбите на Синджън, докато се опитваше да си поеме дъх. Тогава с ъгълчето на окото си забеляза Калъм да скача напред и да вдига сабята си. Имаше малко време да мисли и още по-малко да реагира, когато ръцете му се обвиха около Кристи и двамата се завъртяха в миг, преди сабята да разсече земята, където бяха лежали само преди броени секунди.

Веднага десетина мъже от рода Макдоналд скочиха в негова защита. Също толкова от рода Камерън пристъпиха напред, за да ги посрещнат. Страхувайки се да не избухне бой, Синджън пусна Кристи и й помогна да стане, бутвайки я към Рори, за да я пази. После извади шпагата си.

— Това е между нас двамата, Камерън. Да си остане така. Имаш ли кураж да се биеш с мен?

— Имам повече кураж от тебе, англичанино — изръмжа Калъм. — Тази твоя хубавичка сабя не е достоен противник за моята.

Той хвърли поглед към мъжете от рода си, които още бяха готови за бой и чакаха заповедите му.

— Отстъпете, Камерън, за да покажа на негова светлост как се бият планинците.

Синджън даде знак на Макдоналд да се дръпнат и мъжете разчистиха място за двамата.

— Синджън! Не!

Той чу ужаса в гласа на Кристи, но не й обърна внимание, съсредоточавайки се върху Калъм и търсейки слабите му места. Двамата кръжаха внимателно и се дебнеха взаимно. Калъм направи първия ход, целейки се в корема на Синджън. Синджън се отмести с лекота. После започнаха сериозно да се бият със серия от удари и контраудари. Атаките на Калъм бяха трескави, с много гняв. Движенията на Синджън бяха пресметнати и смъртоносно точни.

Проля се и първата кръв. Синджън получи плитка рана на ръката, а Калъм — в бедрото. Никой от двамата обаче още не беше сериозно ранен. Калъм сечеше със сабята си, влагайки цялата си сила, докато Синджън намираше пролуки и удряше по уязвими места. Синджън не искаше да убие Калъм, макар да знаеше, че планинецът щеше да го съсече без никакви угризения.

Пот се стичаше в очите на Синджън и той я изтри с опакото на дланта си, размазвайки и кръв по челото си. Ръката му започваше да изтръпва и той осъзна, че трябва скоро да приключи, преди Калъм да успее да нанесе успешен удар. Започна да напада, финтираше и сечеше, докато на Калъм не оставаше нищо друго, освен да се защитава от светкавично движещото се острие на Синджън.

Скоро на наблюдаващите им стана ясно, че лорд Дарби не е новак във фехтовката. Очевидно Калъм също го разбра, защото се опита да спечели терен с няколко сечащи удара. Но беше безсилен пред превъзхождащото го умение на Синджън. С едно ловко движение, по-бързо, отколкото можеше да види окото, Синджън изби сабята от ръката на Калъм. С леко извъртане на китката той притисна смъртоносния връх на рапирата си под брадичката на Калъм.

— Давай, копеле такова! — изръмжа Калъм. — Хайде, убий ме.

Синджън беше силно изкушен да го стори. Калъм беше докосвал Кристи, беше отнел от нея онова, което бе само негово, на Синджън. Заслужаваше да умре! Стисна челюсти и завъртя ръка.

Внезапно Кристи се втурна към него, очите й го умоляваха.

— Синджън! Не! Не го убивай.

Той я изгледа изумен.

— Искаш да го оставя жив? След всичко, което ти е причинил?

— Той не… ти не разбираш. Не го убивай, Синджън, моля те.

С подчертано колебание Синджън полека отпусна надолу рапирата си.

— Много добре. Може да запази мизерния си живот, но само ако коленичи в краката ти и положи клетва за вярност пред хората от рода си.

Калъм изглеждаше извън себе си. Лицето му беше червено и подуто, очите — присвити и Синджън се побоя, че ще откаже.

— Е? Какво решаваш, Камерън? Смърт или вярност към водачката?

Погледът на Калъм се местеше диво, накрая се спря върху сабята му, която лежеше на известно разстояние от него. Синджън бързо я ритна надалече.

— Копеле такова! Избирам да живея — изсъска Калъм, коленичейки непохватно в праха пред краката на Кристи.

— Кажи думите — настоя Синджън.

— Заклевам се…

Изведнъж Калъм се свлече на земята и когато се изправи, в ръката му имаше нож. Преди Синджън да успее да вдигне рапирата си, Калъм хвърли ножа, който държеше за върха, право към сърцето на Синджън. Синджън се сниши, но недостатъчно. Ножът го удари насред гърдите. Той чу вика на Кристи, после всичко пред очите му изчезна, когато се отпусна на колене и тупна по очи.