Вкусът на греха

4

Кристи свали маската и разтри слепоочията си. Срещата с брата на Синджън беше опънала нервите й. Искаше й се вечерта да свърши, за да може да се прибере в дома си. Въздъхвайки, осъзна, че не може да се крие вечно в дамската стая. Но докато наместваше маската си, вратата се отвори и вътре влязоха две млади жени, едната блондинка, а другата брюнетка. Те се смееха и хихикаха като ученички, оплаквайки се на висок глас от липсата на привлекателни, зрели мъже и коментирайки младите ухажори, дебютиращи през сезона, които нямаше с какво да ги привлекат.

Изведнъж брюнетката забеляза Кристи и й отправи блестяща усмивка. Кристи си пое стреснато дъх, защото прелестната млада жена имаше най-забележителните виолетови очи, които някога беше виждала.

— Мисля, че не се познаваме — каза брюнетката, подавайки ръка на Кристи. — Аз съм Ема Торнтън, а това е приятелката ми Амелия Рейвънсдейл.

Сестрата на Синджън! Макар Кристи да разбираше, че нагазва в опасни води, не можеше да не отвърне на приятелския жест на младата жена.

— Аз съм Крис… ъ-ъ… Флора Рандал.

Очите на Ема се разшириха.

— Лейди Флора Рандал! Чувала съм за вас, но не съм имала удоволствието да се запознаем. Вие сте много красива. Ние с Амелия дебютирахме миналата година — разкри тя. — Тъкмо обсъждахме липсата на интересни мъже напоследък. — Тя въздъхна. — Предполагам, че сравнявам всички с братята си, а никой не може да се сравнява с Джулиън или Синджън. Познавате ли ги, лейди Флора?

Кристи беше сигурна, че Ема няма представа коя е тя и каква е на Синджън. Щеше да бъде доволна, ако момичето останеше в неведение.

— Мисля, че не се познаваме с братята ви.

— Със съпруга си ли сте тук, лейди Флора? Нямаше ли край любопитството на лейди Ема?

— Аз… не, той не е добре. Ако ме извините с лейди Амилия, трябва да се върна при… приятелите си.

— Може би пак ще се видим — каза Ема.

— Може би — отвърна Кристи, твърдо решена на всяка цена да избягва сестрата на Синджън до края на вечерта. Нагласи маската си и излезе от дамската стая.

Синджън я чакаше. Не беше сам.

— А, ето те — каза той, хващайки я за ръката със собственически жест. — Мисля, че не познаваш приятеля ми лорд Блейкли. Руди, това е лейди Флора Рандал.

Руди я изгледа смаяно, после се поклони над ръката й.

— Макар да не сме се запознавали, съм чувал само похвали за вас от Синджън.

Обзалагам се, помисли Кристи.

— Приятно ми е да се запознаем, лорд Блейкли.

— Ще позволиш ли да танцувам с твоята дама, Синджън? — запита Руди.

Синджън се намръщи.

— Може би друг път, драги. Тъкмо поканих Флора. Ако ни извиниш…

Макар че думите не бяха предназначени за нейните уши, Кристи чу Руди да прошепва на Синджън:

— Късметлия си ти. Лорд Грях винаги взема най-доброто за себе си.

Кристи се опита да не позволи на думите да й въздействат, защото знаеше, че не само лорд Блейкли вярва, че тя е просто украшение на ревера на Синджън. Представянето й като любовница, а не като съпруга беше унизително. Но Кристи знаете, че това е наказанието й, задето лъжеше Синджън.

Търпението на Синджън се изпари. Всеки мъж в залата се взираше във Флора така, сякаш тя е сладкиш, чакащ да бъде погълнат. Нямаше търпение да остане насаме с нея. Флора щеше да бъде погълната, да, но от него. Жаждата му за меднокосата красавица изгаряше всяка минута от всеки негов ден. Поглъщаше го, а това не беше чувство, което да му харесваше.

След похапването в полунощ той предложи да си тръгнат. Очите му бяха потъмнели от буйно желание, когато тя като че ли прояви същото нетърпение, каквото изгаряше и него.

— Чакай тук — каза Синджън, вземайки шала на Кристи, за да го наметне на раменете й. — Ще извикам каретата.

Нямаше го само няколко минути, но когато се върна, за да изведе лейди Флора навън, видя Джулиън и Ема да приближават към тях. Знаеше какво мисли Джулиън за подобна среща, ето защо се опита да изведе бързо Флора навън и да я настани в каретата. Но не се получи. Ема му махна за поздрав, преди той да беше успял да отведе Флора до каретата.

— Синджън! Тръгваш, без да поздравиш сестра си? — Тя изгледа ядосано Джулиън. — Защо не ми каза, че Синджън е тук?

Синджън изруга под нос. Нямаше помощ за него. Трябваше да спре и да поговори с Ема въпреки суровия поглед на Джулиън.

— Здравей, Ема. Изглеждаш очарователна тази вечер.

Тя направи реверанс.

— Благодаря, скъпи ми господине. А ти пък си прекалено красив, за да ти бъде от полза.

— Хайде, Ема — каза Джулиън, опитвайки се да я насочи към каретата им.

Ема му се изплъзна.

— Не съм свършила, Джулиън. — Погледът й се плъзна към Кристи. — О, лейди Флора, пак се срещаме. Не знаех, че сте дошли с брат ми. Защо не ми казахте?

Очите на Синджън се присвиха, докато се обръщаше към Кристи.

— Познавате се със сестра ми?

— Да — каза Ема, изпреварвайки отговора на Кристи. — Запознахме се в дамската стая. Трябва да отбележа, Синджън, че вкусът ти става по-изтънчен. Лейди Вайълет изобщо не беше в твоя стил.

— Стига, Ема — изрече с упрек Джулиън. — Не е уместно неомъжените млади дами да бъдат толкова директни.

— Уф, Джулиън. Ако не беше толкова сериозен, щеше да бъдеш също толкова популярен като Синджън.

Джулиън изви очи нагоре.

— Не дай боже. Въпреки това настоявам да си тръгваме вече. Може би Синджън ще ни дойде скоро на гости.

— Разбира се.

Това беше пряка заповед, която Синджън не можеше да пренебрегне.

— Ема — каза той, — ако успея да мина през тълпата ухажори, обсаждащи вратата ти.

— Остави ухажорите — каза Ема. — Не давам и пукнато пени за никого от тях. Моля те, ела скоро, Синджън. И доведи лейди Флора.

— Той ще дойде сам — наблегна Джулиън.

Синджън изруга под нос. Срещата се оказа провал. Ема беше пакостливо малко духче, и то прекалено любопитно. Трябваше да се досети, че тя ще изнамери начин да се запознае с новата му любовница.

— Извинявай — каза Синджън, настанявайки Кристи в каретата. — Джулиън се смята за съвестта на семейството. Не искаше Ема да се запознае с тебе. Разбираш, нали?

— Няма нищо, милорд. Разбирам. Ема трябва да бъде пазена от ексцесиите на лорд Грях. Подозирам, че тя знае повече, отколкото ние двамата или брат ти подозираме. Подвизите на лорд Грях са предмет на разговори във висшето общество. Как би могла да не знае?

Синджън трепна. Макар да бяха верни, думите на Флора го накараха да се замисли. Тя го смяташе за безпринципен, за мъж без морал. Той не би се нарекъл образец на благоприличие, но притежаваше морал, диктуван от собствения му личен кодекс. Може би упадъчният му начин на живот беше обществено достояние, но защо да го променя, когато му беше извънредно удобен?

— Остави Ема — каза той, когато каретата потегли. — Знаеш ли колко много те желая? Не съм сигурен, че показването ми с тебе пред хората е добра идея. Тази вечер нямаше мъж в залата, който да не искаше да е на мое място.

Притегли я към себе си и се усмихна, когато тя прилежно вдигна глава за неговата целувка. Взря се за момент в пълните й устни, после ги завладя жадно. Вкусът й беше толкова сладък, че той не можа да удържи един стон, който се надигна в гърлото му. Никоя жена не му беше влизала под кожата толкова бързо. Не можеше да чака. Искаше я, и то точно сега. Ръката му се пъхна под полите й, вдигайки ги нагоре, докато в същото време се плъзгаше по крака й.

— Синджън! Какво правиш?

— Каквото искам цяла вечер. Не се притеснявай, казах на кочияша да ни откара у дома по дългия път. Разтвори сладките си бедра за мене, скъпа. Искам да те докосна.

Дъхът на Кристи сякаш спря. Тя не можеше да отмести очи от лицето му. Почти чуваше как кръвта й бушува във вените; всяко нейно сетиво сякаш възприемаше по-остро, но въпреки това тя почти не осъзнаваше нищо извън малкото затворено пространство, където се намираха двамата. Синджън искаше от нея неща, които тя винаги беше смятала за греховни. Знаеше, че той е див, хедонистичен, непредсказуем, но да прави любов в пътуваща карета беше повече от всичко, което някога си беше представяла. Затваряйки ума си за непристойното поведение, което Синджън изискваше от нея, Кристи осъзна, че любовницата трябва да се показва готова веднага да удовлетворява капризите на любовника си, независимо колко са нередни. Тя разтвори крака.

Ръката на Синджън се плъзна нагоре по крака й, обут в тънък чорап, и отмина жартиерата. Намери центъра й и тя подскочи. Нещо много странно се случваше и тя отново почувства пълно объркване. Разтапяне, сладостен копнеж — не това трябваше да изпитва към своя съпруг женкар.

— Ти си вече гореща и мокра за мене — прошепна той досами устните й. — Трябва да те имам, Флора.

Вдигна полите, за да оголи бедрата й, и разкопча своя панталон. Притегли я да го възседне.

— Язди ме, скъпа.

Кристи се надигна леко и го пое в себе си; усещането как той се плъзва в нея беше чисто блаженство. Тя се изви и го пое още по-дълбоко. Той стисна седалището й и ръцете му започнаха да притискат и да галят, докато тя го пое още по-навътре. Тялото й се отдели от ума, изгуби се в чувствената мъгла на насладата. Възбуда я обзе цялата. Внезапно усещане изтръгна заглушен вик от устните й. После всичко изчезна.

Когато умът й се свърза отново с действителността, тя се намери легнала на седалката, а Синджън се беше надвесил над нея; тъмните му очи бяха неразгадаеми.

— Ти си невероятна — прошепна той, бързо спускайки надолу полите й. — Почти стигнахме у дома.

С негова помощ тя оправи дрехите и прическата си, облекчена, че Маргот няма да е будна, за да види колко е раздърпана.

Синджън излезе от каретата и й помогна да слезе. Тя не беше сигурна, че той има намерение да влезе вътре, докато той не я последва до вратата и не протегна ръка за ключа. Тя му го даде и се дръпна настрана, за да може той да отвори. Миг по-късно се намери в ръцете му, понесена нагоре по стълбите. Той влезе в нейната стая и затръшна вратата с крак. Тогава я пусна да стъпи долу, съблече я полека и отново започна да я люби. Кристи мислеше, че му е дала всичко от себе си в каретата, но този път сливането им беше свирено като същинска буря, удавяйки сетивата й, оставяйки я без дъх. След това чувствата й бяха още по-объркани от всякога.

Това й харесваше прекалено много.

Следващите дни и нощи бяха удивително пълни. Тъй като Синджън никога не излизаше, преди слънцето да се е издигнало високо в небето, Кристи спеше до късно. Понякога той я водеше на опера или на театър, или яздеха в парка. Разходките винаги свършваха в нейното легло. Натъкнаха се на Джулиън един или два пъти. Със суров и неодобряващ вид той обикновено им кимваше хладно, но рядко ги заговаряше. Кристи виждаше Ема само отдалече, защото Джулиън старателно ги отбягваше, когато беше със сестра си.

Кристи много харесваше операта и пиесите, дори ездата в парка, но се ужасяваше от баловете и танците. Синджън като че ли усещаше нежеланието й да посещава частни приеми и уважаваше неизречените й желания, като я придружаваше на някои публични събития.

Кристи не намираше за какво да го упрекне. Верността му към нея си оставаше непоколебима и това я изненадваше. Синджън не беше известен с вярност. А станеше ли дума за нея самата, онова, от което най-много се страхуваше, вече се бе случило. Любенето със Синджън беше най-голямото удоволствие, което някога бе изпитвала. Чакаше пристигането му всяка вечер отмаляла от копнеж, макар той да беше напуснал леглото й само преди броени часове. Страстта беше силно чувство.

Кристи знаеше, че Синджън не е мъж, на когото една жена би могла да разчита. Самата му натура изключваше трайна връзка. Ако беше искал съпруга, щеше да осъществи брака им преди години. Ако тя бе искала англичанин за съпруг, още отдавна щеше да е направила нещо. Това, което наистина желаеше тя сега, беше свободата да прави каквото си иска, без намесата на съпруг. А трябваше да роди наследник за Гленмур. Ако беше достатъчно умна, можеше да има всичко това. Но на каква цена, питаше един глас вътре в нея. Щеше ли да оцелее сърцето й след лорд Грях?

Един месец мина. След него още един. На края на нейния втори месец като любовница на Синджън Кристи имаше основание да сметне, че е бременна. Женският й цикъл се бавеше с две седмици и още нямаше никакъв признак, че ще настъпи. Но за да бъде абсолютно сигурна, тя реши да остане до края на третия месец, точно както беше го планирала първоначално. Когато наближи крайният срок, й стана ясно, че ако не се отдели незабавно от Синджън, няма да може да си тръгне изобщо. Тази нощ, след като се върнаха от опера, тя се опита да се противопостави на страстта си.

Откъсвайки се от прегръдките й Синджън, я изгледа странно и попита:

— Не ти ли е добре тази вечер? Толкова ли беше очевидно?

— Добре съм. Защо?

— Изглеждаш разсеяна. Умори ли се вече от мене? — Тонът му беше лек и шеговит, но изражението си оставаше сериозно.

— Почти е време да си тръгна — напомни му тя. Усети го да се вкоравява.

— Да си тръгнеш ли? Не! — Той замълча. — Бременна ли си?

— Наистина ли искаш да знаеш? Нека просто да кажем, че е време да напусна Лондон и да се върна при съпруга си.

— По дяволите! Не съм готов да те пусна. Ако си честна, ще си признаеш, че и ти искаш да останеш.

— Няма значение кой какво иска — каза тя глухо. — Дала съм дума. Лорд Рандал ме очаква у дома.

— Кажи ми, че имаме още време да бъдем заедно — замоли я Синджън.

Кристи не можеше да повярва на ушите си. Лорд Грях да се моли? Това май му беше за първи път.

— Не мога — въздъхна тя. — Моля те, не го искай от мене.

Синджън изръмжа глухо и я сграбчи под себе си. Това, което последва, беше толкова диво, така съкрушително, че я остави смазана и уплашена от растящото желание, което изпитваше към своя съпруг.

Две седмици след разговора им Синджън беше почти сигурен, че Флора се е отказала от плана си скоро да напусне Лондон. Всъщност, темата не беше разисквана повече. Съвкупленията им, както винаги, бяха страстни и неизмеримо вълнуващи и за двама им; да се разделят сега беше немислимо. Имаше още толкова неща, които той искаше да научи за лейди Флора Рандал. Познаваше прекрасното й, отзивчиво тяло като своето собствено, но тя си оставаше мистерия във всяко отношение, с изключение на сексуалното.

При последното си посещение в клуб „Уайт“ Синджън разбра, че в книгите за залози е записан един, свързан с датата, на която лорд Грях ще приключи връзката със сегашната си любовница. Това вероятно щеше да стане, предположи Синджън, но страстта му към лейди Флора беше все още твърде силна, за да й позволи да си тръгне.

Той започна акция да я задържи в града, като й купи изумруди, подхождащи на очите й. После й подари диамантена гривна, след това диадема. Нищо не беше прекалено скъпо за нея. Удоволствието, с което тя приемаше подаръците, стопляше сърцето му, но едно напрежение в зелените й очи го караше да се чувства притеснен.

Нищо не светеше в къщата, наета от Флора, когато Синджън спря пред нея една вечер, около три месеца след началото на страстната им връзка. Идваше, за да я заведе на опера. Страх пропълзя по гръбнака му, когато почука на вратата. Тъй като тя не се отвори, той натисна дръжката. В мига, когато вратата поддаде под ръката му, той разбра, че Флора си е отишла. Не намери вътре жива душа, само пустота, като че ли сърцето на къщата си беше отишло. Не искайки да допусне единствения възможен отговор, Синджън изкачи стъпалата през две. Стаите бяха студени и безжизнени. Той отвори гардероба. Празен. Проклятията му отекнаха кухо в голата стая, когато забеляза собствените си подаръци да лежат наредени на нощната масичка. Напъха скъпоценностите в джоба си и излетя от къщата.

Нямаше я! Беше си заминала, без да се сбогува. Проклета да е! Каква жена беше тя? Не я ли интересуваха чувствата му? Не беше ли достатъчно щедър към нея? Другите му любовници бяха получавали по-малко от него и не се бяха оплаквали. Но тежестта на бижутата в джоба му прогонваше жестоката мисъл, че Флора е алчна. Всичко е заради стареца, за когото е омъжена, помисли ядно Синджън. Макар че никога не бяха говорили за чувства, мисълта, че тя обича възрастния си съпруг повече, отколкото него, нанасяше удар по гордостта му.

Решен да забрави безсърдечната лейди Флора, Синджън се запъти към „Уаитс“, където се напи безпаметно и игра хазарт така, сякаш джобовете му бяха бездънни. Беше вече доста пиян, когато Руди го забеляза в залата за игра на карти.

— Синджън! Не съм те виждал сам от месеци. Разделихте ли се с любовницата? Ще бъда щастлив да си опитам късмета с нея.

— Ако можеш да я намериш, твоя е — измърмори Синджън, плясвайки на масата картите си, и се надигна несигурно. — Лека нощ, господа. Май картите се опитват да ми подскажат нещо.

Руди го хвана за ръката, за да го задържи.

— Мътните да ме вземат! Ти си пиян. Не ти е в стила, Синджън.

Приятелят му го отблъсна.

— Върви по дяволите, Руди.

— Хайде, Синджън. Нека ти помогна.

— Нямам нужда от помощта ти.

— Как ли пък не. Едва се държиш на краката си. Къде ти е каретата?

— П-пратих я у дома — измънка Синджън, заваляйки думите. — Пеша съм.

— Ще те взема в моя кабриолет — каза Руди, извеждайки го навън. — Ще ми кажеш какво се е объркало, докато се возим.

— Нищо, което няколко питиета и една гореща жена да не могат да излекуват. Остави ме пред къщата на Вайълет. Чух, че съпругът й е още в Шотландия.

— Нито ти, нито Вайълет ще имате полза в това твое състояние — укори го Руди. Хвана юздите и екипажът потегли. — Какво стана?

Последва напрегната тишина, после Синджън изръмжа:

— Флора замина. Тръгна си, без да каже и дума.

— Е, и какво? Откога лорд Грях позволява някоя жена да наруши стила му на живот? Никога досега не си имал проблем да се продължиш напред. Знаеше, че тя има съпруг, който я чака в Корнуол. — Той отправи невярващ поглед към Синджън. — Само не ми казвай, че ти е откраднала сърцето.

Размекнат от пиенето, Синджън призна нещо, което не би изтървал, ако беше трезвен:

— Флора беше различна, Руди, и това е всичко, което ще кажа по въпроса.

— По дяволите! Наистина си лапнал по нея. Не ти е в стила, приятелю. Какво ще правиш? Ще я преследваш ли?

Репутацията на Синджън беше заложена на карта. Никога досега не беше преследвал жена и нямаше да го стори точно сега. Е, и какво, ако се чувства дезориентиран и без посока? Какво от това, че егото му е наранено? Имаше много други жени, които да заемат мястото й, ако той пожелае.

— Не, по дяволите! Да върви при скъпоценния си съпруг.

След заминаването на Флора Синджън пое по пътя на самоунищожението, още по-разпуснат от обикновеното. Макар че не си взе друга любовница, виждаха го с различни жени от висшето общество, както и с по-достъпни дами. Ексцесиите на лорд Грях ставаха още по-непредсказуеми и по-диви, колкото повече се опитваше да изтръгне лейди Флора от ума и сърцето си. Не му бе присъщо да се вманиачава по някоя жена и той реагира, като се гмурна в развратен живот, в сравнение, с който предишните му изстъпления изглеждаха като образец на добро поведение.

В края на краищата фриволното му поведение стигна до ушите на Джулиън. Той нахлу в дома на Синджън една сутрин, около месец след заминаването на Кристи, и го измъкна от леглото в безбожно ранното време дванадесет по пладне. Синджън изгледа свирепо брат си със зачервени очи.

— Не съм в настроение да ми четеш конско, Джулиън.

— Ще ме слушаш, независимо дали ти харесва или не. Не можеш да продължаваш по този начин, Синджън. Самоунищожителните ти пориви излизат от контрол, дори за мъж с твоята съмнителна репутация. Раздялата ти с лейди Флора ли е причината?

— Не искам да говоря за Флора — изстена Синджън, присядайки на ръба на леглото, и стисна с две ръце бодящата го глава. — Тя си отиде. Замина преди месец, без да каже и една дума за сбогом.

Сключил ръце зад гърба си, Джулиън се заразхожда напред-назад.

— Дамата е омъжена, Синджън, какво очакваше? Какво те прихваща? Любовниците идват и си отиват. Какво прави тази връзка по-различна от другите?

— По дяволите, Джулиън, нямаш право да ме разпитваш. Може би си по-дискретен от мене, но и твоите работи не са безупречни. Например, къде изчезваш по няколко пъти в годината? Всички мислят, че криеш някаква жена, която не е достойна да се запознае със средата ти. Каква е тя, циганка ли е? Или нещо още по-лошо? Поне аз съм по-открит от тебе.

— По-открит и по-голям развратник — измърмори раздразнено Джулиън. — Не говорим за мен, а за теб.

— Ела по-късно. Сега не ставам за компания.

— Заминавам утре. Няма да ме има тук няколко седмици. Това е другата причина, поради която исках да говоря с тебе. Избягваш Мансфийлд Хол. Трябваше аз да дойда при тебе.

— Ема знае ли, че заминаваш?

— Разбира се. Помолих леля Аманда да дойде в Мансфийлд Хол, за да наглежда Ема, докато отсъствам. Очаквам да ги придружаваш, докато ме няма.

Синджън изгледа недоволно брат си.

— Къде отиваш пък сега?

— Не мога да разгласявам тази информация. Ще очаквам да се държиш прилично, когато си с Ема. Момичето е достатъчно капризно и без твоя лош пример.

— Ужасно си нахален, Джулиън — избухна Синджън. — Ще правя каквото ми харесва.

— Един съвет, преди да тръгна — каза Джулиън. — Иди в Шотландия и доведи жена си. При всичките тези приказки за вълнения в планините Кристи трябва да знае, че има съпруг, на когото може да разчита.

— По дяволите Кристи Макдоналд — измърмори Синджън. — Бях принуден да се оженя за нея против волята си, но не съм длъжен да живея с нея.

— Затова ли пропиля живота си с безполезни авантюри? Знаех, че си огорчен заради брака си, но не съм и подозирал, че ще се разбунтуваш, като се впуснеш в живот на нехранимайко. Събуди се, Синджън. Не си единственият, принуден да се ожени, без да го е искал.

— Не ме поучавай, Джулиън. Защо да доведа съпругата си, ако съм доволен от сегашното положение? Тя само ще усложни живота ми.

— Виждам, че си губя времето — каза Джулиън с лек упрек.

— Само не забравяй, обичам те прекалено много, за да те гледам как си пилееш живота. Не позволявай твоето поведение да кара Ема да се срамува. Ще говоря с тебе, когато се върна.

— И аз те обичам, Джулиън, но не можеш да управляваш живота ми.

Поклащайки глава, Джулиън тихо излезе от стаята.

Разстроен, Синджън се тръшна на леглото. Знаеше, че е извън контрол, но като че ли не можеше да спре. Постоянно пиеше, защото в трезво състояние не се чувстваше добре. Когато беше трезвен, Флора поглъщаше мислите му. Преживяваше отново всеки момент с нея, припомняйки си сладките й целувки, начина, по който тялото й реагираше на ласките му, нейната страст, блаженството, което беше намерил в прегръдките й. Въпреки постоянната болка от нейната липса той я ненавиждаше, задето го беше оставила в такава безпътица.

Объркването и наранената гордост го караха да се държи лошо. Ако изведнъж Флора се върнеше, той не знаеше как би реагирал. Тя го беше оставила без нито дума за сбогом и объркването му относно чувствата, които изпитваше към нея го разстройваше. Не искаше да чувства каквото и да било.

Макар поученията на Джулиън да го бяха раздразнили, той знаеше, че брат му е прав. Никога преди не се беше напивал до безпаметство, не беше прекарвал толкова нощи в игралните домове, не се бе влачил с леки жени, които намираше край пазара на Ковънт Гардън. Дори Руди беше изразил отвращение от изстъпленията му, а самият той въобще не беше ангел.

Думите на Джулиън продължиха да тежат на Синджън. За да угоди на брат си и да наглежда Ема по време на неговото отсъствие, той реши да направи усилие и да се държи прилично пред сестра си. Във вечерите, когато не беше необходим, за да кавалерства на Ема и леля Аманда на различни събития, щеше да наваксва. Не че му харесваше да се събужда болен на другия ден, питайки се колко пари е проиграл или кой приятел е обидил; просто усещаше непреодолимата потребност да докаже на света, че Флора не е била за него нищо повече от мимолетно увлечение.

Джулиън се върна в Лондон след един месец. Бележката, която изпрати на Синджън, изискваше брат му незабавно да се яви при него. Неспокоен, Синджън отиде в Мансфийлд Хол необикновено бързо. Джулиън го прие в библиотеката, със загрижено лице.

— Какво има сега, Джулиън? — запита Синджън, докато се отпускаше в един удобен стол пред камината. — Направих каквото искаше. Ема намери моето поведение напълно удовлетворително.

Джулиън прокара издължените си пръсти през тъмната си коса, видимо загрижен за нещо.

— Казвай, братко. За поведението ми ли става дума?

— Не и този път, Синджън. За съпругата ти.

— Кристи Макдоналд ли?

— Да. Съобщението от твоя иконом в Гленмур ме чакаше, когато се върнах у дома. Има неприятности. Сър Осуалд докладва, че селяните отказват да плащат данъците. Управлявах твоите работи, защото ти каза, че не ти се занимава с тях, но вече е време да поемеш отговорност и да вземеш нещата в свои ръце.

— Казвах ти и преди — повтори Синджън, — нека кралят да прати войски да ги усмирят.

— Има и по-сериозно неща, Синджън. Не знам как ще ти прозвучи това, но сър Осуалд чул слухове, че съпругата ти очаква дете.

Синджън скочи на крака.

— Какво! Как не я е срам? Няма ли чест? Как е могла да ми го причини?

Отвращение завладя Джулиън.

— Как можеш да очакваш тя да уважава брачните ви клетви, когато твоето собствено поведение изобщо не може да се нарече достойно? Показваше се насам-натам с любовниците си, без да помислиш за чувствата на тази жена.

— За мъжете е различно — заяви Синджън. — Кристи Макдоналд не е куртизанка. Онези жени са търсени от мъжете заради красотата и опитността им. Кристи е планинско момиче, нито красиво, нито опитно.

Фините вежди на Джулиън се вдигнаха рязко.

— Откъде знаеш как изглежда тя? Виждал си я, когато беше дете на седем години. Бих казал, че й е омръзнало да те чака.

— Не ме поучавай, Джулиън. Ако слуховете са верни, Кристи не е по-добра от всяка паднала жена.

— Сега нямаш избор, Синджън. Най-добре тръгвай за Шотландия и оправи тази бъркотия.

— Да — призна Синджън. — Но преди да тръгна, възнамерявам да получа документ за анулиране на брака. Ако Кристи наистина е бременна, ще й представя документите да ги подпише, стига, разбира се, да е грамотна.

— Дадоха ти управлението на Гленмур за вечни времена, а това включва съпругата. И двете са твоя отговорност.

— Гленмур принадлежи на мене и на моите наследници, знам го. Но няма да държа една развратница за съпруга. Анулирането е неизбежно, ако заваря Кристи да носи дете от друг мъж.

— Помолих сър Осуалд да се върне в Лондон, за да даде подробен отчет за положението в Шотландия.

— Нямам търпение да се върне — каза Синджън, решен да постави пред съпругата си въпроса за нейната изневяра.

Много години се беше наслаждавал на свободата, която бракът му даваше, без да се товари със съпруга, но поведението на Кристи излизаше извън всичко, което той би могъл да прости. Никакво незаконно дете нямаше да носи името Торнтън.

Намесата на Джулиън помогна на Синджън да получи бързо документа за анулиране, който изискваше само подписа на Кристи.

Синджън напусна Лондон след един месец. До известна степен беше благодарен на проблема, защото му помагаше да се бори срещу копнежа по Флора.

Пътуваше със собствената си карета, отсядайки в хановете по пътя. Когато нямаше ханове, намираше подслон у английски благородници, които с желание подслоняваха брата на лорд Мансфийлд, мъж, чиято репутация го предшестваше. Подвизите на лорд Грях бяха предмет на разговор във висшето общество вече години наред.

След две седмици изтощително пътуване по почти непроходими пътища Синджън забеляза порутените кули на Гленмур.