Защото го заслужавам

Б изпитва влечение към по-възрастен мъж

— Искате ли още една кола, госпожице? — попита сервитьорът с папионка.

— Не, благодаря — отговори Блеър, без да вдига очи от земята.

Цялата седмица умът й беше зает само с едно: интервюто й с Оуен Уелс. Направи дори някои проучвания в интернет, за да може да му зададе конкретни въпроси за „Уелс, Трахтман и Райе“ — юридическата фирма, в която беше съдружник. Най-накрая беше четвъртък вечер. Седеше сама в хотел „Комптън“ на ъгловата маса в бар „Линеман“ и го чакаше. Барът беше пълен, най-вече с хора на средна възраст в костюми, ушити по поръчка — обсъждаха бизнес сделки, пиеха уиски с лед или седяха с изрусени мадами, които определено не бяха жените им. Със златистите си стени, снежнобели покривки и джаз музика, барът имаше сексуална изисканост.

Блеър загуби почти три часа в приготовления: един час да се изкъпе, да изсуши косата си и да си направи онази спретната ученическа прическа, която придаваше на лицето й невинно, но интелектуално изражение. Един час, за да се облече с новата рокля „Ле Бест“ — коланът беше в комбинация с обувките „Ферагамо“, които й носеха късмет. Имаха седемсантиметрови токчета, които й придаваха допълнителна увереност и височина; един час, за да се гримира, да придобие онзи свеж и здравословен ефект на дванадесетчасовия сън, защото тя никога не излизаше и никога не доближаваше цигара или алкохол.

Точно така.

Беше само девет без петнадесет. Ако продължаваше да пие още кола, толкова много щеше да се нуждае от тоалетна, че нямаше да издържи интервюто, без да се подмокри. Това, което й се пиеше, беше „Столичная“, но имайки предвид късмета си, Оуен Уелс щеше да се появи на вратата точно когато отпиваше. Щяха да се потвърдят страховете му, че тя е просто една несериозна купонджийка, че иска да иде в „Йейл“, за да се налива и да свали капитана на местния отбор, да забременее и да принуди невинния почтен мъжки представител на „Йейл“ да се оженят.

В този момент един изключително изискан бизнесмен, седнал на бара, завъртя позлатения стол и се усмихна. Имаше вълниста черна коса, светли сини очи с дълги извита мигли и раздалечени черни вежди. Лицето и ръцете му бяха загорели с тена на ежедневния тенис и беше облечен е прекрасен морскосин вълнен костюм с чисто бяла риза и семпли златни копчета за ръкавели. Блеър никога не се заглеждаше по възрастни мъже. Този беше на не по-малко от 38 години, но толкова красив, че не можеше да не го забележиш.

— Ти ли си Блеър Уолдорф? — попита той с дълбок глас, който й се стори познат.

Блеър кимна колебливо.

— Да?

Слезе от стола, остави чашата си на бара и се запъти към нейната маса. Подаде й дясната си ръка.

— Аз съм Оуен Уелс.

— Здравейте! — Блеър се изправи бързо и му подаде ръка напълно объркана. Първо на първо, Оуен Уелс беше колега на баща й и трябваше да бъде стар, лошо облечен, оплешивяващ и дебел. Не че баща й беше такъв. Баща й се упражняваше с личен треньор всеки ден, носеше дрехи по поръчка и имаше страхотна коса. Но той беше гей. Второ на второ, Оуен Уелс каза, че ще носи вратовръзката на „Йейл“, а този тип не носеше изобщо вратовръзка, само чисто бяла риза — разкопчана, така че можеше да види горната част на чистата бяла тениска под ризата върху мускулестите му гърди, които сигурно бяха също толкова загорели, колкото останалата част от тялото му.

Не че си мислеше за останалата част от тялото му.

Трето на трето, тя не очакваше Оуен Уелс да е готин. Толкова много приличаше на Кари Грант в Любовна история, че изпита желание да се хвърли в ръцете му, да му каже да забрави за „Йейл“, да му каже, че беше изцяло негова.

Блеър дойде на себе си точно навреме, за да осъзнае, че все още държи ръката на Оуен. Стисна я толкова здраво и уверено, колкото можеше, притеснена от пълната си липса на концентрация. Срещата й с Оуен имаше само една цел: да го впечатли, за да влезе в „Йейл“.

— Благодаря ви, че направихте усилие да ме видите — каза неуверено.

— За мен е удоволствие — отговори той с дрезгавия си мъжки глас. — Тъкмо си спомних, че трябваше да нося вратовръзката на „Йейл“. Съжалявам. Напълно я бях забравил. Видях те да влизаш, но не бях сигурен, че си ти. Не очаквах да дойдеш по-рано.

Блеър веднага се зачуди дали е забелязал, че след като пристигна, прекара двадесет минути в тоалетната или че си духаше носа в коктейлната салфетка и изучаваше лицето си в огледалцето „Стила“ за евентуални дефекти — някое случайно гурелче или — пази боже — пъпчица.

— Обикновено подранявам — отговори тя. — Никога не закъснявам — тя отпи нервно от колата. Беше ли подходящ момент да му каже колко е впечатлена от работата му по случая „Home Depot“ срещу „Learning Channel“? Трябваше ли да му каже, че има много хубав костюм? Тя пое дълбоко въздух и се опита да се съсредоточи.

— Тук е хубаво — каза и веднага съжали. Беше хубав бар, но звучеше сякаш искаше да живее там.

Оуен издърпа назад насрещния стол и я подкани да седне.

— Е, ще започваме ли?

Блеър беше благодарна за освободените му, но делови маниери. Тя седна на ръба на омекотения стол и кръстоса скромно крака.

— Да! — Засия оживено. — Когато кажете.

Сервитьорът пристигна и предложи на Оуен още една напитка. Той си поръча „Мейкърс Марк“ и погледна Блеър въпросително.

— Да ти поръчам ли още нещо, освен кока-кола? Обещавам да не казвам в „Йейл“ или на баща ти.

Блеър присви пръстите си в черните „Ферагамо“. Ако кажеше „да“, щеше да си признае, че й се пиеше, а ако кажеше „не“, щеше да изглежда превзета.

— Една чаша „Шардоне“ — каза с надеждата, че бялото вино е най-безопасният и подходящ за жените вариант.

— Добре, кажи ми защо „Йейл“ трябва да те приеме — попита Оуен, след като поръча виното. Наведе се на масата и каза тихо. — Наистина ли си толкова умна, колкото твърди баща ти?

Блеър се стегна още повече и не спираше да си играе с малкия рубинен пръстен под покривката.

— Мисля, че съм достатъчно умна, за да вляза в „Йейл“ — отговори гладко, припомняйки речта си.

— Участвам във всички подготвителни курсове. В класа съм най-добрата. Председателствам Борда за обществени дейности и Френския клуб. Съветничка съм в консултантска група. Бях първа на националното по тенис. Миналата година бях организатор на пет различни благотворителни мероприятия.

Напитките им пристигнаха и Оуен вдигна чашата си.

— Защо „Йейл“? — той отпи. — Какво може да направи „Йейл“ за теб?

Беше странно, че Оуен не си водеше бележки — може би я тестваше, опитваше се да я хване и да я накара да си признае, че е просто една неудачница, родена с късмет, която искаше да влезе в „Йейл“, за да се забавлява с момчетата.

— Както знаете, „Йейл“ дава много добра правна подготовка — каза тя, решила да отговоря умно и да се придържа към въпроса. — Смятам да изучавам законите за развлечение.

— Чудесно — Оуен кимна одобрително. Той придърпа стола си и й намигна. — Виж, Блеър, ти си интелигентно и амбициозно момиче. Знам, че си перфектна за „Йейл“ и обещавам да направя всичко възможно, за да влезеш.

Изглеждаше толкова искрен, когато казваше това, че Блеър се изчерви. Тя отпи от виното си, за да се съвземе.

— Благодаря — отпи още веднъж от виното и въздъхна дълбоко, с облекчение. — Благодаря, благодаря, благодаря, благодаря.

Точно тогава две студени ръце покриха очите й и тя усети специфичната миризма на пачули и сандалово масло — любимата есенция на една позната.

— Познай кой е! — Серена прошепна в ухото на Блеър и махна ръцете си от очите й. Русата й коса покриваше раменете й, докато я целуваше по бузата. — Какво става?

Зад нея стоеше Арън, който се усмихваше сконфузено с кафява тениска „Харвард“ като някой досаден задник, какъвто си беше.

Блеър премигна. Не можеха ли да видят, че в момента провеждаше най-важното интервю в живота си?

— Аз съм Серена — Серена подаде ръка на Оуен.

Оуен се изправи и взе ръката й.

— Приятно ми е — наведе тъмната си глава и заприлича повече отвсякога на Кари Грант.

— Значи утре вечерта ще дойдеш да ме видиш в шоуто „Ле Бест“, нали? — Серена попита Блеър.

— Трябва да дойдеш — пригласи й Арън. — Не мога да отида сам без приятелка — беше се съгласил да отиде, но не умираше от желание. „Мода“ означаваше кожа и животински тестове — всичко това, срещу което се бореше.

— Името ти е в списъка — добави Серена.

Оуен изглеждаше захласнат от разговора. Блеър въздъхна отчаяно и се премести настрана, така че Оуен да не я чуе.

— Имате ли нещо против да ни оставите насаме? — изсъска тя тихо. — Водим разговор за „Йейл“ и е дяволски важен.

Арън сложи ръка върху нежния кръст на Серена и я дръпна встрани.

— Извинявай — отговори шепнешком. — Отиваме в новия клуб на Харисън, ако искаш по-късно да дойдеш.

Те излязоха от бара с развети дълги коси, дразнещо свободни и безгрижни.

— Извинявайте — каза Блеър, седна отново и кръстоса крака. — Приятелите ми понякога мислят само за себе си.

— Няма нищо.

Оуен гледаше надолу в чашата си, докато разбъркваше леда в уискито. После я погледна отново.

— Би ли ми казала какво толкова ужасно направи на първото си интервю в „Йейл“, че не искаха да те приемат?

Блеър отпи няколко глътки от виното. Ако му обясни станалото, Оуен със сигурност щеше да си промени мнението.

— Имах лош ден — призна си тя, думите бавно излизаха от устата й, докато не спираше да си играе с пръстена. Не искаше да се впуска в подробности за проваленото си интервю, но ако Оуен искаше да й помогне, трябваше да знае истината. — Не бях спала достатъчно. Бях изморена и нервна и страшно много ми се ходеше до тоалетната. Интервюиращият каза: „Разкажи ми за себе си“, и преди наистина да осъзная какво казвам, му разказах всичко — за това, че баща ми е гей и че майка ми се омъжва за този глупав, дебел, червендалест тип с дразнещия си син, тийнейджър с дълга коса, когото тъкмо имахте удоволствието да видите. Казах му, че гаджето ми Нейт ме игнорира. След това ме попита кои са последните книги, които съм прочела, и аз не можех да се сетя за нито една. Започнах да плача и накрая, когато свърши интервюто, го целунах.

Блеър въздъхна драматично, грабна салфетката си от масата и започна да я къса в скута си.

— Беше само по бузата и все пак беше неуместно. Просто исках да ме запомни. Имаш само няколко минути да направиш впечатление, но мисля, че прекалих — тя погледна в сините състрадателни очи на Оуен. — Не зная защо го направих.

Оуен отпиваше бавно от уискито, докато асимилираше информацията.

— Ще видя какво мога да направя — отговори накрая, но сега гласът му звучеше несигурно и скептично.

Блеър преглътна. Очевидно беше, че я мислеше за безнадеждно глупава и ненормална. О, Господи. Това беше краят.

Ненадейно видя дяволитата му усмивка.

— Блеър, шегувам се. Не е толкова зле. Сигурно е било най-забавното, най-запомнящото се интервю, което Джейсън Андерсън III е имал някога. Виж, той не е най-привлекателният мъж на света и работата му е доста монотонна. Сигурен съм, че си била звездата на есенния сезон.

— Значи не мислите, че е безнадеждно? — попита Блеър с най-трагичния си Одри-се-нуждае-от-теб глас.

Оуен взе малката й ръка в своята.

— Изобщо — той прочисти гърлото си. — Казвал ли ти е някога някой, че приличаш на Одри Хепбърн?

Блеър се изчерви от корените на косата си до пръстите на краката. Оуен намираше точните думи и толкова много приличаше на Кари Грант, че главата й се замая. Дебелата златна венчална халка притискаше кокалчетата на ръката й. Тя се намръщи. Ако беше толкова женен, защо държеше ръката й?

Оуен прочете мислите й и се отдръпна.

— Да, женен съм, но вече не сме заедно.

Блеър кимна несигурно. Това изобщо не я интересуваше. Въпреки че, ако Кари-Оуен искаше да се видят пак, нямаше да му откаже.

Да се видят отново? Нима забравяше, че това не беше среща?

— Предполагам, че трябва да се връщаш към своите занимания — Оуен посегна отново към ръката й, сякаш не можеше да понесе тя да си тръгне. — Но ще имаш ли нещо против, ако ти се обадя отново?

Точно в този момент, Блеър истински се надяваше да прилича на Одри. Да, Оуен беше на възрастта на баща й, адвокат, мъж, но никой друг досега не я беше привличал толкова. Защо да се въздържа? Беше вече във втори семестър на горния курс. Беше работила усилено в училище и имаше шансове скоро да влезе в „Йейл“. Да, да излизаш с по-голям мъж беше лудо и безотговорно, но беше крайно време да се забавлява.

— Разбира се — тя се усмихна и повдигна театрално вежди, — с удоволствие.