Защото го заслужавам

Момичетата загубват ума си по тайните обожатели

Ванеса се чувстваше малко смешно в компанията на всички отчаяни момичета в претъпканата, спарена компютърна зала на „Констънс Билард“ — проверяваха имейлите си за стотен път, за да видят кой им е изпратил трогателна електронна картичка за Свети Валентин или им е пуснал съобщение на тайната им страница за обожатели, страницата, лишена от творчество — нова традиция, която училището беше започнало наминалия Свети Валентин. Дан обикновено влизаше поне един път на ден и след като беше толкова зает през уикенда заради срещата си с Ръсти Клайн на шоуто „Повече от голи“ и нямаше възможност да й се обади, тя предположи, че може да се опита да й пише днес, особено на Свети Валентин — не че някой от тях всъщност се поддаваше на тези празнични комерсиални глупости.

Разбира се, че не.

— Хей — чу тя някой да я вика. На съседния терминал седеше малката сестра на Дан, която проверяваше тайната си страница на обожателите.

— Здравей, Дженифър.

Джени се завъртя назад на черния въртящ се стол и после отново го избута напред. Къдравата й кестенява коса беше изправена и така изглеждаше по-голяма и по-зряла от обикновено.

— С Дан сигурно много сте се забавлявали на шоуто. Не се върна вкъщи до събота следобед. Баща ми мърмореше колко сме разхайтени и безотговорни, но после забрави напълно да се скара на Дан. Както обикновено.

Ванеса прокара ръка по обръснатата си глава.

— Всъщност аз не бях на шоуто с него. Бях поканена на друго шоу.

Джени изглеждаше объркана.

— Оу.

Подсъзнателно Ванеса усети, че нещо не беше наред. Къде ли беше Дан през цялото това време? Снегът беше объркал всичко. Сигурно беше спал при Зеке. Зеке живееше в центъра.

Тя влезе като гола-котка, парола мяу и кликна на входящата поща. Както и очакваше, имаше писмо от Дан и — голяма изненада — беше поема. Ванеса прочете бързо поемата и се намръщи, когато видя, че Дан изобщо не се беше старал. Възбуждащо? За какво беше това? И какво искаше да каже с „Загубих девствеността си отново“? С кого си правеше майтап?

Тя кликна на отговор и написа:

Докато чакаше отговора на Дан, тя прегледа тайната страница на обожателите. За нейна изненада имаше четири съобщения:

Ванеса се учуди от последното. Оценяваше всичко, което Кен Могул беше направил за нея, но той не я беше открил. Вече беше там.

Кликна отново на входящата поща, но нямаше отговор от Дан и излезе.

— Доскоро — прошепна на Джени, чиито големи кафяви очи бяха залепени за компютъра.

— Доскоро — отговори Джени, без да вдига поглед. Имаше цели три нови съобщения в тайната й страница за обожатели.

Тези двете със сигурност бяха от Елиз, но третото определено звучеше като от някое истинско, реално момче.

Джени препрочете съобщението няколко пъти. Високо слабо момче с руса коса? Описанието беше точно като на момчето, което беше видяла в „Бенделс“! Но какво означаваше „Л“? Лестър? Ланс? Луис? Не, тези имена бяха прекадено надути, а той не звучеше надуто, звучеше сладко. Как беше намерил електронния й адрес? Ох, имаше ли значение — беше невероятно: искаше да се срещнат!!

Джени веднага изтри съобщенията на Елиз и изтича до принтера да разпечата това от Л. Разбира се, беше готова да обикаля с рейса на 79-та улица цял следобед и цяла нощ, ако беше необходимо. Но, слава богу, ако никога не се видеха, на Джени й оставаше любовното писмо — да му се радва и да го пази завинаги.

А тя си мислеше, че е приключила с любовта. Виждаш ли колко вълшебен беше Свети Валентин?