Защото го заслужавам

Нашите тела и ние

— Ръката ми отмаля — оплака се Джени на Елиз, след като нарисува главата и врата й. — Ще я довърша утре.

— Я да видя — каза Елиз и стана. Гърдите й бяха толкова малки — Джени не можеше да отвърне погледа си от тях. Напомняха й малките картофчета, които баща й отгледа едно лято в къщата в Пенсилвания.

— Добре изглежда — каза Елиз и присви очи. — Защо лицето ми е зелено?

Джени мразеше, когато хората се съмняваха в изкуството й. Тя не знаеше защо прави нещо — просто го правеше. Баща й винаги казваше: „Артистът не трябва да отговаря пред никого, освен пред себе си. Или пред нея самата, в нейния случай.“

— Бях в зелено настроение — отговори ядосано.

— Е, зеленото е любимият ми цвят — каза Елиз щастливо. Облече полото си и бельото, но остави на пода дънките и сутиена.

— О, Господи. Имам същата книга! — извика тя и посочи дебелата, тежка книга на етажерката зад телевизора. Отиде дотам и взе книгата. — Съвсем нова е. Не си ли я чела?

Джени отхапа от своето орео и прочете заглавието. Новото ми тяло за жените.

— Баща ми я купи миналата година. Сигурно е мислел, че като я прочета, няма да има нужда да ми обяснява нищо за секса — просто мога да я разгледам.

— А направи ли го? Има доста подробни картинки.

Джени нямаше представа. Беше зарязала книгата на рафта зад телевизора заедно с другите книги от баща й, които нямаше намерение да прочете: Пространство за дишане: Наръчник на будиста за творчески живот, Тайната седмица на Мао: Жената зад Председателя Мао и да откриеш Дракона в себе си: Какво е твоето изкуство?

— Какви картинки? — попита Джени заинтригувана.

Елиз занесе книгата до износения кожен диван, седна и кръстоса крака драматично.

— Ще ти покажа — тя отвори книгата и Джени седна близо до нея, за да вижда.

Първата снимка, на която отвори Елиз, представляваше една жена наведена на четири крака върху един мъж, легнал по гръб. Книгата беше написана през седемдесетте и текстът беше актуализиран, но не и снимката. Мъжът беше космат, с космати рамене и с брада и освен това носеше огърлица. Пенисът му стърчеше право нагоре и се намираше в устата на жената. Двете момичета избухнаха в смях.

— Ау!

— Казах ти — каза Елиз, доволна от себе си, че отвори на тази находка.

— Не мога да повярвам, че не съм я разгледала досега — възкликна Джени. Тя грабна книгата от Елиз и запрелиства страниците. — О, Господи! — ахна, когато видя още една снимка на същата двойка. Жената все още беше с косматия пенис в устата си, но този път беше легнала до мъжа и главата му се намираше между краката й така, че и той да може да прави същото. Джени дори не знаеше как се нарича това. — Мислех, че това е една скучна книга за мензиса и т.н. Но това е като истински секс наръчник за жени.

— Мисля, че има и по-малко издание, което е пълна скука, но майка ми даде това по погрешка. Не можех да повярвам на очите си, като почнах да го чета!

Двете момичета запрелистваха страниците, докато стигнаха до главата, наречена Връзки между хора от един пол.

— Като госпожа Крамб — отбеляза Джени.

Въведението беше дълго и започваше така, „Чувствата ви са истински и не трябва да ги пренебрегвате…“ Навън се чуваше пронизителния звук на снегорин. Тя вдигна глава и видя снега през замъгления прозорец.

— Хей, искаш ли да опиташ? — попита Елиз.

Джени я погледна.

— Какво?

— Да се целуваме — прошепна Елиз.

Вашите чувства са истински и не трябва да ги пренебрегвате.

Да, но Джени не изпитваше никакви чувства към Елиз. Харесваше я много, но тя не я привличаше. При все това, идеята да я целуне я възбуждаше. Никога преди не го беше правила и ако не й харесваше, винаги можеше да се престори, че целува русото високо момче от „Бенделс“.

Затвори книгата и кръстоса ръце. Лицето й беше само на няколко инча от това на Елиз.

— Добре, да го направим.

Беше просто експеримент, нещо ново в скучната и снежна нощ.

Елиз се облегна назад и погали ръката на Джени. После и двете затвориха очите си. Елиз притисна устните си в плътно затворената уста на Джени. Не беше точно целувка — беше прекалено сухо. Беше повече като натискане.

Елиз прибра ръката си и двете отвориха очи.

— В книгата пише да се отпуснеш и да се наслаждаваш. Особено когато ти е за първи път.

„Какво става, да не знае книгата наизуст?“

Джени повдигна къдравата си кестенява коса нагоре и издиша дълбоко въздуха през носа. Нямаше представа защо е толкова нервна, но предпочиташе Елиз да се облече.

— Имаш ли нещо против да си сложиш дънките? — попита тя. — Струва ми се, че ще се отпусна повече, ако си с дрехи.

Елиз скочи бързо и нахлузи дънките.

— Така по-добре ли е? — попита тя и седна отново на дивана, без да ги закопчае.

— Да, нека опитаме пак — отговори Джени нетърпеливо. Тя затвори очи, прокара ръце под косата на Елиз и около врата й, опитвайки се да не бъде толкова срамежлива.

В края на краищата, беше артистка и артистите правеха всякакви луди неща.