градуса северна ширина

ГЛАВА 35

Когато Магнъс се върна в отдел „Убийства“, Балдур бе събрал всички на съвещание. Магнъс влезе при тях и седна. Балдур отбеляза присъствието му, стрелвайки поглед към него.

— Арни, искам да арестуваш Харпа — нареди инспекторът. — Знаеш ли къде да я намериш?

— Предполагам, че ще е в пекарната или вкъщи. Имам и двата адреса.

— Вигдис, вземи двама униформени и арестувайте Синдри. Магнус, ти си във връзка с полицията в Грундарфиордур, нали?

Магнъс кимна.

— Кажи им веднага да арестуват Бьорн и да го докарат тук, в участъка.

— Имам отговор от авиокомпанията — обади се Арни.

— И?

— Бьорн е летял от Рейкявик за Амстердам в петък и се е върнал с вечерен полет в събота.

— Точно навреме, за да се върне до Грундарфиордур преди неделя, когато го видях там — каза Магнъс.

— И когато стреляха по Джулиън Листър — добави Балдур. — Изглежда наистина е подготвял терена за някой друг.

— Ами Исак? — попита Магнъс.

— Британците не го ли арестуват в момента?

— Сигурно. Да им се обадя ли да проверя?

Балдур помисли малко.

— Не, по-добре да остави всички комуникации с тях на Комисаря оттук нататък. Въпросът е деликатен.

Магнъс разбираше това.

— Хайде, действайте! — каза Балдур. — И когато ги съберем всичките тук, ще започнем с въпросите. Първият ще бъде кой е Инголфур Арнарсон.

— Трябва да предупредим финансовите викинги — каза Магнъс.

— Ще го обсъдя с Комисаря и Торкел — отвърна Балдур.

— Нещо против да разпитам Синдри? — попита Магнъс, след като другите излязоха.

— С това ще се заемем аз и Вигдис — отговори Балдур, — но искам ти да си на разположение.

— На разположение!? — Магнъс се ядоса. Знаеше, че Балдур е шефът, но Магнъс бе човекът с най-ясна представа за цялостната картина.

— Виж, Магнус, всички имаме много работа. За момента просто се свържи с Грундарфиордур.

Магнъс се върна на бюрото си, обади се на началник Пал и му каза да арестува Бьорн за убийството на Габриел Орн Бергсон и да го докара до полицейското управление в Рейкявик възможно най-бързо. Магнъс остана с впечатлението, че Пал е очаквал обаждането му. Той бе добър човек, Магнъс му имаше доверие.

Магнъс започна борба с нетърпението. Вигдис се обади да каже, че са намерили Синдри в дома му и че идвал доброволно. После Балдур се появи при бюрото на Магнъс.

— Арни се обади. Харпа не била в пекарната. Заминала с Бьорн вчера следобед и днес не се явила на работа. Никой не вдига домашния телефон, а мобилният й е изключен.

— Как е изглеждала, когато са тръгнали с Бьорн?

— Не знам — каза Балдур. — Арни тръгна към къщата й.

— Тя има малък син — каза Магнъс. — Тригодишен. Арни трябва да намери детето. Който го гледа, сигурно ще знае къде е Харпа.

Балдур потисна ядния си изблик. Явно не обичаше да получава наставления от Магнъс, но пък идеята беше добра.

Магнъс се обади на Пал.

— Пал, Магнус съм. Оказа се, че Бьорн е бил с Харпа в Рейкявик вчера следобед. Заедно са тръгнали нанякъде.

— Ясно — каза Пал. — Не си е вкъщи, току-що проверих. Но в момента разговарям със съседката. Тя май е видяла нещо. Ще ти звънна след малко.

Магнъс забарабани с пръсти. Погледът му попадна върху доклада на патолога по случая с Бенедикт Йоханесон. Щеше да го прегледа по-късно, когато можеше да се съсредоточи.

Минаха само пет минути, преди Пал да се обади, но му се сториха повече.

— Бьорн се е върнал до дома си вчера надвечер. Бил с пикапа. Съседката го видяла, докато излизала от колата си. Обърнала внимание, защото приятелката му спяла на предната седалка.

— Спяла?

— Така каза.

— И е разпознала Харпа?

— Да. С тъмна къдрава коса. Виждала я е тук няколко пъти. Кухнята й гледа към гаража на Бьорн. Видяла го да слага разни неща в пикапа. Заминал пак след петнайсетина минути.

— Какви неща?

— Храна и спални чували. Решила, че отиват на къмпинг. Не видяла палатка, но и не наблюдавала Бьорн през цялото време.

— Разминала се е на косъм — каза Магнъс. — Слава богу, че има любопитни съседи. — Магнъс мислеше трескаво. — Добре, опитай се да го откриеш. Регионалното ви управление е в Стикисхолмур, нали?

— Да.

— Ще кажа на хората тук да се свържат с шефа ти.

Магнъс се замисли. Бездействието го убиваше.

С удоволствие би седнал срещу Синдри, но знаеше колко ще се изнерви, ако трябва да свири втора цигулка на Балдур или трета. Може би дори нямаше да го пуснат в стаята.

Ако Синдри беше с всичкия си, нямаше да каже нищо, особено ако имаха още една набелязана цел. Само Харпа би говорила, а тя беше с Бьорн.

Интуицията подсказваше на Магнъс, че трябва да отиде в Грундарфиордур.

— Пал, след два часа съм при теб.

Поколеба се, но все пак грабна папката от досието на Бенедикт Йоханесон и излезе навън.

Арни караше по тясната улица „Бакавьор“, една от най-скъпарските в Рейкявик, която тръгваше от западния бряг Селтярнарнес. Къщите тук далеч не бяха толкова внушителни, колкото богаташките имения, които бе виждал в Щатите, и не бяха нищо особено по американските стандарти, но в Рейкявик — град от малки, непретенциозни, обрулени от вятъра жилища — наистина се отличаваха.

Улицата се делеше на две. От едната страна къщите бяха по-големи, а изгледът към океана — малко по-хубав. Много от тези имоти бяха собственост на новобогаташи, в това число и основателите на мултинационалната верига за хранителни стоки „Бакавьор“. От другата страна на улицата жилищата бяха малко по-скромни, с непълна панорама към Атлантика. Повечето от тях бяха собственост на „крале на квотата“ — рибарите, извадили късмет в началото на осемдесетте, когато се раздавали квотите за улов.

Арни спря пред една от тези къщи и натисна звънеца.

Вратата се отвори от едно по-старо и закръглено копие на Харпа.

— Добро утро — поздрави Арни. — Казвам се Арни и работя в рейкявикската полиция. Търся Харпа.

— Здравей, заповядай — жената свъси вежди. Арни се събу и видя сина на Харпа, който го бе зяпнал. Определено приличаше на покойния Оскар Гунарсон.

Майката на Харпа, Гудни, покани Арни в кухнята.

Внукът й изчезна в хола.

— Да не й се е случило нещо? — попита Гудни.

— Не — каза Арни. За малко да добави „мисля, че не“, но се въздържа. — Знаеш ли къде е?

— Заминаха с Бьорн, приятеля й.

— Разбирам. А случайно да знаеш къде?

— Да не е сгафила?

— Просто искаме да ни помогне с едно разследване… по смъртта на Габриел Орн Бергсон.

— Аха — веждите й се сключиха още повече. — Не, не знам къде е. Мъжът ми отиде да остави Маркус у тях и намери бележка. Пишеше само, че заминава с Бьорн за няколко дни.

— И не пише къде?

— Не.

— Чували ли сте се скоро?

— Не — каза Гудни, все още смръщена.

— А Маркус? — попита Арни. — Не е ли искала да говори с него? Поне за лека нощ снощи.

— Не. Опитах се да й се обадя на мобилния, но беше изключен.

— Това не ти ли се струва странно?

Гудни въздъхна.

— Да, малко. Тя иначе винаги се обажда, когато са с Бьорн. Най-вече да се чуе с Маркус. Тя добре ли е?

— Не знаем — каза Арни. Видя как очите на Гудни се разшириха. — Смятаме, че е в Грундарфиордур с Бьорн или поне е била там. Видели са Бьорн да товари пикапа си с провизии. Къде може да са отишли, според теб?

— Знам ли? На къмпинг сигурно. Или я е извел с лодката. Не знам.

Арни прецени, че думите на жената говореха за искрено неведение относно това къде е дъщеря й.

— Дали са се скарали нещо, как мислиш?

— Не — каза Гудни, — или поне аз не знам. Според мен те не се карат.

Арни повдигна учудено вежди. Доколкото знаеше от опит, двойките винаги се карат.

— Харпа се възхищава от Бьорн — обясни Гудни, — и разчита на него. Тя изкара много тежка година. Първо остана без работа, после приятелят й се самоуби. Бьорн й беше опора през цялото време.

Арни разбра, че няма да научи нищо повече от майката на Харпа. Явно Харпа не й е казала за истинския си проблем.

— Мъжът ти ли намери бележката?

— Да.

— Той тук ли е?

— Да, нещо майстори в гаража.

— Може ли да говоря с него?

Гудни поведе Арни от кухнята към задната част на къщата.

— Връзва мухи в момента — каза тя. — Много е добър с мухарката. Вече не може да излиза за риба в океана, та това му е заместител. Наскоро ходи да лови за няколко дена.

Ейнар, бащата на Харпа, изобщо не приличаше на нея. Беше набит, силен мъж със сива коса, сурови сини очи и загорялото лице на човек, прекарал десетилетия върху вълните на Атлантика.

Нещо в езика на тялото му докато се запознаваха подсказа на Арни, че Ейнар знае повече за Харпа, отколкото жена му. Посещението не го изненада. Той знаеше, че дъщеря му е загазила.

— Може ли да поговоря с мъжа ти насаме? — попита Арии.

Гудни се поколеба, но излезе от гаража.

Арни погледна над рамото на Ейнар, където наистина имаше приспособления за правене на стръв — видя нещо, хванато в менгеме и една лупа. Арни го огледа: няколко сиви перца, омотани на кукичка.

— Не ми прилича на муха — каза той.

— Ти не си сьомга — отвърна Ейнар.

— Така е.

— Ловил ли си на муха? — попита Ейнар.

— Не. Не ми е по джоба — каза Арни.

— То поевтиня от една-две години, от кризата. Но пък и хората обедняха. Вече не мога да си позволя да ходя по хубавите реки.

— Жена ти каза, че тъкмо се връщаш от риболов. Хвана ли нещо?

— Хванах. По-трудно е, когато има малко риба, но и по-интересно. Стига да хванеш нещо. Този път ми излезе късметът. Заповядай, седни.

Арни седна на единия пластмасов стол, а Ейнар махна макаричка тел от другия и се настани срещу него. Арни огледа гаража. Нямаше място за кола, бе пълен с инструменти и какво ли не още, включително и комплект стикове за голф в единия ъгъл — убежище за един пенсионер, когото го сърбяха ръцете.

— Колко знаеш? — попита Арни.

— За кое?

— За проблемите на Харпа.

— Какви проблеми? — по-скоро предизвикателен въпрос, отколкото реакция на разтревожен родител. Лицето на Ейнар обаче остана безизразно като камък.

— Мисля, че ти знаеш за проблемите на Харпа — каза Арни. — Мисля, че знаеш повече, отколкото жена ти. Можем да говорим за това с нея, а можеш и ти да ми кажеш. Колко знаеш?

Ейнар въздъхна. Усмихна се печално.

— Знам доста. Завчера отидох да й оставя Маркус и я намерих разплакана на пода. Разказа ми всичко.

— Какво ти разказа?

Ейнар се смути.

— Не мога да ти кажа. Тя трябва да говори с вас за това.

— Искаш да я предпазиш ли?

Ейнар сви рамене и кръстоса ръце. Непоклатим като стълб.

— Разказа ли ти за Габриел Орн? Какво се е случило наистина.

Ейнар не отговори.

— Виж, Ейнар. Трябва спешно да открием Харпа. Знаем, че е с Бьорн. Имаш ли представа къде може да са заминали?

Ейнар поклати глава.

— Знаем, че Габриел Орн не се е самоубил. Знаем, че дъщеря ти го е нападнала и той си е ударил главата в земята. Не искам да те питам за това. Поне не сега. Ще му дойде редът. Но смятаме, че някои от хората, които са били с нея през онази нощ, са отговорни и за покушенията над Оскар Гунарсон и Джулиън Листър, британският министър.

Този път Арни предизвика реакция.

— Това е абсурд! Аз познавам Бьорн. Той е добър човек. Даже… — Ейнар се разколеба.

Арни зачака.

— Даже Харпа ме помоли да проверя къде е бил в дните, когато са стреляли по тези хора и аз проверих. На първата дата е бил за риба в морето, а на втората — на пристана в Грундарфиордур.

Арни реши да не споменава, че Бьорн е бил видян във Франция в деня преди покушението над министъра. Но беше интересен фактът, че Харпа се е усъмнила достатъчно, че да проверява приятеля си.

— Ейнар, ние знаем, че Бьорн не е дръпнал спусъка, но смятаме, че е бил замесен — каза Арни. — Ето защо си мислим, че Харпа може би е в опасност. Помисли, не се ли сещаш къде може да са отишли?

— Това за Бьорн не го вярвам — каза Ейнар.

— Съжалявам, но е истина. Кажи ми къде е Харпа.

— Не знам — каза Ейнар. — В бележката пишеше само, че заминават за няколко дни. Не пишеше къде.

— От кого беше бележката? — попита Арни. — От Харпа ли?

— Не — отговори Ейнар. — От Бьорн.