Алчни крале

29. Нина

Нина много се ядоса, когато разбра, че Женя е прекроила не само Вилан, а и Каз, а тя е пропуснала всичко.

Каз беше позволил на Женя да намести носа му, да смали отока на окото, колкото да вижда с него, и да отстрани част от най-тежките наранявания по тялото му. Но само толкова.

— Защо? — попита Нина. — Можела е да…

— Не знаеше кога трябва да спре — прекъсна я Каз.

Изведнъж й хрумна, че Женя сигурно е предложила да оправи болния му крак.

— Изглеждаш ужасно. Като типичен побойник от Кацата, че и отгоре — заяви Нина недоволно. — Поне да ти беше оправила синините.

— Аз съм побойник от Кацата, Нина. И ако не ми личи, че току-що съм тръшнал десетина от най-добрите биячи на Пер Хаскел, никой няма да ми повярва. А сега да се хващаме на работа. Няма как да спретнеш купон, ако хората не си получат поканите.

Точно този купон Нина не очакваше с трепет, но на следващата сутрин обявлението излезе във всички ежедневници, а обяви се появиха при двата входа на Борсата и на вратата на кметството.

Спрели се бяха на простичък текст.

„Кювей Юл-Бо, син на Бо Юл-Баюр, главен химик на Без Жу, предлага услугите си и е готов да приеме договор, както реши пазарът и с благоволението на Гезен. Желаещите да участват в наддаването са поканени да се включат в свободен и честен търг според законите на Керч, правилата на Съвета на търговците и под надзора на Съвета на приливите в Бартерната църква след четири дни. Заинтересованите страни ще се съберат там по пладне. Свещен е Гезен и в търговията виждаме Неговата ръка.“

Градът вече жужеше като разбунен кошер покрай вечерния час, блокадите и барикадите. Новата мълва препусна през кафенетата и кръчмите, променяше се и набираше инерция от салоните на Гелдщраат чак до гетата на Кацата. Според новите Утайки на Каз хората били жадни да научат нещо повече за тайнствения Кювей Юл-Бо и вече правели връзка между неговия търг и странната атака на Западната дъга, която беше разрушила две къщи на насладите и бе разбунила града със слухове за летящи хора. Иней лично отиде да разузнае при шуанското посолство и се върна с новината, че цяла сутрин пратеници влизали и излизали от сградата, а самият посланик заминал по спешност към доковете с настояване Съветът на приливите да освободи един от заседналите шуански кораби.

— Иска да пратят за фабрикатор, който да им направи злато — каза Йеспер.

— Жалко че пристанищата са затворени — отбеляза Каз.

Кметството затвори врати за редовите граждани, плъзна слух, че Съветът на търговците се е събрал по спешност да реши дали управителното тяло на страната трябва да разреши търга. Това беше повратната точка: щяха ли да приложат законите на града, или — заради това, което знаеха или най-малкото подозираха за Кювей — щяха да бият отбой и да намерят някаква вратичка в наредбите, така че да го лишат от законното му право да предложи услугите си на онзи, който има най-дълбоки джобове.

Нина чакаше с другите в часовниковата кула, вперила поглед в източния вход на Борсата. По обяд мъж с черен търговски костюм се приближи към арката с наръч листа. Събралата се отпред навалица се юрна към него и изтръгна обявите от ръцете му.

— Горкият Карл Драйден — рече Каз.

Явно въпросният тип беше най-младшият член на Съвета и затова го бяха натоварили с тази неприятна задача.

Минути по-късно Иней влетя през вратите на апартамента с обява в ръка. Невероятно! Нина не беше отделила поглед от тълпата около Драйден, но изобщо не беше видяла Иней сред хората.

— Одобрили са търга — каза тя и връчи обявата на Каз, който я погледна и я даде на останалите.

Текстът беше кратък: „В съгласие със законите на Керч Съветът на търговците в Кетердам ще се яви като представител на Кювей Юл-Бо в законния аукцион за неговия договор. Свещен е Гезен и в търговията виждаме Неговата ръка.“

Йеспер издиша продължително и стрелна с поглед баща си, който усърдно преглеждаше доклади за стокови наличности и сценария, който Нина и Каз му бяха написали.

— Като си знам късмета, нищо чудно, че са се съгласили.

Иней сложи ръка на рамото му.

— Не е късно да сменим курса.

— Напротив — каза той. — Много отдавна е късно.

Нина не каза нищо. Харесваше Колм. Обичаше Йеспер. Но този търг им предлагаше шанс да откарат Кювей в Равка и да спасят живота на много гришани.

— Търговците са първокласни мишоци — рече Каз. — Те са богати и умни. Две качества, които ги правят лесна плячка.

— Защо? — попита Вилан.

— Богатите хора вярват, че са заслужили парите си до последното пени, и забравят каква роля е изиграл късметът в забогатяването им. Умните хора винаги търсят вратички. Начин да изиграят системата.

— Тогава кого е най-трудно да измамиш? — попита Нина.

— Най-трудно е да измамиш честния човек — отвърна Каз. — За щастие, наличността им по правило е силно ограничена. — Почука по стъклото на часовника си и посочи към Карл Драйден, който още стоеше пред Борсата и си вееше с шапката си, макар че тълпата се беше разпръснала. — Драйден наследи богатството от баща си. Оттогава инвестира толкова страхливо, че не е добавил и крюге към състоянието си. Отчаяно търси шанс да се докаже пред другите членове на Търговския съвет. И ние ще му дадем такъв.

— Какво друго знаем за него? — попита Нина.

Лека усмивка разтегли лицето на Каз.

— Знаем, че адвокат му е нашият добър приятел и любител на кучета Корнелис Смеет.

Бяха наблюдавали канцеларията на Корнелис Смеет във връзка с предишния удар и знаеха, че адвокатът използва куриери, които по цял ден търчат из града да разнасят документи за подпис и да предават спешни съобщения. Смеет плащаше на куриерите си добре, затова подкупът отпадаше от уравнението — особено ако попаднеха на някой от споменатите честни хора, кошмарът на всеки измамник.

В известен смисъл трябваше да благодарят на Ван Ек за лекотата, с която Каз заложи стръв в капана си. Облечени в униформи на градската стража, Аника и Пим спираха на общо основание куриерите на Смеет, искаха им личните документи и претърсваха чантите им. Документите в куриерските чанти бяха поверителни и запечатани, но Аника и Пим не търсеха тях. Целта им беше да подхвърлят няколко трохи, колкото да хванат младия Карл Драйден на въдицата.

— Добрият крадец — обясни Каз — може и да остави нещо след себе си при нужда, а не само да си присвоява.

С общи усилия Спехт и Вилан бяха стъкмили печат, който Аника и Пи лесно да притиснат към гърба на запечатан плик. Печатът оставяше бледо и леко размазано изображение, сякаш пликът е попил мастило от друг документ, понеже някой невнимателен писар е оставил пощата на влажно място. Когато куриерите доставеха пощата на Драйден, той, стига да не беше напълно лишен от любопитство, щеше да се вгледа в бледия текст, отпечатал се по невнимание върху плика с неговите неща. И щеше да прочете нещо крайно интересно — писмо от друг клиент на Смеет. Името на клиента щеше да е твърде размазано, но съдържанието на писмото щеше да се чете достатъчно ясно — запитване от тайнствения клиент дали Смеет е чувал за фермер на име Йоханус Ритвелд, директор на някакъв консорциум от керчски и земски производители на юрда, който се срещал тайно в хотел „Гелдренер“ с подбрани инвеститори, и дали адвокатът не би могъл да им уреди среща.

Преди предстоящият търг за Кювей да стане обществено достояние, тази новина не би била особено интересна. След това обаче се равняваше на вътрешна информация за милион крюге.

Още преди да заложат капана, Каз уреди Колм да се среща на обяд и вечеря с различни представители на керчската търговска и банкова общност в луксозния лилав ресторант на „Гелдренер“. Колм винаги седеше на разстояние от другите клиенти на ресторанта, поръчваше щедро и разговаряше тихо с гостите си. Темите на разговор бяха съвсем безобидни — каква реколта се очаква и как се движат лихвите, — но никой в ресторанта не знаеше, че е така. Всичко се правеше по начин, който да възбуди любопитството на хотелския персонал, така че, когато членове на Търговския съвет дойдат да питат за господин Ритвелд и как си прекарва той свободното време, да получат правилните отговори. Тоест онези, които Каз искаше да получат.

Нина присъстваше на всички разговори в ролята на секретарка и преводачка, сърцеломка, която си търси работа след погрома над Бялата роза. Макар да се мажеше обилно с кафеен екстракт, за да заблуди нюха на кергууд, Нина се чувстваше уязвима тук, на публично място в хотелския ресторант. Каз беше разпратил свои хора да обикалят улиците около хотела и да си отварят очите за шуанските войници. Никой не беше забравил, че кергууд са на лов за гришани и че Нина може да се окаже в сериозна опасност, ако онези разберат за редовните срещи в ресторанта. Като сърцеломка Нина би била изключително привлекателна мишена — надрусана с парем, тя лесно би могла да промени изхода от търга и шуаните не биха се поколебали да я сграбчат, дори с риск да ядосат Съвета на приливите. От друга страна, Нина не вярваше, че търговците, с които Колм се среща, ще се раздрънкат наляво и надясно за новото си познанство. От Каз знаеше каква е силата на алчността и логиката диктуваше, че търговиите ще кътат крайно внимателно новопридобитата информация, за да подложат крак на конкуренцията.

Бяха попроменили и външността на Колм. Каз бе настоял, че е важно господин Фейхи да прилича на фермер, но с някои подобрения — по-хубаво палто, лъснати ботуши, сребърна игла за вратовръзка с малък необработен аметист. Това бяха знаци за благоденствие, които търговците щяха да забележат и оценят по достойнство — нищо твърде крещящо или кичозно, нищо, което да предизвика подозрение. Търговците бяха като всички мъже — искаха да вярват, че те са активната страна в ухажването.

Колкото до дегизировката на Нина, Женя беше извадила един великолепен червен кафтан от багажа си, промениха само бродерията — от синя в черна. Двете с Женя бяха различен размер, но успяха да отпуснат подгъва и да вмъкнат няколко парчета плат тук и там. На Нина й беше странно да облече отново истински кафтан след толкова време. Онзи, който носеше в Къщата на бялата роза, беше костюм, евтина шарения, с която да впечатлява клиентите. Този беше съвсем истински като онези, които носеха войниците от Втора армия, направен от сурова коприна, боядисана в червен цвят, какъвто само фабрикатор може да създаде. Имаше ли изобщо правото да носи тази дреха?

Като я видя за пръв път в кафтана, Матиас се вдърви ококорен на прага. Мълчаха няколко секунди, после той най-после съумя да каже:

— Изглеждаш много красива.

— Изглеждам като врага тоест.

— И едното е вярно, и другото. — След което й подаде ръка без повече приказки.

Нина никак не беше сигурна, че Колм ще се справи с главната роля в това представление. Човекът беше пълен аматьор и при първите им няколко срещи с банкери и консултанти наистина изглеждаше по-зелен и от граховата си супа. Но нещата бързо се подобриха, Колм ставаше все по-уверен и Нина започна да храни надежда, че може и да не се издънят.

Уви, досега нито един член на Търговския съвет не беше дошъл да се запознае с Йоханус Ритвелд. Може би Драйден така и не беше видял отпечатъка от фалшивия документ или пък го е видял, но не е проявил интерес. Или Каз просто е надценил алчността му.

А после, само четиридесет и осем часа преди търга, Йоханус Ритвелд получи бележка от Карл Драйден, в която той го уведомяваше, че същия ден ще се отбие в хотела да се видят и се надява да обсъдят търговско начинание, което може да се окаже доходоносно и за двама им. Йеспер се опитваше да успокои изнервения си баща, а Каз изпращаше указания на Аника и Пим. Ако искаха да хванат Драйден на въдицата, трябваше да са сигурни, че и други, по-големи риби ще проявят интерес към стръвта. Нина и Колм бяха провели поредната си среща за закуска в ресторанта на хотела и тя се бе опитала да го успокои.

В единайсет камбани двама мъже в скучни търговски костюми влязоха в ресторанта. Не попитаха салонния управител къде да намерят Йоханус Ритвелд, а тръгнаха право към неговата маса, сигурен знак, че са го наблюдавали.

— Тук са — прошепна тя на Колм и моментално съжали, защото той изправи гръб и взе да се върти на стола си.

Тя стисна ръката му и каза:

— Гледай към мен. А сега ме попитай за времето.

— Защо за времето? — каза той, по челото му избиваше пот.

— Е, ако предпочиташ, питай ме за последната мода в обувките. Идеята е да се държиш нормално.

Опитваше се да успокои и ритъма на собственото си сърце — преди го правеше с лекота, без да се съсредоточава върху глупавото си дишане. А сърцето й препускаше, защото веднага бе познала човека с Драйден. Ян ван Ек.

Мъжете се приближиха до масата и свалиха шапките си.

— Господин Ритвелд?

— Да? — изкряка Колм. Страхотно начало. Нина го изрита лекичко под масата. Той се закашля. — По каква работа, господа?

По време на подготовката Каз беше настоял Нина да наизусти фамилните цветове и символи на всички търговци от Съвета и сега тя бързо разчете символиката на иглите им за вратовръзка — златен наръч пшеница, вързан със синя панделка от емайл за Драйден и червената лаврова клонка на Ван Ек. Но дори и без иглата лесно би познала Ван Ек по приликата му с Вилан. Човекът започваше да оплешивява. Горкият Вилан скоро ще трябва да инвестира в скъп лосион за коса.

Драйден се изкашля важно-важно.

— Аз към Карл Драйден, а това е почитаемият Ян ван Ек.

— Господин Драйден! — възкликна Колм, попресолявайки изненадата си. — Получих бележката ви. За жалост, графикът ми за днес е пълен.

— Дали не бихте ни отделили само няколко минутки?

— Не искаме да ви губим времето, господин Ритвелд — каза Ван Ек с изненадващо чаровна усмивка. — Нито своето.

— Добре тогава — каза бащата на Йеспер и неохотата му излезе убедителна. — Заповядайте, моля.

— Благодаря — каза Ван Ек с нова усмивка. — Разбрахме, че представлявате консорциум от фермери, които отглеждат юрда.

Колм се огледа, сякаш се бои, че някой може да ги чуе.

— Може и така да е. Вие как се сдобихте с тази информация?

— Боя се, че нямам право да разкрия това.

— Той крие нещо — обади се Нина.

Драйден и Ван Ек се навъсиха едновременно.

— Чух го от капитана на кораба, с който сте пътували — каза Ван Ек.

— Лъже — каза Нина.

— Откъде бихте могли да знаете? — попита с раздразнение Драйден.

— Аз съм Гриша — обяви Нина с драматичен жест. — Нищо не ми убягва.

Като ще е гарга, рошава да е, помисли си тя. Току-виж срещата се оказала забавна.

Долната устна на Драйден изчезна временно, когато младокът я засмука от нерви, а Ван Ек отговори с неохота:

— Възможно е деликатна информация да е стигнала до нас от канцеларията на Корнелис Смеет.

— Разбирам — каза много мрачно Колм.

Идеше й да му изръкопляска. Търговците бяха минали в отбрана.

— Проявяваме интерес към вашия консорциум и бихме искали да се включим като инвеститори — каза Ван Ек.

— Имам си достатъчно.

— Как е възможно? — попита Драйден. — Та вие сте в града от няма и седмица.

— Не знам, но бизнес климатът се промени. Не разбирам напълно какво става, но всичко живо се натиска да купува юрда.

Ван Ек се наведе напред, присвил леко очи.

— Това вече е интересно, господин Ритвелд. Как така се появявате тук в най-подходящия момент? Защо точно сега решихте да основете консорциум за търговия с юрда?

Дотук с отбраната. Но Каз беше подготвил Колм за такъв обрат в разговора.

— Щом искате да знаете, преди няколко месеца някой започна да изкупува ферми за юрда около Кофтон. Така и не разбрахме кой е, използваше подставени лица. С колегите се разтревожихме, че става нещо, и решихме да се кооперираме и сами да си опитаме късмета, вместо да му продадем фермите си.

— Тайнствен купувач? — попита любопитно Драйден.

Ван Ек внезапно прежълтя.

— Да — отговори Нина, — господин Ритвелд и партньорите му се опитали да разберат кой е, но без успех. Но може би вие, господа, ще успеете. Говори се, че е от Керч.

Ван Ек се отпусна назад на стола си. Светлата му кожа изглеждаше лепкава. Съотношението на силите се беше променило отново. Ван Ек определено не искаше разни хора да си пъхат носа в тази схема и да разпитват за тайнствения купувач на нивите с юрда. Нина подритна леко Колм под масата. Колкото по-малко интерес демонстрираха към парите на Съвета, толкова по-настоятелно щяха да ги тикат в ръцете им неговите членове.

— Всъщност — продължи Колм, — ако разберете кой е тайнственият купувач, може да се включите в неговото начинание, ако той още търси инвеститори.

— Не — отвърна твърде остро Ван Ек. — Така де, сега говорим с вас и сме склонни да ви поверим интересите си. Защо да губим време и усилия в безсмислено разследване? Всеки човек има право да търси печалба където намери за добре.

— Да, но… — каза Драйден. — Може би този инвеститор знае нещо повече за ситуацията с шуаните…

Ван Ек го стрелна предупредително с поглед. Явно не искаше да се говори на всеослушание за делата на Съвета. По-младият търговец си захлопна устата.

А после Ван Ек събра върховете на пръстите си и каза:

— Да, със сигурност си струва да съберем още информация. Лично ще се опитам да открия другия купувач.

— Тогава може би не трябва да бързаме с инвестицията — каза Драйден.

„Ама този наистина е пъзльо“ — помисли си Нина и в същия миг видя сигнала на Аника от фоайето.

— Господин Ритвелд, следващата ви среща? — И погледна многозначително към фоайето, където Роти, нагизден в търговско черно — стоеше му отлично впрочем, — предвождаше група мъже покрай входа на ресторанта.

Ван Ек и Драйден се спогледаха, познали Йелен Радмакер, един от най-богатите инвеститори в цял Керч, да минава през фоайето. В действителност веднага, щом получиха бележката на Драйден с молба за среща, Каз разпрати покани до няколко едри инвеститори за презентация на тема земски маслени фючърси, която нямаше нищо общо с измисления Йоханус Ритвелд. Ван Ек и Драйден не знаеха това, разбира се. Важното беше да повярват, че има опасност конкуренцията да ги изпревари. Нина искрено съжаляваше, че няма да чуе как Йеспер говори надълго и широко за пазара на суровини.

Тя срита за пореден път Колм под масата.

— Е — каза забързано той. — Наистина трябва да тръгвам, господа. Беше ми приятно да…

— Каква е цената на един дял? — прекъсна го Драйден.

— Боя се, че на този късен етап вече не мога да приема…

— Ами ако се включим всички заедно? — попита Ван Ек.

— Заедно?

— Съветът на търговиите вярва, че скоро цената на юрда може да се промени. Доскоро ръцете ни бяха вързани от някои ограничения, но предстоящият търг ни позволява да направим нови инвестиции.

— Това законно ли е? — попита Колм и сбръчка чело в знак на дълбоко притеснение.

— Напълно. Забранено ни е да влияем върху изхода на търга, но една инвестиция във вашия фонд би била в рамките на позволеното и взаимноизгодна.

— Разбирам как фондът може да бъде изгоден за вас, но…

— Вие ухажвате отделни инвеститори. Ами ако Съветът на търговиите стане основният ви инвеститор? И единственият, в този ред на мисли. Може да стане, ако ни дадете изключително право. Съветът представлява тринайсет от най-старите и богати фамилии в Керч с процъфтяващ бизнес и неограничен капитал. Трудно ще намерите по-добри партньори за фермерите от вашия консорциум.

— Аз, ами… не знам — рече Колм. — Звучи добре, без съмнение, но ще ми трябва сериозна гаранция, ако ще се излагаме на такъв риск. Ако Съветът реши да се оттегли от сделката, ще загубим всичките си инвеститори наведнъж.

Драйден настръхна.

— Никой член на нашия Съвет не би нарушил договор, по който е страна. Ще го подпишем и подпечатаме лично пред съдия по ваш избор.

Нина лесно можеше да си представи как се въртят зъбчатите колелца в главата на Ван Ек. В Новий Зем със сигурност е имало фермери, които са отказали да продават. Сега му се предоставяше възможност да придобие контрол не само върху земята, която вече е купил, а и върху голямо парче от онази, която му е била отказана. А може би усещаше и допълнителен натиск да осигури добра възможност за Съвета, предвид факта колко пари харчеше градът в търсене на уж отвлечения му син.

— Дайте ни четирийсет и осем часа да… — започна той.

Колм разкриви лице извинително.

— Боя се, че до утре вечер трябва да съм приключил с делата си тук. Вече си купих билет до дома.

— Пристанищата са затворени — каза Ван Ек. — Никъде няма да ходите.

Бащата на Йеспер впи във Ван Ек студен сив поглед, от който косъмчетата по ръцете на Нина настръхнаха.

— Имам чувството, че ме притискате, господин Ван Ек, и това никак не ми харесва.

За миг Ван Ек издържа погледа му. А после алчността надви благоразумието.

— Двайсет и четири часа тогава — каза той.

Колм изигра колебание.

— Двайсет и четири часа. Но нищо не обещавам. Задачата ми е да подсигуря най-добрата сделка за консорциума.

— Разбира се — каза Ван Ек, всички станаха и си стиснаха ръцете. — Молбата ни е да отложите окончателното си решение, докато не чуете офертата ни за изключително право върху консорциума. Мисля, че офертата ни ще ви хареса.

Колм погледна към фоайето, откъдето беше минал Радмакер.

— Добре, мога да изчакам малко. Приятен ден, господа.

Нина се обръщаше да тръгне след него към изхода, когато Ван Ек каза:

— Госпожице Зеник?

— Да?

— Чувам, че сте работили в Къщата на бялата роза. — Устните му се изкривиха леко, сякаш да изрече името на бордея беше само по себе си престъпление срещу добрите нрави.

— Така е.

— Говори се, че сърцеломката там работи с Каз Брекер.

— Случвало се е да свърша нещо за Брекер — призна без усилие Нина. Нападението е най-добрата защита, нали така казват, помисли си тя и взе ръката на Ван Ек в своите. Онзи се стегна на секундата и Нина едва не се разсмя. — Но ви моля да ми повярвате, че ако имах някаква представа къде е отвел сина ви, отдавна да съм казала на властите.

Ван Ек се вдърви още повече. Явно не беше планирал разговорът да поеме в тази посока.

— Аз… благодаря ви.

— Не мога да си представя какви тревоги преживявате. И как изобщо Брекер е отвлякъл момчето ви? — продължи да настъпва Нина. — Човек би очаквал, че добре охранявате дома си.

— Вилан не беше у дома.

— Така ли?

— Учеше музика в Беленд.

— И какво казват учителите му за похищението?

— Аз… — Ван Ек погледна притеснено към Драйден. — И те са учудени като всички нас.

— Дали пък младият Вилан не се е забъркал с лоши хора?

— Възможно е.

— Дано само не е ядосал Каз Брекер — каза Нина и потръпна.

— Вилан не би…

— Да, разбира се — прекъсна го Нина, подръпна ръкавите на кафтана си и погледна към изхода на ресторанта. — Само пълен глупак би направил такова нещо.