На Клодет, разбира се.
Iamque opus exegi1.
Аз съм легенда.
Смъртта няма власт над мен, болестите не могат да ме засегнат. Ако ме погледнете, ще ви е трудно, да определите възрастта ми, ала въпреки всичко аз съм роден в лето 1330-о, преди повече от шестстотин и седемдесет години. През живота си съм бил много неща: лекар и готвач, книгопродавец и войник, учител по езици и химия, пазител на реда и крадец.
Но преди всичко аз бях алхимик. Бях Алхимика.
Признаваха ме за най-великия алхимик от всички. От моите услуги са се възползвали крале, принцове, императори и дори самият папа. Можех да превръщам обикновен метал в злато, а простите камъни — в скъпоценни. Нещо повече: аз открих тайната на Вечния живот, скрита между страниците на една книга по древна магия.
Сега жена ми Пернел е отвлечена, а книгата е открадната.
Без книгата ние двамата ще стареем. За по-малко от един лунен цикъл ще повехнем и ще умрем. А ако умрем, злото, срещу което сме се борили толкова дълго, ще победи. Древната раса ще завладее отново този свят и ще изтрие човечеството от лицето на планетата.
Но аз няма да го позволя.
Защото съм безсмъртният Никола Фламел.
Из дневника на Никола Фламел, алхимик.