Задължен съм на съпругата ми Джейми Гангъл, която ме изслушваше търпеливо, докато работех над различните обрати на „Английският шпионин“, а след това умело редактира сто страници от купчината листове, която евфемистично наричах „първа чернова“. Без постоянната ѝ подкрепа и забележителното ѝ внимание към детайла моят ръкопис нямаше да бъде завършен преди крайния срок. Моят дълг към нея и моята любов са неизмерими. Децата ми — Лили и Николас, също бяха постоянен източник на вдъхновение за мен, докато работех над книгата. Аз съм във възторг от техните постижения.
Моят скъп приятел и дългогодишен редактор Луис Тоскано внесе безброй подобрения — малки и големи — в романа. Осторожната ми коректорка Кети Кросби се погрижи в текста да няма печатни и граматически грешки. Всички грешки, които може да са убягнали на техния критичен поглед, са мои, а не техни.
От само себе си се разбира, че тази книга нямаше да бъде издадена без подкрепата на моя екип в „Харпър Колинс“, но аз все пак съм длъжен да го отбележа, защото те са най-добрите в бизнеса. Специални благодарности на Джонатан Бърнам, Брайън Мъри, Майкъл Морисън, Дженифър Барт, Джош Маруел, Тина Андреадис, Лесли Коен, Лия Василиевски, Робин Билардело, Марк Фъргюсън, Кати Шнайдер, Бренда Сийгъл, Каролин Бодкин, Дъг Джоунс, Кейти Островка, Ерин Уикс, Шон Никълс, Ейми Бейкър, Мери Сасо, Дейвид Коръл, Лия Карлсън-Станишич. Сърдечна благодарност и на моя екип от юристи — Майкъл Джендлър и Линда Рапапорт, за тяхната подкрепа и мъдри съвети.
Работейки над този роман, прегледах стотици книги, вестници, списания и уебсайтове — прекалено много, за да ги изброявам тук. Ще проявя небрежност обаче, ако не спомена изключителните познания и репортажи на Мартин Дилън, Питър Тейлър, Кен Конър, Марк Ърбан, Джон Муни и Майкъл О’Тул, и Тоби Харнден — автор на значимото проучване за Южноармаската бригада.
Този роман, както и предишните четиринайсет книги от поредицата за Габриел Алон, никога нямаше да бъде написан без съдействието на Дейвид Бул. За разлика от измисления Габриел Алон, Дейвид наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света и аз съм щастлив, че е мой приятел. Ако мъже като Дейвид управляваха света, моят герой щеше да води много спокоен живот. Може би той щеше да има възможността да реставрира онази картина на Караваджо. И несъмнено щеше да помоли Дейвид за съвет, преди дори да я докосне с пръст.