Английското момиче

Благодарности

Този роман, както предишните книги от поредицата за Габриел Алон, никога нямаше да бъде написан без съдействието на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Всяка година Дейвид отделя много часове от ценното си време, за да ме съветва по технически въпроси, свързани с реставраторската работа, и да прегледа моя ръкопис за прецизността на термините. Познанията му по история на изкуството отстъпват единствено на удоволствието от компанията му и неговото приятелство обогати нашето семейство по всевъзможни начини.

Докато подготвях този ръкопис, разговарях с много израелски и американски разузнавачи и политици и сега им благодаря, без да споменавам имената им, както те биха предпочели. Моят скъп приятел Джералд Малоун — бивш депутат от Консервативната партия и министър на здравеопазването, ми беше водач в британската политика и ми разказа множество увлекателни истории за живота в напрегнатата атмосфера на Даунинг Стрийт № 10. От само себе си се разбира, че компетентната информация я дължа изцяло на него, а грешките и драматичните своеволия са изцяло мое дело.

Работейки по този роман, прегледах стотици книги, вестници, списания и уебсайтове — прекалено много, за да ги изброявам тук. Ще проявя небрежност обаче, ако не спомена изключителната ерудираност и информираност на Даниел Йергин, Едуард Лукас, Пийт Ърли, Алън С. Коуел, Уилям Прокноу и Клинт ван Занд. Мемоарите на бившите премиери Тони Блеър, Джон Мейджър и Маргарет Тачър също бяха безценни източници на информация.

Моят скъп приятел и дългогодишен личен редактор Луис Тоскано направи безброй подобрения в ръкописа ми, както и редакторката на изданието Кети Кросби. Очевидно е, че отговорността за каквито и да е грешки, които може да се срещнат евентуално в завършената книга, е моя, а не тяхна.

Семейството ми е благословено с много приятели, които през изминалата година изпълниха живота ни с любов и смях дори в най-критичните творчески моменти, особено Андреа и Тим Колинс, Енола и Стивън Картър, Стейси и Хенри Уинклър, Джой и Джим Зорн, и Маргарита и Андрю Пейт.

Сърдечна благодарност на Робърт Б. Барнет, Майкъл Гендлър и Линда Рапапорт за цялата им подкрепа и мъдри съвети. Специални благодарности на забележителния екип от професионалисти в „Харпър Колинс“, особено на Джонатан Бърнам, Брайън Мъри, Майкъл Морисън, Дженифър Барт, Джош Маруел, Тина Андреадис, Леели Коен, Лия Василевски, Марк Фъргюсън, Кати Шнайдер, Бренда Сийгъл, Каролин Робсън, Дъг Джоунс, Карън Джеконски, Арчи Фъргюсън, Дейвид Уотсън, Дейвид Коръл, Лия Карлсън-Станишич.

Бих искал да изразя дълбоката си признателност и любов към моите деца Николас и Лили. Те не само ми помогнаха за окончателното изготвяне на ръкописа, но ми правеха и компания, докато извършвах моите проучвания, и бяха източник на любов и утеха, докато пишех. И накрая, държа да благодаря на съпругата ми — блестящата журналистка от Ен Би Си Нюз Джейми Гангъл, която ме изслушваше със забележително търпение, докато работех над различните обрати на историята, а след това умело редактира първите ми чернови. Без нейното търпение и внимание към детайла романът „Английското момиче“ нямаше да бъде завършен в срок. Дългът ми към нея е неизмерим, както и любовта ми.