Бавно изгаряне

ДЕСЕТА ГЛАВА

Джордан ще се оправи. Като чу чудесната новина, която й съобщи хирургът, на Кейт направо й прималя от облекчение. Прииска й се да го прегърне.

Кейт предполагаше, че ще може да отведе приятелката си вкъщи няколко часа след като отминеше действието на упойката, но хирургът искаше да задържи Джордан до следващата сутрин. Той обясни съвсем мимоходом, че при Джордан се получила лека реакция спрямо анестезията, но нищо обезпокоително, защото остатъците от упойката щели да се изчистят от тялото й най-късно до следващия следобед и тогава щели да я изпишат.

Нищо обезпокоително. Кейт си спомни тези думи, когато видя приятелката си. Бедната Джордан беше червена като сварен рак — имаше обрив по лицето и ръцете, който ужасно я сърбеше.

Кейт направи това, което би направила всяка най-добра приятелка. Извади мобилния си телефон, който беше с вграден фотоапарат и снима Джордан, за да може да я тормози с фотосите по-късно — можеше дори да ги превърне в скрийнсейвър за компютъра й.

Остана с Джордан до осем вечерта. Обривът още не минаваше, но лекарят й предписа лекарство, което облекчи сърбежа и й помогна да заспи. Кейт изчака Джордан да заспи, после се върна в апартамента с колата й и си взе дълъг, горещ душ.

Затвори очи и остави водата да се стича по раменете й. Може би щеше да успее да отмие част от напрежението. Но всеки път, когато опитваше да проясни главата си, се завърташе вихрушката от мисли — сестрите й, фирмата, Рийс, планината от неплатени сметки.

Не, няма да мисля за това тази вечер, каза си. Тревогите можеха да изчакат до утре.

Стомахът започна да я присвива и тя осъзна, че не е яла нищо цял ден. Изсуши се с хавлията и облече пижамата си, която всъщност беше мека сива тениска и чифт раирани боксерки. После се отправи към кухнята. Джордан винаги държеше солени бисквити и буркан фъстъчено масло в запас. Във фризера имаше няколко стари порции замразена вечеря. Кейт беше почти сигурна, че са от времето, когато Джордан се е нанесла в апартамента. Избра солените бисквити. Взе си една кутия от шкафа, постави я на плота и отвори хладилника, за да си извади бутилка вода. Тъкмо развинтваше капачката, когато сълзите й рукнаха.

След секунди плачеше неудържимо. Облегна се на хладилника, сведе глава и зарида като бебе. Ставаше й по-добре от това разтоварване. Можеше да продължи да плаче още половин час, ако не й бяха попречили. Чу позвъняване на вратата, взе една салфетка, изтри сълзите от очите си и замръзна неподвижно, надявайки се, че който и да е, щеше да си тръгне.

Нямаше този късмет. Ново позвъняване, този път по-настоятелно. Не й трябваше компания. С боси крака се промъкна тихо до вратата и надникна през шпионката. Сърцето й подскочи.

Дилън Бюканън, проклятието на живота й. Боже, колко добре изглеждаше той. Тя се разтресе мислено. Спри. Той беше с бледосиня риза, грижливо запасана в дънките му. Ризата беше достатъчно вталена, за да подчертае широкия му гръден кош и масивни бицепси. Тъмната му коса беше късо подстригана и, както обикновено, всяко косъмче си беше на мястото.

Всички синове на семейство Бюканън бяха привлекателни, но в Дилън имаше нещо специално. Може би сексапилната му усмивка. Кейт беше сигурна само в едно. Когато той пуснеше в действие чара си, можеше да разтопи и най-леденото сърце. Джордан наричаше по-големия си брат „сексмашина“. Кейт мислеше, че си е заслужил прякора заради купищата жени, с които беше излизал — и с които несъмнено беше спал по време на следването си. Знаеше, че не е намалил темпото и след това, освен през няколкото седмици, когато се възстановяваше след прострелването. Куршумът го укроти малко.

Помисли си, че изглежда уморен.

Той отново натисна звънеца и се облегна на стената срещу вратата, балансирайки с кутия за пица и стек от шест бири в едната ръка.

Дали беше чул изскърцването на пода, когато тя настъпи хлабавата дъска? Кейт се отдръпна от вратата, изчака няколко секунди, после отново надникна през шпионката. Сърцето й заби лудешки — инстинктивна реакция, която не можеше да контролира. Тази реакция бе последица от онзи случай, когато той нахълта в банята, докато тя си вземаше душ. Оттогава Дилън здравата се забавляваше, като я дразнеше с коментарите си по този повод. Кейт просто нямаше сили за сблъсъци с него тази вечер. В нейното уязвимо състояние щеше да я изяде жива.

Но той намигна към шпионката и тя разбра, че много добре знае, че стои от другата страна на вратата.

Трябваше да се държи като възрастна. Просто щеше да отвори и да му каже да се маха. Надзърна през шпионката за последен път.

Той не беше човек, когото можеш да пренебрегнеш, а тя не бе в настроение тази вечер. Искаше да се донаплаче и да си легне.

Я се стегни, каза си. Отключи вратата и я отвори с думите:

— Джордан не е…

— Крайно време беше. Пицата започна да изстива, а бирата — да се стопля. Махни се от пътя ми. Хайде, кисела краставичке. Дръпни се.

Глупавият прякор, който й беше измислил, я вбесяваше.

Беше на прага и за малко да я настъпи.

Пицата ухаеше чудесно, той също. Кейт подуши лекия мирис на одеколона му, когато мина край нея и се отправи към кухнята. Тя го последва и се оказа заклещена в капан до хладилника, когато той го отвори, за да сложи бирата вътре. Дилън й предложи една от кутийките бира. Кейт поклати глава. Той затвори хладилника, пристъпи по-близо и я притисна към плота, когато посегна към кутията с пица.

Нарочно се опитваше да предизвика реакцията й и по пламъчетата в погледа му Кейт отгатна, че ситуацията много го забавлява.

— Ей сега ще се отместя.

— Няма нужда.

Гърдите му се допряха до нейните и едва сега осъзна с какво е облечена.

— Джордан не е тук — съобщи му пак.

— Забелязах.

— Трябваше първо да се обадиш и да си спестиш идването. Не съм облечена за гости.

— И това забелязах. Имаш страхотни крака, краставичке.

— Дилън…

— Аз не съм гост.

Тя го бутна по рамото, за да го накара да се отмести. Когато той примигна от болка, Кейт осъзна какво е направила.

— О, Дилън — прошепна тя и рязко дръпна ръката си. Беше забравила за раняването му. Извинявай. Не исках да…

— Няма нищо.

Той остави пицата, но взе бирата си, отиде в хола и се настани на канапето. Кейт го последва.

— Причиних ти болка, нали?

— Няма значение. — Той усети, че звучи раздразнено, и смекчи тона си, като добави: — Добре съм.

Не изглеждаше добре. Изглеждаше готов да припадне. Тенът му беше станал сивкав, но щом той твърдеше, че няма значение, тя не възнамеряваше да пита повече. Кейт отиде в кухнята, взе пицата, няколко салфетки и бутилката си с вода, а после реши да му занесе още една бира като знак на извинение.

По масичката за кафе бяха разпилени вестници. Кейт остави кутията върху тях, извини се пак и отиде в спалнята на Джордан, за да вземе назаем някой от халатите й. Приятелката й беше по-висока от нея и розовият халат се влачеше по пода. Нямаше и колан.

Зърна се в огледалото над мивката, докато минаваше край него и мислено изстена. Беше забравила, че е вързала косата си на опашка, която бе доста хлабава, и имаше размазана спирала под очите.

— Супер — измърмори тя.

Взе една хавлиена кърпа и започна да се търка. Когато се върна в дневната, Дилън беше изял три парчета от пицата и посягаше за четвърто. Беше изпил и нейната бутилка с вода и бе донесъл нова от кухнята.

Тя поклати глава.

— Не съм липсвала толкова дълго.

— Като се мотаеш, ти губиш. Поне в семейство Бюканън е така. Хайде, сядай. — Тя го погледна боязливо, защото той добави: — няма да те ухапя, освен ако ти не поискаш.

Дилън й се усмихваше и о, боже, колко привлекателен беше. Добре че не се интересуваше от него, напомни си тя. Като големия лош вълк, той беше готов да я изяде. Не, благодаря.

Той седеше в средата на дивана и заемаше доста голяма част от него, но тя не го помоли да се отмести. Кейт дръпна няколко възглавници и седна.

— Чудех се… — започна той.

Тя натрупа възглавниците между тях двамата.

— Да?

Той отново й се усмихваше. Кейт искаше да му каже да спре, защото, когато й се усмихваше, й беше трудно да се концентрира. Това щеше адски да му хареса. Нов повод да я дразни.

— Къде е дистанционното?

Въпросът я отрезви.

— Дистанционното?

— Аха — отвърна той провлечено. — Дистанционното.

— За телевизора ли? Чакай да отгатна. Искаш да си пуснеш спортния канал.

— Толкова ли съм предсказуем?

— Опасявам се, че да. Нали си от семейство Бюканън.

Тя хвърли две възглавници на пода и зарови ръка между останалите на канапето. Откри дистанционното и му го подаде.

— Много мило, че донесе на Джордан пица. Ще й запазя останалите парчета — каза тя.

— Не съм донесъл пицата на Джордан, а на теб.

— Откъде си знаел, че съм тук?

— Джордан ми каза. — Тя поклати глава. Дилън кимна. — Освен това ми каза да ти правя компания тази вечер.

Кейт се изненада.

— Кога ти го каза?

— Преди един час. — Кейт не му повярва, затова той добави: — В болницата.

— Бил си при нея… в болницата?

— Точно така.

— Но… но откъде си разбрал, че е там? — Не му даде време да отговори и добави: — Не ти се е обадила тя. Или ти се е обадила?

— Не, не ми се е обадила. На никого от семейството не се е обадила — отвърна той. — И ще си поговоря с нея по този въпрос веднага щом се почувства по-добре. Ние сме най-близките й и тя не трябва да…

Кейт го прекъсна, преди да се е разгорещил. Той вече започваше да се ядосва.

— Още не си ми казал как си научил.

— Една приятелка на Ник работи на регистратурата в болницата и случайно забелязала името в графика за операции.

— И се е обадила на Ник? — Кейт бе възмутена от случилото се.

Той сви рамене.

— Нещо такова. Не била чувала Ник да се е женил.

— Това е нарушение на етиката.

— Кое? Да се ожени ли или…

Канеше се да поспори с него за конфиденциалността, но осъзна, че той се опитва да я предизвика.

— Ти си много нервираща личност — заяви тя, сръга го и кимна. Той също я сръга, от което тя политна и падна от канапето. Той хвана ръката й и я дръпна до себе си.

— Сега Ник е в болницата при Джордан, а както вече споменах, аз съм тук, защото тя ми каза да ти правя компания.

— И ти винаги правиш това, което Джордан ти каже? — Кейт се наведе напред и си взе парче пица. Още беше топла.

— Когато и аз го искам. Имаш късмет, че Джордан не ти изпрати Зак.

Закъри беше най-малкият син. Още беше ученик в гимназията, но вече бе същият арогантен дявол като братята си. Според Джордан „бебето“ всъщност не било толкова диво, но искало другите да го мислят за такова. Той успяваше да изтормози родителите си — след като бяха отгледали толкова много деца, те очевидно бяха изтощени, — но според Кейт Зак беше очарователен.

— Аз го харесвам.

— Така ли? Ами внимавай. Мисля, че той те харесва много повече.

Тя отхапа от пицата и изведнъж осъзна, че умира от глад. Погълна бързо цялото парче и си взе второ. Дилън включи телевизора и намести възглавниците зад гърба си. Кейт вътрешно се подсмихна, че изобщо не се е променил. Все още страдаше от манията всяко нещо да си е на мястото.

Той не й обръщаше почти никакво внимание и се прозяваше шумно. Имаше някакво обзорно спортно предаване и го гледаше като хипнотизиран, така че Кейт взе празната кутийка от бира и кутията от пицата и ги отнесе в кухнята. Опитваше се да измисли дипломатичен начин, по който да го накара да си тръгне.

Реши, че директният подход е най-добър.

— Вече трябва да тръгваш — каза тя, като се върна на дивана.

Той вдигна глава.

— Изглеждаш изтощена. Защо си толкова разстроена?

— Не съм разстроена. Уморена съм.

— Плачеше, преди да се появя, нали?

— Не.

— Плачеше.

— Щом си сигурен, защо ме питаш?

— Ти защо излъга?

— Имах трудна седмица. Доста поводи за отчаяние. Понякога ми помага, като си поплача, така ми олеква.

— Има и други начини за разтоварване. — Той повдигна веждите си, след като направи коментара.

Беше непоправим флиртаджия. Кейт реши, че е крайно време да го сложи на мястото му. Беше твърдо решена да го накара да се гърчи.

— Сигурно ще получиш инфаркт, ако…

— Ако какво?

Тя си пое дъх и каза:

— Ако поставя ръце около врата ти и те целуна.

Той се взира безмълвен в нея цели десет секунди, съсредоточен най-вече върху устните й, а после прошепна:

— Пробвай ме.

О, боже. Той определено не се гърчеше, а тя бе засипана от най-различни налудничави мисли. Изведнъж осъзна какво прави и реши да го прогони от апартамента възможно най-бързо.

— Чакам.

Тя усети присмеха в гласа му.

— Може би по-късно.

Устата й пресъхна. Тя отпи от водата си. Не можеше да разбере защо се чувстваше толкова нервна. Но не искаше той да разбере това. За да ангажира ръцете си с нещо, тя се зае да подрежда вестниците. Какво за бога й ставаше? Чувстваше се толкова несигурна в себе си — и притеснена. Нищо не разбираше. Познаваше Дилън от много време и той никога не й бе въздействал по този начин. Тя буквално се опитваше да блокира фантазиите си, свързани с него. Никога не си губеше времето с фантазии — живееше в реалния свят, не в измисления. Но сега я бомбардираха образ след образ — всички включващи фантастичното тяло на Дилън.

Докато се занимаваше с вестниците, халатът падна от раменете й.

— Откъде са ти тези синини? — попита Дилън. Дланта му докосна основата на врата й и се спусна по ръката й.

Тя не избута ръката му, но протегна врата си, за да види синините.

— Не знаех, че имам и там. Трябва да е станало, когато паднах.

— Ами тази на челото ти? И другата на ръката?

— От същото падане.

Пръстите му се плъзнаха по гърба й и тя усети как я полазиха тръпки по гръбнака. Молеше се той да не забележи как й въздейства.

— И ти ли като Джордан все се удряш или спъваш в нещо? — Той се засмя, като обмисли тази възможност. — Вие двете живеете заедно… тя постоянно се блъска…

— Само когато е забравила да си сложи очилата — защити Джордан тя.

— Та защо плачеше?

Бяха описали пълен кръг и той се върна на първоначалния въпрос.

— Вече ме попита това и аз ти отговорих.

Тя взе дистанционното от него и натисна един бутон. Започна реклама. Кейт усили звука и се престори на завладяна от някакъв продавач, облечен като каубой, който крещеше срещу камерата, че сигурно се е побъркал. Размахваше ласо, за да улови оскъдно облечена жена, демонстрираща патриотизма си с лъскав бански в червено, бяло и синьо.

Дилън се протегна, натисна бутона за изключване на звука и каза:

— Лошо е за здравето човек да трупа всичко вътре в себе си.

Бог да й е на помощ, той говореше със съчувствие. А това не й помагаше. Тя усети как сълзите й отново напират и изведнъж отчаяно й се прииска да го прогони от апартамента, преди да се е разридала отново.

— Трябва вече да си тръгваш. — Гласът й потрепери. Защо тази вечер не успяваше да контролира емоциите си? Какво й ставаше? За нея не бе типично да е толкова импулсивна.

— Май трябва да остана — каза той. Дистанционното се превърна в топка за пинг-понг, защото постоянно се местеше от единия в другия. Сега беше у него и той запревключва каналите. Обърна глава леко към нея. Дилън имаше красиви очи и те я гледаха с искрена загриженост.

— Няма нужда да оставаш при мен.

— Добре — съгласи се той. — Тогава май ще си тръгвам.

— Добре, защото… — Тя не можа да продължи. Той все едно нямаше да разбере и една дума от това, което тя каза по-късно. Разплака се на глас. Беше ужасно, но не можеше да се спре.