Бдение

9 декември 2005

12:55

Учебникът по математика пада от ръцете на Джейни Ханаган. Джейни се хваща за ръба на масата. В училищната библиотека става черно и тихо. Джейни въздиша и отпуска глава върху масата. Опитва да се измъкне от това, което ще последва, но провалът й е пълен. Прекалено уморена е днес. И прекалено гладна. Наистина няма време за тази гадост.

И тогава.

Тя седи на скамейка на трибуните на футболен стадион и примигва под светлините, мълчалива, докато всички останали крещят.

Поглежда крадешком към седящите наоколо — съученици, родители — и се мъчи да открие сънуващия. Усеща, че е уплашен, но къде е? Обръща поглед към игрището. Ето го. Каква досада.

Люк Дрейк е. Няма съмнение. Освен това той е единственият гол играч на мача на бившите възпитаници на училището.

Сякаш никой не забелязва това или никой не го е грижа. С изключение на самия Люк. Началният удар е изпълнен, топката лети, двете редици играчи се врязват една в друга, а Люк се прикрива с ръце и подскача от крак на крак. Паниката му расте. Тя я усеща. Пръстите й изтръпват и стават безчувствени.

Люк умолява Джейни с поглед, кълбото се носи към него като куршум на забавен кадър. „Помощ!“ — крещи той.

Джейни мисли как би могла да му помогне. Какво ще стане например, ако обърне посоката на съня му. Дори прехвърля през ума си възможността да повдигне самочувствието на звездния играч ден преди големия мач и да класира „Фийлдридж Хай“ за клас А на Регионалния шампионат.

Да, но Люк е пълен кретен. Няма да го оцени. И Джейни отказва да стане свидетел на провала му. Любопитна е само какво ще избере той — гордост или слава.

Едно е сигурно.

Люк не е толкова як, колкото си въобразява, че е.

Сънят започва отново точно когато топката е на косъм от Люк. О, я стига, отсича наум Джейни. Концентрира се на скамейката и успява бавно да се изправи. Опитва се, преди да е свършил сънят, да стигне до изхода, за да не се налага да гледа края му, и този път, за свое учудване, успява.

Това е точка за нея.

13:01

Съзнанието й се катапултира обратно в тялото. Джейни продължава да седи, както винаги, на най-отдалечената маса в дъното. Огъва пръсти, докато изпукат, повдига глава, зрението й се включва отново и тя обхожда с поглед библиотеката.

Тайно следи виновника на масата отсреща, само на метър от нейната. Събужда се. Търка очи, хили се глупаво на други двама играчи, които се мотаят около него и му се присмиват. Бутат го в ребрата. Бият му шамарчета.

Джейни разтърсва глава, за да се съвземе и вдига учебника по математика, паднал отворен върху масата с кориците нагоре. Отдолу се подава мини сникърс. Усмихва се на себе си и за миг поглежда наляво между рафтовете с книги.

Но там няма никого, на когото да благодари.