Беднякът милионер

Епилог

Шест месеца са изминали от най-дългата нощ в живота ми.

Смита удържа на думата си. Бори се за мен така, както майка се бори за децата си. Първо се разправи с полицията. Доказа, че нямат основания за задържането ми. Откри, че никой не е и чувал за убития дакойт във влака и че няма следствие. Така че безименният дакойт си остана без име и в смъртта.

После се захвана с компанията, продуцираща шоуто. Заплашваха ме със съд за измама, но Смита доказа, че записът на предаването ясно сочи, че съм законен победител. След четири месеца разтакаване бяха принудени да признаят, че нямат основания повече да бавят изплащането на наградата.

Не получих целия милиард. Взех малко по-малко. Известна сума си прибра правителството. Било „данък върху наградите от телевизионни игри“. След плащането на огромната сума компанията, продуцираща шоуто, фалира. Така аз станах първия и последен победител в това предаване.

Прем Кумар умря два месеца по-късно. Според полицията се самоубил, като напълнил колата си с газ. В пресата обаче се появиха и съмнения, че работата не е толкова чиста. Лично моето предчувствие е, че гадовете, финансиращи шоуто, са си отмъстили на него.

Отдавна бях разбрал, че мечтите имат власт само над собствения ти ум, но с пари можеш да владееш и умовете на другите. След получаването на наградата обаче установих, че парите имат ефект дори върху полицията. И така, придружен от солиден контингент полицаи, един ден миналия месец посетих Горегаон и голямата порутена сграда в двора с малката градинка и двете палмови дръвчета. Полицията арестува петима души и освободи тридесет и пет сакати дечица. Сега всички те се радват на грижите на известна международна благотворителна организация за деца.

Миналия месец осигурих и освобождаването на Ладжванти от затвора и сега тя живее при мен в Мумбай. Миналата седмица се завърна от сватбата на сестра си Лакшми в Делхи, където тя се омъжи за високопоставен чиновник в индийската администрация. Семейството на жениха не искало зестра, но Ладжванти все пак изпрати сестра си с една „Тойота Корола“, тридесет и две инчов телевизор „Сони“, двадесет костюма „Реймонд“ и един килограм златни накити.

Салим получи ролята на седемнадесетгодишен студент, главен герой в комедия на режисьора Чимпу Дхаван, и сега е зает със снимки в студио Мехбууб. Мисли си, че продуцентът е мъж на име Мохамад Бхат, но всъщност съм аз.

Любовта на живота ми е с мен в Мумбай. Сега тя е моя законна съпруга, с истинска фамилия. Нита Мохамад Томас.

Двамата със Смита се разхождаме по Морската алея. Духа приятен ветрец, който от време на време донася пръски от гигантските вълни на океана, разбиващи се в скалите. Бавно-бавно ни следва униформеният шофьор с „Мерцедес Бенц“, пазейки почтителна дистанция. Отзад на „Мерцедеса“ има лепенка с надпис, гласящ: „Другата ми кола е Ферари“.

— Искам да те питам нещо — казвам аз на Смита.

— Давай.

— Онази вечер, когато ме спаси от полицейския участък, защо не ми каза веднага, че си Гудия?

— Защото исках да чуя историята ти и да разбера истината. Едва когато разказа собствената ми история, без да знаеш, че стоя пред теб, бях сигурна, че ми казваш истината, цялата истина и нищо друго, освен истината. Затова и в самото начало ти казах, че няма нужда да се кълнеш върху никакви книги. Аз ти бях свидетел, така, както ти на мен.

Аз кимам с разбиране.

— Може ли и аз да те питам нещо? — продължава Смита.

— Разбира се.

— Същата онази вечер, когато те заведох у дома, ти подхвърли монета. Защо?

— Не знаех дали да ти се доверя, затова заложих на монетата. Ези — щях да ти разкажа всичко, тура — щях да се сбогувам. Беше ези.

— Значи, ако се беше паднало тура, нямаше да ми разкажеш историята си?

— Нямаше да се падне тура.

— Толкова ли силно вярваш в късмета?

— Че какво общо има късметът? Ето, разгледай я. — Аз вадя монетата от джоба си и й я подавам.

Тя я поглежда и завърта между пръстите си. После пак я обръща.

— Ама тя… тя има ези и от двете страни!

— Именно. Това е щастливата ми монета. Но както казах, късметът няма нищо общо.

Вземам си обратно монетата и я хвърлям високо във въздуха. Тя проблясва в тюркоазното небе и пада в океана, потъвайки в безмерните му дълбини.

— Защо изхвърли щастливата си монета?

— Защото вече не ми е нужна. Щастието идва отвътре.