Библиотекарите

16.

И Бао беше в лошо настроение. Седеше сам в кабинета си в служебното си жилище в Джуннан-хай, недалеч от Забранения град. Къщата на генералния секретар Уън беше на един хвърлей в силно охранявания комплекс, но беше малко вероятно двамата да си ходят на гости на чай и сладкиши. Напоследък дори на него му беше трудно да се добере до стареца.

Кабинетът му беше пълен предимно с китайски книги, колекцията на живота му. Въпреки че водеше кампанията за модернизиране и премахване на книжните издания от училища и университети и замяната им с електронни, Бао се наслаждаваше на удоволствието да държи в ръце тежките традиционни томове, макар че новата библиография на генералния секретар Ху Дзинтао, чието управление бе приключило преди петнайсетина години, лежеше неотворена в скута му.

Отпи дълга глътка от „Саутърн Комфорт" и изчака сладкото тръпчиво усещане да измине пътя от езика до мозъка. Беше развил вкуса към напитката, когато беше представител на страната в Обединените нации и сега си внасяше на кашончета. Отпи още една глътка и се отпусна в креслото си. Жена му беше излязла на вечеря с приятелки, така че беше сам в къщата. Разсмя се при тази мисъл. Сам означаваше той и шестчленният му екип, който живееше с него. Повика енергичния си млад секретар и му каза да предаде на прислужницата да му приготви гореща вана и да извика масажиста. Смяташе да прогони напрежението от тялото и ума си с пиене, киснене и масаж.

Днешната среща с Уън бе минала лошо. И Бао смяташе, че е представил убедителни доводи в полза на незабавни действия, но Уън се оказа непреклонен.

Старецът го изслуша внимателно, като пафкаше една след друга цигари „Червена пагода". И Бао така и не можеше да разбере как генералният секретар се е разминал с рака на белия дроб. Винаги се бе дразнил безкрайно, че ЦРУ знае датата на смъртта на Уън или че е ОХ, а самият той е лишен от тази информация. Горчилката беше невероятна.

- Виж - рече Уън, след като И Бао приключи с препоръките си. - Вече реагирахме остро. Отзовахме посланика си. Започнахме серия военни учения покрай границата с Тайван. Не мислиш ли, че е по-добре да изчакаме и да видим до какво ще доведат тези действия?

- Не смятате ли, че изпращането на предупредителните картички до посланика и екипа му във Вашингтон бяха последната капка? - отвърна И. - Унижението е недопустимо. Не става въпрос само за мен. И други членове на Политбюро са на моето мнение.

- Идеята за последни капки не ми харесва - озъби се Уън. - Винаги може да се добави още една. И не забравяй, че американците категорично отричат да имат пръст в цялата работа. С какви доказателства разполагаме?

- Разбира се, че ще се крият зад отрицанията - заяви И. - Генерал Бо ми каза, че е деветдесет и девет процента сигурен, че картичките са пуснати от агенти на Грум Лейк.

- А, деветдесет и девет процента, значи - презрително се ухили Уън, показвайки жълтите си зъби. - Няма да въвлека страната във война, ако не съм сто процента сигурен.

- Не мисля, че Съединените щати ще се намесят, ако атакуваме Тайван с хирургически удари, за да сведем до минимум цивилните жертви - с равен глас рече И. - Смятам, че островът ще бъде върнат в лоното на страната ни за часове и американците само ще вдигнат врява и ще затропат с крака в ООН.

- Не! - извика Уън. - Трябва да ми покажеш черно на бяло стопроцентово доказателство, че американското правителство е възнамерявало да ни заплаши с тези глупави картички! Донеси ми това и ще дам ход на радикалните ти предложения, които направи този следобед. Срещата приключи, заместник-председателю. Действай внимателно. Не искам бъдещият лидер на Китай да бъде толкова прибързан.

И Бао довърши питието си. Масажистът му беше пристигнал и трябваше да облече халата си. Утре сутринта отново щеше да се види с генерал Бо. Надяваше се, че изобретателният военен ще извади оше нещо от ръкава си.

„Близо сме до повратната точка, помисли си той, докато тътреше малко несигурно крака. - Нужна ми е само още една провокация, за да убедя Уън да се възползва от момента и да заемем полагащото ни се място в историята! Не ми пука дали е въпрос на късмет или умение. Трябва ми само още една провокация!''