Библиотекарите

24.

Нанси почука енергично на вратата и зачака. Канеше се да похлопа отново, когато някой вътре се размърда. Лора отвори и замръзна.

- Боже мой, Нанси, какво има? - уплашено попита тя.

- Нищо! Бях в Ню Йорк и реших да се отбия.

- Татко добре ли е? А Филип?

Нанси влезе и свали мокрия си шал.

- Извинявай, че те уплаших. Трябваше да ти звънна предварително. Няма промяна. Още не знаят дали са в онази ферма. От МИ-5 ме държат в течение, но ми е трудно да не съм на място.

Лора сложи чайника върху котлона. Водата беше още топла от последния ѝ чай и завря веднага.

- Заминаваш ли? — попита Лора.

- Моментът е критичен - каза Нанси. - Искат утре да замина за Пекин с делегация от Министерството на правосъдието. Между нас казано, Китай заплашва да скъса дипломатическите си отношения с нас и това би трябвало да е последен опит да ги убедим, че правителството няма нищо общо с пощенските картички.

- Но нали никой от техните дипломати във Вашингтон не е умрял?

- Онова беше измама, но те още си мислят, че е било провокация от наша страна. Лора, не мога да замина за Китай, докато Филип и Уил са в беда. Просто не мога.

- Значи вместо това ще заминеш за Англия?

- Ей толкова ми остава да го направя - каза тя и доближи палец и показалец. - Това ще означава край на кариерата ми, но щом е писано, така да бъде.

Избра си билков чай и докато Лора наливаше водата, попита:

- Грег тук ли е?

- Разминахте се за около половин час.

- Кога ще се върне?

- Мисля, че ще отсъства няколко дни.

Лора ѝ разказа, че след срещата със специалиста си по информационни технологии Грег се втурнал в спалнята да си събира багажа. Споделил, че е излязло нещо, някаква голяма история, която щяла да оправи бизнеса му, и че се налага да отсъства за известно време. Не ѝ казал за какво точно става дума и къде отива, но щял да ѝ се обади при първа възможност и да обясни всичко.

- Това необичайно ли е за него? - попита Нанси.

- Абсолютно.

Лора се разплака и едва сега Нанси осъзна, че очите ѝ са зачервени.

- Разкажи ми, скъпа.

- Имахме проблеми. Мислех си, че нещата започват да се оправят, но може би съм грешила. Сигурно има връзка с друга.

- Разполагаш ли с доказателства?

- Не.

Нанси поклати глава.

- Когато една жена подозира съпруга си в изневяра, тя обикновено рови в имейлите и есемесите му. Правила ли си го?

- Никога не бих си позволила. Ти да не би да си правила това с татко?

Нанси се разсмя.

- Сигурно щях, ако баща ти използваше телефона и компютъра за нещо повече от преспапие. Знаеш ли имейл паролата на Грег?

- Не! - Лора беше ужасена от намека, ала после идеята като че ли ѝ допадна. - Но пък и не мисля, че някога излиза от системата.

- Виж, скъпа, ако искаш да погледнеш, ще дойда да ти окажа морална подкрепа.

- Мислиш ли, че трябва да го направя? - попита Лора.

- Истината ще те направи свободна. Поне така се твърди.

Екранът в кабинета на Грег се събуди от командата на жена му, тъй като тя беше оторизиран потребител на системата. Лора отвори имейл директорията. Както и беше предполагала, Грег не се беше изключил.

Нанси го забеляза незабавно - имейл от Филип! Изломоти „Боже мой!" и Лора отвори съобщението.

Нанси прочете заглавието.

- Криптирано е. - Погледна часовника си. - Било е изпратено преди два часа. От Филип е, но явно и Уил има пръст. Не знам какво означава „латинските очи на Лора", но не ми прилича на нещо, което би излязло от устата на Филип. Трябва да е от Уил.

- Знам какво означава! - сети се Лора. - Когато Грег работеше със своя човек, те ме попитаха как се нарича състоянието ми — нали знаеш, очите ми са с различни цветове. Терминът е на латински - хетерохромия иридум.

- Това трябва да е ключът за дешифриране! - възкликна Нанси. - Уил си остава най-хитроумният от всички. Лора, дай ми гласово управление върху компютъра.

Нанси бързо извика програма за използване на тунели, прехвърли кодираното съобщение и въведе Heterochromia iridum като ключ.

И съобщението се появи.

Нанси видимо затрепери, докато четеше съобщението. Помъчи се да се вземе в ръце, но битката между държавния служител и майката и съпругата си личеше.

- Втора библиотека - с несигурен глас рече тя. - Някой е искал Филип да научи за нея. А сега Уил иска Грег да научи. Историята се повтаря. Виж какво, Лора. Знам, че е трудно, но за доброто на всички трябва да си мълчиш за това, става ли?

Лора ровеше в шкафа. Намери пакет цигари и запалка, пъхнати зад топче хартия.

- Извънредни запаси - обясни тя. Ръцете ѝ трепереха, докато палеше. - Няма да кажа нищо на никого. Ти какво смяташ да правиш?

Нанси вече действаше. Беше се свързала със секретарката си по телефона и й поръча да открие за кой полет си е купил билет Грег Дейвис. Тъй като Уил не искаше тя да научава, това означаваше, че не иска ФБР да научава. Имаше основателни причини за това и Нанси смяташе да му се довери. Когато ставаше дума за други жени, за доверие и дума не можеше да става. Но когато се отнасяше за случай, беше готова да му повери живота си. И животът на сина им.

Отговорът не закъсня. Грег пътуваше с полет 231 на „Бритиш Еъруейс" до Глазгоу. излитащ в 19,00 ч. Нанси каза на секретарката си да ѝ запази билет за същия полет. После помоли Лора да я остави насаме, за да поговори с шефа си.

Директор Париш беше ядосан още преди началото на разговора.

- Къде си, по дяволите?

- В Ню Йорк.

- Защо?

- Работя по нова следа.

- Нещо обещаващо?

- Твърде рано е да се каже. Ще ми трябват няколко дни, за да разбера как ще се развият нещата.

- Нямаш няколко дни. Искам те утре сутринта в базата „Ендрюс" за полета на Външно министерство до Пекин.

Нанси затаи дъх, после изтърси:

- Съжалявам, сър, но не мога да се явя.

Последва неловка пауза.

- Май не те чух добре. Това е пряка заповед, Нанси.

- Разбирам много добре. Ако смятате, че е нужно да ме освободите заради това, ще предам значката и оръжието си в отдела в Ню Йорк. Но трябва да продължа по следата и смятам да го направя със или без значка.

Не можеше да каже дали звукът от другата страна беше въздишка, или съскането на парата, излизаща от ушите на Париш.

- Господи, Нанси, надявам се да знаеш какви ги вършиш. Никак не ми се иска да те губя. Това е първото ти и последно неподчинение, което ще ти се размине.

Нанси забеляза Грег да си купува шоколад в чакалнята на авиокомпанията. Продължи да го следи известно време, като се опитваше да прецени психическото му състояние. Стори ѝ се, че е малко нервен, но той по принцип не беше от флегматичните. Тя винаги се беше опитвала да бъде обективна спрямо него. Беше лесно да се съгласи с твърдението на Уил, че е нагаждан, че му е чоглаво, задето така и не бе реализирал многообещаващата си кариера на младини, че не е достатъчно добър за дъщеря му. Нанси обаче предпочиташе да вижда Грег от своята гледна точка. За нея той беше свестен тип, макар и малко неефективен може би. На никого обаче не би пожелала бремето да бъде зет на Уил Пайпър.

Самата тя също трябваше да пазарува, тъй като бе пристигнала на летището само с ръчната си чанта. Беше оставила пистолета си на шофьора, така че дори чантата ѝ бе лека като перце. Започна с куфар с колелца и продължи да обикаля магазините, за да го напълни с дрехи и тоалетни принадлежности. Когато се снабди с всичко необходимо, изтъркаля куфара до мястото на Грег и разигра малка сценка.

- Грег? Какво правиш тук?

Шокираният му поглед ѝ се стори смес от изненада и смущение.

- Нанси! А стига бе! Пътувам за Шотландия по работа. Ти какво правиш тук?

Нанси заряза преструвките.

- Отивам да прибера Уил и Филип у дома, Грег - сериозно рече тя.

- Промени ли има? - развълнувано попита той. - Преди малко говорих с Лора, но нямаше нищо ново.

- Било е преди да разбера със сигурност, че са в онази ферма в Пин. Сега вече знам.

- Откъде научи?

Тя седна до него.

- От имейла, който си получил.

Той се сбърчи като вчерашно суфле.

- Съжалявам, Нанси. Видяла си какво е написал Уил. Не искаше да ти казвам. Какво да правя?

Тя докосна ръкава му.

- Направил си това, което си смятал за правилно. Не те виня. Но ето че знам и идвам с теб. Можеш ли да повярваш? Втора библиотека?

Той кимна отсечено.

- Наистина е невероятно. Това променя всичко. - Погледна я изпитателно. - От ФБР също ли знаят?

Тя поклати глава.

- През следващите няколко дни съм обикновен гражданин. Може и за по-дълго време. Шефът ми направо е бесен.

- Защо?

- Заради китайския случай.

- Още ли няма следи?

- Не и такива, за които мога да говоря.

Той кимна и започна да се върти неспокойно, сякаш се канеше да зададе друг въпрос. Накрая не издържа.

- Как успя да стигнеш толкова бързо дотук? Получих имейла днес следобед. И как успя да го дешифрираш?

- Минах през апартамента ви.

Той се изненада.

- Защо?

- Бях в Ню Йорк. Реших да се видя с Лора, да я подкрепя малко. Заприказвахме се и от дума на дума се стигна и до това. Повече от ясно беше, че ключът е в цвета на очите ѝ.

- Значи е ровила в имейлите ми? - с известно негодувание каза той.

- Аз го направих, Грег. Тя си мислеше, че имаш връзка.

- Аз! Не друг, а точно аз!

- Не ми влиза в работата, но си мисля, че вие двамата трябва да поработите върху брака си.

Изражението му сякаш казваше - точно така, не ти влиза в работата. Все пак Грег премълча.

- Е, какъв е планът? - попита той.

- Следваме указанията на Уил дума по дума - каза тя. - Да се надяваме, че е измислил ендшпила. Ако не е, ще се наложи да импровизираме, нали така?

Докато Нанси и Грег търсеха паркинга за коли под наем на летището в Глазгоу, Кени разкопчаваше спалния си чувал. От устата му излизаше пара.

Харпър беше поел последната четиричасова смяна на поста.

- Някакви промени? - попита Кени.

- Никакви. Полицаите не са мръднали от местата си. Всичко е спокойно.

- Умориха се от проклетия си високоговорител точно навреме, за да дремна малко. Какво има за закуска?

- Енергийни блокчета или лайняна яхния.

- Този път ще предпочета блокчетата.

Нетпенът на Кени завибрира. Докато четеше екрана, на лицето му плъзна усмивка.

Идеше му да извика, но въпреки това не вдигна децибелите.

- Алилуя! Клепсър е разбил кодирането. - Докосна екрана и докато четеше прикрепеното съобщение, челюстта му увисна. - Събуди Лопес - нареди той на Харпър. - Този ден ще го запомним до края на живота си.

В Невада адмирал Сейдж току-що беше заспал, когато телефонът му иззвъня. Жена му измърмори и се зави презглава, докато ръката му шареше по нощното шкафче.

- Да?

- Адмирале, Кени се обажда. Попаднах на нещо.

- Какво има?

- Дешифрирахме съобщение от Пайпър до зет му Грег Дейвис, онзи репортер, който беше замесен...

- Знам кой е - изръмжа адмиралът.

- Трябва да чуете съобщението дума по дума.

Докато Кени четеше, адмиралът първо седна на леглото, а после се изправи.

- Исусе Христе, мамка му - промълви той, когато Кени приключи.

- Именно, сър. Мамка му.

- Остани на линия, докато се обадя в Пентагона. И Кени?

- Да, сър?

- Може в крайна сметка и да не останем без работа.