Блясък

Двадесет и втора глава

На вратата на кабинета й се почука.

— Заета съм — отвърна Джейн, без да отмести поглед от монитора. Беше петък и трябваше да предаде отчета си за югозападните щати.

Вратата се отвори и Родри Евънс надникна вътре.

— Винаги си заета. Отдели ми малко време.

Тя се усмихна и затвори документа, върху който работеше.

— За теб, разбира се. — Погледна към графика си. — Времето за обяд ми е свободно, искаш ли да излезем и да хапнем нещичко?

— Винаги съм вярвал в чудеса — отвърна по-възрастният мъж. — Хайде тогава, искам да си поприказваме.

Заведе го в „Льо Сирк“. Щом компанията плаща, каза си Джейн, поне да хапнат изискано. И без друго не й плащаха, колкото заслужаваше. Поръча си хайвер, задушени миди, а за основно ястие — средно изпечена пържола. Евънс, който не бе свикнал с чак толкова луксозна обстановка, си взе само салата и печена патица. Джейн настоя той да си поръча и чаша шампанско. Бяха в началото на ново десетилетие, хиляда деветстотин деветдесет и първа година, на мода бе показното разкаяние. Магазините продаваха купища карирани ризи, тъй като всички искаха да са като Кърт Кобейн. Дизайнерите наблягаха на черното и сивото, естетиката на монашеските одежди беше шик.

Но Джейн бе непокорна. Макар да бе на двайсет години, тя се смяташе за истинска рожба на осемдесетте години. Лукс, амбиция да успееш сам да се издигнеш от дъното — всичко това бе в кръвта й и никога нямаше да отмре.

— Ами ти? — Родри искаше и тя да се отпусне.

— Още нямам двадесет и една.

Той повдигна едната си вежда.

— Нали не искаш да ми кажеш, че никога не си вкусвала шампанско?

— Естествено, че не е така. Просто не искам да ми потърсят личната карта в ресторант, в който водя бизнес партньори. — Джейн се усмихна иронично. — В хладилника си имам бутилка „Круг“. Но никога не водя битка, която не мога да спечеля.

— Тук ще вдигнем тост на рождения ти ден.

— Дадено.

Тя отпи от прясно изцедения си сок от нар, докато приятелят й се наслаждаваше на шампанското.

— Е, как върви с Питър Ралстън? — Банкер и специалист по сливания и нови придобивки в „Чейс“, наскоро разведен, по-възрастен от нея, считан за красавец. Много стилен.

— Излязохме заедно няколко пъти — отвърна Джейн. — Ходихме в „Нобу“ да хапнем суши… Не мисля, че си паснахме.

— Защо? — Евънс се разстрои. — Май никога не харесваш никого. Стараеш ли се изобщо?

— Аз съм сирак. Не може ли да ми бъде спестено поне четенето на конско за личния ми живот? Да не би сега да се оплачеш, че ще останеш без внуци? — Джейн се засмя и Родри се ухили в отговор. Хубаво бе да я види засмяна. Тревожеше се за нея; понякога се питаше дали е постъпил правилно, когато я бе повишил за първи път. Тя бе толкова неестествено пристрастена към бизнеса.

— Но той беше идеален за теб.

— Очевидно не е бил — иронично отбеляза Джейн. Всъщност, Ралстън пръв бе предложил да прекратят връзката и тя с облекчение бе приела. Той бе прекалено настойчив, явно очакваше веднага да скочи в леглото му. А тя не бе пожелала. Просто не я възбуждаше. Не знаеше точно какво търси, но Питър Ралстън определено не бе човекът.

— Тогава знам с кого трябва да се срещнеш. — Родри кимна, категорично. — Мъж, който е много различен от всички, които си срещала досега.

— Не ме интересува. Сериозно, толкова съм заета. А и съм много млада…

— Но този човек…

— Поредният проклет банкер или конгресмен, или високоплатен адвокат. Не мисля, че ще мога да го понеса. Приеми го, Родри, просто не съм готова за срещи.

— Не е нищо подобно. Мисля си за нещо от родината. Може би точно от това се нуждаеш. Англичанин е.

Това привлече вниманието на Джейн.

— Англичанин ли?

— Да. От Съсекс. Родителите му притежават земи край морето. Някакво градче на име Рай.

— Познавам Рай — каза Джейн. Отпи голяма глътка сок от нар, за да прикрие смущението си. Мигновено си бе пожелала да се срещне с този човек. Може би беше съдба. Но липсата на интерес определено бе изчезнала.

— Завършил е колежа „Итън“. Няма титла, но е много богат. Сега е в града и възнамерява да си купи място в Хемптънс. Иска да си построи собствена къща върху земята. Наскоро е скъсал с някакво момиче, дъщеря на някой си лорд. Срещнах го на едно парти снощи и иска да се запознае с теб.

Отговорът й го изненада.

— Добре, би било чудесно — каза Джейн. — Дай му личния ми номер. Знаеш ли дали е свободен довечера?

— Не знам…

— Защото аз съм свободна. Ако не, тогава утре. — Усмихна се топло на приятеля си. — Благодаря ти, Родри, звучи интересно.

Развеселен, Родри изгълта останалото в чашата си шампанско. Най-сетне, значи бе успял да разреши загадката. Тя имаше нужда от мъж от нейната културна среда. Той самият бе роден в Щатите, родителите му бяха дошли от Уелс, но никога не бе изпитвал желание да се върне в старата си родина. Джейн, от своя страна, бе прекарала детството си в Обединеното кралство и явно за това копнееше.

Изглежда се оживи по време на обяда, беше весела, бъбреше, шегуваше се. Каква промяна, мислеше си той. Не можеше да повярва. Веднага щом тя плати сметката и скочи в таксито, Родри Евънс се обади на новото си протеже да му сподели добрата новина.

Това оправи настроението му до края на деня. Младата жена го бе запленила още в първия ден, когато я бе срещнал, толкова бе смела и силна. Много би се радвал тя да успее и в любовта, както и в кариерата. Защото без нея какво друго имаше смисъл?

За Джейн денят мина като насън.

Джуд щеше да мине да я вземе в осем и да я заведе на концерт. Колко романтично. „Карнеги Хол“, вечеря на свещи; гласът му по телефона бе прозвучал много светски и като на истински джентълмен. Това я изпълни с енергия; беше заинтригувана и нетърпелива.

Асистентката й бе останала със зяпнала уста, когато Джейн най-необичайно бе хукнала към вкъщи в края на деня. Обикновено работеха поне до шест и половина, но днес Джейн имаше по-приятно занимание.

Облече се с изключително внимание: любимата й рокля на „Азедин Алая“, черна и прилепнала, широки ленти от прецизно скроена черна коприна, обвиваща тялото й, стигаща точно до коляното; обувки на висок ток на „Маноло Бланик“ с катарами от шлифован кристал; чорапи на „Уолфорд“ и уханието на „Ерме 24 Рю Фобур“. Преди това бе минала през фризьорския салон, където бяха изсушили косата й, която сега се спускаше мека и красива до раменете й. Бе избрала дръзко тъмновиолетово червило и въгленовочерна очна линия в комбинация с изумрудени сенки на клепачите. Силно драматичен вид. Дръзко решение, но отражението й в огледалото я уверяваше без никакво съмнение, че е успяла да постигне невероятен ефект. Сред всички еднообразно облечени в минималистичен стил девойки Джейн щеше да прилича на ярка пеперуда, на прелестен екземпляр от вида „Виолетов император“.

Завърши тоалета си с часовник бижу — тънка златна гривна от „Картие“, инкрустирана с диаманти — подарък, който си бе направила сама с последния бонус към заплатата си.

Джейн крачеше напред-назад в апартамента си, опитвайки се да овладее вълнението. Казваше си, че трябва да се успокои. Той можеше да се окаже грозен или нисък, или пък прекалено кльощав, или дебел като кит.

Но нямаше полза. Джуд й се бе сторил толкова различен по телефона, с култивиран и овладян глас, без всякакво напрежение в тона. Толкова културен… На светлинни години от инвестиционните банкери, които винаги оставяха у нея впечатлението, че искат да си проверят съобщенията в телефона.

Цели части от нея, които с години бяха потиснати, сега бяха започнали да се пробуждат, мислеше си Джейн, и това й харесваше. Поне искаше да го види. А това бе нещо различно.

На вратата се позвъни и тя хукна да отвори.

Той стоеше на прага с голям и много скъп на вид букет от рози — тъмночервени и аранжирани с диви клонки и лъскава зеленина. Беше висок, със светлокестенява коса, светлокафяви очи и доста симпатично лице, облечен в стилен костюм, който изглеждаше леко омачкан.

Джейн усети как стомахът й се свива от вълнение, когато Джуд небрежно я огледа от глава до пети. Изведнъж горещо й се прииска той да одобри вида й.

— Мили боже — каза той. — Ти сигурно си най-красивото момиче, което някога съм виждал.

— … и това е правилният отговор — каза Джейн и двамата се засмяха.

Беше абсолютно уверен в себе си. Отговаряше на всички изисквания. Държеше отворени вратите на колите, вървеше от външната страна на тротоара, предложи й ръка, докато се качваха по стълбите на „Карнеги Хол“ към ложата, която бе наел. Джейн седеше запленена по време на вечерята и едва успяваше да сложи нещо в устата си заради пеперудите, които сякаш пърхаха в стомаха й, докато той й разказваше за себе си — за интересите на родителите си в областта на земите и недвижимите имоти, за собственото си желание да направи „нещо в историята на изкуството“. Джуд още търсеше себе си и не искаше да работи. Каза й, че няма никакво желание да се включи в лудешкото надбягване на работещите хора, и Джейн му завидя; стори й се невероятно, че някой може да е толкова незаангажиран и откъснат от всичко.

— Но ти искаш да си купиш земя в Хемптънс, нали?

Щеше да му струва цяло състояние. Прилична къща бе поне няколко милиона. Тя определено не можеше да си я позволи.

— Имам попечителски фонд. — Той сви рамене. — Знаеш ли, идеята, че непременно трябва да прекараме живота си, превивайки гръб от сутрин до вечер, е относително нова. Чела ли си нещо от Джейн Остин?

— Разбира се, всичко.

— Е, Дарси никога не се е потил в някакъв офис, нали? Нито пък Елизабет. Тогава защо аз да го правя, след като не ми се налага?

— Мисля, че това е чудесно — каза Джейн, леко омагьосана.

Господи. Колко беше красив — и със светски маниери. Толкова очарователен, толкова самоуверен! Вероятно й напомняше малко за баща й — имаше нещо от самообладанието на Томас Морган. Но това, естествено, бе истинска среща. А и Джуд изглеждаше заинтригуван от нея.

— Утре е събота — напомни й той. — Би могла да дойдеш с мен в Хемптънс. Ще огледам няколко къщи. Можеш да разгледаш Мартас Винярд и да ми помогнеш да избера.

Тя му се усмихна щастливо и се запита дали това не е любовта; цялата й душа бе окъпана в слънчева светлина. Джуд Ферърс я заслепяваше. Тя за миг си спомни за Сали, която бе изчезнала и повече не се бе обадила. Точно така я караше да се чувства Джуд — златно момиче като Сали Ласитър.

— Какво ще кажеш? — каза Джейн. Завъртя се пред него.

Джуд огледа роклята. Много хубава — наистина много хубава рокля. Тъмната й коса падаше на отлично оформени лъскави къдри чак до раменете. Повече приличаше на модел, отколкото на бизнес дама. Джуд усети сладостна тръпка в слабините си и си представи как всеки мъж в ресторанта го гледа със завист.

Трябваше да спи с нея. Изобщо не бе такава, каквато му я бяха описали — лед и пламък, много независима. Джейн Морган изгаряше от желание да му угоди, беше оживена, леко кокетна.

Той бе срещал такива момичета и преди естествено, но обикновено бяха още в училище. Момичета от последните класове. Влюбени в него.

Все едно. Сляпото увлечение също го устройваше.

Джуд бе разглезен. Знаеше го и това не го притесняваше никак. Животът можеше да е толкова отегчителен, когато имаш всичко, което искаш. Да си намираш забавления всеки ден, си беше работа на пълен работен ден. Преследването на новото момиче с лек американски акцент, който не подозираше, че има, си беше забавно. Малко разнообразие след всички онези девойки от висшето общество и супер скъпите проститутки. Истинска нюйоркчанка с кариера.

Бегло съзнаваше, че професионалният живот на Джейн Морган е изключително впечатляващ. Беше по-млада от него, получаваше шестцифрена заплата и беше легенда в индустрията си. Толкова по-зле за нея, помисли си той, пронизан от остра ненавист. Той, естествено, бе наследил парите си. Джуд имаше непоносимост към работата, която бе започнала да се проявява в „Итън“, и Джейн Морган, амбициозна жена и изгряваща звезда, бе живо порицание за него.

Мислеше за нея със смесица от похот, завист и покровителственост. Сексапилна малка мъжемелачка. Е, нямам търпение да захапе и мен, помисли си той и се ухили на собствената си шега.

Джуд бе особено доволен, че амбициозната бизнес дама с дизайнерски тоалет и високи токчета направо се бе разтопила от удоволствие, когато й се бе обадил. Това ласкаеше контешката му суета. Тя беше достатъчно увлечена и искаше да му се хареса и той определено щеше да й даде този шанс. Малко ласкателства, малко старомодни аристократични маниери от добрата стара Англия и тя бе готова да падне в краката му.

Естествено, Джейн не би могла да храни някакви илюзии, че той би могъл да се ожени за нея, нали? Неговата бъдеща съпруга щеше да е англичанка, истинска при това. Нямаше да е жена, която е свързан със скандал в миналото си и е глупаво амбициозна в кариерата си. Трябваше му момиче, което да е негово подобие — елегантно и изискано, съвършено.

Дълбоко в себе си не можеше да разбере защо жена като Джейн би го харесала. Джуд Ферърс разбираше, подсъзнателно може би, че е безполезен и разхайтен богаташ. Това бе една от причините да не се опитва да мисли прекалено сериозно. Желаеше Джейн и я ненавиждаше. А беше толкова лесно да си играе с нея.

— Изглеждаш фантастично — лаконично отсече той. — Сериозно, би могла да заслепиш, когото си пожелаеш.

Въпреки ироничното потрепване на устните му, това бе самата истина.

Тялото му реагираше първосигнално на вида й и той реши, че трябва да я има. Скоро.

На другия ден тя предпочете небрежно-елегантния стил, колкото е възможно по-близо до английските разбирания: вталени кадифени панталони, зелени гумени ботуши и прилепнала младежка кашмирена блузка; беше с пусната коса, дневен грим в естествени тонове и колие от морски мидички.

— Изглеждаш много апетитно — каза той и дръзко я целуна по бузата. А след това, тъй като тя му отговори, я целуна леко и по устните.

Джейн се изчерви и се усмихна; искаше той да я желае. И почти не бе спала, тръпнеща от очакване да се появи. Едно напълно ново преживяване за ледената девица.

Отидоха с хеликоптер до Хемптънс и Джуд я разведе наоколо: модерна и бляскава къща на брега на океана; симпатична къща с бяла дървена ламперия и четири спални, която бе стара по американските стандарти; къща от червени тухли във викториански стил в центъра на града. Джейн хареса всички. Всяка струваше по два милиона долара. Тя му завидя за лесния път през живота и си пожела същото и за себе си. Джуд я заведе на обяд в един миден ресторант във Винярд, където пийнаха прекрасно младо италианско вино и хапнаха пържени раци с меки черупки, цели, с добавка от червени боровинки и лимонов крем, а после завършиха с чаша еспресо и вишни в натурален шоколад.

Джейн не си спомняше кога за последно се е наслаждавала така на храната. Седеше и слушаше като омагьосана, докато Джуд й разказваше за Рай — величествен средновековен град, който — спомни си тя сега — бе пълен с исторически сгради от времето на кралица Ан, Тюдорите и дори по-рано, както и за равните поля и хълмисти равнини на Съсекс. И тя започна да си мечтае какво можеше да се случи. Ако той я хареса… ами ако тя се откаже от работата си, ами ако се омъжи и създаде семейство?

Джейн внимаваше да не яде прекалено много. Той й разказа за бившите си приятелки, за моделите, с които бе излизал. Това бе намек, че харесва слаби момичета. Говореше й за светските партита на висшето общество, които посещаваше, за светския сезон в Лондон, за големите събития в Париж и Ню Йорк.

Заяви, че няма намерение да купува нищо за момента. Джейн се възхити замечтано на къщата с бяла дървена ламперия, но погледът на Джуд се замъгли. След няколко минути той я прекъсна.

— В центъра на града е Старата моряшка гостилница. Имат свободен апартамент — проверих. Утре е неделя, не се налага да ходиш на работа, нали?

Джейн поклати глава.

— Реших, че можем да поостанем. Да си откраднем една нощ тук. Като младоженци на меден месец.

Тя кимна отсечено. Гърлото й беше пресъхнало. Той я поведе към хотела, който въпреки името си бе много модерен и елегантен, и я качи в обещания апартамент, който бе голям почти колкото жилището на Джейн.

— Още откакто те видях в онази прилепнала малка рокля, ми се иска да те разопаковам, толкова си бляскава и мамеща — като коледен подарък.

Още откакто ли? Та това бе едва предната вечер. Но Джейн не се интересуваше от нищо. Кимна, едновременно нетърпелива и уплашена.

— Ммм, сладурче, имаш страхотни крака — каза той. — Дълги като на кобилка. Да видим какво криеш тук горе.

И той ловко разкопча панталона й, като едновременно свали и ризата си, а после я дръпна полугола към леглото.