Блясък

Тридесет и пета глава

— Радваме се да ви видим отново, господин Нелсън. Добре дошли, госпожице Ласитър.

Сали се изненада и притеснено хвана ръката на Крис.

— Всичко е готово, господине, както поръчахте. Насам, моля.

Салонният управител ги поведе през скъпия ресторант — Сали разпозна две филмови звезди и един сенатор — към терасата в дъното, която представляваше идеално поддържана морава, заобиколена с декоративен зелен плет и розови храсти, увити около дървени рамки. Имаше една-единствена маса с прекрасна гледка към океана, застлана със снежнобяла покривка и върху нея свещи в сребърни свещници. В една голяма сребърна купа на поставка имаше охладена бутилка шампанско и Сали забеляза, че е отлежало „Пол Роже“. Имаше и купичка е натрошен лед, пълна с плодове — нектарини, сливи, свежо грозде; масата бе разкошно аранжирана със зелени и бели цветя и бяха сервирани малки купички с най-различни студени предястия от испанската кухня.

— Студени хапки — изненада се Сали. — Много ги обичам.

Нелсън се ухили.

— Знам.

Салонният управител ги заведе до масата им, отвори и поднесе шампанското, а после дискретно се оттегли.

— Да пием за началото на нещо ново — предложи Крис. И тя отпи с благодарност, с надеждата, че виното ще премахне поне малко нервността й.

— Откъде знаеш, че обичам студени хапки? И откъде знае той името ми?

— След онзи ден направих малко проучване за теб. — Той сви рамене. — Отново прочетох онази статия. Разпитах наоколо. Разбрах, че магазинът на „Мелроуз“ е затворен, и накарах асистентите си да разберат с какво си се захванала заедно с онези момичета. Според мен това е много смела постъпка.

— Проучвал си ме? — възмути се тя.

— Точно така — спокойно потвърди той. — Обзалагам се, че и ти си ме проучила. Проверила си в спортната асоциация, нали?

Сали се изчерви като домат. Беше го направила. И не само това.

— Ами онзи сервитьор?

— Казах му, че ще идвам тук с теб като моя дама. Да не задава въпроси за Лети, защото сме скъсали.

— Водил си я тук?

— Разбира се. — Той сви рамене. — Това е любимият ми ресторант. Опитай парче от шунката с пикантни подправки и ще разбереш защо.

— Но… — Сали се опитваше да осмисли всичко. Имаше чувството, че Крис е поне три крачки пред нея. Може би защото беше точно така, каза си тя, и идеята й се стори безкрайно еротична. — Това значи, че си бил сигурен, че ще се съглася.

— Сигурен бях.

— Не е ли малко арогантно?

Той й се ухили лениво.

— Сали, познавам много жени. И знам как ме гледат. Ти бе заинтригувана онзи ден. Не каза нищо, но нямаше и нужда. Знаех, че щом приключа с Лети, ти ще излезеш с мен.

— Добре, че се оказа прав, иначе щеше да изгубиш приятелката си напразно — хапливо отбеляза тя.

— Така си е. — Той вдигна плато с лозови сармички. — Опитай. Поръчах ги специално за теб.

Тя отхапа. Беше много вкусно; ароматният зехтин леко потече по устните й. Тя го облиза и отново се изчерви. Всеки жест тук сякаш бе зареден с еротика.

— Аз не правя секс — изтърси тя.

Той повдигна вежди; за първи път го бе изненадала.

— Вече не си тийнейджърка, нали?

Сали поклати глава.

— Тогава не се тревожи — отвърна той. — Ще поправим това.

— Имах ужасно преживяване — прошепна тя.

Очите му помръкнаха.

— Колко ужасно? Искаш ли да поговорим за това?

Тя поклати глава.

— Не. — Усещаше как направо прималява от копнеж по него. — Аз не съм… няма да спя с теб — каза тя.

— И какво ми има? — Крис се бе привел напред, хапваше, но не мислеше за храната; очите му не се откъсваха от тялото й.

— Всичко е прекалено — каза тя. — Ти си прекалено хубав и силен и спаси майка ми…

— Надявам се, че това няма да е в моя вреда сега.

— Известен си. Истинска знаменитост. И си богат. И излизаш със супермодели.

— Само един супермодел. Наистина. През целия си живот. И както ти казах, двамата се разделихме. — Крис се оправдаваше, но внимателно. Очите му се вторачиха в нея. Беше напълно сериозен и Сали не можеше да го вини.

— Ти си толкова… — Обърка се, искаше й се да бъде хладнокръвна като Джейн или Хайя, да намери подходящите думи, за да се измъкне от положението, вместо да казва онова, което мисли. — Толкова си секси.

Той се ухили.

— Засега не ми звучи като изброяване на сериозни недостатъци.

— Престани да си играеш с мен! — разпалено отвърна Сали. — Знаеш какво имам предвид. Ако спя с теб, ти ще получиш каквото искаш, ще ме зарежеш, а аз ще остана да страдам като влюбена ученичка. А ти ще минеш към следващото момиче. Някоя актриса или друг модел…

Изражението му омекна.

— Не съм такъв — каза той. — Наистина.

— Исках да остана девствена — изтърси внезапно Сали. — Бях изнасилена.

Ето. Каза го. Усети как от раменете й се вдига огромна тежест и го погледна.

Крис се протегна и хвана ръката й.

— Много съжалявам, че някой негодник ти го е причинил — внимателно каза той. — Мислиш ли, че си го преодоляла?

Сали кимна.

— Но не съм девствена. А исках…

— Да се пазиш за сватбата си ли?

Тя се изчерви смутено.

— Може би. Или поне за някой специален мъж. Специален за мен.

Той въздъхна, победен.

— Е, предполагам, че тази вечер няма да се случи нищо. Макар че щеше много да ти хареса.

Сали не би могла да го отрече; беше я накарал да се гърчи от страст в ръцете му само с една целувка.

— Тази вечер, да. Ами утре? Трябва да внимавам. — Сали упорито вирна брадичка. — Знам кой си, Крис Нелсън. Но знам и коя съм аз.

Очите му светнаха и той се усмихна одобрително.

— Добре тогава — отвърна той и й се усмихна топло. — Край с притискането. Но искам да знаеш нещо.

— Казвай. — Сали взе чашата си с шампанско, пресуши я и си наля още.

— Обвиняваш ме, че съм имал много момичета. Веднага мога да ти призная, че съм виновен. Започнах в гимназията като най-добрия нападател в отбора. Влязох в Младшата лига. Дадоха ми стипендия за колеж. И през цялото време в мен бушуваха хормоните и най-красивите момичета ми се хвърляха на врата. Сама можеш да се досетиш за останалото.

Тя кимна и леко се усмихна. Поне беше честен.

— Единственото, което мога да кажа, е, че използвах презервативи, защото по-големият ми брат направи бебе на едно момиче, което не понасяше, после се ожени за нея и се разведоха след осем години нещастен брак. Най-тежко беше за хлапето. Както и да е, горе-долу по времето, когато станах професионалист, всичко започна да ми омръзва. Не мога да ти обясня защо — просто така се случи. Гледах с пренебрежение на момичета и започнах да презирам и себе си. Събуждах се в непозната стая с някакво случайно момиче, което можеше да започне да плаче или да ме преследва. Беше си голямо главоболие. — Той замълча. — И може да ти прозвучи тъпо, но започнах да си мисля за леля Есме, която ме отгледа, след като майка ми почина, когато бях на две. Тя ми е като майка. Както и да е, тя е омъжена за чичо Джак от двайсет години и имат три деца, освен мен. Преди нямаха много пари, но винаги са били щастливи. И аз исках това.

— Преди нямаха пари? — Сали повдигна вежда.

Той сви рамене, признаваше си.

— Купих им къща и няколко коли, отворих им банкова сметка. И на братовчедите ми също. Сега всички са милионери. Все едно, реших да престана със свалките за една нощ, да порасна и да си намеря момиче. Реших, че трябва да е много красива — като теб например. Има много изкушения. И да бъде силна, защото не искам да се отегча. Когато се запознах с Лети, тя ми се стори подходяща. Освен това беше много богата, така че бях сигурен, че не търси парите ми.

— Звучи разумно — съгласи се Сали, като вътрешно мразеше Лети Бери.

— Никога не е било страхотно, но бяхме добре. Излизахме пет години и никога не съм й изневерявал.

— А какво стана накрая?

Той захапа едно пилешко крилце и се облегна на стола си, за да остави достатъчно място помежду им. Сали забеляза това, но тялото й никак не го хареса.

— Казах ти, скъпа. Отдалечихме се. Случва се. И точно когато нещата съвсем забуксуваха, излязох да тичам. И чух теб. Както вече ти казах, ти ме заинтригува. Просто… не знам какво стана. Ти беше много смела, любезна и сдържана. Поведението ти беше различно от това на останалите момичета, когато разбра кой съм. — Сви рамене. — Макар да виждах ясно, че ме желаеш. Разбира се, казах си, че това е само стресова ситуация и няма защо да й отдавам голямо значение.

Сали се усмихна; тя си бе мислила същото.

— Но после започнах да научавам повече за теб. За куража ти. За твоя талант. Как си се грижила за майка си, не само в онзи ден на скалите. Ти и твоите смели приятелки. И те са много симпатични.

Сали се намръщи, усети как ревнува.

— Но съвсем не са като теб, Сал. И знаеш ли, започнах непрекъснато да мисля за теб. Отбивах се от пътя си и минавах покрай магазина, за да гледам как камионите разтоварват стока. Наистина работехте здраво. Кое друго двайсетгодишно момиче може да го направи? Всички други пилеят парите на бащите си в колежа и работят върху получаването на диплома. И една вечер, докато бях с Лети и вече се бяхме скарали, започнах да си мисля за теб. Това бе най-близката ми до изневяра постъпка. — Сали се изчерви.

— Скъсах с нея на другия ден.

— Тя разстрои ли се?

— Да. Не ми се говори за това.

— Съжалявам…

— Наистина ли?

— Съжалявам, че е била наранена.

— Ако я обичах истински, нямаше да мисля за теб. — Нелсън сви рамене, посегна към виното си, изпи го, а после напълни и своята, и нейната чаша. — Няма да кажа, че съм влюбен в теб, та аз едва те познавам. Може да си някоя луда. Но ако искаш да изчакаме и да видим колко сериозни са нещата помежду ни, преди да скочиш в леглото ми, нямам нищо против. Мога да чакам. — Той помълча. — Малко.

Сали се усмихна.

— Благодаря ти.

— Харесва ли ти храната?

— Сменяш темата.

— Не ме изкушавай, момиче. Все пак съм мъж — изръмжа той.

Тя почувства познатото изгарящо желание и покорно гризна резенче от пикантната наденичка.

— Да. Вкусно е — каза тя.

Нелсън се изправи, наведе се над масата и я целуна по устните, като устата му едва се допря до нейната; целувката бе много по-скромна от първата, но Сали пламна.

— Опитай прасковите — предложи той. — Сладки са. И студени.

Тя не можа да се сдържи и лек стон се отрони от устните й.

— Добре — каза той и се отдръпна. — Поне ще знам, че няма само аз да страдам. Искаш ли минерална вода?

Когато я остави пред апартамента й, той отново я целуна.

— Ще ти изпратя билети за утрешния мач. Има специална ложа за съпругите и приятелките на играчите. Започва в осем, така че може да си свършила в магазина.

— Репортерите ще ме видят…

— Скъпа, обзалагам се, че вече знаят. Ще дойдеш ли?

— Знаеш, че ще дойда — каза тя и напълно се предаде на силното и изгарящо желание, което кипеше в нея.

— Добре. Така по-лесно ще сломя съпротивата ти — каза той и й намигна. После вдигна стъклото на прозореца и си тръгна.

— Къде беше?

Мона се сърдеше. Ръката й още беше в гипс и се ядосваше, че Сали не й се е обадила цяла вечер.

— Извинявай, мамо. Другия път ще ти се обадя. Хей, утре ще ти свалят гипса.

— Ами, да. Това е хубаво. — Мона подсмръкна. — Няма да мога да тичам още четири седмици, но в салона имат голям басейн и мисля да започна да плувам.

— Звучи чудесно.

— Сали! Кой е мъжът, с когото се срещаш?

Сали се сепна, гузно.

— Откъде знаеш, че съм била с мъж?

— Заради изражението на лицето ти.

— Просто… един мил човек. Утре ще излизаме пак. Той е мъжът, който те спаси, мамо.

— Е, добре. Предполагам, че няма проблем, стига да не направиш някоя глупост. Помни, че татко те гледа отгоре.

— Добре, мамо — отвърна Сали и усети как въодушевлението й помръква. Как знаеше майка й точно какво да каже? Може би майките имаха някакъв инстинкт.

— Обадиха се Джейн и Хайя. Хайя ти благодари и каза, че можеш да минеш през болницата утре в два часа.

— Добре.

— Нали няма да си имаш проблеми с тези двете момичета, скъпа?

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам. — Мона сви рамене. — Притесняват те у дома. Онази Джейн, знам, че винаги си я харесвала, но ми се струва малко високомерна.

Сали се ухили.

— Мамо, това е заради акцента й. Джейн винаги е била най-добрата ми приятелка.

— Е, миличка, надявам се това да продължи — със съмнение в гласа изрече Мона. — Толкова се гордея с теб и с работата, която свърши за този магазин. Знам, че е хубаво да има лосиони от Средния изток и други подобни…

— Хайя върши много повече от това, мамо.

— А Джейн оправя сметките ти, но това не е най-важната част от работата, нали? Ти си тази, която притежава блясък и стил, миличка, ти избираш онова, което те продават.

— Знам, че е така. И те го знаят.

— Магазинът е твой — покровителствено заяви Мона. — Ти трябва да си шефът. Не искам някакви си надути чужденки да ти го вземат само защото сте били заедно в училище. — Лицето на майка й бе порозовяло и това определено бе най-дългата реч, която Сали бе чувала от много време. — Вярвам, че ще станеш много богата, миличка, а татко ти някога изгуби всичко. Направо ще умра, ако някой се опита да ти го отнеме отново. Толкова дълъг път изминахме.

— Мамо! Обичам тези момичета. И двете знаят, че аз съм „Блясък“ и нямат нищо против. — Сали потупа Мона по рамото. — През толкова много изпитания минахме заедно. Не сме съпернички.

— Е, щом си сигурна — бавно отрони Мона. — Както и да е, Джейн искаше да ти предам, че откриването на магазина било поставило някакъв рекорд. Каза, че ще имате проблем с наличните количества стока и дали не би могла да донесеш нещо, останало от „Уейв“?

— Добре! — Сали се ухили. Ето, това беше удовлетворението от успеха. Крис Нелсън искаше нещо повече от красиво лице и тя нямаше намерение да бъде само това.

— Обадиха се и много журналисти да питат дали излизаш с някакъв бейзболист.

Тя застина.

— Какво им каза?

— Затворих им.

— Браво, мамо.

— Излизаш ли?

Сали се предаде.

— Да. Мъжът, който те спаси, играе бейзбол.

— Защитник в отбора на звездите? — настойчиво попита Мона. — Играе за „Доджърс“? Бил е на корицата на „Спортс илюстрейтид“? Бъдеща звезда на Алеята на славата?

— Не знам защо ме питаш, щом вече знаеш — нацупи се Сали.

— Не знаех. Журналистите ми казаха. — Мона се усмихна. — Щом толкова известен човек ме е спасил, сигурно е добър човек. Знаменитостите обикновено са разглезени нехранимайковци. Той пое риск.

Сали си спомни изранените му ръце.

— Определено рискува.

— Само помни, скъпа, че имаш само едно сърце.

Сали отиде до майка си й я целуна по челото.

— Повярвай ми, мамо — каза тя. — Старая се.