Божията формула

XIII

Обядва чело кебап, навярно ядеше кебап за десети път, откакто бе пристигнал в Иран. Менюто вече беше започнало да му омръзва и дори изпитваше известно облекчение при мисълта, че тази нощ ще го изведат нелегално от страната. Разбира се, оставаше проблемът с акцията в министерството, но така или иначе вече нищо не зависеше от него. Томаш се постара да избута притеснението в най-дълбокото кътче на мозъка си, успокоявайки се с мисълта, че хората от ЦРУ сигурно знаят какво правят.

Осъзна, че това навярно е неговият последен обяд с Ариана, и потъна в меланхолично съзерцание. Несъмнено беше хубава и интересна жена, с хипнотични медени очи, излъчващи нежност и интелект. Едва не се поддаде на изкушението да й разкаже всичко, да я помоли да тръгне с него, но се овладя. Нямаше място за илюзии, Томаш и Ариана бяха от два различни свята и мисиите им бяха антагонистични.

— Смятате ли, че ще успеете да дешифрирате ребуса? — попита тя, избягвайки странния му изпитателен поглед.

— Трябва ми ключът — каза Томаш с вилица, пълна с ориз. — Честно казано, мисля, че без него сме изправени пред невъзможна мисия.

— Ако беше шифър, щеше ли да е по-лесно?

— Да, разбира се. Но това не е шифър.

— Сигурен ли сте?

— Разбира се. — Разгъна листа в единия край на масата. — Вижте, тук има думи и фрази. А при шифъра имаме само букви, нали? Ако това беше шифър, щеше да има безсмислени буквени съчетания от типа на hwxz и други, както е при втория ребус. — Посочи думите върху листа. — Виждате ли разликата?

— Да, тези lya и ovqo явно са шифровани — установи иранката. Погледна отново стиховете. — А няма ли шифри, които приличат на думи?

— Не — каза той. Поколеба се за момент. — Освен ако… ако не е транспозиционен шифър.

— Какво е това?

— Знаете ли, има три типа шифри. При първия тип шифър тайното послание се укрива чрез някаква проста система. Най-старият познат метод е този, при който посланието се изписвало върху голата глава на роб. Изчаквали косата да порасне, след което го изпращали да занесе писмото. Така текстът оставал скрит в окосмената част на главата, надеждно прикрит от косата.

— Гениално.

— Съществува и така нареченият субституционен шифър, при който едни букви се заместват от други с предварително установен ключ. Този тип шифроване се използва обикновено в модерните шифрови системи и при него се получават съчетания от вида на lya и ovqo.

— Това най-често срещаният шифър ли е?

— В наше време, да. Но има и транспозиционен шифър, при който буквите на тайното послание са разместени и подредени по някакъв нов модел.

— Не разбирам…

— Ами вижте, анаграмата например е транспозиционен шифър. Знаете ли какво е анаграма?

— Чувала съм, но честно да си призная…

— Анаграма е дума, образувана от буквите на друга дума чрез разместване. Например Elvis е анаграма на lives51. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че и двете думи са написани с еднакви букви. Или да вземем например elegant man52 — анаграма на gentleman53.

— Разбрах.

— Казах ви всичко това, за да поясня, че единственият вид шифър, който използва думи, е именно транспозиционният шифър.

Ариана се загледа в стиховете.

— Мислите ли, че е възможно тези стихове да крият подобен шифър?

Историкът спря поглед на текста и сви устни замислено.

— Анаграма? — Обмисли предположението. — Хм… би могло. Защо не?

— А как бихме могли да проверим тази хипотеза?

— Има само един начин — каза Томаш, грабвайки писалката. — Можем да образуваме различни думи от същите букви. Вече опитахме да го направим с думи на португалски, но нищо не стана, нали? Може пък да проработи с думи на английски. Трябва да проверим. — Приведе се над листа. — Да видим първия стих.

— Какви други думи бихме могли да напишем със същите букви? — попита Ариана.

— Ще видим — каза Томаш. — Нека да свържем t с а. Да поставим двете заедно. Какво се получава?

— Taff.

— Нищо не означава. А ако добавим i накрая?

— Taffi?

— Да опитаме с i пред двете f.

— Taiff? Така се казва едно затънтено място някъде в Саудитска Арабия. Но, доколкото знам, се пише само с едно_ f_.

— Видяхте ли? Вече имаме нещо. А ако вмъкнем r между а и i, получаваме… tariff. Виждате ли, още една дума. Остава да решим какво ще правим с буквите, които ни останаха. Да видим: имаме едно е, едно r, едно i и едно n._ Erin._ — Хм… erin. Или по-скоро nir. Или пък rine. А защо не… rien? Ето, това е.

Надраска го набързо.

— Tariff rien? Какво ще рече това?

Томаш сви рамене.

— Нищо. Това е само един опит. Ще опитаме и други начини.

През следващия час опитаха няколко варианта. С буквите от първия стих успяха да образуват анаграмите finer rift54, retrain fit55 и faint frier56, но не успяха да стигнат до нищо смислено. От втория стих — „De terrors tight“, съставиха само анаграмата retorted rights57, отново без резултат.

Пръстите на Томаш се заравяха из косата му всеки път, когато му хрумваше нова идея. След няколко часа кестенявата коса на Томаш стърчеше във всички посоки.

— И на английски няма да стигнем доникъде — отсъди той. — Дали пък Айнщайн не е написал посланието на немски?

— На немски ли?

— Да. Логично, нали? Щом целият текст е на немски, може да се предположи, че скритото послание също е на немски. — Прокара очи по листа. — Послание на немски, скрито сред стихове на английски. Страхотно, нали?

— Така ли мислите?

— Струва си да опитаме. — Разтри чело. — Да видим… ами ако е поставил заглавието на документа в посланието?

— Кое заглавие? Божията формула?

— Да, но на немски. Die Gottesfiormel. Имаме ли стих, който съдържа g, о и две t?

— Gott?

— Да, думата Бог на немски.

Ариана разгледа редовете.

— Има го на втория ред — възкликна. — Ще го подчертая.

— Има го, разбира се. Togt. Като разместим буквите, получаваме Gott.

— Остава да открием formel.

Историкът се съсредоточи върху останалите букви.

— Не, няма го.

Ариана се двоумеше.

— Да, но… вижте, колко интересно — отбеляза тя. — Имаме Gott, а също и Herr. Виждате ли? Бихме могли да ги свържем. Получаваме Herrgott. — Herrgott? Какво означава това?

— Господ. Едно от имената на Бога. — А! — възкликна историкът. — Herrgott. А с останалите букви може ли да се каже нещо смислено на немски?

Иранката взе писалката и написа останалите букви.

— Хм — промърмори тя. — Herrgott dersit.

— Това означава ли нещо?

— Dersit ли? Не. Но бихме могли да разделим думата на две. Става Der sit. A sit би могло да бъде… хм… ist. И тогава придобива смисъл. — Как е? Herrgott der ist?

— Не. Обратно.

Ариана го написа върху листа.

— Ist der Herrgott.

— По дяволите! — възкликна той. — И какво означава това?

— Това е Господ.

Историкът се зачете внимателно в стиховете, искри на въодушевление блеснаха в очите му. Току-що бяха отворили първата пролука в стената на ребуса.

— Господи! Това наистина е анаграма. — Погледна иранката. — Дали не бихте могли да откриете още думи на немски в останалите редове?

Ариана взе листа и разгледа останалите три стиха.

— Не знам, не съм го правила досега.

— Кои са най-често използваните думи в немския език?

— Моля?

— Кои са най-често използваните думи в немския?

— Ами… например und58 или ist.

— Вече имаме едно ist. Дали не би се открило и някое und?

Иранката огледа стиховете.

— Не, няма.

— По дяволите — изруга Томаш, малко обезкуражен. — A ist? Дали няма друго?

Ариана посочи към последния стих.

— Ето, тук — възкликна тя.

Взе молива и подчерта трите букви.

— Браво — каза Томаш. — Сега да видим първите две букви на всяка дума. Chni. Това говори ли ви нещо?

— Не — отвърна тя. — Но… момент, ако обърнем сричките, се получава nich. Въпросът е дали имаме още някое t. Вече сме използвали едно в ist.

— Ето, тук имаме друго t.

— Ами да. Така се образува nicht.

— Ето, така вече е добре — каза историкът. — Значи имаме ist и nicht в този стих. Какво ни остана?

— Остана едно r и едно e.

— Re?

— Не, чакайте — възкликна Ариана развълнувано. — Er. Това е er.

— Er? Какво означава?

— Ist er nicht. Нима не виждате?

— Виждам, виждам. Но какво означава това?

— Означава той не е.

Томаш взе черновата и записа двете изречения под втория и четвъртия стих.

— А сега останалото? — попита той. — Нека да видим първия и третия стих.

Останалите два стиха се оказаха невероятно трудни за дешифриране. Опитаха ред комбинации, Ариана дори помоли служителите на рецепцията за речник на немския език и опита нови възможности под постоянните напътствия на Томаш. Двамата излязоха от ресторанта и се върнаха в бара, където отново започнаха да експериментират, размествайки срички и букви, в дирене на нови значения.

След два часа изнурителен труд шифърът най-сетне се пропука и откри тайната си. След откриването на думата aber59 от третия стих шифърът се предаде и им позволи да стигнат до края. С триумфална усмивка иранката преписа на чисто четирите реда под шифрованите стихове.

— Какво е това? — попита Томаш.

— Rqffiniert ist der Herrgott, aber boshaft ist er nicht.

— Виждам — каза той нетърпеливо. — Но какво означава?

Ариана се облегна на дивана, омаломощена и окрилена от откритието. Чувстваше се изпълнена с възторг, като човек, който току-що е изкачил върха на планината и в прехласнат унес съзерцава света. Облиза чувствените си устни и се усмихна, наслаждавайки се на чудното изречение, което Айнщайн беше скрил в тайнствените стихове.

— Изкусен е Всевишният — прошепна очаровано. — Но злонамерен той не е.