Брат по съдба

До моя преподобен, блажен господар, абат Жералдин,

Както поискахте от недостойния си слуга, Ви изпращам втория том от писанията на лъжесвещеника Тандбранд. Уви, трябва да Ви предупредя, че на много места той всява дори повече смут от първия. Така дълбоко затъва авторът в греховност, че често смятах за свой дълг да оставя книгата, да помоля Бог да прогони от съзнанието ми тези черни деяния, и да прости на грешника. Защото това е разказ за заклета измама и идолопоклонничество, безпътие и зверски кръвопролития. Колко е вярно, че семето на лъжата и убийството завличат човек в ада.

Много страници са обгорени по краищата, от което заключавам, че фарисеят е започнал да пише греховния си разказ преди големия пожар без време да унищожи катедралата на Св. Петър от Йорк на 19 септември, лето господне 1069. След щателно разпитване научих, че стихията разкрила тайна ниша в стената на библиотеката и точно там били скрити тези книги. Открилият ги богобоязлив мъж донесъл ръкописа при моя предшественик. За да не бъдат открити нови страници, които да изпълнят с потреса праведните, аз лично претърсих останките на опожарената библиотека. С Божията милост не открих други писания на самозванеца, но с прискърбие заключих, че нищо не е останало от някога великата ни църква, нито портика на Св. Грегорий, нито стъклените прозорци, нито резбите по дървените тавани. Изчезнали са и тридесетте олтара, и големият олтар на Св. Павел. Така горещи са били огнените езици, че открих пръски стопено олово от покрива на камбанарията. Голямата камбана лежеше изкривена и няма. Неведоми наистина са пътищата Му, след като скверните думи на безбожника са оцелели сред цялото това разрушение.

Толкова голяма е погнусата ми от изтеклите от тази язва сквернословия, че не намерих сили да прочета последния свитък документи.

От името на всички ни, се моля за вдъхновените Ви напътствия и нека Бог не отдръпва от Вас милостта си. Амин.

Етелред, сакристан и библиотекар.

Написано през месец октомври от лето господне хиляда и седемдесет и първо.