Бумерангът на злото

Предговор към второто издание

От излизането на „Бумерангът на злото“ през януари 2002 г. изминаха само няколко месеца. През това кратко време обаче тази книга стана мишена на една безпрецедентна пропагандна кампания, организирана от ционистки кръгове в България и от техния обслужващ персонал.

Няма съчинение от български автор през последните 10 години, което да е ставало обект на толкова нападки и клевети.

За два месеца бяха организирани няколко кръгли маси, бе впрегната машината за пропаганда на WAZ — вестник „24 часа“, бяха включени няколко телевизии и радиа. На практика нямаше медия в България, която да не се занимава с въпроса трябва ли да се позволява у нас издаването на книги като „Бумерангът на злото“. Тази акция приличаше на дирижирана от невидима ръка симфония на клеветата и спекулацията. „Бумерангът на злото“ бе наречена „антисемитска“, „ксенофобска“ и нацистка книга от: ционистката организация „Шалом“, от посланика на Израел Емануел Зесман, от „правозащитници“ на заплата при Сорос като Антонина Желязкова, Красимир Кънев и Емил Коен. От прислужници на чужди за България интереси като депутата от ДПС Лютви Местан. Местан дори си позволи от парламентарната трибуна да поиска намесата на министъра на вътрешните работи, да се спре издаването на такива книги.

Защо всички изброени настояват книгата „Бумерангът на злото“ да бъде вписана в списъка на „нацистката“ литература заедно с речите на Хитлер и Гьобелс? Защото няма друг начин да сложиш негативен етикет върху тази книга и автора й, така че да бъде разбираем за широката публика. Ако кажеш, че книгата изобличава масонството като антихристоянска философия (което тя прави), това не се разбира много добре от масовия читател. Ако посочиш, че книгата изобличава от християнски позиции комунистическия режим като финансиран от еврейски магнати и осъществен от безбожници-евреи, както сочи Чърчил (за което книгата привежда достатъчно факти), и това не звучи добре, защото няма да подейства негативно, а обратното. Ако изтъкнеш, че книгата осветлява съмнителните финансови връзки между видни еврейски магнати и Хитлер също не върви. Как да се оплакват тогава свикналите вечно да се изкарват нечии жертви чеда на Израил? От кого да се оплакват? От партньора на техния ционистки лидер Жаботински — Адолф Хитлер, с когото ционисткият бос е договарял преселване на евреи в Палестина? Ще излезе, че нацизмът и ционизмът са братски идеологии и просто в един прекрасен ден техните фюрери са се скарали за плячката като два мафиотски кръстника. Не става, не пасва на жалната еврейска версия, че те — юдейските следовници, са винаги жертва, а всички останали нации са им палачи.

Значи остава най-чистият и класически пропаганден ход. Обявяваш книгата на Сидеров за „антисемистка“, а нека той се обяснява каква е. Разчиташ на това, че от два милиона телевизионни зрители повечето не са я прочели, и хвърляш смело грубата лъжа, че „в тази книга няма нито един цитат“. Както излъга шефът на „Шалом“ Емил Кало в предаването на Би Ти Ви „Сблъсък“ на 31 март 2002 г. Кой ще брои стотиците цитати в „Бумерангът на злото“?

Или пускаш на поредната кръгла маса, организирана от платените агитатори на Сорос от Български хелзински комитет, мнението, че „Бумерангът на злото“ „всява неистова омраза“. Не излизаш с аргументи срещу аргументите на автора и срещу безспорните приведени факти, а ръсиш на едро квалификации. Както прави активистката на БХК Антинина Желязкова или главната редакторка на бюлетина на БХК Юлияна Методиева. Последната така се е увлякла в груби лъжи, че обяснява как книгата на Сидеров сее омраза към евреи и цигани. Макар в това така атакувано съчинение да няма нито една дума за цигани. Но има ли значение истината за българофобите? Не е важно какви лъжи хвърляш на едро за публиката, важното е у нея да остане чувството, че „нещо не е наред“ с тази книга. Православната позиция на автора така е вбесила критиците му, че те открито са си признали какво ги боли пред издателите от „Жарава 2002“ на кръглата маса в СУ, организирана на 13 март 2002 г. От Алберт Бенбасат и наречена „За ползата и вредата от издаването на нацистка литература“. Това, че сте издали Хитлер и Гьобелс, не е най-лошото, казали емилкоеновци и бенбасатовци. Най-лошото е, че сте издали „Бумерангът на злото“.

Да, нещо не е наред. Нещо не е наред в България, щом претендиращите за интелектуален елит космополити могат да оклеветявят и да хвърлят такива леснопроверими лъжи и срещу тях да няма реакция. Никой не се занимава с антибългарската дейност на „Шалом“, на Българския хелзински комитет и неговите клонинги — фондация „Толерантност“ и подобните издънки на Соросовия център за дезинтегриране на нациите.

Не е наред държава, която позволява на един арогантен и нагъл посланик да дава от националния ефир директиви към властта в страната, която го е приела, как да преследва неприятните нему хора, издания и автори. Как да си променя законите, за да не допуска патриотични партии, които дразнят нервите на ционистите. Посланикът на Израел — Зисман, направи точно това. Той си позволява да дава наставления на българите как да правят демокрация. При положение, че той самият е представител на една държава, която пред очите на цял свят провежда геноцид върху един цял народ — палестинския. Всяка държаща на националното си достойнство държавна власт би обявила за персона нон грата такъв посланик като Зисман. В България обаче няма държавници с характер и суверенно мислене.

Затова са възможни такива перверзии като заведената прокурорска проверка срещу автора на тази книга — Волен Сидеров, и срещу издателя на вестник „Монитор“, публикувал откъси от „Бумерангът на злото“. Явно у нас престъпността е овладяна и прокуратурата няма друга работа, освен да работи по жалбите на явно вманиачени хроа, които ги внасят при това директно при главния прокурор на републиката в нарушение на приетия ред. Мазохизмът на управляващата върхушка достигна опасни за целостта на страната ни граници.

Целта на масираната медийно-прокурорска атака срещу „Бумерангът на злото“ и нейния автор целят подготвянето на почвата за приемане у нас на закони, преследващи свободата на словото. Такива закони еврейското лоби във Франция, Швейцария, Германия и Белгия вече е успяло да прокара. Моят колега и личен познат Юрген Граф, швейцарец, автор на изследвания за Холокоста, вече е вкусил от ционистката репресия срещу свободното слово. Той има 15-месечна присъда в Швейцария, защото си е позволил в своя книга да подложи на ревизия наслояваните от десетилетия неясноти и нелогичности около гибелта на 6 000 000 евреи.

В САЩ също се подготвя закон, санкциониращ търсенето на истината около ролята на световното еврейство в негативни за човечеството събития и ревизирането на митовете около холокоста.

Това предстои да стане и в България. Ако няма обществена съпротива срещу арогантността на ционизма, той ще намери своите платени маши — родоотстъпниците и националните предатели в политическия елит, и ще наложи у нас закон, ограничаващ свободното търсене на историческата истина.

След комунизма ще настъпи нов период на информационен мрак.

Ако всички българи не кажат „не!“ на лъжата и опита да ни бъде запушена отново устата.

Волен Сидеров, юни 2002 г.