Бумерангът на злото

Глава XIЗавръщането на бумеранга

Възможно ли е светът в момента да се управлява от тесен свръхелит, който е приел богоборческата, произлизаща от юдаизма идея за тотална власт над народите? Наричат това „теория на конспирацията“. В същото време очевидни факти подхранват тази теория, но биват подминавани със съмнителна индиферентност от световните медии. По-горе обяснихме причините за това. След като основните медии в САЩ, което значи и в света, са в ръцете на същия този свръхелит, как той сам да се изобличава. Няма логика. Могат да го изобличават отделни малки и незначителни в международен план национални медии на отделни държави. Това съвсем не е достатъчно, но е нещо, което може да даде материал за размисъл на много хора.

Отделни автори също водят донкихотовски битки, за да извадят на бял свят картината на провежданата от свръхелита война срещу основното население на планетата, което не е сред „избраните“ и затова трябва да загине във войни помежду си или да стане опитно зайче за социално-икономически експерименти от рода на тоталитарните режими — нацизъм и комунизъм, или пък днес — на техния аналог — диктатът на МВФ.

Много са примерите, които доказват, че елитът, който води битка срещу християнството и подчинява държавите със сила или икономически, съществува. Някои го наричат Комитет 300, както Джон Колеман например. Този бивш служител на британските спецслужби лично се сблъсква с организираните действия на наднационалната върхушка, направляваща политиката и икономиката на днешния свят. Едни и същи имена като Ротшилд, Вартбург, Морган, Шиф се преплитат в новата история и играят решаваща роля през целия XX век според книгата на Колеман „Комитет 300“. Днес се оказа, че отново името на Морган е вплетено и в събитията на 11 септември, когато се изясни собствеността на Световния търговски център и парцелите под него.

Не са малко западните и руските автори, посветили усилията си на изучаването на този феномен. Един финансов елит, който дава пари и на болшевиките, и на нацистите, и на терористи след Втората световна война, с които уж се бори.

Американският икономист и политолог Антъни Сатън, дълги години работил в Хувърския институт по проблемите на войните, революциите и мира, също е навлязъл дълбоко във връзките на финансовия световен елит с големите катаклизми на века. Той пише редица книги за връзките между Уолстрийт и болшевишката революция, за връзките между Уолстрийт и режима на Хитлер.

И вследствие на които народ след народ стават по-бедни и по-зависими от същия този свръхелит.

Автори като Сатън, Колеман, Гари Алън, Уилям Стийл и много други подобни извеждат действията на свръхелита като класическа схема на диалектиката: теза — антитеза и синтез. Според тях създаването на една световна сила като комунистическа Русия, след това на нацистка Германия и сблъскването им са брилянтно изпълнение на тази диалектика.

В тази теория има логика наистина. Какво представлява светът след Втората световна война? От една страна — опустошена, разсипана Европа, чиято западна част не може да се вдигне на крака без САЩ. От друга — един съветизиран свят, обхващащ Русия, Източна Европа, Китай, Северна Корея и някои по-малки части на Азия. Сърцето на Европа — Германия, е омаломощена и гузна, тя десетилетия няма да преодолее „вината“ си за това, че е разпалила световна война и „унищожила милиони евреи“. Всяка стъпка в световната икономика на Запада вече ще се диктува от САЩ, от свръхелита, от Федералния резерв, който е създаден през 1913 г. и представлява сбор от няколко големи (главно еврейски) частни банки. След изкуствено предизвикания срив на борсите през 1929 г. стотици фалирали частни банки са изкупени и приобщени от „Комитет 300“ или „Ордена“. Днес основната част от световните капитали се управляват от по-малко от процент от населението на Земята. Около 1200 милиарда долара са виртуалните пари, които всеки ден се въртят в борсови игри. Огромна част от тях са без покритие. Тази сума е 40 пъти повече от реалната световна всекидневна търговия. Американският долар няма златно покритие от 1971 г. официално и още през тази година президентът Никсън признава, че само в Западна Европа циркулират 55 милиарда долара без покритие, а в целия свят те са 80 милиарда. Днес те са стотици милиарди, но едва ли някой може да ги изчисли точно.

Над 90% от населението на САЩ живее на кредит и зависи от ходовете на свръхелита, назначил поредния евреин — Алън Грийнспан, за шеф на Федералния резерв. С едно мръдване на пръста по клавиатурата, този елит може да направи безимотни и безпарични стотици милиони американци, плуващи днес в измамно благополучие. Това вече е ставало през 1929 г. Това става и в днешно време, но на порции, като опити върху бели мишки.

През март 2001 г. страшен фондов трус разтърси Нюйоркската фондова борса. Индексът Дау Джонс падна под критичните 10 000 пункта. Това бе отчетено като „най-големия спад в абсолютна стойност за един ден в историята на индекса“ Последва верижна реакция в Азия. Само за четири часа загубите на 100 от водещите компании са били над 150 милиарда долара. Някои от тях са престанали да бъдат водещи, а други са станали още по-водещи. Този процес на глобализация ни се представя днес като прогрес на човечеството. Прогрес ли е това наистина?

Все повече са гласовете на интелектуалци и експерти, които предупреждават за опасността, която води след себе си свръхконцентрацията на капитала. Френският финансов теоретик Бутилие пише: „Светът се стреми да стане една голяма Борса под благосклонния поглед на държавните правителства.“

Много автори смятат, че концентрацията и централизацията на капитала е достигнала невероятни пропорции. Двеста наднационални компании със своите седалища в 8 страни контролират глобализирания свят чрез капитала.

Всеки ден световните агенции съобщават за сливания на компании. Всяко такова сливане създава нов финансов гигант, който е по-мощен от цели държави. Сливането например на „Дойче банк“ с „Бенкърс тръст“ през 1998 г. роди титан с общи активи на стойност 868,2 милиарда долара. Това е шейсет и шест пъти повече от брутния национален продукт на България и около седем пъти повече от брутния национален продукт на Швейцария! Каква може да е тежестта на една дори развита държава пред една наднационална корпорация при това положение?

Продажбите на един наднационален концерн като фармацевтичния „Рош“ например са 13,4 милиарда — колкото целия национален продукт на България!

Не е ли това всъщност синтезът на новия диалектичен сблъсък?

Защото от тезата „комунизъм“ и антитезата „капитализъм“ след 1989 г. се роди нов синтез — глобализация, нов световен ред. При него суверенните национални държави престават да играят роля и всичко трябва да бъде ръководено от наднационалните корпорации. Не се съмнявайте, че в дъното на тези корпорации стои същият свръхелит, който плащаше за революции и войни през вековете след Христа. Който поддържаше ереси и тайни общества, за да разбива християнството и приложи най-зловещия геноцид върху 66 милиона православни през XX век чрез международното еврейство и неговия комунизъм.

Този богоборчески елит вече се чувства господар на света. Той владее най-мощната във финансово и военно отношение страна — САЩ. Той владее икономиките на разсипаните държави на Източна Европа чрез специално създадения (пак от него) за целта комунизъм и ги колонизира в момента. Този елит е доказал, че е в състояние да участва в зловещото дело, отнело няколко хиляди живота на 11 септември 2001 г. в Манхатън. Щом е давал пари на болшевиките, щом е финансирал нацистите, съвсем логично е да финансира и подкрепя днешните болшевики — талибаните, терористите, „враговете на цивилизацията“. Такива врагове бяха и комунистите уж, и нацистите, но това не попречи на този елит да ги финансира и играе с тях.

Защото той служи на злото и бумерангът на злото вече се завръща там, откъдето е хвърлен към света. Човешките животи не струват нищо за този елит и той го е показвал много пъти. Тероризмът ще бъде новият враг, на когото вече е обявена война, но всъщност този тероризъм бива подхранван тайно от елита, за да властва страхът. Елитът има нужда от страх.

Има нужда и от враг, от сблъсък на тезата, която днес се нарича „цивилизация“, и антитезата, в чиято роля е поставена абстракцията „тероризъм“. Този тероризъм след Втората световна война премина през десетки етапи. Той биваше ултраляв, ултрадесен, той минаваше през „Червените бригади“ и „Сивите вълци“, но във всички случаи имаше допирни точки с разузнавателните централи на САЩ — базата на свръхелита. Така, както Саддам Хюсеин беше снабдяван с оръжие и високи технологии чрез фирми на ЦРУ, преди да стане враг № 1 на цивилизацията. Пълно изследване по този въпрос публикува журналистът от „Файненшъл таймс“ Алън Фридман, в което доказва и съучастието на Джордж Буш-старши в износа на забранени технологии от САЩ за Ирак.

Така, както е факт, че самият злодей №1 на планетата днес — Осама бен Ладен, и организацията му „Ал Кайда“ са продукт на американската стратегия за Средния изток, а избиваните от щатски командоси талибани са обучавани преди това от щатски военни инструктори.

Впрочем на 31 октомври френският авторитетен вестник „Фигаро“ публикува статия, в която се изнасят доказателства, че през юли 2001 г. в Дубай е бил лекуван от бъбреци „търсеният по цял свят терорист №1“ Бен Ладен. И с него в болницата се е срещал човекът на ЦРУ Лари Мичъл.

Днес сблъсъкът на тезата и антитезата не може вече да бъде между комунизъм и антикомунизъм — тази епоха отмина. Сега трябва да се създаде нова виртуална реалност и в нея като в класическия роман на Оруел „1984“ да се обявява непрекъснато нов враг, без хората да имат истинска информация за това, което става. Или както казва лейтенант О’Конър от нюйоркската пожарна пред българския национален всекидневник „Монитор“: „Така казват по новините. Но знае ли човек какво е всъщност. Разбираш ли, по новините дават само това, което правителството иска да знаем.“

Само за периода 1961 — 1976 г. американски журналисти преброяват „повече от 900 големи тайни операции на ЦРУ срещу отделни дейци и правителства“.

Те обикновено са свързани с масови кръвопролития, изтезания и геноцид над цели слоеве от населението на потърпевшите държави. Не е ли това последователен и масиран износ на терор от страна на САЩ към страни, които иска да завладее икономически? Защото това е главната цел — „да се запази разликата между богатите САЩ и бедните други“, както точно го е формулирал Джордж Кенън.

Впрочем Кенън не съставя тези концепции като частно хоби. Те са му държавна поръчка от Държавния департамент на САЩ през 1948 г. Тази поръчка носи номера на Доклад № 23 от същата година и в нея Кенън излага какво трябва да прави САЩ след Втората световна война, която е създала добри условия за световно господство на Америка. Ето какво пише Джордж Кенън:

Този ден, както виждаме днес, е настъпил и доктрината „Кенън“ се прилага открито и брутално. Не се подбират средствата и изпълнителите в името на тази цел. За да стане господар на света в началото на XXI век обаче САЩ работят цели сто години. Масонската наднационална върхушка и финансовият еврейски елит на Щатите и Западна Европа финансират и подготвят Първата и Втората световна война, поддържайки на моменти и двете воюващи коалиции. Защото е важно тези, които не са хора — „гоите“, да се избиват помежду си уж в името на родината си, а всъщност пълнейки касите на олигархията, която, видяхме вече, беше готова да плати за болшевишка революция, за да съсипе православна Русия. Европа също трябваше да бъде разсипана. И това стана само за двайсетина години. Днес войните се пренасят все по на изток, където са големите залежи на нефт и газ. Поводи за тези войни лесно се фабрикуват.

Вероятно все повече американци се съмняват в официалната версия на своето правителство, че араби, командвани от Афганистан, са отвлекли и взривили четирите боинга. Но дори и да подозират участие на собствените си служби или правителствени чиновници в убийство на американски граждани, какво могат да направят? Американците усещат, че бумерангът на злото отнася вече и техните собствени глави, схващат и от кого е хвърлен, но виждат цялата политическа, финансова и медийна мощ на свръхелита, който не крие, че ще жертва и тях. Че вече няма да ги поставя в по-специално положение спрямо останалия свят и да им създава чувство за богоизбраност. Че ще ги жертва, така както жертваше досега животите на милиони и милиони „аборигени“ от народите, невлизащи в числото на „богоизбраните“.

Сред тях е и българският, който все по-ясно осъзнава измамата, наречена пазарна икономика, и примката, която му е наложена от свръхелита, диктуващ условията на глобализацията. Все по-добре българинът разбира, че не от неговото правителство зависи дори заплащането или стандартът му на живот. Все по-болезнено отчита, че докато той се бори за правото да има заплата от 100 долара на месец, в страната му пристига пратеникът на международната мафия — чиновникът на МВФ с месечна заплата от 15 000 долара, и нарежда на правителството каква да бъде цената на тока и какви да бъдат данъците. Има ли нужда от военни действия при такова овладяване на цели държави от международната мафия, от свръхелита, който чрез инструменти като МВФ може да подчини всяка държава днес? Тази цел почти е постигната. Но почти. Все още му пречат религиозно мотивираните хора. С днешната война срещу талибаните и „фундаментализма“ световният свръхелит иска да притисне до стената в едно близко бъдеще и Православието. От години тече психологическата обработка за това. То бива наричано „фундаментализъм“, също както радикалния ислям. Така го наричат и западни фронтмени на глобализацията, и български папагали, платени от тях и работещи срещу родината и вярата си.

Православието е единственият даден ни свише път към спасението, който ние често подценяваме. В България през последните десетина години се налага медийно възвеличаване на католицизма, на протестантството, които били „по-модерните и цивилизовани форми на християнството“.Книжният пазар е залят с всякаква окултна книжнина, в която обърканият от 50 години войнстващ атеизъм българин търси отговори на вечни въпроси.

А отговорът е много прост. Не е нужно да го търсим далече, той е под ръка. Той е във вярата, която е запазила българите като нация и е призната от честните западни богослови като автентичното християнство, така както е завещано от нашия Господ Исус Христос — Православието.

Това се признава от много друговярващи, презрели след десетилетия лутане истината. Редица и протестантски, и католически духовници са стигали до извода, че Православието е най-близо до Светата Апостолска Христова църква, такава, каквато е създадена. Известният френски църковен историк, абат Владимир Гете (1816 — 1892 г.), преминал по собствено убеждение от римокатолицизма в Православна-та църква, е автор на много трудове, възхваляващи истинността на Православието. Ето какво пише той: „Прекрасна гледка представлява Православната църква със своето удивително постоянство в учението! Тя е видяла много спорове, тя е издържала безбройни вражески нападения, тя е била подхвърляна на нечувани жестокости и преследвания, нейните врагове са я довеждали до състояние на робство в същата оная страна, където тя някога е сияела с най-ослепителен блясък. Но и в нещастието, и в поруганието, както и в дните на славата, тя е запазила своето учение. Нейните основни начала са началата на истинското християнство. Тя може и в наши дни да предложи на еретическите «църкви» и философи своето учение, най-прекрасното, каквото светът е могъл да чуе някога. Църквата на православния християнин — това е християнското общество, съществуващо още от апостолските времена. То живее единен живот, то не се изменя, понеже не променя нищо в богооткровеното учение. Приело това учение, то го преподава от век на век такова, каквото го е получило. Вярващите миряни съставят в него точно такава съществена част, каквато и епископите. Последните имат специалното задължение да бдят над християнската общност да не би да проникне в нея някакво нововъведение. Но и всички вярващи също имат право да участват в запазването на Православието и те са длъжни да предпазват дори самия епископ, ако той, изменил на своя дълг, поиска да прави нововъведения. В такъв случай свещеникът и даже простият мирянин, ако посочат еретика, не само няма да бъдат порицани, но дори ще заслужат прослава и благодарност от цялата Православна църква.“

В сборника „Anglicanism and Ortodoxy“, издаден в Лондон през 1955 г., англиканският духовник Х. А. Хъдж пише: „Православната вяра, на която Православната църква е постоянен пазител, е християнската вяра в нейната вярна и съществена форма.“

Един друг голям западен изследвач на религията Франц фон Баадер, философ и богослов, римокатолик, пише в сериозния си труд,"Бег morgenlandishe und der abendlandische Katholizismus", издаден в Лайпциг през 1855 г., следното: „Православната вяра е останала по-вярна на първоначалния дух на християнството, отколкото Западната църква“. Тези заключения фон Баадер прави след многогодишни еклезиастични проучвания и не може да бъде обвинен в пристрастие или необективност, тъй като няма никакви користни мотиви да възхвалява учението на Източната църква.

В друго фундаментално изследване на богослужението в Западната и Източната църква — „Beitrage zur Kirchengeshichteq Archaologie und Liturgik“, издадено през 1864 г., католическият учен-богослов Хефеле признава, въпреки голямата си вярност и привързаност към римокатолицизма: „В богослужението Православната църква няма ни най-малки промени от времето на нейния разрив с Рим.“

Протестантският богослов Овербек (1821–1905 г.), предшественик на днешното диалектическо богословие, сравнява Православната църква с римокатолицизма и пише през 1870 г.: „Православната църква е неизменна във вярата и в Светите канони. Това е същата вяра и сега, каквато е била преди хиляда години. Рим е сметнал за добре да измени неизменяемата вяра, да я направи подвижна, да я развива. Православната църква пък е запазила истината, която по своята същност е неподвижна и неизменна, и то я е запазило в този вид, в който тя е била завещана на Църквата от Апостолското предание.“ В друго съчинение Овербек добавя: „След като папата откъснал Западната църква от Източната, то Източната запазила според свидетелствата на историята отколешното си единно вселенско учение неизменно до сегашно време.“

И в модерното време продължават признанията на западни богослови за съхраненото в неговата пълнота и верност Христово учение в Православната църква. В труда на старокатолическия епископ от Берн — Урс Кюрн „Die Wiedervereinigungder christlichen Kirchen und das altkatolis-che Kirchenideal im Lichte des eucharistischen Wunders“, публикуван през 1930 г., пише: „Източноправославната църква притежава християнски живот с първична сила, голяма интензивност и чистота и в нея през вековете е запазено древното църковно Предание, което в голяма степен е загубено в западната църковност.“

Друг виден западен богослов — проф. Ернст Бенц, в труда си „Geist und Leben der Ostkirche“, издаден в Хамбург през 1957 г., казва следното: „В съвременния християнски свят Православието сияе като единствена по своя род величина. Величието му се състои в това, че то вярно е запазило във всички сфери на своя живот полнотата на съборността на древната Църква. В неговото богослужение продължават да живеят по приемство древноцърковното разбиране и древноцърковната литургическа практика. В богослужението му приемствено живее и цялата пълнота на учението на древната Църква. Тук няма разделение между богослужението и богословието, между морализма и учението. Тази Църква е запазила първоначалното съзнание на своя вселенско-католически характер. Нейното самоопределяне като Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква се основава не върху идеята на правото, а на съзнанието, че тя представлява от себе си мистическото Тяло Христово. В това мистическо Тяло действително се проявяват даровете на Светия Дух. Православието с най-голяма вярност е запазило до наши дни предаденото му древноцърковно догматично наследство.“

Д-р Фриц Либ също изтъква автентичността на Православната църква в съчинението си „Orthodoxie und Protestantismus“ от 1929 г: „Източната Църква е запазила чисти и неповредени древнохристиянските догми, като не ги е изопачила чрез схоластичен рационализъм.“

След като имаме това оръжие, след това безспорно признание от страна на западното богословие, на истинността и чистотата на нашата вяра, защо понякога се съмняваме в силата на православната църква, защо я пренебрегваме като опора в живота си?

Най-често защото пред очите ни се очертава картина на материално благополучие и „напредък“, с която ни промиват мозъците от деца и ни я сочат като пример за подражание. В момента това е „американската мечта“, светът на антихристиянството, построен като част от битката за подмамване на души.

Тази битка няма да е така лесна обаче, както изглежда за богоборците. Въпреки че световният елит си мисли, че държи в ръцете си почти всички материални богатства на света. Липсва му само едно, но то е основно — Божията благодат и Божията сила. Без нея този свръхелит няма да спечели битката. И той го знае прекрасно, затова губи нерви и прави груби грешки като с терористичния акт на 11 септември 2001 г., когато куп въпроси останаха без отговор и на американската преса бе забранено да ги разнищва. Антихристиянският елит вече усеща и друго — че натискът върху народите, които смята за „небогоизбрани“, поражда контранатиск. Води до преосмисляне на много фалшиви ценности у милиони хора и до желанието им да не се подчиняват на диктата на една свръхсила. И тук не става дума за терористични актове, които работят само в полза на същата свръхсила. Става дума за гражданско и верско поведение, което противостои на богоборчеството на американската и западната върхушка.

Тази битка се води от появата на Христос и нейният край е предизвестен. Който е чел Откровението на Св. Йоан Богослов, знае какво следва. От всеки един човек на Земята зависи на коя страна ще застане в тази битка. Зависи дали ще прескочи измамните ценности на т.нар. евроатлантическа цивилизация, която се опитват да ни налагат със сила — икономическа или военна, и ще приеме спасението.

Защото всеки православен християнин е направил своя цивилизационен избор от мига, в който е приел Светото кръщение — не в името на МВФ, ЕС и НАТО, а в името на Отца и Сина, и Светия Дух.