Бумерангът на злото

Глава IМасонството срещу християнството

От 11 септември 2001 г. светът не е същият. Политици и коментатори повтарят това клише всеки ден оттогава пред световните агенции. Защо, какво стана на този ден? Двата най-високи небостъргача на Ню Йорк и едно крило на Пентагона бяха сринати от пътнически самолети, управлявани от камикадзе. Загиналите са 3170 души. Това ли промени света? Смъртта на 3170 човека? Това ли е еталонът за видоизменението на света? Всеки път, когато умират по 3170 души?

В такъв случай би трябвало светът досега да се е променил хиляди и хиляди пъти само през последните петдесетина години. Светът трябваше да престане да е същият и на 24 март 1999 г., когато НАТО изсипа 21 700 тона експлозиви над суверенната държава Югославия и уби и рани над 6000 души, сред които 2000 деца. Това нападение НАТО извърши в противоречие с устава на ООН и използва забранените от международните конвенции касетъчни бомби и снаряди с обеднен уран.

Светът трябваше да се промени и след 1982 г., когато еврейски части влязоха в палестинските лагери Сабра и Шатила и заедно с ливанските милиции избиха няколко хиляди палестинци, сред които много жени и деца. Днешният премиер на Израел Ариел Шарон бе призован от белгийски съд на 28 ноември 2001 г. като обвиняем в масови убийства заради участието му в клането през 1982 г. Призовката за съда му бе връчена от белгийския посланик в Тел Авив Вилфред Гинс, а делото е заведено от оцелели от масовото избиване. Но нямаше международен траур за жертвите.

А какво стана, когато американските въздушни нападения и средновековна блокада на Ирак причиниха смъртта на 500 000 иракски деца?

Половин милион, и то малки деца! За нормалното човешко съзнание този факт няма реални контури. Той е толкова ужасен, че не може да бъде друго, освен абстракция.

Но да сте чули интелектуалци по света или в България да вдигнат глас на протест срещу този геноцид? Някой държавен глава да е станал прав в знак на траур? Да сте чули за концерт на световни звезди в чест на половинмилионното аутодафе, устроено от „най-голямата демокрация“ на планетата?

Светът трябваше да се деформира и при унищожаването на 30 000 чилийци от превратаджиите на Пиночет през 1973 г., финансирани и подкрепяни от САЩ. За което излязоха достатъчно данни от разсекретените архиви на ЦРУ и бяха публикувани в американския печат.

Нима светът помръкна след 1965 г., когато в Индонезия за броени седмици диктаторът Сухарто изби 500 000 души с американска помощ? И бе обявен от щатската пропаганда за „светъл лъч в Азия“, както писа тогава „Ню Йорк Таймс“. Сигурно е, че огромното мнозинство щастливо живеещи по скалата на „евроатлантическите ценности“ граждани на Западна Европа и САЩ дори няма да си спомнят за тези ужаси, ако ги питат днес.

Гватемала — 1954 г., Бразилия — 1962 г., Венецуела — 1954 г., Чили — 1973 г., Панама — 1989 г., Гренада — 1983 г., Никарагуа 1991 г. — това са само няколко от местата и датите на насилствена американска намеса във вътрешните работи на суверенни държави. При всички тези случаи са извършвани държавни преврати, подготвяни от ЦРУ, съпроводени с десетки и стотици хиляди убити. На мястото на национално мислещите държавници САЩ поставяха свои марионетки, които често бяха криминални престъпници, наркобарони и откровени садисти.

При всички тези случаи светът не се променяше. Нямаше патетични речи на президенти, нямаше национален траур в чест на жертвите. Западът не обича да скърби за убитите от него или неговите местни пионки аборигени. Световният траур, който беше демонстриран след 11 септември 2001 г. чрез глобалните медии, показа ясно, че в очите на световната олигархия един американски живот има по-висока цена от един чилийски, гватемалски, сръбски или индонезийски.

Какво направи САЩ? Обявява, че враг на цивилизацията е Бен Ладен, казва, че той се крие при талибаните, казва, че той стои зад терористичните актове на 11 септември 2001 г., но не го доказва. За 24 часа ФБР установява самоличността на арабските терористи, които според изнесената информация са главно саудитци. Никакъв открит достъп до информацията по ужасните събития в центъра на Ню Йорк не беше даден. Дори членове на Конгреса се оплакват, че не могат да получат информация за войната против Афганистан и всичко, свързано с нея. Американските медии след 11 септември приличат на съветския печат през 50-те години. Само жизнеутвърждаващи и героични заглавия. Нито едно журналистическо разследване по повод десетките неизяснени факти около терористичните актове. Нито дума за нападението над Пентагона, което сякаш не съществува — показват се само ударите срещу Световния търговски център. Като че ли цялата преса и телевизиите на САЩ бяха задвижени от една ръка, която наложи строга цензура върху темата на деня. „Няма адекватен анализ на събитията“, признава ветеранът на „Ню Йорк Таймс“ Дейвид Бейндър пред представител на българския вестник „Монитор“ през ноември 2001 г. Все повече американски журналисти признават, че медиите изпитват страх да пишат извън официалната линия на правителството. Това не трябва да ни учудва, защото медиите в САЩ, както ще изясним по-нататък, са в тесен кръг от няколко (еврейски) издателски фамилии, преплетени помежду си. В резултат на това масирано промиване на мозъците 89 % от американците веднага след 11 септември според социологическите проучвания са „за“ военни удари срещу Афганистан, без да чакат да научат подробности от някакво разследване. Чувствата на гняв и желание за отмъщение са направлявани успешно от елита на САЩ. И никой от тези 89% не допуска и за секунда мисълта, че собственият му истъблишмент — върхушката, която управлява Америка, може да има пръст в избиването на 3170 души в Манхатън.

В същото време въпросите, които чакат отговор, са много. Оказа се, че старателно готвената според официалните данни операция е придружена с немислими аматьорски изпълнения. Не е за вярване, че терорист, който се готви месеци или години да отвлече самолет, ще остави на летището колата си със свои бележки и с личния си Коран, както и с планове за операцията си. Взривовете в сградите-близнаци на Световния търговски център стопиха стоманените конструкции с температура от 1000 градуса, но един от паспортите на терористите прелетя по чудо този огнен ад невредим и бе намерен от ФБР около останките на небостъргачите. До днес не е изяснено четвъртият самолет свален ли е или е катастрофирал. Изключително невероятно звучи, че около час след „отвличането“ на самолетите, това не е разбрано от въздушния контрол, нито пък е засечен и записан разговор на истинските пилоти с контрола. Между първия удар и втория минават 18 минути, през които никой не докладва на президента и главнокомандващия на САЩ Джордж Буш-младши, че са отвлечени и отклонени от полета им четири боинга и един от тях е ударил сграда в Манхатън. Чак в 9:05 ч. шефът на администрацията на Буш Андрю Кард прошепва на президента, който в това време се ръкува с учителки и се снима с деца в едно училище във Флорида, че нещо е станало. В следващия половин час Буш не дава никаква заповед към шефа на въздушните сили. Арабинът, който трябва да е насочил боинга от полет 77 към Пентагона, е имал времето спокойно да кръжи над обхванатата с радари отвсякъде сграда на военното министерство на САЩ. Той трябва да е бил изключителен виртуоз, казват специалистите-авиатори, защото за 2 и половина минути сваля височината на боинга с цели 2500 м по спирала, прави специален завой над сградата на Пентагона и забива машината точно в отсрещната страна на крилото, в което е висшата администрация. За този арабин — Ханджур — беше писано в американската преса, че взел два-три урока на самолетче „Чесна“. Освен това бил много зле като пилот, казвали инструкторите. Според ФБР обаче той продължил да тренира на сухо — на специален тренажор. Всеки, който има нещо общо с авиаторството, би се изсмял от сърце на този абсурден сюжет. Нито в САЩ обаче, нито в утвърдените световни медии някой се изсмя или пък изтъкна несъответствията в официалната версия.

Страшно подозрително звучи разказът на очевидци, включително и на българи, публикувани в нашата преса, че на две спирки пред Световния търговски център пътниците били сваляни от полиция и отклонявани под предлог, че нещо се проверява. Това става близо час преди атентатите!

Междувременно в началото на ноември 2001 г. в Интернет се появи сайт на една неизвестна досега терористична организация — „Секретна армия на справедливостта“. Тя пое отговорността за атентатите в Ню Йорк и Пентагона. Тази организация твърди, че няма нищо общо с Бен Ладен и неговата „Ал Кайда“. Ами ако това излезе вярно? Какво става с масираните бомбардировки над Афганистан? С обявената награда от 1 милиард долара за главата на Бен Ладен? С убитите стотици или може би хиляди (тях никой не ги брои) невинни афганистанци, жени и деца, с разрушените от американски бомби болници и мисии на Червения кръст?

Въпросите около 11 септември 2001 година са много, но със сигурност американското правителство няма да отговори на тях. Защото е очевидно, че крие нещо. Това си личи дори по начина, по който „обяви война“ на тероризма в лицето на Бен Ладен, без никакви огласени доказателства за участието му. Но по-важният въпрос е кой е Бен Ладен? Световната преса вече публикува достатъчно данни за това, че Бен Ладен е творение на ЦРУ. Сп. „Форийн афеърс“ писа още през декември 1999 г., че „в периода 1982 — 1992 г. с активното съдействие на ЦРУ и Междуведомственото разузнаване на Пакистан — ISI, около 35 000 мюсюлмански радикали (тоест терористи — тези, на които обяви война САЩ) са били направлявани да участват във вътрешните политически войни на Афганистан.“ Според „Вашингтон пост“ от 19 юли 1992 г. президентът Рейгън е подписал през март 1985 г. директива 166 за националната безопасност, която предвижда нарастваща тайна военна помощ за муджахидините. „Военните доставки стигат до 65 хиляди тона на година, плюс непрекъснат поток от специалисти на ЦРУ и Пентагона.“ Абдел Мохам Сайдали от Центъра за стратегически изследвания в Кайро доказва, че „Бен Ладен и афганските араби са преминали най-модерна подготовка, осигурена от ЦРУ“, според „Уикенд сънди“ от 16.08.1998 г. За идейна мотивировка на бойците против съветското присъствие в Афганистан тайните служби на САЩ и стратегическите щабове се спират на радикалния ислям, „който да противостои на атеистичните съветски войски“.

На кого всъщност обявиха война САЩ след 11 септември? На тероризма, който създадоха? На себе си? На своето разузнаване и на своя генерален щаб? Защото те са тези, които пуснаха лошия дух, джина на Бен Ладен от бутилката. Какво значи да обявиш тотална война до победа над тероризма? Може би да избиеш американските военни инструктори, които обучаваха убийци в Пакистан за Афганистан и Чечня, в Косово и Албания за Сърбия и Македония. Да, ако трябва да се отмъщава, трябва да се започне от шефовете на ЦРУ, от президента Рейгън, който е издал директивата за военна помощ на муджахидините — днешната „Ал Кайда“.

Според видния американски критик на глобализма и кандидат за президент в няколко кампании Линдън ла Руш „Бен Ладен е фигура, управлявана от Америка… Никакъв замисъл на Бен Ладен не може да се реализира без съдействието на структури вътре в САЩ“, категоричен е Ла Руш.

Има ли данни, които потвърждават съмненията на Ла Руш? Да, в американската политическа история има достатъчно доказани случаи на инсцениран терор от „чужди сили“, извършен от американци, за да предизвика определени геополитически събития. Така става през 1898 г., когато в хаванското пристанище е взривен американският военен кораб „Мейн“. Това бива обявено за коварно испанско дело и САЩ започват война с Испания. Много по-късно излизат изследвания, които доказват, че корабът си е взривен от американците, за да има повод за война. Подобна инсценировка Щатите разиграват и в Тонкинския залив в началото на 60-те години, за да започнат война срещу Виетнам.

В наскоро излязлата книга на Джеймз Бомфорд „Гнездо на тайни. Анатомия на ултрасекретната Национална агенция за сигурност“ са изнесени документи за подобна схема и по време на Карибската криза през 1962 г. Цитирано е предложението на американския евреин Лаймън Лемницер, шеф на Съвета на началник-щабовете, до военния министър Макнамара. В него пише: „Можем да взривим кораб в залива Гуантанамо и да обвиним Куба или да осъществим терористична кампания от името на комунистическа Куба в района на Маями, в други градове на Флорида и дори във Вашингтон.“ Лемницер мотивира предложението си така: „Списъкът на жертвите във вестниците ще предизвика полезна вълна от национално възмущение.“

Както виждаме, идеята да се убият показно и атрактивно американци, „дори във Вашингтон“, за да се предизвика възмущение и това да стане повод за „ответен удар“, е стара. Какво пречи да се изпълни днес? Нима хората, управляващи САЩ, са други?

На практика САЩ и най-верните им сателити от Англия започнаха военна агресия срещу една дива и бедна държава, в която не е роден дори един от „установените“ от ФБР терористи. А как ще разберем, че войната трябва да свърши? Че „враг №1“ на света Бен Ладен е убит при бомбения килим, с който американските самолети покриват Афганистан? При използването на вакуумните бомби, каквито вече бяха пуснати, температурата става 3000 градуса и всичко се превръща в лава. Няма разумен начин. Значи целта не е Бен Ладен. Може би целта са каспийските залежи на петрол или контролът върху печалбите от наркотиците, произвеждани в Афганистан и Пакистан. Има сериозни аргументи в подкрепа на тези версии.

Всичко след 11 септември става без правна процедура, която при всеки криминален акт минава през следствие, прокуратура и съд. След което се произнася присъда. Военният министър на САЩ Ръмсфелд нареди на щатските части скоро след атаките срещу Афганистан да не се вземат пленници. Което е косвена заповед да се убива наред. Въпреки това след два месеца активна война на най-мощната в света държава, подкрепена от НАТО, срещу дивия Афганистан резултат няма. В края на декември 2001 г. Ръмсфелд призна провала си „Съединените щати не успяха да заловят лидерите на талибаните и на терористичната организация на Осама бен Ладен «Ал Кайда»“. Самият Осама също изчезна мистериозно от Афганистан и е в неизвестност. Това при 35 милиарда долара бюджет на разузнаването на САЩ и при космическите технологии за проследяване изглежда несериозно. Вече едва ли някой вярва, че САЩ воюват с Бен Ладен. По-скоро те търсят начин за трайно стъпване в района на Каспийско море, където са най-богатите залежи на нефт в света. За целта трябваше повод и той беше измислен. Смъртта на няколко хиляди американци на 11 септември трябваше „да предизвика възмущение“, както предвижда още през 1962 г. експертът Лемницер, и това стана. Оттам нататък правилата не важат — нито правните, нито моралните.

Защото убийството и на 1 човек, и на 5000 души е криминален акт. То трябва да се третира по всички правила на правото. В противен случай излиза, че правилата се отменят. Всеки е свободен да тълкува правото както си иска. С военните удари срещу Афганистан, както и преди това срещу Югославия, САЩ разшириха предишната си агресия в „задния си двор“ — Латинска Америка и Близкия изток към сърцето на Евразия — Русия, и показаха, че отменят правилата. Според австрийския публицист Мартин Шварц ударите са повод да бъде провъзгласена нова глобална стратегия на САЩ. Тази стратегия трябва да накара целия свят да направи избор — със САЩ или против тях. С „цивилизацията“ или с „тероризма“. Тази измислена, изкуствена дилема говори за нов етап в американското стратегическо мислене. Вече не става дума за „световното лидерство“, познато от трудовете на Бжежински и подобни теоретици, а за „световно господство“. Веднага след взривовете в Манхатън Щатите взеха законодателни мерки, които засилват полицейщината и тоталния контрол над населението под предлог за борба с тероризма. ЦРУ отново има специален лиценз да убива „по целесъобразност“, който беше отнет след скандалите с Управлението през 70-те години, разкриващи политически убийства и незаконни мръсни операции, проведени от американските служби. ФБР увеличи своите правомощия и картотеки. Следенето на личната поща по Интернет и всички електронни комуникации вече става без правни усложнения. От своя страна Израел в лицето на своя лидер — Ариел Шарон, един обвиняем в масови убийства, побърза да посочи своя „Бен Ладен“ — палестинците. Те не могат да се надяват вече на своя държава върху земята, на която живеят от столетия. Осемдесет и девет от стоте сенатори на САЩ призоваха през ноември 2001 г. президента Буш „да не иска от Израел сдържаност“. И танковете на Тел Авив не чакаха, веднага използваха благословията на САЩ, навлязоха в ивицата Газа и започнаха масови убийства на палестинци.

Става дума за нещо ново наистина. И то е, че на върхушката, която управлява най-мощната страна в света, явно вече дори и правилата, които тя създава, и пречат. Тази върхушка търси директен брутален път за подчиняване на света. За нея не е проблем да съдейства на масово публично избиване и на американци, не само на туземци от Третия свят, ако това скъсява пътя към световния контрол. И досега е имало посегателства над правата, здравето и живота на американски граждани от страна на собствената им управляваща върхушка. Сега обаче това става показно и по начин, който да оневини всички следващи престъпления на наднационалния елит, скрит зад етикета „САЩ“. Но за да се избистри въпросът защо и как е възможен такъв парадокс — да твориш световното зло и после да му „обявяваш война“ за заблуда, трябва да изясним от какъв материал е изградена тази върхушка.

Тези, които днес повтарят изрази като „нов кръстоносен поход срещу исляма“ или „сблъсък на християнската и ислямската цивилизация“ са или подведени, или манипулатори. Във военното нападение на САЩ и НАТО срещу Афганистан няма нищо цивилизационно. То е далеч от светските правила на юрисдикцията. Според всички правни норми убиването на заподозрян от близки на жертвата се тълкува като саморазправа и е незаконно.

Как стои въпросът в светлината на религиозния морал? Според християнството на човек не е дадено да отмъщава, а убийството е смъртен грях. Това е категорично и ясно очертано в моралния кодекс на Христовия завет. Но тук възниква въпросът християнска страна ли е САЩ? Истинският, неманипулиран преглед на историята на тази „демокрация №1“ показва, че САЩ са създадени като антихристиянска, антицърковна държава и през годините са се развивали все повече в тази посока.

Кои са така наречените „бащи-основатели“, създателите на днешна Америка? Това са Томас Джеферсън, автор на „Декларацията за независимост“, Томас Пейн — политически философ, Александър Хамилтън — финансист, Джордж Вашингтон — главнокомандващ войските на колониите във войната срещу Англия и първи президент на САЩ. Към тях трябва да бъде добавен и Бенджамин Франклин — идеологически стълб на революцията, писател и философ. Всички те са масони. Техните портрети в масонски одежди висят днес в масонските „храмове“ на САЩ, които са впечатляващи като архитектура и мащаби и конкурират готическите катедрали на Европа.

Самият Франклин станал масон през 1731 г. на 25-годишна възраст и след 3 години вече е велик майстор на ложата в Пенсилвания. Във Франция той е приет в Ложата на деветте сестри и подписът му фигурира във френския масонски архив заедно с този на Лафайет — друг виден масон и деец на Френската революция. Франклин основал тайното общество „Leather Apron Club“ — „Клуб на кожената престилка“, който станал ядро на бъдещото „Американско философско общество“. До Американската революция през 1776 г. в Америка имало вече 8 Велики ложи: две в Масачузетс, една в Пенсилвания, по една в Ню Йорк, Вирджиния, Джорджия и в двете Каролини. Както виждаме, във всяка от колониите, които ще станат 13-те щата на бъдещите САЩ, вече действа по една Велика ложа.

Според някои изследвачи като Менли Хол, автор на доста трудове за масонството и тайните общества, от 55 души, формирали Конституционното събрание, тоест — бащите-основатели на САЩ, само петима не са били масони. 24 от генералите на Вашингтон са масони. В крайна сметка от тези, които подписват Декларацията на независимостта — 56 човека, 53-ма са велики майстори на ложи. Самият Джордж Вашингтон, човекът, който печели войната срещу Англия за независимост и става първият президент на САЩ през 1789 г., е получил посвещението си като масон в ложата на Фредериксбърг, Вирджиния, на 4 ноември 1752 г.

През 1941 г. бъдещият президент на САЩ Хари Труман изнесъл лекция по радиото, озаглавена „Джордж Вашингтон — човекът и масонът“. Главната теза на доклада била, че Вашингтон е „велик масон, построил САЩ на масонски принцип“.

След падането на комунизма в страните от Източна Европа отново се появиха масонските ложи. Най-известни представители на политиката, изкуството, бизнеса и дори духовенството демонстрират своята принадлежност към масонството като към нещо възвишено. В медиите то се представя като някакво филантропско сдружение, в което видни политически и бизнес мъже се събират, за да подпомагат сираци и социално слаби. Но нали има хиляди фондации за тази цел? Нали християнската църква е първата, която проповядва милосърдие и грижа за ближния? Защо е нужно да се обличат кожени престилки, да се разиграват театрални етюди и да се фетишизират предмети и знаци като чук, пергел, отвес, пентаграмата, юдейската шестолъчна звезда и куп други условности? В името на духовното усъвършенстване, отговаря официално масонската пропаганда. Не можеш ли да се усъвършенстваш по друг начин, в църква, пита се обикновеният гражданин. Не, явно църквата не пасва като път към усъвършенстването за куп богаташи и държавници, които се натискат да се записват в масонски ложи.

Според официалната масонска пропаганда „Масонството е международно тайно мъжко сдружение с йерархично устройство и с традиционен ритуал, култивиращо присъщите на човешката природа добродетели и ратуващо за мир“. Пак според официалната масонска литература класическото масонство се основава на неизменното присъствие на Великия архитект на Вселената и на първенствуващото значение на човека като върховен смисъл на битието.

Какво значи това? Виждаме веднага, че за масоните не Бог, а човек има първостепенно значение. Тук се експонира една позната от векове идея за стремежа на богоборците да станат богове. Тя идва от древните вярвания на зороастризма, асиро-вавилонските религиозни идеи и талмудическия юдаизъм. По-късно ересите, които пронизват историята на ранното християнство и които избиват в откровена антихристиянска битка през Средновековието в лицето на гностици и манихейци; на различните ордени като Тамплиерите, Розенкройцерите, Катарите, Албигойците, които привидно се градят върху християнството, но търсят пътища към унищожението му; на антицърковната борба на дейците от т.нар. Просвещение като Волтер, Хобс и последователите им, които директно отричат Бога и провъзгласяват човека за Бог; на Реформацията, която чрез Лутеранството, Калвинизма и десетките им разклонения зачерква всички постулати и тайнства на Светата Христова Апостолска църква такава, каквато ни я завеща Христос; на революциите през XVII и XVIII век, които разрушават европейските монархии и нанасят удар върху църквата; на отделянето на Запада от Източноправославната църква и изолирането му. На предателската роля спрямо Изтока от страна на Запада при нахлуванията на исляма; в отглеждането и пускането в ход на болшевизма от капиталистическа Америка и Западна Европа като унищожител на Православния Изток през XX век. Целият период на двете хилядолетия след Христа е бил битка на богоборческата идея с идеята за Христос-Спасител.

Масонството е концентрация на тази богоборческа идея. Какво означава например твърдението, че масонството се основава на неизменното присъствие на Великия архитект на Вселената, както пише във всяка официална масонска енциклопедия? Кой е този Велик архитект? Никъде в промасонските енциклопедии и изследвания не се говори за Исус Христос като за Спасител на човечеството и Син Божи. А в християнството Христос не се представя като „Архитект“. Това понятие идва от юдейската легенда за строежа на Соломоновия храм, която стои в дъното на масонската идеология. Той символизира Царството Божие на земята. А тайната за строежа на този храм отнася в гроба си неговият строител — Хирам. Оттогава масоните търсят тази тайна. Което значи, че търсят пътя към божественото без Бога. А това може да бъде постигнато само като в класическия сюжет на „Фауст“ (пиеса, която масонът Гьоте пише като програмно съчинение 60 години) чрез сделка със Сатаната, който ти дава всичко земно, за да ти вземе душата.

Тези, на които това им се струва само приказка, са обикновени атеисти. Те стигат до първите три степени на масонството — т.нар. синьо масонство. За тях ложата остава цял живот един клуб, в който можеш да завържеш връзки с влиятелни хора. Вярно, има разни странни ритуали, но такава е традицията, казват си те.

Други обаче, по-малко на брой, но по-посветени, стигат до върховете на масонските тайни общества. Там вече степените могат да бъдат 33 или 99. За тях Сатаната не е драматургичен образ, а реалност. Поклонението пред него и сделката с него пък са задължителна част от „просветлението“. Това съвсем директно го обяснява „папата“ на масоните — Албърт Пайк. През 70-те и 80-те години на XIX век той е Велик магистър в Главната директория на Вашингтон, Велик командор на Върховния съвет на Чарлстън, което значи лидер на американските масони и Суверенен Понтифик на вселенското франкмасонство, което вече го прави и световен вожд на масоните. През 1871 г. Пайк издава книгата „Морал и догма“, която до ден-днешен е „библията“ на световното и особено американското масонство. В тази книга Албърт Пайк пише: „Всички ние, заемащи високи степени, трябва да съхраним масонската религия в светлината на луцеферианската доктрина.“ Тук трябва да поясним, че тази доктрина произлиза от името на Луцифер — ангелът, който се възгордял, искал да измести Бога и беше низвергнат, както учи Светото писание на християните. Висшите масони обръщат обаче този сюжет и казват: Луцифер е истинският бог, а другият — не. Пайк казва буквално: „Да, Луцифер е бог, но за съжаление Адонай (староеврейското име на християнския Бог) също е Бог. При висшите сили не може да има светлина без сянка, красота без грознота, бяло без черно… Така ние идваме до приемането на доктрината на сатанизма. Това е истинската и чиста философска религия — да се вярва в Луцифер, който е равен на Адонай.“

Масоните отброяват времето по различен начин от християните. За тях началото на новата ера не е появата на Христос, а масонската година на сътворението — 4000 години преди Христа. Към всяка дата масоните добавят инициалите A.L. — Anno Lucis, година на светлината или година на Луцифер. Именно затова и след всяка революция с участие на масони — Френската, Октомврийската, става смяна на календара и се въвежда ново летоброене.

Според самите теоретици на масонството като Менли Хол например — автор на редица изследвания и справочни трудове за масонството, то е учение, което се корени в най-дълбока древност. То е свръхпознание, което се е предавало на „посветените“ през вековете. Посветени са били жреците в древен Египет, поклонниците на Бакхус, древните атланти. Митична раса от посветени, които вярват, че могат и стават богове и затова не им трябва „непълноценната доктрина“, наречена християнство, както през 1998 г. се изрази в пресата председателят на еврейското дружество в България „Шалом“ — Емил Кало.

В корените на масонството е и гностицизмът — учение на тайно общество от I-II век сл. Хр., съчинено от юдеи. Според гностиците пътят към безсмъртието не е приемането на Христос и следването на завета Му, а т.нар. Гносис (на гръцки — знание). Не чрез вяра, а чрез разум и познание ставаш божествен, твърдели те. Моралът няма значение, защото не се отразява на „божествената ти същност“, която добиваш чрез магическото просветление на познанието. Затова няма нужда да спазваш правила — ти си Бог. Ти пишеш правилата.

Това е примамливо. Колко по-интересно звучи от „неатрактивните“ завети на Христос, който те кара да бъдеш морален, да не правиш на другите това, което не искаш да ти направят те. В християнството „няма шоу“, както би се изразил един днешен продукт на евроатлантическата цивилизация. Къде по-приятно е да се чувстваш бог и правиш каквото ти харесва, пък нека това да наранява други хора, или направо да ги убива. Дори така май е още по-приятно. Имаш власт над тях, управляваш ги, манипулираш ги, караш ги да правят каквото искаш с едно мръдване на пръста или с чукване по компютърната клавиатура. Ето отговорът на въпроса защо толкова много хора стават членове на тайни общества от масонски тип. Около 2 милиона души в света са масони още до Първата световна война, като 1,5 от тях живеят в САЩ. Днес те са повече от 8 милиона по света, а в САЩ масоните са над 5 милиона.

Гностицизмът е оставил трайни следи в масонската символика и същност и до днес. Според Неста Уебстър, английска историчка от 20-те години на XX век, „гностицизмът е създал система, представяща извратеността като нещо нормално, система, обвързваща хората в секти, работещи под маската на просвещението и имащи за цел да затъмнят всички идеи за морал и религия“. Гностиците са истинските автори на максимата „Целта оправдава средствата“. Неста Уебстър добавя: „Концепцията на тайните общества, разглеждаща човека като Бог, който не се нуждае от откровение и никакво друго напътствие свише, освен закона на собствената му природа. И тъй като тази природа е божествена, всичко, което произлиза от нея, е похвално, а онези действия, които според християнството са грехове, не бива да бъдат осъждани.“ След степента Кадош масоните имат „гностическа“ степен, което показва тяхната приемственост от това учение. Впрочем самият Албърт Пайк го потвърждава ясно: „Гностицизмът е душата и същността на масонството.“

Като обобщение може да се каже, че масонството е тайно общество, което крие същинските си цели и лице от света, то поддържа едни и същи ритуали и символика през различните векове и в различните държави, има йерархична структура и отчетлива разлика между низши и висши масони. То не е безобиден клуб на скучаещи милионери, а мощна верига от атеисти, деисти и поклонници на Луцифер, на богоборци, които чрез наднационалните си политически връзки и силата на наднационалната банкова система предизвикват определени събития във всяка точка на планетата чрез политически интриги, революции, преврати и влияние върху интелектуалния елит. Целта на това вмешателство е да се рушат преди всичко устоите на християнската църква, което в наши дни означава — на Православието. Да се овладяват материалните ценности на планетата и да се концентрират във все по-тесен кръг от хора. Да се заличават границите между традиционните национални характеристики и все повече хора в света да стават зависими финансово и административно от една централизирана, но със скрит център, свръхтоталитарна система, която да ги превръща от индивиди със собствена воля и стремеж към Бога в човекоединици, мачкани от валяка на една суперолигархия. В маса, тласкана към загуба на собствените души. Впрочем за този сюжет старателно и последователно ни подготвят холивудските филми — антиутопии, визиращи бъдещето, които напоследък се увеличават. Те винаги представят Земята в близкото бъдеще като разрушена територия, след големи войни и катаклизми, владяна от някакъв свръхелит, който има контрол върху храната и благата.

В САЩ масонството намира най-добра почва от всякъде другаде. Там е центърът на световното масонство и на първият му „папа“ — Албърт Пайк с масонско име Лимуд Ензоф, със седалище Чарлстън. В този американски град и до днес се събират световни конгреси на масонството — през септември 2001 г. на поредното честване беше и представител на българското правителство — вицепремиерът и министър на държавната администрация Димитър Калчев, масон от 33 степен, както той самият се похвали в интервюта в българската преса.

Можем да заключим при това положение, че САЩ са основани от всичко друго, но не и от християни. Защото масоните през цялото време на своето съществуване водят битка срещу християнската църква и не крият това. На конгрес в Леже през 1863 г. масонският (и социалистически) лидер Лафарг категорично обявява целите на ложите: „Война на Бога, ненавист към Бога! Целият прогрес се състои в това! Трябва да се пробие небето като хартиен свод! Да се постигне тържество на човека над Бога!“

Тези програмни думи на масонството очертават целите му и при създаването на американската държава. Америка е страна, основана от колонисти, бягащи от църквата. Сектанти, които търсят обетована земя за своите социалнопсихологически експерименти. Те са идеалното тесто, от което „посветените“ висши масони могат да замесят продукта, който им трябва. Смисълът на битката на масоните е изразен лаконично от масонския автор дьо Кантельо през 1863 г.: „Като цяло тя (битката, б.а.) е била и винаги ще бъде борба срещу църквата и християнската религия. Всички тайни общества — от египтяните до илюминатите (тайно общество, създадено от Адам Вайсхаупт на 1 май 1776 г. в Бавария с главни цели: унищожаване на религията, на собствеността и семейството и налагане на единно световно управление) имат почти идентични ритуали. Те (тайните общества, б.а) образуват верига и се пресъздават едно от друго.“

През 1827 г. един бивш американски масон — капитан Уйлям Морган, прави разкрития, които разтърсват цялото общество. Той издава книга: „Illustrations of Masonry by one of the Fraternity Who has devoted Thirty Years to the Subject“, Batavia NY, 1827 г., „Примери за масонството от един от братството, който му посвети 30 години от живота си“. Морган описва подробно ритуалите за приемане в масонските ложи, клетвите за смъртно наказание, ако разгласиш масонските тайни, както и основния въпрос — кому се кланят масоните. Ето как масонът дава клетва за мълчание според Морган: „На всички, на които аз най-тържествено и искрено обещавам и се заклевам, без най-малкото усукване, мълчалива уговорка или душевно извъртане, обвързан под заплахата от наказание, не по-малко от това да ми бъде прерязано гърлото, езикът ми да бъде изтръгнат из корен.“ По-нататък приеманите за „братя“ масони се заклеват да не причиняват нищо лошо на своите „братя“ (за останалата част от човечеството не се казва нищо — б.а.), да се подчиняват безпрекословно на всеки знак и заповед на по-висшестоящ масон (което значи да пренебрегнат националния си и патриотичен дълг, ако той противоречи на височайшата масонска директива — б.а.).

Разкривайки масонските тайни, Морган си подписал смъртната присъда и тя не закъсняла — той бил отвлечен и убит от бившите си „братя“. Убийството му раздвижило цяла Америка. Антимасонските настроения за около десетина години обхванали страната и били разтурени повече от 2000 ложи. Образува се дори антимасонска партия, която събрала 128 000 гласа през 1830 г. Един от напусналите тогава масонството — Милард Филмор, се присъединил към тази партия. По-късно той става и 13-ият президент на САЩ. Филмор пише по това време: „Масонското братство погазва нашите права, противоречи на правосъдието и се държи предизвикателно към всяко правителство, което не може да контролира.“

Скандалът с убийството на Морган предизвикал разследване от страна на щатския сенат в Ню Йорк, който през 1829 г. стигнал до извода, че „масонството се състои от силни и богати хора с членове в почти всеки стратегически пост“. Сенатът установил също, че пресата мълчи по въпроса, защото е „изпитала силата на масонското влияние и е била поразена от жезъла на неговата власт“.

Тези разкрития нанасят временни щети на масонството, но не за дълго. В Америка и Англия ложите се множат бързо през следващите десетилетия, за да достигнат в днешно време численост от около 500 000 масони в Англия и 5 милиона в САЩ.

И така, „най-великата демокрация“ — САЩ, е създадена от масони, тоест — от антихристияни. Масон е първият американски президент Вашингтон, масон е авторът на „Декларацията на независимостта“ — Томас Джеферсън, масон е първият върховен съдия на САЩ — Джон Маршал, масони са създателите на финансовата система на САЩ — Робърт Морис и Александър Хамилтън. Първият държавен секретар на САЩ — Робърт Левинстоун, е Велик майстор на ложата в Ню Йорк. „Брат“-масон е и главният архитект на столицата — Джеймс Хобън, който е Велик майстор на първата американска ложа. Той се погрижва град Вашингтон да бъде построен по правилата на масонската символика, а президентският дворец — Белият дом, да копира Соломоновия храм. На върха на този център на властта Хобън изобразява пет петолъчки — пентаграми. Ако някой смята, че петолъчката е въведена в употреба в държавната символика от Ленин или Георги Димитров, просто се заблуждава. Няма да минат и 140 години и тази петолъчка ще грейне и над Кремъл, сменяйки Светия кръст.

А запитвали ли сте се защо в „християнска Америка“ първото нещо, което ви посреща, не е кръст, а т.нар. Статуя на свободата? Тази огромна скулптура на нюйоркското пристанище е подарък от френските масони, извършили кръвопролитието, наречено Велика френска революция, през 1789 г., за техните братя отвъд океана. Тя е работа на Фредерик Бартолди, член на масонската ложа на Елзас и Лотарингия. Тази фигура на жена с факел в ръка е била често изобразявана в масонска Франция след Френска революция. В катедралата „Нотр Дам дьо Пари“ дори е организирано поклонение на „Богинята на разума“, изобразена по същия начин. Край Париж масоните-якобинци разчистили терен, на който трябвало да се издигне огромна статуя на същата богиня и веднъж завинаги да се отмени поклонението на Христос. Поради някои обезглавителни операции помежду си революционерите не успели да завършат това дело. Но в Америка успели. Освен в Ню Йорк такава скулптура била поставена в Капитолия на Вашингтон и в Капитолия на Остин, Тексас.

След Джордж Вашингтон редица американски президенти са масони: Джеймс Бюканън, Уйлям Тафт, Андрю Джаксън, Джеймс Монро, Уорин Хардинг, Теодор Рузвелт, Франклин Рузвелт, Хари Труман. В по-ново време доказани масони са Форд, Рейгън, Буш-старши и Буш-младши.

След като САЩ са основани от антихристияни, как можем да очакваме, че днес това е една християнска държава, която е тръгнала на „кръстоносен поход“ срещу враждебната и религия — исляма? Още повече че през изминалите от президентството на Вашингтон насам над 200 години САЩ не само не са станали по-християнска страна, а напротив. За изминалите два века САЩ стана родината на най-многото като брой и най-разнообразните псевдорелигиозни секти и общества, създавани като инструменти за „ревизия“ или откровена битка с християнството. Битка, в която се налага богоборческата идея, че всичко е позволено, защото ти самият си Бог.

Тази идея — че човек може да стане Бог, е характерна за всички секти и тайни общества и по нея те могат да бъдат познати безпогрешно. Тя пронизва развитието на цели течения в човешката култура като Рационализма, Просвещението, които елиминират Бога и обявяват тържество на човешкия разум над него. Много големи умове в историята са се уловили на тази въдица, тъй като тя съблазнява мислещия, интелигентния човек. Тези течения биват изучавани в учебниците като прогрес в еволюцията на човечеството. С развитието на науките и технологичния бум на все повече хора по света им се струва, че е възможно да достигнат небесния свод с ръка. Все по-често четем в любопитните рубрики на пресата, че до 20 или 30 години ще бъде открит „генът на безсмъртието“. Дори един водещ български телевизионен журналист, приеман от обществото за един от най-ерудираните журналисти, сподели от екрана през 2001 г. своята убеденост, че скоро безсмъртието ще бъде научен факт.

Ето къде е ключът към създаването и поддържането на тайни общества и секти през вековете. От епохата на Вавилон и Египет тайното, езотеричното знание е било пазено и предавано на тесен кръг хора. Те, посветените, са вярвали, че тълпата не трябва да се докосва до скритото познание, което отключва пътя към отвъдното и безсмъртието. Защото откакто съществува, човек се тревожи най-много за това, че е смъртен на Земята. Последицата от грехопадението той все по-често приема не като Божие предопределение, а като обстоятелство, което може да надхитри. Египетските мистерии, ученията на гностицизма, всички дуалистични източни философии са построени на тази база. Да се елиминира Божият промисъл, да се надлъже Бог и да се построи Царството Небесно на Земята. От Библията знаем, че падналият ангел Сатанаил е получил възможност, Божие допущение да „работи“ върху човешките души и да ги отклонява от пътя им към Бога. Да ги тласка в посока да си вярват, че те могат да станат богове. За „посветените“ Сатанаил става Луцифер — носител на светлината на познанието. Всички научни и технически хитрости, които са улеснявали материалния живот на човек през вековете, са затвърждавали у все повече хора чувството, че се приближават до Бога, че могат да го конкурират. „Да се пробие небето като хартиен свод, да се постигне тържество на човека над Бога!“ — този призив на комуниста-масон Лафарг важи за всички видове тайни общества и учения, които се борят с Христовата църква, откакто тя съществува. „Без цар, без Бог, без господар! Долу Бог!“, зове пък в поемата „Септември“, писана през 1923 г., българският поет, изучаван като класик в учебниците по литература през периода от 1944 г. до днес Гео Милев.

Технологичният прогрес все повече затъмнява съзнанието на хората, дава им чувството, че могат всичко, без да им решава моралните проблеми. А достатъчно е човек да остави морала настрана и пред него се открива безкраен хоризонт. Как един финансист от Уолстрийт да не повярва, че е Бог? Той управлява стотици милиони долари и с едно мръдване на пръста може да ги насочи в една или друга посока. Съдбите на милиони хора по света са в неговите ръце. Или поне така изглежда.

Как да ходи човек в някаква си църква и да пали свещи, когато има невероятните възможности „за просветление“ на мрежата — Интернет. (Впрочем в САЩ истински църкви няма, така че това тайнство и благодат май вече е загубено за американците.) Но пък има психоаналитици, които се опитват да заменят тайнството на изповедта и опрощаването на греховете.

Как да не повярваш, че медицината, която вече може да ти смени сърцето, бъбрека, черния дроб (през ноември 2001 г. в българската преса бе публикувано известието, че за първи път ще бъде присаден главен мозък!), няма да стигне след няколко години до тайната на безсмъртието и да ни прави вечно млади?

Добре, да приемем, че „има нещо“, което е над нас, отвъд нас, да приемем, че имаме душа, или аура, или каквото и да е там, мисли днешният високотехнологичен човек. Не може ли тази душа да си остане вечно в мен, да не се отделя? Да се „ъпдейтва“ някак си? Няма ли софтуерна програма за нея? След като разцепихме атома и изследвахме черните дупки на Вселената, нима някаква си душа ще ни се опре? Някакъв си Бог?

Все повече хора днес си задават такива въпроси и винаги се намира някой, който да им каже:"Да, има такъв начин! Стани посветен, ела при нас и ще получиш първо истината, после това, което те интересува — безсмъртието!" Това са го казвали гностиците, манихейците, окултните общества от античността и Средновековието до новите времена — като теософите, „Ню Ейдж“ или мормоните. В политически план това е философията на „избраните“, на елита, за който е предначертано да управлява „масите“ и да притежава основната част от материалните богатства на света, за да ги държи под контрол.

Да си избран е примамката, която вкарва днес и повечето изявени в политиката, изкуствата или науката хора в масонските ложи. Подчертаването на факта, че през вековете масони са били много известни и изявени хора на творчеството като Гьоте, Моцарт и други, не се пропуска в масонската пропаганда. Това засилва увереността на всеки амбициозен и суетен човек да търси „елитното“ общество на ложите. „Щом такива гении са били там, значи има нещо“, казва си той. Голяма част от бизнесмените и политиците в днешно време влизат в ложите по чисто комерсиални причини. Те гледат на тях като на клубове, където можеш да направиш полезни за кариерата или бизнеса връзки. И ги получават, което ги прави зависими за цял живот. Има и такива, които наистина вярват, че влизат в едно общество, което се стреми към човешка хармония и усъвършенстване. Докато не се сблъскат с реалните цели на масонската върхушка. По-горе ги описахме — да се подчини света на един скрит елит, който ще отвори път на Този, който кара хората да се мислят за богове, защото той самият се бори с Бога — Луцифер.

Битката срещу Христовата църква се води от нейното създаване и продължава до днес с усилващ се ефект. Битката е за човешки души и е проста като схема. Усложняват я обаче хиляди битови, икономически, политически, социални и емоционални детайли, които най-често замърсяват картината и не ти дават да видиш най-важното. А най-важното за всеки е неговата собствена душа и спасението и. Няма нормален човек, който да не си е задавал въпроса: „Какво става с мен след смъртта? Наистина ли всичко приключва в тази изкопана яма в пръстта? Нима всичко, което върших през живота си, всички усилия и таланти, които проявих, всички хубави и мили неща, които правих, са били напразно? Къде е смисълът тук?“ И наистина изглежда абсурдно цялото чудо, което представлява един човешки живот с развитието си, с лъкатушенията си, с познанието за света, което натрупва, да се стопи все едно никога не го е имало. Ами материалните богатства? Ти си се старал, напредвал си в кариерата, забогатявал си с труда и уменията си и накрая всичко това остава някъде и не се знае кой какво прави с него. Убийствена мисъл. А какво да кажат големите босове на престъпния свят. Да си извоюваш име и авторитет, да прецакаш толкова хора, да им вземеш парите, да станеш №1, да въртиш на пръста си политици и медии, да няма невъзможно желание за теб и накрая да оставиш цялото това богатство в ръцете на някакви леваци да го разпилеят! Като се замисли за такива неща, на човек просто му идва да плати на някой учен един-два милиона долара, ако трябва, но да го направи безсмъртен и да се реши въпросът.

Колкото и сложни да са нещата, човек трябва да ги схематизира и опрости, за да ги опише и анализира. Така е и с пътищата на човешката душа. Пред нея има три пътя.

Първият вид са високоинтелигентните души, които търсят изход от ситуацията с неизбежната смърт, но не искат да приемат Бога. При древните юдеи например това е партията на фарисеите. Днес действат техните приемници. Тестават жертва на „посветените“, на жреците на окултното и луциферианското познание. Тези хора са доста по-малко от останалите и стават част от световния финансово-политически елит. Именно този елит стои в дъното на повечето световни глобални събития и размества геополитическите карти по своя схема. В посока подчиняване на света на едно единно управление и цялостен тоталитаризъм, пред който комунизмът ще ни се струва царство на свободата. Хората, които се присъединяват към този елит, са готови на всичко и за тях няма морални скрупули, каквито препъват всеки среден гражданин. Те могат да свалят правителства, да променят закони, както им е угодно, да купуват политици, да преначертават картата на държавните граници. Каква е личната мотивация на такива хора? Те са приели, че истинският Бог е Луцифер — този, който им е показал как да станат мощни и богати тук, на земята. Повярвали ли са, че сюжетът за изхвърлянето на Сатанаил от лоното Божие и за човешкото грехопадение е обърнат обратно от „редакторите на Библията“? Те вярват, че всъщност има два Бога — на доброто и на злото. И че техният — Луцифер, е богът на доброто, на светлината, а този, на когото се кланят християните, е лошият. Защо не, въпрос на гледна точка, би казал всеки второкурсник по философия днес. Вярвайки в Луцифер, хората от този елит смятат, че са решили въпроса с безсмъртието си, защото битката между Луцифер и Христос ще завърши в полза на техния бог, който ще се погрижи за вечността на душите им.

Това е мотивираната част от антихристияните, но повтарям, тя е много ограничен кръг, тъй като става въпрос за вяра и убеденост, макар и обърнати обратно. А вярата се поддържа трудно.

Вторият вид хора са най-много. Материалистите. При юдеите това е била партията на садукеите. Днес техните последователи се грижат за попълването на редиците и нямат голям проблем с това. Те просто смятат, че всичко приключва тук, на земята. Че каквото изядеш, изпиеш и добиеш, това е всичко. Дори някои от тези хора да са склонни да се замислят по-дълбоко, им пречат стотици грижи от бита и масовото медийно обработване на съзнанието, че всичко е икономика и ако решиш икономическите проблеми, постигаш щастието. Тези хора са тълпата, стадото, което трябва да бъде стригано, доено и накрая заклано. Те са идеалната почва за социални експерименти от рода на всички видове „-изми“. Те могат лесно да бъдат излъгани, че за няколко години тук, на земята, може да бъде построено царството небесно във вид на „народна република“ или „пазарна икономика“. Достатъчно е само да дадат доверието си на група знаещи политици, които ще им построят рая на земята. Този рай, разбира се, е чисто икономическо понятие. Няма морални измерения. Няма и как да има, защото няма душа, всичко е груба материя, няма покаяние и Божи съд. Значи всичко ти е позволено в земния ти живот. Можеш да правиш каквото поискаш, без да се съобразяваш с другите. Напротив, ти си по-хитър, ако ги ограбиш, измамиш, подчиниш или дори убиеш. Щом няма задгробен живот, значи няма наказание за убийство и други грехове. Толкова е просто и примамливо. От този вид хора излизат най-добрите престъпници, политици и финансови спекуланти.

Третият вид предполага нещо много просто, но то винаги се оказва най-трудното. Да приемеш, че имаш безсмъртна душа. Че тя подлежи на Божи съд за това, което си вършил в земния си живот. Да приемеш Христос в сърцето си и да следваш Неговия завет. Което значи да живееш в земния си живот така, че да си достоен да застанеш до Бога, когато настъпи този час. Да живееш винаги с мисълта, че си смъртен, но това да не те превръща в депресиран тип, а в уверен в духовната си сила християнин, който осъществява великата, дадена му от Бог чрез идването на Христос възможност да се спаси завинаги, а не за краткия миг от вечността, какъвто е неговият земен живот.

За един християнин икономическите показатели и индексът Дау Джонс не са най-важните неща на света. Нито пък умопомрачителният факт, че поредната американска фирма е пуснала в употреба автоматична четка за зъби, която е с вграден микрочип, контролиращ правилното миене. И най-изумителните новини от научните лаборатории не могат да предизвикат патос у християнина, преди да се отговори на въпроса: „Кому служи това?“ Кому послужиха откритията на Айнщайн, провъзгласен за гения на XX век? На същия този, описан по-горе елит, който чрез Айнщайн и такива като него произведе ядрено оръжие и със сатанинско удоволствие го изпробва върху два японски града.

За тези, които биха казали тук, че християните са като талибаните и отричат науката и техническия прогрес, има един прост отговор. Проблемът не е в научното откритие или в отделния продукт за масова употреба. Проблемът е в хората, които си служат с него. Ако те се съобразяват стопроцентово с Божия закон и следват Христовия завет, никога няма да произведат и приложат нещо, което убива или причинява страдание на хората. Не технологичният прогрес е проблемът, а това, че той най-често е инструмент в ръцете на антихристияни и богоборци. Не стремежът към развитие е проблемът, а това, че развитието първо трябва да се търси в човешката душа, а после в джунджуриите, с които днешният „гражданин на света“ е заобиколен и без които вече му се струва, че не може да живее. А милиарди хора наистина не могат да живеят без техническите си играчки и това е страшното. Америка отново е пътеводител на изповядващите този материализъм.

Богоборческата идеология на елита, който управлява Америка, е процес. Той активно генерира идеи и общества през двете столетия на съществуване на САЩ. Това е родината на модерните ереси, които са обхванали милиони хора в капаните си. Основно и най-разпространено е мормонството — основано от Джоузеф Смит през 1827 г. и базирано на легендата, че евреи са първите заселници на Америка много преди Колумб. Мормонството днес е цяла империя с център Солт Лейк Сити — щата Юта. Огромни корпорации вливат парите си в тази секта, която има годишен оборот от около 10 милиарда долара. В Юта, САЩ, непрекъснато се подготвят „мисионери“, които преминават през скъпоплатено обучение на различни езици и биват изпращани в десетки държави по света да вербуват нови жертви. В България през последните десетина години мормоните навлязоха със съдействието на подкупени висши чиновници, които ги регистрираха като „вероизповедание“ и построиха централа в София за $ 1,5 милиона. Мормонството допуска многоженството, многобожието и на практика е някаква еклектична форма между юдаистични навеи и по-новите протестантски течения.

Сциентологията е секта, основана през 50-те години от Лафайет Рон Хабърд, автор на фантастични романи, в които обикновено се описва как извънземни завладяват Земята и унищожават човечеството. В момента, в който Хабърд основава „Църквата на сциентологията“, той споделя с цинична откровеност в интервю: „Разбрах, че с писане на книги не може да се забогатее истински, това в днешно време може да стане с успех само ако основеш нова религия.“ Сциентологията е смес от юдейския кабализъм и шаманизъм, която също днес е мощна корпорация с огромни капитали и световноизвестни личности от шоубизнеса като свои лица. Сциентолози са актьорите Джон Траволта и Том Круз например. Това привличане на популярни лица е много важно за модерните секти. За милионите почитатели веднага се ражда въпросът: „Щом любимият ми актьор е сциентолог, защо аз да не стана.“ В много европейски държави днес сциентологията е обявена за обществено опасна секта. През 1982 г. лично премиерът на Франция Пиер Мороа поръчва специално изследване на сциентоложката „църква“. Депутатът Вивиан се заема с проучването. Ето какво гласи експертизата, поръчана от премиера на Франция за сциентологията: „Това е секта, която си служи с парамедицински и медицински методи за манипулиране. Религиозният елемент е само фасада, която прикрива икономически интереси.“

Други секти, възникнали в САЩ и действащи днес в Европа, са „Свидетели на Йехова“, „Ню Ейдж“, „Трансцендентална медитация“, „Кришна съзнание“, „Деца на бога“, „Обединителната църква“ на Мун, както и чисто сатанински култове, които открито заявяват себе си като поклонници на Сатаната.

Политици и мощни фондации подкрепят всякакви извращения на религията, стига да не са християнство. Всички секти са добре дошли в САЩ. Там е раят за сектантите. „Деноминациите“ обикновено са поредното хрумване на някой психопат или обикновен мошеник, който прави огромни пари от „църковната си дейност“.

Такъв е кореецът Сан Мен Мун. Той основава през 1954 г. Църквата на Мун в Корея, но намира идеалната почва за новия култ в Америка. През 70-те години заема позиции в САЩ. Как действа Мун? Ползва се „групово събиране на средства“ — findraising. Т.нар. „подвижни групи за събиране на средства“ работят по 15–20 часа дневно. Всеки събирач трябва да донесе от 150 до 500 долара. Църквата на обединението — тонг ил кьо, е вътрешната част — ядрото. Тези, които са в него, приемат Мун за месия и наричат църквата му — Unification Church — „Обединителна църква“. Ето какво е определението на Конгреса на САЩ за движението на Мун: „Многочислени църкви, делови предприятия, комитети, фондове и други, свързани със Сан Мен Мун групи, проявяващи са като части от една световна организация под ръководството на Мун и неговия център. Тази структура е сходна с международен концерн, въвлечен в производство, международна търговия, доставка на оръжия, финансови операции и друг род делови дейности. Но тя излиза от тези рамки и обхваща религиозна и образователна сфера, идеологическа и политическа дейност. В подготовката и привличане на членове тя прилича на полувоенна организация, като в същото време в други отношения притежава признаци на международна политическа партия с желязна дисциплина.“

През 1948 г. самият Мун е съден в Пхенян за сексуални отклонения. Обвинен е в двуженство. През 1982 г. Мун е осъден в САЩ на 18 месеца затвор по редица обвинения — фалшификация на документи, данъци. По-късно той откупува своя комфорт, като плаща на влиятелни фигури и политици. Така, както прави „Коза ностра“, откакто съществува. През 1974 г. Мун-движението е забранено в Австрия. Това не пречи днес, в края на 2001 г., началникът на канцеларията на българския премиер да е кадър на Мун, работил в САЩ за неговото движение и дори издействал като председателстващ Общото събрание на ООН реч на съпругата на Мун пред трибуната на ООН през 1993 г.

Няма значение какъв микс от идеи ще забъркаш, за да се обявиш за гуру. Основното трябва да е едно, за да получиш рамо от могъщите финансови и медийни магнати, които в САЩ са главно евреи. Да разработиш идеята за принизяването на Исус Христос като Син Божи. Независимо дали съответното учение и доктрина казват, че той е само „пророк“, „учител“, „гуру“, „посветен“. Всичко друго, но не и Син Божи, изпратен като Спасител на човечеството и оставил Своя Завет към него, чрез който единствено може да се спаси всяка човешка душа. Звучи просто и човек изумява понякога колко словесни и интелектуални пируети са направени, за да се скрие точно тази богоборческа идея под десетки и стотици опаковки през последните 2000 години.

Така САЩ са станали идеалната почва през XVIII век за: баптистите, квакерите, методистите, анабаптистите, адвентистите. Всички изброени дотук се числят все пак към класическото сектантство, което претендира да е християнство, но на практика и теория отхвърля тайнствата и каноните на Светата Христова църква, отрича самата божествена същност на Христос и прави опит да възроди най-съществените черти на юдаизма.

САЩ в по-ново време са родина и на по-перверзни секти и общества, които вече не само извращават идеята за вярата, но директно насочват своите последователи към сатанизма. Тези секти нерядко тласкат членовете си към самоубийство, което е огромен грях според християнството. През 1978 г. например в лагера на т.нар. пастор Джоунс бяха намерени 900 души, самоубили се след психотропна и психологическа обработка. През 1993 г. в градчето Уейко, САЩ, „гуруто“ Дейвид Кореш, лидер на сектата „Давидова клонка“, запали себе си и още 80 свои последователи. В Шери, Швейцария, подобна секта с водач Люк Жоре по същия начин сложи край на живота си, но заедно с него загинаха още 53 човека. В Токио, Япония, на 20 март 1995 г. привърженици на сектата „Върховна истина“ хвърлят газ „зарин“ в метрото. Умират 12 души и над 5500 получават тежки увреждания. В България през последните десетина години също има десетки, ако не и стотици случаи на ритуални самоубийства на хора, които са имали контакт със секти като „Слово на живот“, „Свидетели на Йехова“, „Ню Ейдж“, „Кришна съзнание“ и други подобни. На служителите на МВР обаче след „демократичните промени“ през 1990 г. под натиска на финансирани от САЩ неправителствени организации е забранено да посочват верската и етническа принадлежност на извършителите на криминални престъпления.

Десетките култове, създадени или избуяли в САЩ, имат своя антихристиянски венец. Това е откровеният култ към Сатаната, създаден от унгарския евреин Антон Шандор Леви.

Антон Леви или Ла Вей е роден в Унгария през 1930 г. и носи в себе си смес от различни етноси, но както сам той твърди — основно цигански и еврейски. След като се запознава през младостта си с историята на всички антихристиянски средновековни тайни общества като розенкройцери и тамплиери, след като минава през изучаването и прилагането на различни видове магии, ясновидство, екстрасензорство, ритуали на Черната меса и обществото на Пъкления огън и Златната зора, Ла Вей решава да направи решителната стъпка. През 1966 г. той ритуално си обръсва главата и основава „Църква на Сатаната“. В САЩ това е възможно и се толерира, тъй като още масоните-основатели на държавата, атеисти и деисти, се грижат за елиминирането на християнството и налагане на „веротърпимост“. Под тази фалшива теза за човешки права се отваря път на общества, които биват създавани с една-единствена цел — да отклоняват хората от Христос и да ги превръщат в психороботи, способни да изпълнят всяка заповед на „гуруто“.

Сатанистът Ла Вей издава и „Сатанинска библия“, както му е редът. В нея има цяла глава, която е озаглавена „Върху избора на човешко жертвоприношение“. Текстът разглежда необходимостта да се принасят човешки жертви в култа към Сатаната. Ето само малък откъс от тази глава:

„Предполагаемата цел при извършване на ритуалното жертвоприношение е да внесе енергията, осигурена от прясната кръв на току-що убитата жертва, в атмосферата на магическата работа, чрез което засилва шансовете на магьосника.“ И още: „Един сатанист би извършил човешко жертвоприношение само тогава, когато това би послужило на целта с двойното предназначение да освободи гнева си чрез запращане на проклятие и което е по-важно — да ликвидира някой тотално противен и заслужаващ индивид.“

„Църквата на Сатаната“ днес има доста последователи в САЩ и по времето на Рейгън е легитимирана като едно от многото „вероизповедания“. Нейни последователи сатанисти дори са стимулирани от правителството на Роналд Рейгън да заемат възлови постове в армията и висшата администрация. По сведенията на изследвача на сатанизма и биограф на Ла Вей — Бъртън Улф, един от бащите на Америка — Бенджамин Франклин, е бил поклонник на същия култ, но в тогавашното тайно общество Hell Fire Club (Клуб на адския огън), и е разнасял успешно „светлината“ на този огън в САЩ. Впрочем днес част от ракетите, с които САЩ бомбардира Афганистан, се казват точно така — „Hellfire“ („адски огън“). Това са лазерно насочвани ракети, които бяха изпробвани във войната в Залива през 1990 г. и в агресията срещу Югославия през 1999 г.

В САЩ „Църквата на Сатаната“ освен че е официално регистрирана и е по-приета в Националния съвет на църквите на САЩ през март 1970 г. В Пентагона е бил представен заедно с другите конфесии и главният капелан на църквата, под чието ръководство служи рота сатанисти, част от въоръжените сили на САЩ. Изследователят на сатанизма — американският протестантски свещеник Джефри Стивън, пише, че твърдото ядро в сатанинската църква прави и човешки жертвоприношения.

Тази открита богоборческа дейност се толерира на най-високо ниво в САЩ. Всяка година Държавният департамент публикува доклади, в които визира как в отделните държави по света се съблюдава „религиозната и етническа толерантност“. Държави, които не искат да допуснат обществено опасни секти като „Свидетели на Йехова“, сциентолозите, мормоните или откровените сатанисти, биват обвинявани от САЩ във верска нетърпимост. И принуждавани да ги приемат, иначе ги обвиняват в „недемократичност“ и „липса на готовност да бъдат приети в евроатлантическите структури“. А днес този прием е фиксидеята на управляващите елити в бившите комунистически страни от Източна Европа. Защото те имат комплекс от „комунистическото си минало“, наложено впрочем на тези страни от същия световен елит, финансирал болшевишката революция в Русия през 1917 г. и разпределил Източна Европа в комунистическия лагер след Втората световна война. И днес тези източноевропейски елити панически се страхуват да не би да изглеждат по-малко американци от американците, по-малко атлантици от щаба на НАТО.

С това понятие „верска търпимост“ може да се играе успешно в полза на антихристиянските общества. Така утре към България и всяка друга по-малка и гледаща с надежда към САЩ страна ще бъдат отправени обвинения, че проявява „нетърпимост“ към поредния култ, който иска да се настани в държавата. Това би могъл да е и „Църквата на Сатаната“ на Лавей. Нали е легитимно „вероизповедание“ в САЩ? И ако у поредната управляваща върхушка в София няма достатъчно съпротива, както обикновено, сектата на Лавей може да бъде регистрирана преди Българската православна църква.

Никой, разбира се, не е упълномощавал държавата САЩ да бъде арбитър на света по отношение на човешки права и религиозни свободи. Но със силата на парите и военната мощ Щатите налагат без пълномощия тази своя роля. И дори наказват с икономическо ембарго или направо с бомбардировки (Югославия например) тези страни, които не искат да пуснат богоборчеството под форма на политически и верски „плурализъм“, тоест не искат да отстъпят от своята традиционна и истинна религия в името на американското богоборчество. Върхът на триумфа на антихристиянството в Новия свят е решението на Върховния съд на САЩ от 25 юни 1962 г., че в американските училища не може да се четат християнски молитви и Библията!