Бумерангът на злото

Глава IIIФренската богоборческа революция

Маркс, Енгелс и Ленин ценят особено високо произведенията на френските просветители. „Бойката, жива, талантлива остроумно нападаща попщината публицистика на старите атеисти от XVIII в. много често ще се окаже по-подходяща да събуди хората от религиозния сън, отколкото скучните, сухи преразказвания на марксизма, които преобладават в нашата литература. Няма никакво основание да се страхуваме, че старият атеизъм и старият материализъм ще останат у нас недопълнени с поправките, които са внесли Маркс и Енгелс“, пише Ленин.

„В критиката си срещу християнството френските просветители използваха насочените срещу християнството съчинения на английските философи Томас Хобс, Джон Лок, Джон Толанд, Хърбърт Чербери и др., които се опираха на философията на здравия разум. Философията на здравия разум се оказа най-страшният противник на защитниците на религията и религиозния мироглед“ — пише съветският марксистки философ Казарин в сборника си „Французские просветители XVIII в. о религии“, Москва, 1960 г.

Съветските марксист-ленинци разглеждаха цялата редица от учени и писатели на Ренесанса и Просвещението като свои предшественици и издаваха в обемни поредици техните съчинения по време на комунизма. Трудовете на Рабле, Бонавантюр Деперие, Клеман Маро, Мишел Монтен, Етиен Доле, Франсоа Волтер, Дени Дидро, Пиер Бейл, Даламбер, Русо, Монтескьо, Холбах, Хелвеций, Кондорсе бяха издавани в многотомни поредици „философско наследство“ както в СССР, така и в България по време на най-пълното тържество на държавния комунизъм. Запитва ли се някой защо комунистическите власти толерираха четенето на тези все пак „буржоазни“ мислители? Отговорът е прост — защото всички тях ги свързва едно-единствено нещо — богоборчеството и богохулството. Под различни форми — материализъм, рационализъм, тържество на природата над Твореца и, триумф на разума над Бога, но поредицата от идейни предтечи на еврейско-болшевишкия пуч, наречен Велика октомврийска социалистическа революция, внушават едно: няма Бог, човекът е Бог, той, човекът, е по-високо от някаква си „религиозна емоция“, която само стеснява хоризонта на разума му. Човекът е по-високо от създателя си.

Френските материалисти започват своя поход на изток. Те се опитват да повлияят на мисленето на православна Русия, която по това време е единствената свободна страна — пазител на Христовата вяра в нейния първообраз. Дидро пише писма на руската императрица Екатерина II през 1773 г., с които я убеждава да допусне широка „веротърпимост“, защото това е пътят към прогреса. Днес чуваме същите приказки от евреизираната Америка, която всяка година изготвя доклад за човешките права и си позволява да съди суверенни държави за това, че не дават зелена улица на доказано обществено опасни секти като сциентологията, Свидетели на Йехова, Муун, мормоните и други. Ето го мостът, хвърлен през вековете, който свързва богоборчеството от късното Средновековие и Просвещението с XXI век. Френските просветители смятат, че трябва да се неглижира до минимум църквата в обществото и да се създаде „държавна религия“. През втората половина на XVIII в. материализмът и атеизмът стават мироглед на цялата образована младеж във Франция. Това подготвя почвата за големия погром върху църквата, вярата и монархията, наречен Френска революция през 1789 г.

Тази „еволюция“ на образованието минава през деизма на философи като Томас Хобс, пръв критик на християнството (1588 — 1679 г.), Джон Лок, който е първоучител на материалистите-просветители и техните последователи — Антъни Колинс, ученик на Лок (1676–1729 г.), Джон Тоулънд, ученик на Лок — революционер-материалист, автор на „Християнство без тайни“. Тези богоборци подготвят т.нар Английска революция през 1648 г. и събитията след нея, които нанасят удар срещу църквата и монархическата институция в Англия така, че до днес те са само фасада, зад която действа една богоборческа върхушка. Във Франция учениците на атеизма и материализма се казват Хелвеций (1715–1771 г.), автор на „За универсалната религия“, Холбах (1723–1789 г.), автор на „Здравият разум или естествените идеи“, Морели, автор на „Кодекс на природата“, Ла-метри (1709–1751 г.), автор на „Човекът-машина“ и „Системата на Епикур“, и Волтер (1694–1778 г.), автор на редица трактати против религията. Всички изброени са или атеисти, или деисти. Хелвеций е бил категоричен последовател на древногръцкия философ Епикур (342–271 г. пр. Хр.), според когото „освен движещи се частици“, които Демокрит нарича атоми, „в света няма друго“. Повече от 2000 години след Епикур Ленин ще каже същото: „В света няма друго, освен движеща се материя.“ Според Ламетри пък щом няма сетива, няма идеи. По тази логика трябва да отречем биополето на човека, което днес вече може да бъде заснето фотографски, тъй като за него човешките сетива са безсилни. Как материалистите да приемат, че има нещо такова като душа при такъв начин на разсъждение. Всичко, което не може да се пипне, не подлежи на анализиране, теглят чертата предшествениците на комунизма, който ще направи своя социален експеримент чак през XX век, но генералната му репетиция се провежда през 1789 г. във Франция.

Ако не са директни безбожници — атеисти, то „светлите умове“ на т.нар. Просвещение са деисти. Деизмът е компромисна форма на безбожие. Той твърди, че „има нещо висше, но то няма отношение към човека и природата“. За ненапълно подготвените психически за директен атеизъм хора от края на ХУН и началото на XVIII век било по-подходящо да се налага идеята за един безличен, деперсонализиран Бог, който е нещо като космически разум, но не може да се намесва в делата на хората, няма отношение към тяхната съдба и към природните закони. Това е една удобна форма за първоначално откъсване от пътя към Бога и тласкане към материалния, земен живот, в който не носиш отговорност пред Бог. Няма грях и покаяние, няма стремеж към спасение чрез опрощение и Божи съд. Ненапразно Маркс нарича Джон Лок „истински син на класовия компромис от 1688 г.“ Маркс и Енгелс смятат, че „деизмът е удобен начин за отърваване от религията“. Масонът Томас Джеферсън, създателят на „Декларацията на независимостта“, един от бащите-основатели на САЩ, е бил завършен деист. Лари Сполдинг от Съюза за граждански свободи в САЩ пише в статия през 1996 г., че Джеферсън бил дотолкова антихристиянин, че бил бойкотиран на изборите през 1800 г. от християните, които го смятали за „атеист и аморален“.

Няма как поклонникът на Луцифер Кашел Мордохай Леви — Карл Маркс, да не харесва яростното антихристиянство на френските дейци на Просвещението. Как да не одобри Маркс например тази оценка на Волтер за историята на християнството: „Вие тук не виждате друго, освен преплитане на най-пошли измами, съчинени от най-мръсната сган, която всъщност единствена е изповядвала християнството през първите сто години.“ За такава злобна атака срещу мъчениците на вярата (защото през първи век християните са били гонени като животни) могат да мечтаят само най-обладаните от бяс мозъци. Но ето че това са думи на Волтер — обявен за велик и светъл ум, еманация на човешкия интелект. Име, което се изучаваше задължително в комунистическите учебници по история като прогресивен титан на мисълта. Интересното е, че в капиталистическите учебници Волтер има същото място на Запад след Френската революция и това говори каква е била една от целите на тази „революция“ — пренаписване на стойностите в историята на човечеството. И влагането на едни и същи фалшиви ценности и в двете социално-политически системи, на които ще се раздели човечеството — „комунизъм“ и „капитализъм“.

В издигането на пиедестал на яростни до бяс антихристиянски автори капиталистическите западни демокрации и комунистическите тоталитарни режими са единодушни като близнаци. Да не би да са роднини дълбоко в себе си?

Ето и едно към едно части от програмите на социалкомунистите и антихристиянските революционери от Платон до Кампанела:

До революцията Франция е най-богатата държава в Европа, а Луи XVI не допуска нито един изстрел срещу тълпата лумпени, която иска да го линчува. Болни мозъци и тайни общества организират първия комунистически преврат, представян все още от учебниците като тържество на прогреса. Поколения българи не само след 1944 г., но още след 1878 г. израснаха с изкривени представи за европейската история. Вековете на Средновековието бяха представяни от учебниците по история като тъмна епоха, в която властва религиозната схоластика. Християнството и църквата бяха според масонските автори-атеисти преди 9 септември 1944 г. и според комунистическите им приемници след това врагове на народа, а нихилистичните, разрушителни, безбожнически и терористични действия на социалкомунистите бяха описвани като борба за справедливост и социални правдини. По този начин кривото огледало на предкомунистическата, на комунистическата и посткомунистическата пропаганда внушаваше, че богомилите, катарите, албигойците през X и XI в., хусистите, таборитите, либертините, пълчищата на анабаптистите и всички протестанти през XV-XVI в., Жакерията във Франция през XIV в., комуните в цяла Европа през XVI и XVII в. до XIX в. са проява на най-прогресивната част от човечеството. Всъщност фактите говорят, че зад тези разрушителни движения стоят главно антихристиянски теоретици на различни ереси, нихилисти, секти и тайни общества от масонски тип. Всички те са предшественици на по-късните „научни комунисти“ Мордохай-Маркс и Енгелс, на практиците на комунизма от XX век — Бронщайн-Троцки, Ленин, Сталин, Мао, Ким Ир Сен, Димитров, Пол Пот, чиито социални експерименти, съпроводени с милиони жертви, още дават рецидиви и се помнят от по-възрастните поколения.

От сектите на асасините в Ранното средновековие и катарите през X в., през Ян Жижка, водач на селската революция през ХУ в. до Робеспиер, Дантон, Марат и Бабьоф, удавили в кръв Париж през годините 1789 — 1795, всички революционери-социалкомунисти си поставят една цел — да подредят човечеството като на казармен плац по височина и да му раздадат униформи. Който не иска, остава с една глава по-нисък.

Много често зад широко известни явления от по-новата история като Френската революция стои едно задкулисие, което няма нищо общо със заявените красиви декларации. Така, както добре звучащите декрети на Бронщайн-Троцки и Ленин за мира и земята нямаха нищо общо със сатрапския ред, въвъден в Русия след 1917 г.

Теоретичната подготовка на революционерите обаче винаги започва и завършва с атеизъм или откровен сатанизъм. Богоборчеството е задължителен и отличителен елемент от битката на социалкомунистите през всички епохи. Независимо дали се крие под маската на някаква ерес или действа директно от позиции на „научния материализъм“.

Просвещението е точно такъв период, който издига безбожието на „научни“ висоти и подготвя почвата за появата на съвременния комунизъм. Карл Маркс щеше да си остане равинският син Кашел Мордохай Леви, ако не бяха яростните богоборци като Волтер, Дидро, Русо и Монтескьо. Ако не ги следваха Френската революция и революцията от 1848 г.

Чрез открит атеизъм или варианта му — деизъм, просветителите изграждат теорията на рационализма. Човек няма нужда от Бог, той може да си поеме съдбата в собствени ръце — това става лозунг на Просвещението.

Условно този период обхваща времето от Коперник (1473 — 1543 г.) до Имануел Кант (1724 — 1804 г.). Идейно той се развива от трудовете на англичанина Джон Лок и шотландеца Дейвид Юм, през съчиненията на французите Волтер, Дидро, Д’Аламбер, Русо и Монтескьо (до един масони) до томовете на германците Кант и Хегел. След социалните трусове Европа изглежда готова да приеме „научно“, че християнството е отживелица, че Бог — това сме ние, в най-сложния случай — природата около нас, а мечтата на поколения социални инженери — равенството и тоталитарното общество да са единственият модел за човечеството.

Франсоа Мари Аруе остава в историята с името Волтер. Той е плодовит писач и завещава 118 тома съчинения. Едно от най-известните му е новелата „Кандид“, в която има един любопитен за нас, българите, момент. Героят на новелата воюва с варвари, наречени „българи“. Истината е, че варварите в описаната епоха не са българи, а западноевропейци. Те вилнеят точно в Западна Европа, която днес е обявена за Обетована земя. Наричат се асасини, либертини, протестанти, анабаптисти, табористи или хусисти. Доста автори намират връзка между тези конспиративни общества и еврейството, което търси по това време в Европа реванш за гоненията срещу себе си. Точно тези сектанти, а не българите, избиват стотици хиляди европейци и разрушават стотици църкви, замъци и манастири в името на „равенството“. Само че първата работа на водачите на таборитите например — революционери в Чехия през ХУ в. — била да вземат ограбеното за себе си. Значи равенство на думи и насилствено преразпределение на дело в полза на върхушката е веруюто на протосоциалистите и комунистите от Средновековието. Така е и при приемниците им през XX в. — болшевиките на Ленин и комунистите в Източна Европа след 1945 г.

В какво е вярвал Волтер? Той се възхищавал на съчинението на нихилиста Мелие „Завещанието“, което проповядвало безбожие, анархизъм и самоунищожение. Самият Мелие се самоубил на 55 години, а Волтер изпратил книгата му на колеги от братството — масони, с думите: „Това произведение е крайно необходимо на демоните, то е превъзходен катехизис на Велзевул. Знайте, че това е много рядка книга, това е съвършенство.“ Тук е мястото да се каже, че Волтер е бил активен масон. Според немският изследвач от XIX в. Келер гилдиите и ложите през Средновековието запазвали и пренасяли през вековете езотеричните учения на гностицизма и антихристиянските теории, за да оцелеят те през различните периоди на възход и спад на римокатолицизма, който в различни периоди ги е преследвал. Пазител на тайните антихристиянски учения било именно масонството според Келер.

Векът на просвещението вече давал възможност за открито заявяване на намеренията на „братята — свободни зидари“. През 1766 г. Волтер пише на граф Ажантай колко добре се разпространяват малките „философски“ книжки, които атакуват църквата и християнството: „По тези книжки германската младеж се учи да чете, те се превръщат в световен катехизис от Баден до Москва.“ Виждаме глобалния стремеж за обхващане на континента и интернационалния напън у предходника на Маркс.

През 1776 г. в Бавария бил основан орденът на илюминатите от Адам Вайсхаупт. Орденът се борел ни повече, ни по-малко за установяване на тотална власт над Европа на базата на така примамливия за нихилистите комунизъм, военен ред и безпрекословно подчинение.

Дейността на ордена се разширила благодарение на видни интелектуалци и благородници като Адолф Книге, Ксавие Цвак, Маркиз де Констанца, граф Савиоли, които приели като прякори знакови имена от историята: Спартак (езически бунтар срещу омразния на евреите Рим), Филон (еврейски философ, поставил началото на много антихристиянски ереси), Целзий (известен с антихристиянската си политика), Диомед (езически цар, прочул се с жестокостта си).

Братството работело конспиративно с шифри и пароли, но било разкрито от правителството на Бавария. То бива забранено през 1785 г. заради своята програма, която имала следните точки: 1. Премахване на монархиите, 2. Премахване на частната собственост и унаследяването и, 3. Премахването на нациите, 4. Премахването на семейния живот и брака и установяване на комунално образование на децата, 5. Унищожаване на всички религии. Тази програма ще видим записана едно към едно в „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс през 1848 г.

При обиска в къщата на Цвак намерили каса със заредено взривно устройство, фалшиви печати, отрови, атеистична литература и указания за привличане на жени в организацията. Луи Блан, водачът на френската революция от 1848 г., се възхищава на Вайсхаупт и го нарича „най-далновидният конспиратор, съществувал някога“.

Изследователят на Вайсхаупт и Ордена на илюминатите, професорът по естествена философия в Единбург Джон Робинсън издава специален труд, посветен на това учение. Той излиза през 1798 г. в Ню Йорк и в него проф. Робинсън пише: „Видях как тази доктрина постепенно проникна и се смеси с всички системи на франкмасонството, докато накрая се оформи една организация с неотложна цел за изкореняване на всички религиозни институции и сваляне на всички съществуващи правителства в Европа.“

Френската революция е образец за всеки комунист и безбожник след нея. „Това е война между най-изкусно сътворения и най-всеобхватен план, откакто свят светува, насочен срещу всяка собственост, всяка религия, всеки закон и всяка истинска свобода.“, пише съвременникът на събитията Едмънд Бърк.

Руският княз Пьотр Кропоткин, основна фигура на анархокомунизма през XIII век, пише в книгата си „Великата революция“: „Френската революция била източникът и произходът на всички сегашни комунистически, анархистически и социалистически революции.“ Няма как да не вярваме на такъв голям теоретик на анархизма. Но и фактите потвърждават думите му стопроцентово.

Прикрилите се от баварската власт масони-илюминати се озовават във Франция в навечерието на бунта. Има данни за връзките им с основните водачи на революцията — Мирабо, Дантон, Робеспиер. През март във Франция има 266 масонски ложи на Великия изток. Според британската историчка Неста Уебстър, авторка на „Световната революция“, всички тези ложи „били илюминизирани, без мнозинството от членовете им да разберат това. На следващия месец революцията избухнала“.

Франция до този момент е най-богатата европейска държава. Париж е финансов и интелектуален център на Европа. Френските банки осигуряват повече от половината златни монети, циркулиращи в Европа.

Не може да се каже, че монархията „подяжда“ държавата, защото само 5% от разходите отиват за издръжка на двореца. Дори Томас Джеферсън, иначе горещ поддръжник на революцията и сам той масон, не може да си изкриви душата и описва своето добро впечатление от стандарта на французите до 1789 г.: „Те общо взето са добре облечени и имат достатъчно храна.“

Каква е тогава причината за бурните събития от 17891795 г., осеяли страната с трупове и разорили милиони хора? Няма логична причина. Има обаче революционери с комунистическо и антихристиянско мислене, които тръпнат от нетърпение да рушат. Те се наричали Френски революционен клуб и понеже наели залата на манастира „Св. Яков“, ги нарекли „якобинци“. За кратко време страната била осеяна с якобински клубове. Историчката Уебстър пише: „Якобинските клубове бяха организирани от революционни комитети под прякото внушение на баварските илюминати, които ги учеха на техния маниер на водене на кореспонденция и набиране на ученици. Така че при даден сигнал във всички части едновременно в страната можели да бъдат организирани въстания.“

Така и станало. Създадена е паника у народа и изкуствена зърнена криза. (С финансови трусове и зърнени кризи започват и днес политическите трусове, движени от тайните общества. Нека си спомним изкуствената хиперинфлация в България и зърнената криза през 1996 г., след които бе извършен на практика държавен преврат без оръжие. И до днес коментатори и политици, съучастници в това престъпление срещу България, плашат с думите: „Искате ли да станат пак заплатите 5 долара като през февруари 1997?“ Ако не искаме, ще приемаме икономическия диктат на МВФ и изсмукването на националното богатство на България от една тясна върхушка, това е изборът на българина сега.) Настъпил период на „Големия страх“ (la Grande Peur).

Парламентът е превърнат в Конвент, който издава присъди, започва денонощно да работи гилотината, на която е посечен и крал Луи XVI. Въвежда се ново летоброене, нов календар, църквата е отделена от държавата, имотите и са национализирани, стотици свещеници са избити, храмовете — разрушени и ограбени, превърнати в конюшни. Една картина, която ще се повтори като под индиго след 1917 г. в Русия и след 1944 г. в България и други комунистически страни. Вярата в Христос била забранена, а на видно място край Париж била издигната статуя на Върховното същество (учебниците ни премълчаваха този факт), на която трябвало да се покланят под страх от обезглавяване всички. Кое е това същество, съвременните изследвачи на тези събития обикновено премълчават, но е ясно, че не е Богът на християните, който е против идолопоклонничеството, а неговият антипод.

Според някои източници жертвите на първата комунистическа революция са 50 000, по други данни, те надминават 300 000, отделни автори говорят за 1 милион християнски жертви. От цветуща страна Франция става пепелище. Английският консерватор и политически философ Едмънд Бърк (1729 — 1797 г.) възкликва по повод лозунгите на френските революционери за права и свободи: „Кланета, мъчения, бесилки! Това са вашите права на човека! Не съм и сънувал, че ще доживея да видя тези нещастия!“ Но какво ли щеше да каже, ако беше доживял 1917 г.? Бърк е един от малкото, може би единственият европейски мислител, който оценява вярно Френската революция като погром над религията и Божия закон. Първият, който сочи атеизма на пишещите интелектуалци във Франция като пряка причина за последвалите събития. Той разглежда държавата като въплъщение на божествената уредба и религията като неотменима част от политическия морал. Затова не може да приеме протокомунистическата вакханалия, наречена Френска революция. През 1790 г. Едмънд Бърк издава съчинението „Размисли за Френската революция и за действията на някои общества в Лондон, свързани с това събитие“. Това е християнска критика на събитието, което ще бъде записано по-късно в историята от масонски историографи като велика крачка към прогреса. Книгата на Бърк предизвиква злобата и нападките на революционните умове и масони като Томас Пейн — един от основателите на САЩ. „Ние не прегърнахме идеите на Русо, ние не станахме ученици на Волтер, Хелвеций не получи признание у нас.“, очертава Бърк рамките на своя критерий към историческите събития. За изброените от него и за последователите им Бърк пише: „Преди няколко години тази литературна клика изработи нещо като план за разрушаване на християнската религия.“ Впрочем след 60 години още един мислител — Алексис дьо Токвил, се присъединява към мнението на Бърк в съчинението си „L’Ancien Regime et la Revolution“ — „Старият режим и революцията“. Ето какво пише Токвил, за събитията от 1789 г.: „Антирелигията се превръща във Франция в повсеместно, ожесточено, нетолерантно и потисническо увлечение.“

За Едмънд Бърк „религията е основа на гражданското общество и на всичко добро и вдъхващо утеха. Тя е в началото, в средата и в края на политиката.“

Точно затова той вижда силуета на злото и демонизма, който се оформя от сенките на Френската революция. Атмосферата по това време във Франция Бърк описва така: „Навсякъде се формират комитети за бдителност и безопасност, това е най-жестоката и взискателна инквизиция, която можете да си представите. Двама души не могат да се срещнат и да разговорят, без да изложат на опасност свободата и дори живота си. Трудно е да се преброят хората, които са били екзекутирани и чиято собственост е била конфискувана.“ Тази картина напомня като щампа това, което ще стане след 128 години в Русия и след 154 г. в Източна Европа.

Невероятно дълбоко и точно е прозрението на Бърк за същината на тези събития: „Ние сме във война с една въоръжена доктрина. Тази война ще бъде тотална и безжалостна, тя е религиозна война. Защото това е война между най-изкусно сътворения и най-всеобхватен план, откакто свят светува, насочен срещу всяка собственост, всяка религия, всеки закон и всяка истинска свобода.“

Едва ли някой може да добави нещо след тези думи на Едмънд Бърк за Френската революция, които са изключително актуални днес, когато сме свидетели на това, което прави наднационалната върхушка, която управляваше най-якобинската държава на XX век — СССР, управлява и най-мощната сега страна — САЩ, привидно неин антипод, и не крие амбицията си да овладее целия свят.

Социалкомунистите отбелязват революционната си победа с ново летоброене. Това важи и за френските якобинци, и за руските болшевики, и за българските комунисти.

В Париж строителите на новия живот премахнали омразните на евреите празници Коледа и Великден. Отменили дори неделята — определеният от Господ и църквата ден за почивка. Въвели почивка на всеки десет дни по половин ден. Тези цикли наричали декада. Тази практика ще бъде въведена за известно време и в Съветска Русия от евреите-болшевики. Впрочем една от първите грижи на Конвента е да издаде закон за правата на евреите. През 1918 г. един от първите декрети на правителството Ленин — Троцки също е за правата на евреите и предвижда смъртно наказание за „антисемитизъм“. В съветска Русия евреите-болшевики, начело с масона Бронщайн-Троцки променят календара веднага. Всички християнски празници са забранени. Празнични дни стават 22 януари, денят на смъртта на Ленин, 1 и 2 май, денят на труда, и 7 ноември — денят на победата на болшевишката революция. Седемдневната седмица се заменя от петдневна, с почивен ден на всеки четири, при непрекъснат процес на работа. Така се нарушава пряко Божията заповед. През 1930 г. еврейският писател-болшевик Лев Касил пише със злорадство: „Утопията стана реалност. С унищожаването на ленивия седми неделен ден страната е в постоянно бодърстване.“

Имената на месеците също били сменени от френските масони-революционери. Летоброенето започвало от година Първа — 1792 г. В статия на френския вестник „Монитьор“ от 9 септември 1794 г. се отбелязва с ирония: „Във Франция вече всичко е ново — времето, хората, земята и морето.“

Въведен е умопомрачителният „Декрет за арестуване на подозрителните лица“. Този акт дава възможност на хиляди лумпени и садисти да залавят и избиват хора, за да ги ограбят или просто за удоволствие.

Въвеждат се понятия като „вредители“ и „изменници“, болезнено познати на по-възрастните българи от след деветосептемврийските години. Правото се гради с декрети, както ще правят след 125 години болшевиките в Русия. Декрет за изпълнителната власт от 10 август 1792 г., декрет за образуване на Национален конвент от 11 август 1792 г. и последвалите ги актове излизат като на конвейер. Това става дни след формирането на Парижката комуна на 9 август 1792 г. Под ръководството на илюмината-масон Леонар Бурдон се приема план за съставяне на „Централен комитет за спасяване на общественото дело“. Учредява се и събрание на комисарите, упълномощени да спасяват общественото дело. Кое е това дело?

В един от поредните декрети от 15 декември 1792 г. става ясно какво е делото: „Поставят се под охрана незабавно всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на данъчните власти, на монарха, на неговите доброволни поддръжници, привърженици и помощници, на обществените учреждения, на светските и духовническите органи и общности, те незабавно ще направят списък на тези имоти, които ще изпратят на изпълнителния съвет.“

Това е разбирането за свобода, равенство и братство. Между другото, в същия декрет има текст и за тези, които „не приемат свободата и равенството“. Такива се третират като „враг на народа“ и завършват зле. Още едно понятие, пренесено в XX век, от което сигурно настръхват все още живите, минали през комунистическите затвори и лагери след 9 септември 1944 г. българи. „Поставете терора на дневен ред!“, пише Якобинският клуб до Конвента на 5 септември 1793 г. По-нататък якобинците искат бързи действия от революционната армия, страшен съд и непрекъсната работа на гилотината, докато не умре и последният заговорник. Почти същите директиви ще изпраща през 1918 — 1921 г. Ленин на Бронщайн-Троцки. „Да се разстрелват на място гадовете!“, заповядва Улянов на военния комисар Лео Бронщайн-Троцки. И руският евреин-масон Троцки, член на ложата „Великият Изток“, изпълнява със садистично удоволствие заповедта. Впрочем Ленин не крие, че директно копира Френската революция. Той заповядва на своя секретар Бонч-Бруевич да намери подходящ палач — „нашия Фуке-Тонквил, който да обуздае цялата контрареволюционна утайка“. А Дзержински нарича „стабилен пролетарски якобинец“.

Особен пример за родения 26 години след тези събития Маркс е фигурата на крайния радикал на Френската революция — Франсоа-Ноел (Гракх) Бабьоф. Той пише „Манифест на плебеите“ през 1795 г. и говори за постигане на „идеалното равенство“. Според Бабьоф всички са еднакво умни и способни — „превъзходството по способности и умения е само химера и благовидна измама, която винаги непозволено е служила на съзаклятието на заговорниците срещу равенството“. Това е мисленето и на главния герой на Френската революция — Робеспиер. Много любопитно е аналогичното изказване на заместника на камбоджанския комунистически лидер Йенг Сари — Суонг Сикьон, цитирано от Francois Furet в „Le Passe d’une illusion“, Paris 1995: „Изпитах силно влияние от Френската революция и в частност от Робеспиер. След това беше необходимо само една крачка да стана комунист. Робеспиер е моят герой. Робеспиер и Пол Пот — двамата мъже притежават еднаква способност за отдаденост на идеята.“

Режимът на Пол Пот и Йенг Сари, дошъл на власт с поддръжката на САЩ, уби по най-зверски начин повече от 2 милиона камбоджанци само за годините 1975 — 1978 г.

Един от основните сиви кардинали на Френската комунистическа революция е съратникът на Вайсхаупт, членът на Ордена на илюминатите, пруският барон Клотц. Той оглавил международната група от братя, дошла в Париж на помощ на революцията. Провъзгласил се за „оратор на човечеството“ и приел псевдонима Анархарсис (свръханархист). Може да се каже, че Клотц е аналог на Григорий Апфелбаум-Зиновиев и на Георги Димитров като шефове на Коминтерна през 20-те и 30-те години на XX в. Той призовал Конвента през 1792 г. „да освободи“ и останалата част от Европа. Скоро Франция наистина влязла във война с повечето европейски държави. Клотц лично ръководел кампанията за избиване на стотици свещеници и обявил себе си за „личен враг на Исус Христос“.

Интернационализмът е отличителна черта на комунистическите революции, той бил в дневния ред и на якобинците. Агресивната външна политика за „износ на революция“ подразнила дори американския президент Вашингтон, макар че той самият бил масон. Различните клонове на масонството нерядко се сблъскват и дори воюват помежду си. Това не трябва да учудва никого, то не е нелогично. Така, както не е нелогично един мафиотски бос да убива друг и да му взема бизнеса. Често и убитият, и жертвата се водят от една „фамилия“ и светът ги приема за части от едно цяло.

През 1793 г. френският посланик в Америка Жьоне подбудил хиляди американци да направят революция по подобие на Френската. Само че бащите на Американската революция вече са построили друга схема за Америка и не искат там събитията да протекат точно както във Франция. Масоните Джеферсън, Франклин и Вашингтон са подсигурили една конституция и президентски статут, които при добър контрол дават гаранции за идеално манипулиране на тълпата и пълна зависимост на политиците от един скрит финансово-политически елит.

Жьоне бил илюминат, изгонен преди това от Русия за революционна дейност. Той сформирал в американската провинция ложи на ордена на илюминатите, наречени „демократични клубове“. Тези клубове се занимавали главно с подривна за държавата и правителството дейност. Дотам, че Ноа Уебстър, виден американски журналист и педагог от това време, дал името си на известния речник, писал: „Тази група на демократичните клубове трябва да бъде унищожена или тя ще унищожи държавата.“ През 1813 г. Джон Куинси Адамс, президент на Щатите, пише на Джеферсън: „Вие, разбира се, не сте почувствали тероризма, подбуден от Жьоне в 1793 г., когато 10 000 души по улиците на Филаделфия заплашваха да измъкнат президента Вашингтон от дома му и да извършат революция. Само чудо спаси САЩ от една фатална революция.“

Джордж Вашингтон е прицел на терористите-илюминати, защото имал все пак отрицателно отношение към разделянето на църквата от държавата за разлика от откровения атеист Джеферсън. „От всички нрави и навици, които водят до политически просперитет, религията и моралът са най-необходимите му поддръжници. Напразно би отдавал чест на патриотизма човек, който работи, за да разруши тези велики стълбове на човешкото щастие, тези най-здрави опори на човешките и гражданските задължения“, пише Вашингтон малко преди да се оттегли временно от обществения живот след края на войната с Англия през 1781 г. Заплахата от интернационалната дейност на европейските революционери била толкова силна, че след завръщането си в политиката Вашингтон и Адамс — поел президентството след него — наложили приемането на специален закон за „защита на Съединените щати от пространната конспирация на френските якобинци, чиито платени агенти били дори и на висши постове в правителството“.

Лидерите на САЩ и стоящата зад тях наднационална върхушка успели да отблъснат крайния радикализъм на своите колеги по масонство — илюминатите. За тази нова „обетована страна“ те предвиждали друг път на развитие. Разрухата, войните, опустошенията трябвало да се вихрят в Европа и най-вече — в Русия. Там, където Православието намерило здрава почва след рухването на Византия и нахлуването на унищожителите на културата — османските орди в Европа. На терена на огромната и наситена с природни богатства руска земя било предвидено да се разиграе най-жестокият антихристиянски спектакъл — еврейско-болшевишкия пуч от 1917 г., довел до съсипването на една велика страна и отнело живота на 66 милиона православни християни.

Кой е искал това? На кого ще бъде най-приятно да види милиони смърти на християни? При това, като използва за инструмент уж пак „християни“ — пионки от същите страни, в които става екшънът? На тези, които смятат, че са избрани да владеят света. Които отдавна са се отвърнали от Бога и се кланят на неговия враг. Които са създали най-перфектната шовинистична и расистка доктрина на света — юдаизма. Това са синовете на „Израил“ — този, който се бори с Бога, преведено на български. За да успеят, те трябва да предизвикат масови движения. Трябва да използват стремежа към справедливост, заложен у хората и удовлетворим единствено чрез християнството. След като са направили доста, за да изтласкат това християнство от обществения живот, богоборците предлагат на народите политически доктрини-заместители. Една от тях е „научният комунизъм“ на Маркс.