Бумерангът на злото - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Волен Сидеров (Приложение) #13

Приложение

{img.masonski_hram.jpg|#Масонският храм във Филаделфия, САЩ. Един от най-старите в страната. Строен с мащаб и с много пари, той демонстрира кой управлява Америка. Днес във всеки американски град основната сграда е местният масонски храм.}

Какво се случи след първото издание на „Бумерангът на злото“

Г-н главен прокурор,

От не малко време в страната действат сили с ксенофобска, расистка и антисемитска насоченост и прояви.

Това е недопустимо от Конституцията на Р България и от Наказателния кодекс.

Напоследък излезе от печат книгата на Волен Сидеров „Бумерангът на злото“.

Тя е определено с антисемитски характер и всява омраза.

Публикувайки откъси от книгата, „Монитор“ стана съпричастен към антисемитизма и всяването на омраза.

Чувствам се застрашен затова също има немалко основания.

Съобразно горното, моля уважаемия Главен прокурор да направи необходимото щото Волен Сидеров и евентуално главният редактор на „Монитор“ да бъдат подведени под съдебна отговорност за провеждане на антисемитизъм и за проповядване на омраза на религиозна основа.

Арон Абрамович

(Следва домашен адрес)

Жалбата на човек от „Шалом“, подадена директно до Главна прокуратура, по която бе заведена предварителна прокурорска проверка срещу автора на „Бумерангът на злото“ и срещу вестник „Монитор“ за „всяване“ на омраза.

Прокуратура на РБ, Главен прокурор

Вх. № 819 от 13.02.2002 г.

Върховна касационна прокуратура

Вх. № 1409 от 14.02.2002 г.

Софийска градска прокуратура 1094 от 01.03.2002 г.

ДСВР — вх. № 6639 / 01.03.2002 г.

По реда на чл.191 от НПК с оглед на чл.114, ал.1 от НК

На основание чл.191 и чл.180 от НПК

Постановление:

В сток от 30 дни да се извърши предварителна проверка

Мотивът за уволнение е фалшив, тъй като точно на една от посочените дати за „неявяване на работа“ — 27 януари 2003 г. Сидеров е участвал в заседание на ръководството на вестника като зам. главен редактор заедно с Радостина Константинова, Стойко Тонев, Емил Петков и Мартин Кръстев, които би трябвало да потвърдят това, ако не искат да излъжат.

Без повод, внезапно и с псевдомотиви, издателят и главен редактор на вестника Блъсков отстранява човека, станал лице на вестника му. Защо?

Отговорът е елементарен — сделка. Според достоверни източници, визираните в книгата бизнес кръгове предлагат да финансират изпадналия в нужда Блъсков срещу отстраняването на Сидеров. Сделката е факт в края на януари 2003 г., а през септември същата година от длъжник на печатница ИПК „Родина“ Петьо Блъсков вече е съсобственик на същата печатница.