Бунтът на Ентърпрайс

Глава четвърта

Джеймз Кърк седеше в стаята си, като напрягаше слух, за да чуе тропота отвън в коридора. Увеличеното размърдване показваше, че заповедите му се изпълняват — поне за момента. Той се беше нахвърлил доста остро срещу няколко младши офицери, когато ги беше заварил да разговарят в заседателната зала, вместо да бъдат на дежурство. Надяваше се, че леките нарушения на дисциплината скоро ще отшумят.

Но все пак не разчиташе прекадено много на това.

Спок още веднъж го беше предупредил за вероятността за бунт. Дали отказваше да повярва, че екипажът на „Ентърпрайс“ е способен на такива ужасни неща, или неговото собствено его го заблуждаваше и той си мислеше, че е невъзможно да му се случи подобно нещо, но все пак Кърк отхвърляше това и го считаше за фантазия.

— Фантазия — промърмори гласно Кърк, а погледът му бе прикован в далечния ъгъл на стаята. После вниманието му бавно се върна към монитора на компютъра. Беше се обърнал към корабния компютър със запитване за всички примери на бунт на корабите на „Старфлийт“.

Имаше само пет бунта в историята на „Старфлийт“, но тези пет бунта накараха Кърк да замръзне на място. Рапортите бяха непълни, но той подразбра неща, които не са могли да стигнат до базата данни. Всички екипажи, които се бяха разбунтували, бяха поставени да работят на границите на техните човешки предели на издръжливост, от тях са се искали повече неща, отколкото са били готови да дадат. На борда на американския космически кораб „Ферълоунс“ капитанът е бил педант при подаване на команди на екипажа в потенциално опасно състояние в демилитаризираната зона между Империята на ромуланците и Федерацията. Капитанът, офицер на име Маккалъм, е бил убит, но подбудителите на бунта са били заточени доживотно на една наказателна колония, като им е била отказана всякаква реабилитация. Това, което подразни Кърк, бе, че по-голямата част от бунтовниците са имали право и Маккалъм е грешал — действията му са могли да доведат до избухване на война между ромуланците и Федерацията.

Все пак на екипажа на „Ферълоунс“ са били дадени заповеди, на които те преднамерено не са се подчинили.

— Дали аз водя „Ентърпрайс“ към война? — питаше се сам на глас Кърк. — Аз имам заповед. Групата от дипломати е най-добрата, която би могла да изпрати Федерацията. Те възнамеряват да предотвратят война, а не да започнат такава. Няма причина екипажът да изразява такава антипатия към мисията.

Думите не успяха да го успокоят или да го убедят в правотата му. Капитанът погледна хронометъра и видя, че часът е настъпил. Той се изправи, изпъна туниката си и излезе от стаята. Запъти се към заседателната зала.

— Вече сте тук — каза той автоматично, когато вратата зад него се затвори. Обикновено офицерите му веднага приковаваха вниманието си към него, когато влизаше в залата. Този път много от тях бяха заети да шушукат нещо помежду си и не забелязаха присъствието му. Той пренебрегна това нарушение на протокола.

— Капитане, всички ръководители на секции присъстват или имат свои представители — погледът на Спок се стрелна по няколко празни места около голямата маса. Кърк искаше да попита за тези, които не присъстваха, но не го направи. Спок каза, че имат представители. Това засега е достатъчно. За момента.

— Дами и господа, има нарастващо неразбиране сред членовете от екипажа кой точно командва „Ентърпрайс“ — той направи пауза от няколко секунди, за да се увери, че всички го слушат внимателно. Наистина внимаваха. — Аз командвам този кораб. Това на всички ли е ясно?

— Ъ, сър, това не е ли очевидно? — попита лейтенант Петън, шефът на охраната. — В края на краищата, вие сте капитанът.

— Това в последно време, изглежда, се пренебрегва, лейтенант. Отнася се за всички членове на екипажа. Нямам предвид един отделен сектор. Всички са еднакво виновни за това, което смятам за възможно най-лошо нарушение на дисциплината на „Старфлийт“.

— Това не е честно, сър — прекъсна го командир Бюкенън. Тя се изправи и се подпря с ръце на масата — същата поза, която беше заел и Кърк. — Търпението ни се изчерпа. А вие ни водите към бойна зона…

— Кой ви каза това, командир? Кой? — тъй като жената не отговори, Кърк леко се наведе напред и бавно огледа присъстващите един по един. Това, което видя по лицата на офицерите си, не го задоволи. По всичките се четеше скептицизъм за мисията на „Ентърпрайс“. — Искам да уведомя всички ви официално, че не пътуваме към звездната система Емдън, за да възбудим война. По-точно нашата цел е такава, каквато винаги е била: ние спомагаме за мира между всички интелигентни раси.

Някой подигравателно се изсмя.

— Дипломатите, които се намират на борда на „Ентърпрайс“ са специално избрани заради уменията им да водят такива преговори. Няма да има война, ако пристигнем в системата Емдън-Джурнамория навреме, за да я предотвратим.

— Ромуланците вече са там — каза един от офицерите. — Ще трябва да извоюваме мира. Но ако дръзнем дори да опитаме, те ще ни издухат като космическа прашинка. Корабът не е готов да влезе в бой.

— Мистър — отговори Кърк студено, — корабът няма да влиза в бой. Ромуланците не са окупирали системата Емдън и няма да имат тази възможност, ако дипломатическата мисия на Федерацията завърши с успех. А тя ще се провали, ако не поддържате секторите си в изправност. Вие сте офицери от „Старфлийт“. От вас се очаква да се подчинявате на заповедите, да пропагандирате и защитавате мира във всички сектори от Галактиката.

— Хубави думи, капитане, но нещата не стоят така — каза командир Бюкенън. — Когато ние се покажем, това ще бъде сигнал за Емдън да започне война. Ще излезе, че ние ги подкрепяме. Това ще принуди Джурнамория да се съюзи с ромуланците и войната ще бъде обявена няколко минути след подписването на техния договор.

— Вие сте уверена в това? Всички ли сте убедени в това? А думите излизат от устата ви така, сякаш това не е ваша идея. Доктор Маккой — Кърк погледна приятеля си, който кимна с глава и погледна сърдито.

— Да, капитане?

— Вие бяхте първият, който представи тази интересна теория на вниманието ми. Кой ви подсказа идеята, че ние всъщност ще причиним война, вместо да я предотвратим?

— Ами, това е мое собствено заключение. По дяволите, Джим, ясно е като бял ден…

— Аз също чух подобни аргументи — прекъсна го Кърк — от чужденката, която открихме в разбития кораб. Лорелей говори ли с вас по този въпрос, преди да дойдете при мен?

— Ами… може и да сме говорили. Но каква връзка има това…

— А останалите? Помислете малко. Лорелей повлия ли на вашето мислене? — Кърк се бореше с нещо, което започна да стяга гърлото му, когато произнесе името на чужденката. Такава силна реакция възникваше в него всеки път, когато споменаваше името й, но трябваше да се пребори с нея. Съдбата на мисията зависеше от умението му да стегне редиците на офицерите си. Съдбата на „Ентърпрайс“ също зависеше от това. И то повече от всичко друго му вдъхваше сили да продължи да говори, да задържи вниманието на подчинените си към въпроса, да се бори срещу мистериозната сила на чужденката.

— Аз разговарях с нея — каза лейтенант Петън, — но нямаше връзка с Емдън. Ние просто… разговаряхме — лека усмивка озари лицето на мъжа, което му придаде малко комично изражение. Никой не се засмя. Но на лицата на повечето от тях се появиха подобни усмивки, когато си спомниха за Лорелей.

— Това, че я харесваме, няма нищо общо с изпълнението или неизпълнението на заповедите на „Старфлийт“.

— Извинете, сър, но аз вярвам, че това определено има връзка — Спок повдигна слабата си ръка и постави пръст върху бузата си. Светлината от монитора на компютъра му придаде демонично изражение — блещукането промени бледожълтата му кожа в бледосиня, а веждите му засияха.

— Продължете, мистър Спок. Интересно ми е да чуя теорията ви.

— Това не е теория, по-точно е предположение. Не знаем нищо за планетата на Лорелей, така наречената Хайла. Знаем малко за културата й, само това, което тя ни откри. От титлата й „говорител“, трябва да заключим, че тя има определени способности в това отношение.

— Брилянтно — промърмори Маккой. — И заради това ли напуснах операционната?

Кърк не обърна внимание на коментара, изречен по-скоро шепнешком, а Спок, преди да продължи, само удостои доктора с един продължителен поглед.

— Тя е първокласен оратор, способен да въздейства на тези, които я слушат. Нейните пацифистични възгледи бяха изразени скоро, след като беше спасена. За нея това е правдоподобно и стараейки се да пропагандира тази философия, тя въздейства върху членовете на екипажа.

— Това не е ли малко пресилено? — Кърк се облегна назад и се вторачи в научния си офицер. — Приписвате й суперчовешки черти.

— Не суперчовешки, капитане, но определено чуждоземни черти. Доктор Маккой ще потвърди, че тя е оцеляла в космически кораб, в среда от смъртоносна радиация, много по-дълго, отколкото което и да е човешко същество или Вулкан би могло да издържи. Нейните данни са различни и докторът не е в състояние да обясни това.

— Тя добре понася нашата атмосфера и храната ни — запротестира Маккой. — Искате да я изкарате някакво странно изобретение на природата. Вземете предвид тогава и това, че тя няма видим слухов орган.

— Тихо, Боунс — Кърк хвърли такъв смразяващ поглед към доктора, че това малко охлади разгорещения Маккой. — Спок, имате ли някакво доказателство за тези твърдения? Ако това, което казвате, е вярно, значи Лорелей е много опасна.

— Физически не е опасна, сър. Но тя е обвързана с философия, която е скарана с курса, който ние следваме.

— Ние се опитваме да поддържаме мир, по дяволите! Защо всички се стремят към обратното?

— Гневът с нищо няма да ви помогне, а само ще замъгли съзнанието ви и не ще позволи да мислите логически — Кърк понечи да възрази, но размисли. Направи жест, с който подкани Спок да продължи. Вулканът леко наклони глава и обясни: — Тя има адекватна причина да вярва, че ние казваме едно, а ще направим друго. Нейната логика й подсказва, че е права; за да остане вярна на вярата си, тя използва този свой… талант… за да промени мнението на екипажа.

— Не вярвам, че тя притежава качествата и силите, които й приписвате, мистър Спок — капитан Кърк отново огледа лицата на своите офицери и стигна до заключение, че все пак трябва да се направи нещо, защото тук нищо няма да се случи. — Оповестявам открит дебат по този въпрос между Лорелей и посланик Зарв. Имам необходимото основание да вярвам, че посланикът ще отхвърли всички страхове, свързани с целта на нашата мисия. Погрижете се за организирането на дебата, мистър Спок.

Единственият отговор, който получи, беше лек спазъм, преминал по лицето на Вулкан. Това смути Кърк повече, отколкото ако Спок открито му беше възразил. Той стана и бързо напусна залата.

Беше на прав път. Беше уверен в това.

— Това не беше най-доброто решение, капитане. Бих желал да го бяхте обсъдили с мен, преди да оповестите дебата пред офицерите.

— Спок, нямате ли ми доверие?

— Сър, не ми липсва увереност в собствените способности, съмнявам се в способностите на другите. Все пак не е добре да се подхранват бунтовнически чувства на „Ентърпрайс“.

— Няма да се говори повече за бунт — каза рязко Кърк. — Когато се говори за нещо прекалено много, то става действителност.

— Това е суеверие и е нелогично. Аз ви предлагам факти.

Преди Кърк да отговори, в коридора се чу познат силен шум, който избухна в стаята, където техниците подготвяха видеовръзката, необходима за предаване на дебата във всички сектори на кораба.

— Кърк — изрева посланик Зарв, — защо трябва да дебатирам с едно изтощено дете? Какво изобщо целите с това?

— Посланик, никога в досегашната си практика положението на кораба ми не е било такова. Помислих си, че една неофициална дискусия върху нашата политика за мирната мисия до Емдън, заради която Федерацията е изпратила най-добрите си дипломати, ще бъде от полза. Лорелей вероятно няма да може да се защити срещу позиция, противоположна на нейната, нали?

— Разбира се, че не.

При този хитро проведен разговор, Доналд Лоритсън, който стоеше зад посланика теларит, се усмихна на Кърк. Мъжът очевидно оцени дипломатичността на капитана, който хитро накара Зарв да се съгласи на дебат с чужденката.

— Отлично! Лорелей ще бъде тук след малко и ще можем да започнем.

Зарв изсумтя, а после каза:

— Надявам се, че това няма да е загуба на време, Лоритсън. Ще мога да проверя някои от разсъжденията ни и да проследя реакцията. Очаква се екипажът на звезден кораб да реагира така, както ще реагират тези селяндури от Орион арм.

— Добър шанс да усъвършенствате своите театрални умения — съгласи се Лоритсън.

Мек Джокор влезе в стаята, застана под един от прожекторите, като се припичаше и се радваше на него така, както само едно растение, би могло да оцени светлината. Кърк си помисли, че фотосинтезата укрепва крайниците му.

Спок хвана капитана за ръката и го отведе в един ъгъл, като тихо му каза:

— Джим, все още има време да се спре тази необмислена среща. Ако Лорелей е такава, каквато си мисля, то тогава тя ще има…

— Лорелей! — извика Кърк, като се отдалечи от Спок. Дребната жена се понесе из стаята така, сякаш се пързаляше на ролкови кънки, а не вървеше. Всяко движение беше грациозно и добре координирано. — Решили сте да участвате в дискусията. Радвам се — капитанът се усмихна, но тя изглежда изобщо не се радваше.

— Капитане, това, което върша, не ми доставя удоволствие, но заради мира правя всичко, което съм длъжна.

— Ние всички правим каквото можем в името на мира в Галактиката.

— Какво е това? — тя посочи към триизмерните камери. — Нямаме такива неща на Хайла.

— Вашият триизмерен образ ще бъде предаван из целия кораб. Всички зали са оборудвани с приемници.

— И моят образ ще се покаже там, а също ще се чуе и гласът ми?

— Разбира се. Няма да се вижда само чудесното ви тяло.

— Капитане, толкова сте добър към мен! — Кърк почувства топли вълни да обливат тялото му. Тя дори не е хубава, заключи накрая той, но е привлекателна. Определено е привлекателна, а това включва интелект, грациозност, достойнство — всички неща, които в неуловимо симетрично количество се проявяват като красота. Повече красота на душата, реши Кърк, отколкото физическа красота.

— Нека свършваме с това — изрева Зарв. — Трябва да отделя още време, за да се подготвя, преди да пристигнем в системата Емдън, а и Кърк ми губи времето с тази ниска скорост.

— Започнете когато искате — нареди Кърк. — Посланик, искате ли да говорите пръв?

— Много добре.

Теларитът се промени до неузнаваемост. Сякаш стана друга, нова, непозната личност. Агресивността му изчезна веднага, когато холографската камера се включи. Зарв говореше решително, стегнато и убедително. Кърк се обърна към Спок с усмивка, като че ли искаше да му каже, че нещата невинаги имат логично обяснение, че доверието в другите понякога се възнаграждава.

Спок леко се наведе към капитана си и каза съвсем тихо, така че гласът му да не бъде уловен от микрофоните:

— Това е грешка. Всички на борда слушат в момента. Не трябва да позволявате на Лорелей да говори.

— Прекалено много се тревожите. Чуйте Зарв. Ненапразно е посланик. Езикът му сякаш гали думите. Той е убедителен. Дори не ви дразни фактът, че повече прилича на прасе, отколкото на човек.

— Външният му вид няма нищо общо с това, капитане.

Кърк сложи пръст на устните си, за да накара Спок да замълчи. Вулкан се почувства безпомощен. Кърк не искаше да слуша нищо друго, освен аргументите на Зарв за мисията до Емдън. Всички критики за мисията на „Ентърпрайс“ щяха да спрат. В края на десетминутното си изложение Зарв каза:

— Благодаря ви, че ми дадохте възможността да разкрия истината по този въпрос — после седна и Лорелей застана във фокуса на камерите.

— Вижте колко неефектно изглежда тя — каза Кърк. — Сравнете нейната техника с тази на Зарв. Теларитът е майстор дипломат. Истински майстор.

Кърк се облегна назад и зачака Лорелей да започне. Тя нямаше да има шанс, ако той след това накараше хората от екипажа му да гласуват. Зарв беше професионалист, а тя пред него беше просто едно обикновено момиче.

Говорителят на Хайла започна.

И Джеймз Кърк почувства силата на нейните думи, пъргавата точност, настойчивостта и емоционалността им. Тя го предразположи, подтикна го към върховете на екстаза, накара очите му да се насълзят, преобърна всичко в душата му и всичко това само чрез думи, изречени от нея. За първи път разбра какво възнамеряваха да направят жителите на Емдън. „Ентърпрайс“ беше една пионка, залог. Тя го убеди в това. Ромуланското нападение щеше да стане факт, ако „Ентърпрайс“ навлезеше в системата Емдън; Джурнамория нямаше друг шанс, освен да се съюзи с Империята на ромуланците.

— Капитане, веднага спрете това! — настоя Спок. — Тя ви въздейства. Дори аз усешам силата на думите й. А въздействието им върху екипажа е непредсказуемо.

— Но тя е права, Спок. Как може да сме били толкова заблудени? Чуйте! Тя ни отваря очите за истината — Кърк се наведе напред, като че ли това щеше да му помогне да осъзнае по-добре опасното положение, в което са се намирали. Пренебрегна протестите на Зарв. Доналд Лоритсън говореше нещо много бързо на посланика, по същия начин му отговаряше и Зарв. Мек Джокор стоеше мълчаливо настрани и, изглежда, най-много се наслаждаваше на светлината и топлината от прожекторите.

А Джеймз Т. Кърк слушаше, наистина слушаше за първи път толкова внимателно.

— Тя е права, Спок. Ние трябва…

Корабът се разтърси така, сякаш беше сграбчен в гигантски юмрук, който го раздруса. Секунди по-късно алармените сигнали спряха, но всички в стаята бяха оглушени от тях. Светлините примигнаха и се включи аварийното осветление.

Кърк скочи на крака и натисна бутона на интеркома.

— Скоти, докладвайте! Какво, по дяволите, стана?

— Сър — чу се разтрепераният глас на инженера, — загубихме едната магнитна бутилка. Трябва да изключа захранването, иначе ще избухнем. Сър, „Ентърпрайс“ е в смъртна опасност.