Бялата стока

29.

Кат разтърси Мег и я събуди.

— Колко е часът? — измърмори тя.

— Седем и тридесет. Имаме тенисмач в осем.

— Какво?

— Извинявай. Снощи забравих да ти кажа. Ще играем тенис с Принс и Джинкс.

Мег седна в леглото и разтърка очите си.

— Всичко това е смешно. Идваме в този лагер в джунглата, който се оказва някаква амазонска почивна станция на рокендрола. Намираме дъщеря ти, която не говори нищо друго, освен испански и е във властта на някакъв кокаинов магнат, и играем тенис с тях.

— Е, никога не съм те карал да скучаеш, пали?

Тя го прегърна с едната си ръка и го целуна.

— Бог е свидетел, че това е вярно. Слушай, бих те проснала и бих те изчукала точно сега, ако не трябваше да играя тенис.

Принс ги очакваше, като загряваше с Джинкс.

— Добро утро! — извика бодро той.

— Добро утро! — извика в отговор Кат. — Съжалявам, че закъсняхме.

Наблюдаваше Джинкс. Тя отиде от другата страна на мрежата при Принс. Малко понапълняла е, но трябваше да е Джинкс. Дори начинът, по който връщаше топката, беше същият.

Принс спечели сервиса, но загуби сета с шест на три.

— Слушайте, вие сте по-силни от нас. Защо не си разменим партньорите? Така може да направим и по-добър мач.

— Дадено — отговори Кат. — Мег, играй с нашия домакин.

Наблюдаваше Джинкс отблизо, докато тя заобиколи мрежата. Не избягваше погледа му, но не показа с нищо, че го познава. Кат се забави със сервиса. Опитваше се да измисли какво да предприеме. Спечелиха играта и си размениха полетата. Кат се постара да върви близо до Джинкс.

— Слушай ме, но не реагирай — каза тихо той. Дойдох да те измъкна оттук и искам да зная къде се намира стаята ти.

— Que? — каза тя, като вдигна веждите си. — Не говоря английски — продължи със силен акцент. — Вие говорите ли испански?

— За бога, Джинкс! Какво става с теб? Тук е тате. Не ме ли позна?

Бяха достигнали крайната линия. Тя се усмихна и вдигна рамене, а след това посочи себе си.

Кат погледна към Принс. Той разговаряше с Мег.

— Да. Дойдох за теб! — каза той, като се опитваше да не изкрещи.

Джинкс посочи топката. Беше й ред да бие сервиса и тя искаше топката.

Кат довърши мача с размътено съзнание, разочарован и объркан. Принс и Мег спечелиха лесно следващите два сета. Принс ги подкани да отидат към един малък павилион, намиращ се встрани от корта.

— Закусвали ли сте? — запита той. — Присъединете се към нас.

Взеха си яйца, кренвирши и бекон от бюфета и седнаха на красиво наредената маса.

— Хубав мач — каза Принс, — но не бяхте съвсем добър през последните две игри.

— Май още не съм се събудил напълно — каза неуверено Кат. — Кажете ми, как избрахте това място за фабриката и… всичко това?

— Фабриката беше първа — отвърна Принс. — Избрах мястото просто защото е достатъчно отдалечено. Качихме се на един хеликоптер в Летиция и започнахме да търсим. Тук имаше малко незалесена земя, а и близо на север има река. Вземаме водата оттам. Започнахме достатъчно семпло, но бизнесът беше така добър, че си струваше да построя нещо по-трайно. На практика тук сме предпазени от всякакви неканени посетители.

— Но мястото може да стане известно на властите, нали?

— Евентуално и предполагам, че ще стане — отговори Принс. — Но вие не осъзнавате доколко сме проникнали в, органите на властта. Практически няма нищо, което се върши в полицията или армията, без аз да зная за него. Достъпът до тази информация е забележително евтин, като се има предвид действителната й стойност.

— В такъв случай вие не се страхувате от арестуване?

— Разбира се, че не, но дори и да арестуват някой от хората ми, той никога няма да стигне до съд, ако стигне, никога няма да бъде осъден, а ако бъде осъден, няма да излежава присъдата. Почти няма човек, който не може да бъде подкупен, а изключенията обикновено изчезват.

Кат не знаеше какво да каже. Принс грешеше за армията. Дано да греши. Кат насочи вниманието си към яйцата. Но Принс не беше свършил с интересните неща.

— Ще ти кажа, Боб, че след две години ще контролираме напълно тази страна. — Облегна се и отпи от портокаловия сок. — Никой няма да заема служба без нашето одобрение. Нито един служител няма да бъде назначаван, нито един полицай няма да бъде наеман или повишаван, нито един военен офицер няма да има правото да командва, нито един съдия да заседава, ако аз не разреша. Мислил ли си какво нещо е човек да има на разположение цяла една нация?

— Не, не съм — отговори Кат.

— О, аз не искам да бъда един нов Адолф Хитлер, не ме разбирай неправилно. Изобщо не се интересувам от политика или от международното положение, ако не засягат бизнеса ми. Не желая да управлявам тази страна, а просто да контролирам хората, които я управляват. И повярвайте ми, хората ще бъдат много по-добре, когато аз контролирам.

— Как? — запита Мег. — Ще направите ли нещо за тях?

— Разбира се. Тази страна има външен дълг от тринадесет милиарда долара. Не колкото Бразилия и Аржентина, но е достатъчно зле.

Кат преглътна.

— Тринадесет милиарда долара? Как по дяволите можете да платите това?

— Нашият консорциум, заедно с още шест други, притежава значително повече от това — каза Принс. — А след като този дълг се изплати, доларът от данъчното облагане може да бъде изразходван за жилищно строителство, професионално обучение, промишлено развитие и най-вече за програми за лечение на наркомани.

— Не разбирам — каза Кат. — Защо ще искате програма за отказване от наркотиците в тази страна?

— Много просто — отговори Принс, като разтвори ръце. — Проблемът с наркотиците е много скъп за нацията — поражда силна престъпност, която изисква голям полицейски апарат и система от затвори, за да бъде контролиран. Ще елиминираме проблема с наркотиците много бързо, защото ние владеем източника им. Ние виждаме търговията с кокаина изцяло като износна. Когато посетите тази страна след пет години, ще видите общо благоденствие, туризмът ще бъде възроден, просяците и крадците ще са се махнали от улиците, решетките ще бъдат свалени от прозорците и вратите на къщите. Колумбия ще бъде перлата на западното полукълбо. Повярвайте ми, ще направя всичко това реалност.

— Това е смайващ план — каза Мег. — Колко хора ще трябва да убиете, за да осъществите това?

Принс вдигна рамене.

— Има ли значение? Колкото трябва. Наркоманите, които не се поддават на лечение, трябва да заминат, известна част от правителствените, съдебните и журналистическите среди също ще трябва да бъдат елиминирани. Ще има цензура върху пресата, но само дотолкова, доколкото засяга нас. Всичко това ще бъде извършвано по много делови начин. Това е тайната на моята програма — провежда се стриктно по доказани предприемачески методи.

Кат погледна Джинкс. Тя се хранеше и очевидно не обръщаше внимание на разговора.

Принс се изправи.

— Желаете ли малка разходка из мястото?

— Да, благодаря — отговори Кат. — С удоволствие.

Принс се обърна, каза нещо на испански на един прислужник, а Кат прошепна на Мег:

— Опитай се да говориш с Джинкс. Разбери къде е стаята й и какъв режим има.

Принс ги поведе към голямата къща. Кат тръгна до него, а Мег изостана с Джинкс.

— Колко време ти е трябвало, за да построиш всичко това?

— От началото минаха две години. Когато наемеш работници, плащаш им добре и ги държиш тук, докато свършат работата, всичко става много бързо. Не е завършено, но след два месеца ще бъдем готови.

— Виждам, че строите самолетна писта — каза Кат.

— Да. Ще имаме писта, която може да приема голям транспортен самолет, както и моя.

Продължиха напред по пътеката. Принс показа водопречиствателната станция, зеленчуковата и овощната градина.

— Тук имаме всичко необходимо. Когато пистата стане готова, ще можем да донасяме каквото ни е нужно направо от Богота.

— Не сте ли малко откъснати от външния свят? — запита Кат.

— Елате. Ще ви покажа нещо — каза Принс и ги поведе в къщата към канцеларията на Варгас.

Варгас вдигна поглед от бюрото.

— Не си губи времето с нас — каза му Принс и продължи към съседната стая, която беше пълна с електронно оборудване.

— Тук имаме пълен комуникационен център. Свързваме се със света, както един кораб в морето — и той посочи към една група от радиооборудване, а след това към друга, която един техник монтираше. — Скоро ще имаме собствена международна телефонна система. Близо до фабриката се монтират две сателитни антени, които ще ни свързват със света чрез спътник — ще можем да приемаме всяка телевизия, която си пожелаем. Надявах се, че ще имам тези неща готови за това събиране, но нещата се позабавиха.

Принс отиде до един компютърен терминал и започна да обяснява. Вниманието на Кат беше привлечено от намиращия се до лакътя на Принс принтер „Кат–1“. До него, с лицевата страна надолу, лежеше упътването за работа, а на обратната страна беше отпечатана негова снимка, направена в канцеларията му след случката с яхтата, когато беше обръснал брадата си и загубил килограми. Приликата беше поразителна. Под снимката името му беше с удебелен шрифт.

— Ние сме така добре оборудвани, както всички корпорации — казваше Принс. — Нормалните си операции ръководим от квартирата ни в Кали, но тук имам достатъчно средства, за да издавам нареждания.

Кат се разходи из стаята, като разглеждаше апаратурата. Спря се до Принс, взе упътването за принтера и започна да го разглежда.

— Имате ли офис тук? — запита той.

— Имам удобен апартамент на горния етаж и кабинетът ми се намира там — отговори Принс, но не предложи да го покаже.

Кат затвори упътването за принтера и го постави на един рафт над него, далече от погледа на Принс.

— Е, аз имам работа — каза Принс. — Вие можете да си поръчате обяд във вилата. Имате разписанието за семинарите, нали?

— Да — отговори Кат.

Последваха Принс до главното фоайе, а той се извини и се изкачи по стълбите. Джинкс го последва като кученце.

Кат хвана Мег за ръката и я изведе навън.

— Е? Откри ли нещо?

— Живее с Принс в апартамента му — каза Мег. Тръгнаха по пътеката към вилата си. — Другите момичета имат нещо като обща спалня в задната част на къщата.

— Това е лошо. Трудно ще мога да се добера до нея, ако е с Принс през цялото време.

И въпреки това желанието му да се добере до нея, пък и до Принс, се засили.

— Успя ли да разбереш още нещо?

— Казва, че е родена и израснала в Картахена, но акцентът й не е както трябва. Може би е американка.

— Това е безсмислица. Джинкс е. Уверявам те.

— Тя каза още нещо.

— Какво?

— Питах я как се е запознала с Анакондата.

— И?

— Думите й бяха „Винаги съм познавала Стан“.

— Господи! Той й е направил нещо, упоил я е или нещо такова.

— Не играе тенис като упоен човек, Кат. Момичето ми изглежда съвсем нормално. Или най-малкото толкова нормално, колкото човек може да е на място като това. Тя изглежда доста доволна, че е със Стан.

— Направил й е нещо — каза упорито Кат. — Трябва да намеря начин да я измъкна оттук.

Мег спря и се обърна към него.

— Кат! Изслушай ме.

— Добре — спря се той.

— Може би не си откачен. Може би това момиче е дъщеря ти.

— Е, благодаря поне за това.

Мег продължи:

— Но тя не е вече твоята дъщеря — това трябва да ти бъде ясно.

— Какво говориш? Искаш да кажеш, че след като вече не е същата, аз трябва да забравя за нея?

— He. He искам да кажа това. Знам, че ще се опиташ да я измъкнеш оттук.

— За това си права.

— Но трябва да осъзнаеш нещо.

— Какво? — запита той.

— Тя няма да иска.