Черното копие и сянката на Властелина

Интродукция на събитията, описани в „Мечът на елфите"

1720 г. По летоброенето на Графството

Изминали са повече от триста години от войната за пръстена В Средната земя царят спокойствие и Благополучие. Хора, джуджета и хобити като че ли са забравили могъществото на Мордор, Мрачния Владетел и неговите домогвания срещу Рохан, Арнор и Гондор. Кралят в Минас-Тирит наскоро е провел поход, при който е изтребил последните орди на орките в Средната земя. Като че няма сила, способна да застраши Обединеното кралство.

Ho надвисват буреносни облаци. Мините в Мория са сполетени от невиждана беда. Страховити създания изпълзяват от дълбините на света и прогонват славните наследници на Дурин от обиталищата им. От Ангмар - Древната родина на Черните конници, нахлуват шайки нагли разбойници, увличайки със себе си доскоро лоялни към властта селяни. Странни и зловещи твари обикалят Могилните ридове, изпълнявайки непонятни обреди...

Фолко, син на Хемфаст, млад хобит от Бренди Хол в Графството, мечтае за славните времена на своите предшественици. Пряк потомък на Мериадок Великолепни, Фолко знае наизуст Червената книга - фолиант, В който са описани събитията отпреди триста години. Подвизите на Фродо и компания карат буйната кръв на хобита да кипи, спокойното ежедневие във фермата на чичо Паладин му е омръзнало до смърт. Фолко иска да види широкия свят, да усети смъртната опасност на истинското приключение...

Пристигането на джуджето Торин, син на Дарт, в Графството, дава тласък на мечтите на Фолко. Двамата залавят гном, който носи странно и плашещо послание. Стената, надеждно опасваща Графството, се оказва прогнил и разрушена, някой се опитва да открие орки, оцелели от погромите. Фолко и Торин, поставяйки началото на нова Задруга, се отправят към Наместника в Ануминас, за да го известят за откритието си.

Но пътят през мирната страна се оказва доста рискован. Двамата другари се сблъскват със загадъчни опасности. Срещата С Гърбавия майстор на меча Сандело за малко не става гибелна за Фолко. Спасява го намесата на тайнствен непознат, ръководител на отряда, чийто член е страховитият мечоносец. Така Торин и Фолко разбират, че задачата им - да разкрият какво заплашва мира в Средната земя - е много рискована и трудил. За щастие, в Брее към тях се присъединява Рогволд - стотник-ветеран от войската на Наместника, сега - ловец и следотърсач. Там Фолко се среща с Радагаст Кафявия - последния могъщ чародей от Светлия съвет, останал в Средната земя. Загубил огромна част от магическите си сили, но запазил бездънната си мъдрост и способността си да общува с птици и животни, Кафявия дарява Фолко с елфически лък и стрели - реликва от отминалите епохи. Но старият магьосник не може да даде съвет на храбрия хобит относно възраждащите се сили на Мрака. Дори духът на Гандалф, явяващ се в сънищата на Фолко, не помага особено в разгадаването на зловещата енигма. Затова тримата приятели продължават пътешествието си към Ануминас - седалището на Наместника.

По пътя се натъкват на следите на странен конник, който явно проучвал местата, където е паднал т. н. „Небесен огън". Непознатият е загубил Старинна сребърна фибула, която Фолко Намира въпреки усилията си, тримата приятели не успяват да настигнат загадъчния изследовател.

Ануминас ги посреща - величествен и непристъпен, но и някак си разтревожен. Градът е пълен с тълпи тангари, изгнаници от Мория, Както и от джуджета от всички краища на Средната земя, дошли да припечелят нещо в столицата на Наместника. Рогволд се заема, Благодарение на старите си връзки, да уреди Аудиенция при владетеля, а Фолко и Торин се смесват с джуджетата, надявайки се да научат нещо повече за Събитията в морийските Мини.

Към тях се присъединява Строри, наречен още Дребосъка - джудже-веселяк, голям поклонник на бирата. Оказва се, че освен добър събутилник, той е отличен другар и смел боец. Поради древния си ръст и физически недостатък - липсата на два пръста на дясната ръка - Строри не може да се сражава пълноценно с брадва и затова, след продължителни тренировки, е овладял до съвършенство меча Дребосъка на драго сърце се заема с воинското обучение на Фолко. Младият хобит осъзнава, че освен перфектното владеене на лъка - изкуство, присъщо на расата му, той се справя отлично и с мятането на ножове. Освен добър боец, той се оказва и изкусен готвач. За да помогне в изхранването на групата, Фолко се наема на работа в странноприемницата, където са отседнали. Скоро кухнята му се прочува из целия Ануминас. Торин пък прилага майсторството си в ковашкия занаят.

Но усилията на Рогволд за бърза аудиенция не се увенчават с успех. Другарите трябва да чакат цяла зима, за да бъдат Приети от Наместника, на чиито плещи тежи цялата отговорност за съдбините на Арнор. През това време сред джуджетата Назрява идеята за поход в Мория. Случайно Торин и Фолко подслушват разговор между Теофраст - кралски хорнист, и Олмер от Дейл - Златотърсач и изследовател От разговора им хобитът разбира, че Олмер е свързан по някакъв начин с Тайнствените събития, заплашващи мира в Средната земя. Освен това, ненавистта на златотърсача към народа на елфите кара Фолко да мисли, че Олмер е на страната на силите на Мрака. Хобитът разбира, че именно Олмер е бил тайнственият непознат, чиито дири са следили на идване от Брее.

За съжаление, Олмер изчезва, а стрият хорнист не знае почти нищо за него. въпреки това сведенията, които получават от Теофрдст, са доста интересни. Междувременно идва време за срещата с Владетеля на Арнор.

Наместникът не се притеснява особено от вестите, които Фолко и Торин му носят, уверен е в непобедимата военна мощ на Обединеното кралство. Есе пак, подкрепя идеята за поход в морийските мини. Дава разрешение на Рогволд и отряд опитни арнорски следотърсачи да придружат джуджетата. Осигурявал средства и припаси за експедицията. Така, в началото на пролетта на 1721 г. от летоброенето на Графството, добре комплектуван и екипиран отряд се отправя да разбули мистерията около светинята за всички тангари - Мория.

По трудния път, осеян с битки и приключения, Фолко се убеждава, че опасността, надвиснала над Средната земя, е пряко свързана с Олмер. Златотърсачът от Дейл държи в ръцете си невидимите нишки на събитията, които заплашват да взривят мира в Обединеното кралство. Току пред Вратите на Мория хобитът и Торин се срещат очи в очи с тайнствения Олмер и неговия съратник Сандело.

Противно на очакванията им, Олмер се оказва с Благороден характер и магнетично привличане. Някаква непристорена властност и Благородство лъхат от този, когото Фолко с основание подозира, че е първоизточник на всички Беди, застрашаващи света му. Олмер демонстрира силата си и величието на волята си, както и своята щедрост. Дарява на тези, за които има всички основания да смята, че са му заклети врагове, Безценни дарове. Торин получава дръжка за Брадва с магически свойства, а Фолко - кинжал от странен метал с гравирано синьо цвете на дръжката. Оказва се, че това е древната кама на Отрина - реликва с невероятна мощ, спасила впоследствие неведнъж хобита и другарите му. Разделят се с противоречиви чувства за пръв път Фолко се усъмнява в правилността на двуполюсния модел на мислене.

Започва да развира, че Добро и Зло не са еднозначни величини, че светът не е черно-вял, а многоцветен...

Проникването в Мините се оказва проблем. Тайните пароли на джуджетата не действат и портите на Мория остават затворени пред тя. Но джуджето Хорнбори успява с помощта на магически пръстен да ги отвори. Оказва се, че у него е един от седемте пръстена на джуджетата, принадлежал някога на Трор, син на един от някогашните властелини на Самотната планина. Същият този Трор, чийто син Торин Дъбовия щит вил спътник на Билбо Бегинс.

След изумителни приключения групата на Фолко преминава през ада на Мория. Срещат врагове и твари, срещу които силата на оръжието и дори магията са безсилни. Помага Дарът на Олмер - Кинжалът на Отрина. Джуджетата откриват залежи от митрил и Огнището на Дурин, където изковават доспехи, защитаващи телата им от всякакво оръжие. Но срещата им с Гълтачите на скали - страховити твари, гризящи земните недра, е гибелна за Хорнбори. Ужасите на Мория не могат да бъдат поведени от такава малка група, затова другарите ги напускат, за да се завърнат след време...

Странстванията ги водят до кулата Ортанк, където се срещат с ента Дървоврлд. Повикани от Радагаст, Фолко и Торин бързо се завръщат в Брее. Олмер, начело на огромна Армия, нахлува в Арнор и превзема мощната крепост Форност. Към тях се е присъединил и Дребосъка, станал неотменна част от малката Задруга. Разбрал, че именно златотърсачът от Дейл е силата, заплашваща Средната земя, Кафявия Нарежда на тримата другари да открият и унищожат Олмер, преди да е станал прекалено могъщ. След кръвопролитна битка Наместникът успява да разгроми пълчищата на Олмер. Решаваща роля в тази битка изиграват джуджетата - техният боен строй, наречен хирд издържа на свирепите атаки на сподвижниците на Господаря, както наричат Олмер.

Особено се проявява Торин...

Врагът е отблъснат. Олмер бяга с остатъците от армията си. Непокорният Ангмар, люлка на метежа, свежда глава пред Наместника на Арнор.

Бурята е отминала...

Но Фолко не вярва на това. Олмер, въпреки поражението си, се е проявил като талантлив и опитен пълководец. Хората му го следват от обич и се бият Самоотвержено. Непонятни и могъщи сили владее Господарят. Гандалф отново се явявал на хобита и го предупреждава, че нова Буря зрее на изток. Този път неудържим потоп заплашва да помете Запада....