Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Кой господства в звездния маратон: Русия или Америка?

Да се обърнем към една от най-вълнуващите въображението теми — космоса, Вселената, астрономията. Ние имаме щастието да живеем в началото на космическата ера на човечеството, когато първите изкуствени спътници и кораби проникнаха в просторите на Слънчевата система, стигнаха до други планети, позволиха на човечеството да види други светове и дори да стъпи там, както го направиха американските астронавти, извършили многобройни полети до най-близкия спътник на Земята — Луната.

Да се опитаме да анализираме резултатите, които са получили учените, но които така и не са стигнали до цялото човечество, тъй като «космическата надпревара» завладя двете водещи в космическия отрасъл страни — Русия (бившия СССР) и САЩ. Тяхната надпревара в усвояването на космоса стана наистина вълнуващ криминален роман. Всяка от страните направи всичко възможно, за да изпревари съперника си и същевременно да скрие постиженията си.

Напълно е възможно в тази надпревара ние не винаги да сме научавали истината за извършваните полети, някои от тях да са завършвали неуспешно, но за това светът научаваше доста по-късно или изобщо не научаваше. С края на Студената война между двете космически държави се появиха оскъдни сведения за неуспехите, споходили научните лаборатории, които са подготвяли полети до Луната, Венера и Марс: изчезнаха двата руски спътника «Фобос», американският марсоход спря да излъчва предаванията си, японската сонда промени орбитата си още по пътя към загадъчната планета.

Сякаш точно когато нивото на космическата техника се повиши и апаратите станаха по-сигурни, най-неочаквано последваха неуспехи — необясними и загадъчни. Напълно е възможно да съществува неизвестна сила, която по някакви причини не допуска човечеството до червената планета. На времето съветският астрофизик И. С. Шкловски изказа предположение, че по-големият от двата спътника на Марс — Фобос, трябва отвътре да е кух, защото само така може да се обяснят неговата орбита и скорост на движение. Според друга хипотеза двата спътника — Фобос и Деймос — не са природни спътници на Марс, а са се появили в орбитите си след някаква космическа катастрофа, например след загиването на планетата Фаетон, за която споменава древногръцкият мит за сина на Хелиос и Нимфата Климена (според друга версия — Еос и Кефала) и която се е намирала между Марс и Юпитер (за това ще бъде разказано подробно в книгата «Белите богове от космоса»).

В тази книга няма да издигаме хипотеза за Марс или другите планети от Слънчевата система, но ще се постараем да видим в допълнителните цифри това, което остава загадка, тайна или неизвестност дори за самите автори на космическите изследвания, които не винаги са можели да знаят причините за гибелта на летателните апарати, които са потегляли към далечните планети. Специално внимание ще обърнем на изследванията на Луната, Венера, Марс. Ще разгледаме сведенията за необичайни комети, които ни дават възможност да предполагаме, че нашата Слънчева система е посещавана от автоматични сонди или пилотирани кораби от «съседи по Галактика». Ще се опитаме да проверим достоверността на информацията за катастрофите с летателни апарати на пришълци от други планети, за които има сведения в секретните отчети на специалните служби на САЩ.

Етапи в усвояването на космоса.

Да разгледаме основните дати на усвояване на космическото пространство, които ни позволяват да разберем в бъде ще целите и задачите на организаторите на различните космически проекти. За младите хора, които особено ревностно пропагандират успехите на Съединените щати в усвояването на космоса, ще бъде интересно да научат истината за това как са били правени първите стъпки в космонавтиката. За да не предизвикаме отрицателни емоции, ще говорим за полетите на руските, а не на съветските летателни апарати, тъй като трябва да развиваме гордост за своята родина, а не стремеж да отбягваме предишните й заслуги.

И накрая: преди да започнем изчисляването на интересуващите ни дати, нека отбележим, че ще бъдат записани само първите стъпки в усвояването на космоса, а колкото до повторенията, те са твърде малко, за да им обръщаме внимание. Което значи, че ако говорим за първия полет на човек в космоса или за кацането на Луната, ще споменаваме само първия космонавт и първата станция, като оставяме настрана повторенията. Този начин на изложение ще ни даде представа за конкретния принос на Русия и Америка в усвояването на космоса: САЩ наблегнаха на полетите на астронавтите до Луната, а през този отрязък от време Русия изпрати няколко космически апарата до Венера и Марс. Докато американските астронавти се «разхождаха» по Луната, руският «Луноход-1» донесе снимки от повърхността на земната спътничка и проби от лунна пръст, без да прави големи материални разходи. Да започнем описание на първите стъпки в усвояването на космическото пространство.

Раздел 1. Усвояване на околоземното пространство

1. Първият изкуствен спътник на Земята (Русия) — 4 октомври 1957 г.

2. Първият космонавт — Ю. А. Гагарин (Русия) — 12 април 1961 г.

3. Груповият полет на «Восток-3» и «Восток-4» (Русия) — 11 и 12 август 1962 г.

4. Първата жена космонавт — В. В. Терешкова (Русия) — 16 юни 1963 г.

5. Излизане в открития космос — А. Леонов (Русия) — 18 март 1965 г.

6. Ръчното скачване между «Джемини-8» и «Аджена» (САЩ) — 16 март 1966 г.

7. Автоматичното скачване между «Съюз-4» и «Съюз-5» (Русия) — 14 и 15 януари 1969 г.

8. Първата орбитална станция «Салют» (Русия) — 19 април 1971 г.

9. Пилотираният полет на совалката «Колумбия» (САЩ) — 12 април 1981 г.

10. Автоматичното кацане на совалката «Буран» (Русия) — 15 ноември 1988 г.

Резултатите по усвояването на околоземното пространство се установяват лесно: от десетте най-значителни стъпки в усвояването на близкия космос 8 са на Русия и само 2 — на САЩ.

Раздел 2. Изследване на Луната

1. Обиколка на Луната. «Луна-1» (Русия) — 2 януари 1959 г.

2. Стигане до повърхността на Луната. «Луна-2» (Русия) — 14 април 1959 г.

3. Кацане на Луната. «Луна-9» (Русия) — 3 февруари 1966 г.

4. Изкуствен спътник на Луната. «Луна-10» (Русия) — 31 март 1966 г.

5. Обиколка на Луната с астронавтите. «Аполо-8» (САЩ) — 24 декември 1968 г.

6. Излизане в лунна орбита с космонавти (САЩ) — 21 май 1969 г.

7. Кацане на астронавти на Луната. «Аполо-11» (САЩ) — 20 юли 1969 г.

8. Обиколка на Луната и връщане на Земята. «Сонда-7» (Русия) — 8 август 1969 г.

9. Обиколка на Луната откъм Северното полукълбо. «Сонда-8» (Русия) — 20 октомври 1970 г.

10. Спускане на «Луноход-1» върху повърхността на Луна та. «Луна-17» (Русия) — 10 ноември 1970 г.

От десетте етапа по усвояване на спътничката на Земята 7 принадлежат на Русия и 3 — на САЩ.

Несъмнено е първенството на американските астронавти в пилотираните полети до Луната и кацането на нейната повърхност, но не бива да забравяме, че цената на подобни лунни разходки е толкова висока, че възниква съмнение в необходимостта да се извършват такива пътешествия до въпросната планета. Чуждестранните изследователи на космоса изказаха съмнения дали такива експедиции са необходими. Руските станции и луноходи извършваха аналогични изследвания без риск за космонавтите, които можеха лесно да загинат от случайни метеори на повърхността на Луната, а по себестойност руските апарати са доста по-евтини и ефикасни. Трябва да помним, че основната цел на НАСА (Американската агенция по астронавтика) беше не толкова изучаването на Луната, колкото доказването на превъзходството на САЩ над Русия в космическите изследвания.

Раздел 3. Изследванията на Венера

1. Обиколка на Венера. «Венера-1» (Русия) — 19 и 20 май 1961 г.

2. Стигане до повърхността на Венера. «Венера-3» (Русия) — 1 март 1966 г.

3. Изследване атмосферата и спускане върху Венера (Русия) — 18 октомври 1967 г.

4. Изследване атмосферата на Венера. «Венера 5 и 6» (Русия) — 16 и 17 май 1969 г.

5. Кацане на Венера. «Венера-10» (Русия) — 17 август 1970 г.

В изследванията на Венера всички водещи позиции принадлежат на Русия.

Раздел 4. Изследвания на Марс

1. Обиколка на Марс. «Марс-1» (Русия) — 19 юни 1963 г.

2. Извеждане на изкуствен спътник на Марс «Маринър-9» (САЩ) — 13 ноември 1971 г.

(Руската междупланетна сонда «Марс-2» стартира към Марс на 19 май 1971 година, а американският «Маринър-9» се насочи към червената планета на 30 май 1971 година. Руският спътник излезе на стационарна орбита около Марс на 27 ноември, а американският спътник — на 13 ноември 1971 година. Оспорването на лидерството е трудно, тъй като единият спътник стар тира по-рано, а другият по-рано излезе в орбита. Решаването на спорния момент е лесно, трябва само да се анализират допълнителните цифри на всяка дата на излизане в орбита:

«Марс-2», 27 ноември 1971 г., допълнителни цифри: 29 11 и 25 7;

«Маринър-9», 13 ноември 1971 г., допълнителни цифри: 24 6 и 22 4.

Анализът на вторите числа, които отговарят за крайния резултат на даденото «съревнование», показва, че лидер може да бъде «Марс-2», тъй като окончателно то му число 11 — лидер сред лидерите, а второто число в излизането на околомарсова орбита на «Маринър-9» — числото 6 — означава неуспех или авария, което поставя под съмнение лидерството на американ ската станция при излизането в орбита на изкуствения спътник на Марс.

3. Кацане на Марс. «Марс-3» (Русия) — 2 декември 1971 г.

Във всички позиции лидерството принадлежи на Русия, дори да допуснем, че пръв в околомарсова орбита е излязъл американският спътник.

Раздел 5. Полет отвъд Слънчевата система

1. Старт на спътника «Пайнър-10» (САЩ) — 3 март 1972 г.

2. Извършване на «примка» около Юпитер — 4 декември 1973 г.

Единственият космически кораб, напуснал Слънчевата система, е на САЩ, но е трудно да говорим за резултатите от полета, тъй като най-ценни са сведенията, получени за далечните планети (Юпитер, Сатурн и други). Не можем да направи равносметка, защото връзката със сондата е изгубена заради голямата отдалеченост от Земята.

Нека направим обща таблица на изчислението на допълнителните цифри по всички посочени дати.

(С удивителна са отбелязани евентуалните неуспешни изстрелвания на спътниците. Предположението почива върху наличието на цифрата 6 в изчисленията. Тя може да означава авария, неуспех или унищожаване на спътника).

Ако се опираме само на статистиката на нашите изчисления, в 15 от 30 примера в допълнителните цифри се появява цифрата 6, която обикновено показва наличието на повреди, недостатъци в работата или катастрофиране на летателния апарат. Когато става дума за полети на космонавти, можем да говорим за последващо заболяване на хората, излезли в космоса при даде на експедиция: това се отнася най-вече за Ю. Гагарин и А. Леонов, чиито окончателни (втори) числа са равни на 6.

За по-пълно разкриване на евентуалните неуспехи нека се обърнем към изчислението на допълнителните цифри в датите на трагичните полети, завършили с гибел на космонавтите или астронавтите.

1. Гибелта на В. М. Комаров. «Съюз-1». Загива при кацането (не сработват спирачните двигатели) на 23 април 1967 година. Допълнителни цифри:

23 41967 32 5 28 10

Предстартовата подготовка на кораба «Съюз-1»: 28 — изразходвана е енергия (2) и всички дейности са изпълнени без забележки (8 — липса на лъжа или брак в работата).

Стартът на кораба «Съюз-1»: — става дума за първия космически кораб от новата серия «Съюз», следователно първата цифра 1 показва самия кораб «Съюз-1». Тогава цифрата 0 може да означава само неговата гибел, както в известната поговорка «Първата палачинка винаги е на топка.» Ако съдим по последната цифра на годината, а тя е 7, всички са разчитали на успех, следователно окончателната доработка на кораба не е завършила. Аварията в системата за включване на спирачните двигатели става още когато корабът излиза в орбита и всички са се убедили в «успешното» приключване на полета. Шестицата след седмицата означава авария, която е довела до загиването на космонавта.

Равносметка на полета: 32 и 5 — апаратът (3) се е ударил (2) в земята (5). Точно така загива космонавтът В. М. Комаров.

Извод: опасни стават цифрите 6, които влизат в самата дата на старта на космическия кораб, тоест в датата, месеца или годината.

Следвайки дадения извод, можем да говорим, че в хода на полета на космическите апарати, изстреляни през шейсетте години, е имало проблеми, които или са били отстранявани, или са довели до срив в програмата на полетите.

2. Гибелта на тримата астронавти при старта на ракетата «Аполо-1» (САЩ) — 27 януари 1967 година. Допълнителни цифри:

27 1 1967 3362911

Както следва от изчислението, краен резултат от старта става неуспехът 6. Изходът от старта на кораба се вижда по точно от цифрите на деня на старта, тъй като точно те показват събитията, предшествали гибелта на астронавтите:

2 7, но ги четем в обратен ред — 72, тъй като анализът се извършва от края на датата — на кораба възниква пожар (7 — огън, и то вътре в корпуса, тъй като външният огън се означава с цифрата 4), който води до взрив (2) или до блокиране на изхода (2 — изход или път) за екипажа. Знаем, че точно след този нещастен случай е разработена по-съвършена система за евакуация на екипажа в случай на пожар.

Извод: особено сериозно трябва да се отнасяме към датата на старта на космическия кораб, която има второ допълнително число 6. Това означава неуспешен завършек на целия експеримент. Отрицателният резултат може да бъде отстранен от самата Природа, която допуска подобен експеримент и размества цифрите 6 и 7 по известния преход на 6 в 7. Примерът за подобен преход е известен.

3. Среща на американските астронавти с Порфирий Иванов, когато са се намирали в лунна орбита. Тогава възникват трудности със скачването на лунния кораб и орбиталния блок. Тя е успешна едва след шестия опит — на 5 февруари 1971 година.

Допълнителни цифри:

5 2 1971 25 7 15 6

Причини за аварията: 15 и 6 — стремеж или желание, воля (1) на Земята или планетата (5) да унищожи, убие (6) астронавтите.

В дневника на Порфирий Иванов е записано: «Природата беше против присъствието на хора на Луната и тя реши да ги спре.»

Резултат от полета: 25 7 — диалогът, разговорът или преговорите (2) със Земята или планетата (5) са дали положителен резултат (7), успехът съпровожда астронавтите, но едва след като в илюминатора се показва лицето на беловласия старец, впоследствие оказал се П. Иванов, един от астронавтите — Е. Мичъл го познава, когато го вижда на корицата на списание «Огоньок». Самият Порфирий Корнеевич разказва, как трябвало да скланя Природата да пусне хората на Земята, точно затова е правилно да казваме, че цифрата 5 в дадения случай означава Луната, проявила своя нрав.

Както добре виждаме от изчислението (четвърто число е 6, а второ — 7), извършва се преход на 6 в 7, който се дължи на усилията на П. К. Иванов.

«Братята по разум» «Крият» Марс от жителите на Земята

Както знаете, на 4 януари 1999 година САЩ изстрелват автоматична сонда към Марс с цел търсене на вода (според китайските учения водата отговаря на цифрата 6).

Допълнителни цифри:

4 1 1999 33 6 25 7

Второто число е 6 затова има опасност от неуспешно изстрелване на спътника. Ако все пак той стигне до повърхността на Марс, несъмнено вода ще се намери, тъй като така го показва пак същата цифра 6.

В случай на неуспех на експедицията, можем да предположим, че станцията ще изчезне безследно, както вече стана с «Фобос» и други пратеници до червената планета. Много е възможно пряко техническо (3) унищожаване (6) на земната техника (3), точно така можем да тълкуваме цифрите 33 6.

Извод: Резултат от изстрелването на американската сонда на 4 януари 1999 година може да е следното.

1. Изчезване на спътника в момента, когато стигне до Марс или дори след като кацне на планетата. Най-вероятно тогава той ще бъде унищожен от «чужда», неизвестна техника на друга цивилизация. Ще отбележим, че аварията трябва да стане точно близо до планетата или на самата нея след кацането, но не и по време на полета на апарата.

2. На Марс ще бъде намерена вода.

3. Първият вариант е вероятен, тъй като преди това изстрелване всички програми за усвояване на Марс са били неуспешни.

4. В полза на успешното завършване на програмата могат да свидетелстват трето и четвърто число 25 и 7, които могат да се тълкуват като: енергията (2) на планетата (5 — най-вероятно се има предвид Марс) не е агресивна и спомага за изпълнение на поставената пред сондата задача — да намери вода, което е отразено в първо и второ число; техниката или сондата (3) получава знание (3) за вода (6). Да се върнем към 1988 година, когато от Русия към спътника на Марс Фобос са изпратени два летателни апарати, наречени на крайната цел на полета: «Фобос-1» и «Фобос-2». След като разгледах всички специализирани и научнопопулярни издания от 1988–1991 година и не открих в тях нито една сериозна статия за експедицията на «Фобос» към Марс, се запитах: «Какво стана с апаратите и научната програма, в името на която са били създавани тези сложни уреди?» Едно от обясненията звучи така: «10 дни преди да се приближи до Фобос, „Фобос-1“ спря да работи» (сп. «Космические исследования»). Има още две кратки справки: на 28 февруари 1989 година се извършва първият сеанс на изследване на спътника на Марс от «Фобос-1», който завършва с неуспех, тъй като процесорът дава погрешна команда на спектрометъра и снимката не е направена, защото обектът на изследване не е улучен. На 25 март 1989 година се провежда вторият (и последен) сеанс, който е успешен, снимани са две трасета върху повърхността на Фобос. След известно време «Фобос-1» престава да съществува. Апаратът «Фобос-2», насочен не към спътника на Марс, а към самата планета, продължава да работи, но от него вече никой не се интересува, тъй като програмата е окончателно провалена.

Нека се опитаме да си обясним неуспешния експеримент, като разгледаме датите на старта на космическите апарати и датите на двата сеанса на «Фобос-1».

Старт на «Фобос-1»: 7 юли 1988 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

7 7 1988 40 4 26 8

Причини за изследване на Фобос с апаратите: 26 и 8 — нееднозначно (2) разбиране на причините за миналите неуспехи (6) в изследването на Марс и неговите спътници. Стремежът да научат истината (8) тласка хората към изразходване на сили (2) и средства (6), за да се установят истинските причини (8).

Цел на полета на «Фобос-1»: 40 и 4 — да се провери теорията на академик И. Шкловски за евентуалната празнота вътре във Фобос (4 — тяло на спътника и 0 — празнота), която той изказва през 60-те години на миналия век. За целта се планира кацане на Фобос (4).

Старт на «Фобос-2»: 12 юли 1988 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

12 7 1988 36 9 34 7

Причина за изстрелването на втория спътник: 34 и 7 — интерес (3) на хората (4) към света (7).

Цел на апарата «Фобос-2»: 36 и 9 — техническа (3) поддръжка и застраховане на първия апарат в случай на неуспех (6), събиране на обикновена информация (9) за Марс и запис на цялата информация за полета от двата апарата (9).

Първи, неуспешен сеанс на изследванията с апарата «Фобос-1»: 28 февруари 1988 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

28 2 1988 39 12 35 8

Причина за неуспеха на този сеанс: 35 и 8 — техниката (3) на земните жители (5) се е контролирала от живи организми (8).

Резултат от сеанса на изследванията: 39 и 12 — бордовият компютър (3) получава повреда в блока на паметта (9), която е напълно целенасочена (1) с използване на енергийна намеса (2).

Втори, успешен сеанс на изследванията чрез апаратурата «Фобс-1»: 25 март 1989 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

25 3 1989 37 10 33 6

Причина за «успеха» на втория сеанс: 33 и 6 — «чужда» техника (3) «поправя» бордовия компютър, като му изпраща лъжлива информация (6).

Резултат от втория сеанс: 37 и 10 — техниката (3) сработва точно и успешно (7) — това е, което знаят изследователите на Земята, а крайният резултат — 10 — е едничката цел (1) на хората да се изпрати «празна» информация или никаква (0).

Интересно и интригуващо звучи признанието на специалистите по космически изследвания, че няма защо да се вярва на резултатите от «успешния» сеанс, тъй като качеството им не позволява да се правят изводи. На снимките от Фобос, направени от американските орбитални станции, ясно се вижда, че спътникът на Марс има кратер с диаметър 10 км, докато максималните размери на самия спътник са 15 км. Странно е как при такъв силен удар Фобос не се е разцепил. Съмнение предизвиква метеоритната природа на това кратероподобно образувание, още повече, че от ръба на кратера настрани има бразди с дълбочина 20 и ширина 100 м, които се точат на по няколко километра и са почти успоредни. Можем да предполагаме по-скоро, че въпросният кратер е изкуствена площадка за кацане, която може да се използва и за старт на сонди от недрата на Фобос по дължината на насочващите канали, нарочно изградени на спътника. Не е тайна, че много от военните обекти на Земята се маскират с блокове от каменни плочи като естествени откоси или хълмове, но основата им е метал на или железобетонна конструкция.

Кратерите са антени, насочени към далечни светове

Най-вероятно е Фобос наистина да е кух и вътре да има космическа база на разумни същества. Помислете: спектралният анализ на Халеевата комета, пръстените на Сатурн и полярните шапки на Марс съвпадат. Което може да говори, че кометата и пръстените може да са изкуствено създадени от неизвестна цивилизация за извършване на наблюдения на планетите от Слънчевата система от борда на кометата. Тя също е куха и само отвън е «маскирана» като буца лед, но същевременно този лед е марсиански! Не ви ли се струва интересен фактът, че спътниците на Сатурн Тетия и Мимас имат кратери респективно по 400 и 130 километра. Нека си спомним за кратера на Фобос. Как тези космически тела са оцелели при сблъсък с друго космическо тяло, щом: «Един от най-големите метеоритни кратери на Земята се намира в щата Аризона (САЩ). Неговият диаметър е над 1200 м (сравнете: на Земята-1, 2, на Фобос-10, на Тетия-400, на Мимас — 130 км), а масата на образувалия го метеорит е около 200 000 тона»?

За да се образува кратер от само 1,2 км, е необходима маса от 200 хиляди тона, докато за образуването на кратер с размери:

— 10 км — небесното тяло трябва да е с маса 1,7 милиона тона;

— 130 км — тяло с маса 21,7 милиона тона;

— 400 км — тяло с маса 66, 8 милиона тона.

Такива маси могат да се сравняват с масите на астероиди. Малко е вероятно подобен сблъсък да е довел само до образуването на кратер. Най-учудваща е правилната форма на кратерите на спътниците на Сатурн, които приличат на антени на радиотелескопи. Едно е сигурно — че в Слънчевата система човешката цивилизация не е създавала изкуствени тела и стационарни лаборатории с подобен мащаб.

Колкото и да е чудно, постепенно стигнахме до необходимостта да разгледаме евентуалното съществуване на извънземни цивилизации, тъй като много факти говорят, че близо до нас съществуват други разумни и технически оборудвани същества, способни да влияят върху нашата дейност при изследването на космоса и другите планети от Слънчевата система.

Няма да започваме с разказите на многобройни свидетели, видели «братя по разум» с очите си и дори пребивавали в така наречените летящи чинии. Анализът на подобни свидетелства, колкото и да е обиден за «очевидците», най-често ни връща към аналогията с тайнствения Неси, при което стремежът на човек да се прочуе го кара да предприема различни и дори опасни за живота и здравето си действия.

Както вече казахме, в историята на Земята е известен един случай на катастрофа с космически кораб от чужда планета. Става дума за Тунгуския метеорит, паднал на 30 юни 1908 година. Вече разгледахме и подробно анализирахме допълнителните цифри на това събитие и стигнахме до извода, че това може да е била космическа безпилотна сонда, претърпяла авария и паднала на Земята. Но ако направим сравнение на допълнителните цифри от датата на катастрофата и аналогичните цифри в етапите на усвояване на космоса от човечеството, ще намерим по-интересен вариант за обяснение на събитията.

Това е единствената подходяща по допълнителни цифри дата, която съвпада напълно по всички допълнителни цифри. От което можем да си направим извода, че Тунгуският метеорит наистина е бил безпилотна сонда, чиято основна задача е била да кацне на Земята, а напълно е възможно да е трябвало да стигне до повърхността на Луната и да се прилуни. Но станалата авария го е довела на Земята, където той е бил взривен от системата за самоунищожение в случай на неуспешно кацане.

Възниква доста интересна версия за появата на някои най-правилни по форма кратери на Луната. Те може да са се появили в резултат на аналогични аварийни сблъсъци с «чужди» пратеници, които са се самоунищожили. Анализирането на повърхността на тези кратери трябва да покаже стопилка, приличаща на тази от действието на ядрен или термоядрен взрив, тъй като сондата би трябвало да се унищожи напълно, което е възможно само в резултат на мощен ядрен взрив, но най-сигурно — в резултат на пълна анихилация на сондата с предварително приготвено антивещество.

Колкото и да е странно, нито една от версиите, обясняващи Тунгуския феномен, не предполага сблъскване между Земята и малка комета, която да се е взривила в атмосферата на планетата. От хиляди години тези странни космически скитници посещават Слънчевата система, като плашат или смайват хората с чудните си опашки.

Кометите са…

До днес няма стройна теория за образуването на кометните ядра и самите комети, която да отговори на въпроса: «От къде се вземат кометите?» Повечето астрономи са съгласни само с едно — че кометите долитат до Слънцето от междузвездното пространство. Дори и това предположение е достатъчно, за да ги приемем за пратеници от светове, които са ни неизвестни.

Сред кометите, които астрономите познават, се срещат някои много необичайни и те могат да бъдат смятани за изкуствени спътници. Кометата Аренда Ролан например, забеляза на през 1956 година. Тя е имала две различни опашки, едната от които — във вид на остро копие, насочено към Слънцето. Нещо повече, преди опашката й да се появи, тя е излъчвала радиосигнали на две честоти: 11 и 0,5 метра, като последните са били толкова стабилни, че е можело да се обяснят само с изкуствен източник на радиовълни. Сякаш се е опитвала да влезе във връзка с астрономите от Слънчевата система. Кометата е променила орбитата си на 4 минути от предварително изчислената траектория на полета. За да изпълни подобна маневра, нито един от съвременните реактивни двигатели не би имал толкова мощност, което говори за голямата мощност на устройството, извършило тази маневра. Изместването не е било случайно, тъй като в резултат на незначително отклонение кометата е минала доста близо до всички планети от Слънчевата система. Подобни комети е имало много и специалистите ги сравняват с космически кораби, използващи при движението си правотокови термоядрени и дори фотонни двигатели. Но е невъзможно да се занимаваме с изследване на всяка от тези комети чрез метода на цифровия анализ, тъй като само в един от случаите има подробно описание на промените на кометата с посочени точни дати.

Ще използваме метода, чрез който проучихме първите стъпки на космонавтиката и ще се опитаме да намерим първото споменаване за комети или за една конкретна комета, добре известна не само на астрономите, а и на всички жители на планетата. Става дума за Халеевата комета, която посещава Слънчевата система на всеки 76 години. Най-древното свидетелство за появата на въпросната «опашата гостенка» е от 467 година преди новата ера. Нека разгледаме тази дата:

Допълнителни цифри: 467 преди 1-а година. Ще използваме нова формула за изчисляване на допълнителните цифри:

Първо число (4+6+7)+1=17+1=18 — първо число — 18 е на 3-а позиция;

Второ число 1+8=9, второ число — 9, стои на 4-а позиция;

Трето число 18+2×7=18+14=32, трето число — 32, стои на 1-а позиция;

Четвърто число 3+2=5, четвърто число — 5, стои на 2-а позиция;

Окончателен запис:

467 преди 1 година 32 5 18 9

Преди да анализираме допълнителните цифри, ще се опитаме да намерим допълнителна информация, която да ни помогне правилно да разберем смисъла, заложен в дадените числа, особено в първото и второто: 32 и 5, тъй като точно те определят целта на полета на кометата. Разшифроването и прочитът на трето и четвърто число е еднозначно, тъй като цифрата 8 в набора 18 и 9 дава единствено тълкувание на значението си — живот, нещо живо (понятията «истина», «добрина» или «справедливост» нямат никакво отношение към образуването на кометата). Можем да запишем тълкуванието на причините за образуване на кометата еднозначно:

Причини, пораждащи кометата — 18 и 9 е целенасочено усилие (1) на живи (8) същества за натрупване на информация (9 — информация, събирана периодично или през определени интервали от време, за което също отговаря цифрата 9).

Да разгледаме и трийсетте стъпки в усвояването на космическото пространство и да изберем от тях онези, които имат съвпадение по първо и второ число с допълнителните цифри на първото споменаване на Халеевата комета. Най-вероятно от самите събития в космонавтиката ще можем да разберем предназначението на кометите.

Доста е лесно да свържем в едно цяло всички изброени събития: обиколката на Венера, полета на жена в космоса, скачването на космическите кораби, кацането на «Луноход» и изстрелването на орбиталната станция «Салют», ако пред положим, че:

КОМЕТАТА е голяма орбитална станция, където работи експедиция от семейни екипажи, имащи възможност да се скачват с долитащи на подобна станция по-малки космически кораби, а също да изпраща изкуствени подвижни сонди на различни планети от нашата Слънчева система.

Цел на полета на кометите — 32 5 — техника или станция (3), която пътува (2) в Слънчевата система, за да проучва планетите (5).

Напълно е възможно подобни орбитални станции да могат да извършват дори междузвездни полети, тъй като на тях могат да се създадат достатъчно добри условия за живот на астронавтите. За това пише К. Е. Циолковски, който предлага към звездите да се изстреля един от големите астероиди с оборудвани отвътре жилищни помещения. Вероятно точно в такава станция е превърнат спътникът на Марс Фобос.

Между другото много е интересен фактът, че и петте събития, посочени в таблицата, имат еднакви трето и четвърто число: 30 и 3, които означават истински знания (30), въплътени в техника (3), което за пореден път доказва изкуствения произход на кометите.

«Все с чиниите ни плашат, че били летящи, значи»

Сега да разгледаме някои примери за срещи с НЛО, като съобщенията са от секретните служби на САЩ. Не е без значение, че те се появиха, когато правителството на тази държава изразходваше огромни средства за увеличаване броя на атомните бомби, за разработване, изпитания и въвеждане на въоръжение на водородната бомба. Както знаем, данъкоплатците в САЩ доста ревностно се отнасят към своите данъци, които трябва да се изразходват с тяхно съгласие.

Напълно закономерно е, че точно през 1947 и 1950 година в САЩ станаха катастрофи със загадъчни летателни апарати с пришълци от звездите. Напълно «случайно» информацията за това изтече в медиите, които побързаха да разкажат за случилото се на цялата американска общественост. Появи се достатъчно убедителна причина за натрупване на атомно и водородно оръжие — опасност от извънземно нахлуване. Американските писатели фантасти, режисьори и учени от «най-свободната страна» подеха предложената идея и ярко нарисуваха възможностите на кръвожадните пришълци от далечните звезди. Може би си спомниха «пришествието» на европейците на Американския континент, когато цялата индианска цивилизация беше унищожена. Да се обърнем към фактите.

1. «През юни 1947 година над територията на САЩ за пръв път бяха забелязани тайнствени летателни апарати във формата на дискове — те почти веднага бяха кръстени летящи чинии.» Както посочва Гуд (английски специалист) в документа (секретен документ на ЦРУ, който Т. Гуд намерил случайно) е казано, че скоро след тези събития някакъв фермер съобщил за загадъчна катастрофа. «Нещо странно» се взривило в щата Ню Мексико на около сто и осемдесет километра от военновъздушната база «Розуел». Това е цитат от статията на В. Лаговски «Контакти с извънземни цивилизации: имало ли ги е вчера?» (Загадки на звездните острови. М., 1989).

Изчисление на допълнителните цифри:

6 1 947 27 9 15 6

Причини за катастрофата: 15 и 6 — целенасочено (1) кацане на Земята (5), довело до авария, катастрофа (6).

Резултат от аварията: 27 и 9 — енергия (2) на познанието за света (7), сблъскала се със съдбовен изход (9), който се е изразил в катастрофа. Не бива да забравяме, че е възможен и втори вариант за тълкуване на цифрите:

Основа на дадената информация — 15 и 6 е целенасочен (1) план (5) за внедряване на напълно лъжлива информация (6).

Цел на информацията — 27 и 9 — да се насочи (2) светът (7) към трупане на дадената информация (9).

Коя от версиите е вярна, ще можем да преценим едва след като анализираме другите допълнителни цифри.

2. «Още на седми юли спешно е свикана специалната група и е започната операция, за която знаят ограничен кръг от хора» (Същият източник).

Изчисление на допълнителните цифри:

7 7 1947 35 8 21 3

Причина за организиране на групата: 21 и 3 — усилия (2) и стремеж (1) на военните (3) или интерес към техника, оръжие (3).

Втори вариант за тълкуване на тези цифри: да се създадат (2) стремеж (1) и интерес (3) към дадена тема.

Цел на дадената група — 35 и 8 — изобретение (3) на нов план (5), който да е по-правдоподобен (8).

Възможен е и втори вариант за обяснение на необходимостта от подобна група: в летателния апарат (3), който е паднал на Земята (5), са били намерени живи същества (8). Но нека продължим да разглеждаме други дати и събития.

3. «По мнение на английски специалист тяхната тайна е била много добре пазена от така наречения комитет „Маджестик-12“. Ако се вярва на Гуд, той е бил създаден от Труман (който е заповядал атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки) на 24 септември 1947 година специално за изучаването на НЛО.»

Изчисление на допълнителните цифри:

24 9 1947 36 9 32 5

Причина за създаване на комитета: 32 и 5 — знания (3) и енергия (2), насочени към осъществяване на предварително приет план (5).

Можем да формулираме втори вариант на тълкуване на дадените цифри: военно (3) противопоставяне (2) на Земята (5) — както виждаме, точно този набор ни позволява да разкрием истинските причини за вдигането на шум около летящите чинии — засилване на американската военна мощ, която да обхване не само отделни страни, а цялата планета. Трудно можем да кажем кое става по-опасно — извънземните или американските сили за бързо реагиране, готови да «сложат ред» във всяка точка на планетата.

Цел на създаване на комитета: 36 и 9 — знание (3), почиващо върху лъжа и измама (6), позволяващо създаването на визия за прииждаща неизбежност (9), опасност от космоса. Второто тълкувание никак не е утешително: оръжие (3), което носи смърт (6) и неизбежност (9).

Както виждаме от разгледаните дати, вероятността съобщенията да са достоверни е доста малка, тъй като най-ярко се открояват военните цели и задачи на Вашингтон, но не и стремеж да се проучват НЛО и чужд разум.

Можем да говорим за контакт с чужд разум само тогава, когато цялото човечество бъде подготвено нравствено, морално за такова събитие. Представяте ли си какво би станало с пратениците от други светове, ако външно те приличат на насекоми, делфини или птици — дали няма да се озоват в клетките на нашите зоопаркове или в музейните витрини във вид на препарирани същества? Хората трябва да се научат да зачитат всеки живот и да престанат да се разпореждат по свое усмотрение. Само тогава ще влезем в ерата на Вселенското обединяване и контакта с братята по разум, които отдавна живеят сред нас, но не бързат да ни го съобщят, защото се страхуват да не бъдат «изследвани» в научните лаборатории.