Чист грях

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

Прислугата беше се наредила пред къщата, когато новодошлите приближиха главния вход. Люси скочи от коня си, спусна се към Клауди, увисна на врата й и двете заедно изчезнаха някъде вътре. Адам се наведе към Флора и прошепна:

— На път си да изгубиш двеста долара.

После вдигна младата жена и я свали от коня й. Мисис О’Брайън се впусна да разказва в подробности за посещението на Изолда.

Адам учтиво я прекъсна, когато тя спря за миг, за да си поеме дъх, и попита:

— С колко фургона си тръгна Изолда?

— С десет, сър. Не можахме да я спрем. Ах, искаше ми се да я застрелям, но това, каза Монтоя, нямало да ви се хареса, въпреки че аз не бях чак толкова сигурна, че е прав — съжалявам, сър, но нали я знаете каква е… как крещи на всички и е груба като някой мулетар след пет-шест бутилки уиски. Та, влезте и вижте съм, сър. Нищо не е останало.

Малко по-късно, когато мисис О’Брайън се поуспокои и слугите бяха разпуснати с думи на благодарност, че са се грижили добре за ранчото по време на дългото им отсъствие, Адам и Флора застанаха ръка в ръка на прага на ограбения си дом. Големият вестибюл бе съвсем празен. Всекидневната и гостната, съответно вляво и вдясно от входа, също бяха останали без никакви мебели в тях. Младият мъж подсвирна с уста от учудване.

— Взела е дори завесите. А мислех, че ги мрази — измърмори той.

След това се усмихна широко и добави:

— Може би не е искала ти да ги ползваш.

— Завеси ли? — попита напълно незаинтересовано Флора, която чак сега забеляза голите прозорци.

— Искаш да кажеш, че няма да викаме декоратор, преди да си си отдъхнала, така ли? И че формата на ваната няма да стане причина за поредица от безсънни нощи?

Младата жена го погледна и му се усмихна.

— Е, би могло, ако имам късмет.

Адам се разсмя и я придърпа към себе си, така че телата им се допряха и тя можа да вдъхне сладкото ухание на прерията, запазено в косите му.

— Може да й хвърлим един поглед още сега.

Черните му очи й обещаваха удоволствия.

— Какъв прекрасен домакин.

— Типично западно гостоприемство — прошепна той.

— Чувала съм за него. Колко дълго мислиш, че ще продължи тази гостоприемност?

Усмивката му беше истинско изкушение.

— Толкова дълго, колкото пожелаеш…