Човек на име Уве

28 ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БЕШЕ УВЕ, И ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БЕШЕ РУНЕ

Соня често казваше, че Уве „не умее да прощава“. Той например отказваше да стъпи в местната пекарна цели осем години, след като не му върнаха точно, когато купи сладки в края на деветдесетте. Уве наричаше тази работа „твърди принципи“. Двамата никога не постигнаха пълно съгласие, когато ставаше въпрос за думите и значението им.

Той знае, че тя е разочарована, че двамата с Руне не могат да се помирят. Той пък знае, че заради враждата им с Руне двете с Анита не могат да останат истински приятелки, както досега. Само че когато даден конфликт продължи чак толкова дълго, може да се окаже невъзможно да бъде изгладен поради простата причина, че нито един вече не помни как е започнал. Уве наистина не знае как е започнала цялата работа.

Знае само как е приключила.

Беемве. Вероятно има хора, които разбират, и други, които не разбират. Има и такива, конто не виждат връзка между автомобилите и емоциите. Само че никога няма да се появи по-ясно обяснение за причината, поради която двамата мъже станаха врагове за цял живот.

Всичко започна напълно невинно, скоро след като Уве и Соня се върнаха от Испания и инцидента. Същото лято Уве сложи нови плочи в малката им градинка, а Руне вдигна нова ограда около своята. Уве пък се загради с по-висока ограда, а няколко дни по-късно Руне отиде при търговците на строителни материали и се похвали на всички на улицата, че си е „направил плувен басейн“. Няма никакъв плувен басейн, възмущаваше се Уве пред Соня. Беше просто басейн за новороденото отроче на Руне и Анита, нищо повече. Известно време Уве обмисляше възможността да докладва в отдел „Архитектура и строителство“ за незаконния строеж, но тогава Соня тропна с крак и го изпрати да „коси градината“ и да се успокои. И така, Уве направи както му беше казано, въпреки че не можа да се успокои много.

Поляната беше продълговата, около пет метра широка и минаваше покрай задната част на къщите на Уве и Руне и къщата между тях, която Соня и Анита бяха нарекли „неутрална зона“. Никой не можеше да каже със сигурност за какво служи тази поляна, но когато бяха строили къщите, някой архитект сигурно е решил, че трябва да има поляни тук-таме просто така, защото изглеждат добре на чертежите. Когато Уве и Руне създадоха сдружението на обитателите и все още бяха приятели, двамата решиха, че Уве ще отговаря за земята и ще коси тревата. Той и дотогава се занимаваше със същото. Веднъж другите съседи предложиха от сдружението да монтират маси и пейки на поляната, за да направят „общо място за всички“, но очевидно Уве и Руне веднага сложиха край на тези намерения. Само щеше да се цапа и да е шумно.

Сега поне имаха тишина и спокойствие, според критериите на хора като Уве и Руне.

Скоро след като Руне си направи „басейн“, един плъх пресече прясно окосената поляна на Уве и се шмугна сред дърветата от другата страна. Уве веднага свика „спешно събрание“ на сдружението и накара всички местни жители да поръсят с отрова за мишки около къщите си. Съседите, разбира се, започнаха да протестират, защото били виждали таралежи в края на гората и се притесняваха, че те също може да ядат от отровата. Руне също протестираше, защото се страхуваше да не би отровата да попадне в басейна. Уве пък предложи на Руне да отиде на лекар, преди да си втълпи, че живее на Френската ривиера. Руне направи злобна забележка по адрес на Уве, че приятелят му сигурно просто си е въобразил, че вижда плъх. Всички останали се разсмяха. Уве никога не прости на Руне за тези думи. На следващата сутрин някой беше разхвърлял семе за птици около дома на Руне и Руне трябваше да вади лопатата всеки ден през следващите няколко седмици, за да гони плъховете, поне десет, огромни колкото прахосмукачки. След това Уве получи разрешение да поръси с отрова, въпреки че Руне мърмореше, че ще му върне тъпкано за тази работа.

Две години по-късно Руне спечели Конфликта за голямото дърво, когато на годишното събрание получи разрешение да отсече дървото, което пречеше на вечерното слънце да влиза в градината им с Анита. Същото дърво от другата страна засенчваше спалнята на Уве и Соня и не пускаше ослепителното утринно слънце. След това той успя да наложи забрана на искането на Уве сдружението да плати за новата му тента.

Уве успя да си отмъсти, докато чистеха снега следващата зима, когато Руне искаше да се закичи с титлата „Първенец в почистването“ и същевременно да накара сдружението да купи гигантски снегорин. Уве нямаше намерение да позволи на Руне да обикаля с някакво дяволско изобретение, купено за сметка на сдружението, с което да мята сняг по прозорците на Уве, и на поредното събрание даде ясно да се разбере какво мисли по въпроса.

Независимо от всичко Руне бе избран да отговаря за почистването на снега, но остана силно разочарован, че ще трябва да рине снега на ръка. Чистеше пред всички къщи, с изключение на къщата на Соня и Уве. Само за да ядоса Руне, в средата на януари Уве нае огромен снегорин, за да изчисти десетте квадратни метра пред вратата си. Руне не можа да си намери място от яд и злоба, както Уве помнеше с наслада чак досега.

Руне, разбира се, намери начин да му го върне на следващото лято, като купи чудовищен трактор за поляната. И тогава, с комбинация от предателство, лъжи и заговорничене, той получи одобрение по време на годишното събрание да поеме от Уве косенето на поляната, защото имал „по-адекватен начин, отколкото досега“.

Като частично отмъщение, четири години по-късно Уве успя да осуети плановете на Руне да си сложи нови прозорци на къщата, защото архитектурният отдел, след трийсет и три писма и десетки гневни телефонни разговори, вдигна ръце и прие аргумента на Уве, че по този начин ще бъде „съсипан архитектурният колорит на квартала“.

През следващите три години Руне наричаше Уве „проклет бюрократ“. Уве приемаше това определение като комплимент. На следващата година той смени собствените си прозорци.

Когато дойде следващата зима, ръководството реши, че кварталът има нужда от нова обща отоплителна система. Не беше никак чудно, че Руне и Уве имаха коренно противоположни представи за необходимата отоплителна система, а съседите нарекоха разразилата се между тях битка „битката за водната помпа“. И така, неразбирателството между двамата се задълбочи.

И продължи.

Както Соня казваше, имаше и други моменти. Не бяха много, но жени като Соня и Анита знаеха как да се възползват от тях. Конфликтът не беше възникнал още от самото начало. Едно лято през осемдесетте Уве си купи сааб „9000“, а Руне – волво „760“. Бяха доволни от избора си и мирът продължи няколко седмици. Соня и Анита дори успяха на няколко пъти да съберат четиримата на вечеря. Синът на Руне и Анита, който вече бе станал тийнейджър, лишен от какъвто и да било чар, невъзпитан до безобразие, седеше в единия край на масата като дразнещ аксесоар. Момчето бе родено гневно, често казваше Соня с тъга в гласа, но Уве и Руне се разбираха толкова добре, че една вечер дори пийнаха заедно уиски.

За съжаление, на последната им вечеря заедно това лято на Уве и Руне им хрумна да си направят барбекю. Очевидно враждата се възпламени отново заради най-ефикасния начин, по който да запалят кръглия грил на Уве. Петнайсет минути по-късно спорът стана толкова шумен, че Соня и Анита стигнаха до единодушното решение, че е най-добре да изядат вечерята поотделно. Двамата мъже имаха време да купят и продадат волво „760“ (турбо) и сааб „9000“, преди да си проговорят отново. Междувременно съседите идваха и си отиваха. Накрая се появиха толкова много лица в съседните къщи, че се сляха в едно сиво море. На мястото на някогашната гора се издигаха строителни кранове. Уве и Руне стояха пред къщите си, пъхнали инатливо ръце в джобовете, също като антики в едно ново време, докато парад от наперени брокери, които едва успяваха да видят какво става над възлите на вратовръзките си с размерите на грейпфрути, обикаляха алеята между къщите и ги наблюдаваха – точно както лешояди наблюдават тръгнали на водопой говеда. Нямаха търпение да настанят тук поредното семейство на някой скапан консултант. И Уве, и Руне бяха наясно, че е така.

Синът на Руне и Анита се изнесе от дома на двайсет, в началото на деветдесетте. Очевидно бе заминал за Америка, разбра Уве от Соня. Почти не го виждаха. От време на време звънеше по телефона на Анита, обикновено по Коледа. „Той сега е толкова зает с неговите си неща“, казваше Анита, докато се опитваше да се разведри. Соня забелязваше, че приятелката ѝ едва сдържа сълзите си. Някои момчета зарязват всичко и не се обръщат назад. Така бе и при него.

Руне не казваше нищо по въпроса. За всеки, който го познаваше отдавна, беше очевидно, че през следващите години се смаляваше. Сякаш се свива след всяка дълбока въздишка и никога повече не диша нормално.

Няколко години по-късно Руне и Уве се скараха за стотен път заради общата отоплителна система. Уве изфуча вбесен от събрание на сдружението и никога повече не се весна. Последната битка между двамата не доведе до нищо добро, когато Руне купи една от автоматичните косачки-роботи, която поръча от Азия и остави да свисти на поляната зад къщите. Руне можел дори да я програмира да прави „специални шарки“, както обясни Соня една вечер, когато се върна от дома на Анита, силно впечатлена. Уве скоро възропта, че малката роботизирана гнус по цяла нощ ръмжала под прозорците на спалнята им, когато била в режим „специални шарки“. На следващата сутрин, напълно необяснимо, роботът се оказа в басейна на Руне.

Месец по-късно Руне влезе в болница за пръв път. Така и не купи друга косачка. Уве не помнеше как точно е започнала враждата им, ала много добре знаеше, че приключи тогава. След това за Уве останаха единствено спомени и никакви спомени за Руне.

Има хора, които си мислят, че не могат да обяснят чувствата на хората по автомобилите, които карат.

Когато се преместиха в квартала, Уве караше сааб „96“, а Руне – волво „244“. След инцидента Уве си купи сааб „95“, за да има достатъчно място за инвалидната количка на Соня. Същата година Руне си купи волво „245“, за да имат място за детската количка. Три години по-късно Соня се сдоби с по-модерен инвалиден стол и Уве купи хетчбек, сааб „900“. Руне купи волво „256“, защото Анита заговори за второ дете.

След това Уве купи още два пъти сааб „900“, а след това – първия сааб „9000“. Руне купи волво „265“, а после – волво „745“ естейт. Повече деца обаче нямаха. Една вечер Соня се прибра и разказа на Уве, че Анита е ходила на лекар.

Седмица по-късно в гаража на Руне се появи волво „740“ салун.

Уве го видя, докато миеше сааба. Вечерта Руне намери половин бутилка уиски пред вратата си. Не си казаха и дума по този въпрос.

Може би мъката им заради децата трябваше да ги сближи. Само че на мъката не може да се разчита. Когато хората не я споделят, има голяма вероятност тъкмо тя да ги раздели.

Може би Уве никога не прости на Руне, че има син, с когото дори не се разбира. Може би Руне никога не прости на Уве, че не може да му прости. Може би нито един от двамата не успя да прости на себе си, че не могат да дадат на жените, които обичат, онова, за което най-много копнеят. Момчето на Руне и Анита порасна и се изнесе от дома при първия възможен случай. Руне пък отиде и си купи беемве, един от онези автомобили, в които има място само за двама и ръчна чанта. Сега вече бяха останали сами с Анита, както бе казал на Соня, когато се видяха на паркинга.

– А и човек не може да кара волво цял живот – обясни той и се опита да се усмихне.

Тя бе забелязала, че той се опитва да преглътне сълзите. В този момент Уве разбра, че част от Руне се е предала завинаги. Тъкмо затова нито Уве прости на Руне, нито Руне си прости.

Та определено имаше хора, които си въобразяваха, че чувствата не могат да бъдат преценени по автомобилите. Но тези хора грешаха.