Циганският любовник

7

Данте спеше толкова дълбоко, когато Парктън се отби в стаята му следобеда, че графът реши, че разговорът им би могъл да почака, Данте спа, без да се събуди, чак докато не чу часовника в коридора да отмерва полунощ. Не можеше да повярва, че е спал толкова дълго, но почивката му се беше отразила добре. Болките в главата бяха попритихнали, а рамото му не пулсираше толкова силно като преди.

Огънят в камината осигуряваше достатъчна светлина за Данте, за да види покрития със салфетка поднос, оставен на една масичка близо до него. Той внезапно разбра, че е гладен. Остана седнал на ръба на леглото за няколко секунди, преди да се опита да стане. Надигна се, олюля се, но скоро възстанови равновесието си. Погледът му попадна върху изкусително подредени студени меса, сирене и хляб, скрити под салфетката.

Данте дръпна един стол и започна да яде с лявата ръка. Изругавайки несръчността си, той измъкна дясната от превръзката, откри, че може да си служи с нея, без да я натоварва много, и изяде цялата храна от подноса, преглъщайки я с виното, което също му беше оставено.

След като засити стомаха си, той почувства, че силата му се връща, и започна да се разхожда из спалнята, за да прогони вцепенението от краката си. Въпреки препоръката на лекаря усещаше, че ако остане цял ден на легло, това ще бъде само загуба на време. Никога не беше боледувал, беше имал само незначителни рани през безразсъдната си младост.

Чувстваше се глупаво в нощницата. Ако трябваше да се върне в леглото, нямаше нужда от излишни дрехи, които да затрудняват движенията му. Вдигна нощницата над лявата ръка и главата си, а после я измъкна над дясната ръка и я хвърли настрана.

Вратата се отвори. Есме влезе в стаята.

— Добре ли сте? Чух ви да се разхождате и… — Тя ахна. — Господи, вие сте гол!

Колкото и да искаше да излезе, тя не можеше да накара краката си да се раздвижат или очите си да погледнат в друга посока. Мургавото тяло на циганина беше великолепно оформено, със съвършени пропорции, тя не знаеше накъде да погледне най-напред.

Ръцете му бяха здрави и мускулести. Гърдите му бяха широки, хълбоците — тесни, краката му бяха дълги и здрави. Самата му същина я замайваше. Начинът, по който се движеше, всеки негов жест излъчваше чувственост. Той беше сексуално животно, което я караше да мисли за греховни неща. Неща, за които почти нищо не знаеше.

Макар да знаеше, че тя се е втренчила в него, той не помръдна, просто й се усмихна. Устата му беше добре оформена, измамно нежна. Косата и косо разположените вежди бяха черни като гарваново крило. И докато Есме се опитваше да се пребори с греховният подтик да го гледа, очите й се отклониха надолу към неговия… Боже! Тя беше виждала мъжки атрибути в книгите и на статуите, но огромният член, стърчащ от гнездото от черни косми, надминаваше всичко, видяно от нея до момента.

Тя преглътна буцата в гърлото си, опитвайки се да си тръгне. За съжаление, краката отказвала да й служат.

— Простете… Не исках…

С голямо усилие тя успя да отмести поглед, макар че й струваше много усилия да не гледа към внушителната демонстрация на вдъхващата страст мъжка сила. Всички мъже ли бяха така изключително надарени? Някак си се съмняваше. Леко отстъпи назад.

Данте разбра, че трябваше да скочи веднага в леглото, когато Есме се появи, но и той беше стреснат не по-малко от нея. А после начинът, по който очите й го поглъщаха, го задържа неподвижен на мястото му. Беше хвърлил бегъл поглед към члена си, усмихвайки се, когато го видя да щръква, издигайки се на висотата на ситуацията. Реагира, едва когато видя Есме да отстъпва към вратата. Трябваха му три дълги крачки, за да стигне до нея. Затвори вратата и я обърна с лице към себе си. После я погледна втренчено, със същата интензивност, с каквато тя го беше гледала.

Тя бе облечена в нещо дълго и бяло, което се вееше около тънките й крака и прилепваше към неподдържаните й от никакъв корсет гърди. Материята беше толкова фина, че той виждаше дръзко стърчащите рубинени зърна. Погледът му се плъзна надолу, към ръждиво оцветения триъгълник между бедрата й.

Есме премига.

— Защо затваряте вратата?

— Хареса ли ти това, което видя, любов моя? — проточи той. — На мене много ми харесва това, което виждам.

— Аз… аз… трябва да си вървя. Само исках да надникна, да видя дали сте добре.

— Есме, сладка Есме, отричай колкото си искаш, но ти си готова за любов, а аз не мога да се сетя за по-добър момент.

Той я хвана за ръка и я поведе към леглото.

Есме го блъсна в гърдите. Изненадан, той падна на леглото, увличайки я със себе си. Тя падна върху него. Рязка болка прониза нараненото му рамо, но бързо отлетя, когато меките й гърди се опряха в неговите.

— Спри, циганино. Ще се нараниш.

— Казвам се Данте. Кажи го! Защо трябва да мислиш за мене като за циганин вместо мъж, достоен за вниманието ти?

— Защото си циганин — възрази тя. — Не искам да те нараня, но ще го направя, ако не ме пуснеш.

Устните на Данте се изпънаха в права линия.

— Казвам се Данте. Кажи го.

Мълчание.

— Ако не кажеш името ми, ще те съблека гола и ще те нацелувам, докато не ме пожелаеш толкова силно, колкото и аз тебе.

Очевидно Есме разбра, че той не се шегува.

— Данте. Ето, казах го. Сега какво ще правиш?

Той се ухили.

— Ще те съблека гола и ще те нацелувам навсякъде.

— Излъга ме!

— Така е. Ще пищиш ли? Ако ни намерят заедно, ще последва незабавна сватба, независимо дали искаш или не.

— Ти си…

— Нали? Но обещавам да не правя нищо, което не искаш да правя. Можеш да ми кажеш да спра в който и да било момент и ще го направя.

Тя го изгледа скептично.

— Не ти вярвам.

— Опитай. Позволи ми да те целуна. Ако не ти хареса, само ми кажи и ще те пусна.

Той я премести с едно грациозно движение и се озова над нея. После отмести косата й и сведе устни към оголената й шия, галейки плътта й с език. Чу я да ахва и се усмихна. Това беше жената, за която щеше да се ожени, не виждаше защо да чака до сватбената им нощ. Но би устоял на думата си, дори това да го убиеше. Ако тя кажеше да спре, щеше да спре. Замоли се тя да не го казва.

Данте облиза меката част на ухото й, докато се пресягаше между телата им и сръчните му пръсти вдигаха нощницата й инч след инч. Устата му лепнеше о нейната, вкусвайки, търсейки, намирайки езика й. Тя беше толкова сладка и невинна, че той едва сдържаше непокорния си член.

Ръката му започна да гали треперещата плът на оголения й корем, спирайки се на къдравото гнездо между краката й. Пръстите му излязоха оттам влажни. Посягайки по-нататък, той проследи с умел пръст влажните гънки. Тя замря, но не произнесе думата, която би го спряла. Той беше обещал да спре, ако тя го помоли, но досега думата не беше излязла от устните й.

Целувките му продължаваха, горещи и настоятелни, докато той я приучваше към любовното докосване. Езикът му предизвикателно проучваше устата й, докато той дръзко разтваряше нежните й листчета и плъзваше един пръст, бавно и неотклонно, в стегнатата й ножница. Тялото й се изви предизвикателно под неговото. Той се надигна на левия си лакът и се втренчи в очите й с вдигнати вежди. Когато тя не каза нищо, той отново плени устата й, докато пръстът му влизаше и излизаше от нея, веднъж, два пъти… отново и отново.

Погали я отново, после я отвори по-широко и пъхна още един пръст при първия. Бедрата й се вдигнаха, за да посрещнат докосването му. Той се усмихна на себе си. Още не беше чул думата, която щеше да прекрати тази блажена интерлюдия.

Замаяна от целувките му, връхлетяна от безброй непознати усещания, Есме реагираше инстинктивно на интимните ласки на Данте, отваряйки се за проникването на пръстите му.

— Отпусни се — прошепна той срещу устните й. — Толкова си сладка, все едно съм в рая. Да свалим тази нощница. Искам да вкуся гърдите ти.

Есме отвори уста, за да протестира, но вместо това изстена. За свое отвращение дори му помогна да свали нощницата й. Ако поискаше да го спре, трябваше да бъде или сега, или никога. Тогава устата му намери гърдите й и всяка свързана мисъл излетя от главата й. Той близна твърдите хълмчета и засмука зърната й, докато те не се втвърдиха в болезнени розови пъпки.

Усещането беше толкова силно, че тя не би могла да го опише. Пръстите му играеха между краката й. Хълбоците й се надигнаха и се размърдаха срещу пръстите му, които влизаха и излизаха, галейки, отдръпвайки се, навлизайки още по-дълбоко. Тя реагира инстинктивно на интимните ласки, бедрата й започнаха да се отпускат.

Той се отпусна върху нея, разтваряйки бедрата й с коленете си. Извади пръстите си от нея и отведе пулсиращата глава на ерекцията си към нежната й, топяща се сърцевина. Натисна леко, тя си пое остро дъх. Той спря, почивайки си върху нея, обсипвайки с целувки пищната й уста, ангажирайки сетивата й, изисквайки цялото й внимание.

Погледна в очите й, видя объркването й и изпита моментна вина, задето беше предприел това съблазняване, но бързо прогони мисълта от ума си. Беше дал на Есме всяка мислима възможност да го спре, но тя не беше казала и не беше направила нищо, с което да му покаже, че не го иска.

Тя дишаше тежко, очите й бяха замъглени от страст. Нищо в нейното изражение не подсказваше, че не харесва онова, което той правеше с нея.

— Отпусни се, любов моя. Ще те отведа в рая.

— Ще се нараниш — изпъшка Есме. — Главоболието ти, рамото ти…

— Позволи ми аз да се безпокоя за това. Искаш ли да спра? Макар че това би му струвало скъпо, щеше да престане, ако тя го беше помолила.

Бедрата й се раздвижиха, като че ли опитвайки се да го привлекат по-навътре.

— Сп… О, господи, трябва да съм обезумяла, както и ти. Не мога да кажа тази дума.

— Слава богу. Може малко да боли, но ще се опитам да бъда нежен.

Без да изпуска погледа й, той леко се дръпна назад, рязко изви хълбоците си и навлезе изведнъж в тялото й с мощен тласък. Почувства съпротивата на девствеността й да отстъпва, усети как го облива гореща влага, как тя се стяга около пулсиращия му секс. Най-после му стана ясно какво означаваше думата рай.

Улови вика на Есме в устата си, усети я как замръзва под него. Дишайки тежко, с агонизиращо тяло, Данте се насили да остане неподвижен, сдържайки подтика да навлезе отново, да опустоши сладките й дълбини, да я покори и да я направи своя. Нерешително се отдели от устата й, вдигна глава и се вгледа в нея.

Тя си пое неравен, треперещ дъх, гърдите й се притискаха до неговите, засилвайки агонията му. Болезненият му член трепна в нея. Очите й се вдигнаха към неговите, толкова дълбоко виолетови, че бяха почти черни. Тя премига, после още веднъж и се опита да се отмести.

— Боли.

Той изпитваше болка.

— Не, не мърдай. Само… чакай малко, докато се овладея.

Тя изпусна още една треперлива въздишка. Той докосна устните й със своите, полагайки леки целувки по цялата й уста, усети как съпротивата й отпада, почувства как тялото й омеква под неговото. Почувства как тя се предава, вкуси жаждата й.

Сладостта на момента едва не го обезоръжи. Беше изпълнен с упоително чувство на лекота, на споделеност. Целуна я силно и възобнови тласъците. Жаждата му за нея беше толкова силна, толкова първична, че му отнемаше всякаква мисъл и говор. Нейният ритъм се пригоди към неговия, отразявайки движенията му. Скоро телата им така се настроиха, че той не знаеше къде свършва нейното и къде започва неговото. Бяха станали едно.

Кръвта му туптеше и тялото му крещеше за освобождение, докато той навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, а топлината на телата им ги сливаше в едно цяло.

— О, господи — ахна Есме. — Какво става? Усещам… Искам… Не мога да го обясня.

Данте се засмя късо и рязко срещу ухото й.

— Знам какво чувстваш, любов моя.

И усили темпото на тласъците. Беше толкова близо до кулминацията, че се побоя да не я изостави насред пътя, а това беше недопустимо за един опитен любовник циганин. Пъхна ръка между телата им, намери центъра на нейното напрежение и започна да масажира набъбналата пъпка, докато не я разтърсиха резки конвулсии.

На Есме й се струваше, че Данте е стигнал до бездните на някаква тайна част от нея, която тя не познаваше и за чието съществувание не подозираше. Сърцето й биеше диво, докато тя отговаряше на ритъма на тласъците му с все по-растяща сила. С всеки тласък той докосваше нещо по-дълбоко, по-богато и самоконтролът й заплашваше да се разпадне. Тя стенеше, не мислейки за нищо, освен да достигне целта, която желаеше над всичко останало.

Силна, туптяща топлина овладя сетивата й и ги задържа в плен. За един разкошен миг й се стори, че мъжът, който се любеше с нея, наистина изпитва силни чувства към нея. Тогава мислите й се пръснаха. Тя се остави в доброволен плен на удоволствието, гърчейки се в неповторима кулминация.

Когато тя утихна, Данте още се движеше в нея, а тъмните му очи я наблюдаваха с изражение на свиреп мъжки триумф. Тогава той отметна глава, мускулите на врата му се издуха и хълбоците му я притиснаха в дюшека, когато и той намери собственото си удовлетворение.

Безумието му я повлече още по-дълбоко в екстаза. Тя се загърчи, захлипа, вкопчи се в раменете му, докато горещото му семе я обливаше отвътре. Чуваше задавените му стонове, усети го как се отпуска върху нея и замира. Когато той вдигна глава и се взря в очите й, те бяха замъглени от удовлетворена страст.

Есме отмести очи. Не можеше да понесе триумфалния поглед, който струеше от очите му. Обзе я внезапен гняв. Тя беше съблазнена от един циганин, който тази нощ се беше показал достоен за репутацията си.

Тя скочи от леглото.

— Проклет да си! Не исках това.

— Не те чух да поискаш да спра.

— А щеше ли?

— Макар че можеше да ме убие, щях да спра, когато и да го беше поискала, ако ме беше помолила.

Тя посегна към нощницата си.

— Ти си твърде опитен за мене и го знаеше. Нямах шанс срещу тебе.

Данте отвърна спокойно:

— Дадох ти пълната възможност да ме спреш, любов моя.

Есме се наежи.

— Не ме наричай своя любов. Дори не те харесвам.

Тя навлече нощницата си и му подхвърли неговата. Данте я остави да лежи там, където се беше приземила.

— Не спя облечен.

Облегна се на дясната си ръка, изруга полугласно и се отпусна на леглото.

Есме го чу и се обърна. Той се държеше за ръката, а на лицето му се беше изписало болезнено изражение.

— Глупак такъв — изсмя се тя. — Предупредих те. Сам се нарани, нали? Къде ти е превръзката?

Данте вдигна рамене. Есме я намери захвърлена на пода до леглото и му я метна.

— Сложи си я.

— Защо? Мислех, че не те е грижа за мене.

— Така е, но бих помогнала и на животно, ако страда.

Тя намести ръката му в превръзката и я окачи на врата му.

— Ох! Умишлено ми причиняваш болка.

— Стой мирно. Да не искаш чичо ми да нахлуе тук?

— Няма значение. Нали ще се женим.

— Не съм се съгласявала да се омъжвам за тебе.

— Нямаш избор. Отнех добродетелта ти и чичо ти ще поиска да направя каквото се полага.

— Арогантен циганин — изфуча Есме. — Не искам да се омъжвам за тебе. Нито ти, нито чичо Даниел можете да ме заставите да ида пред олтара.

Устата на Данте се изпъна в мрачна усмивка.

— Така ли мислиш? — И я изгледа пронизително. — Както изтъкнах, аз те лиших от добродетелта ти.

Тя го смрази с такъв студен поглед, че той трепна.

— Кой ще му го каже?

Данте знаеше, че никога не би казал каквото и да било на Парктън за случилото се тази нощ. Не беше в природата му да разпространява клюки за любовниците си. Никога не би изложил Есме по такъв начин.

— Не се притеснявай. Няма да кажа на чичо ти, че сме любовници.

— Не сме любовници! Един път не означава връзка. — И тя го изгледа свирепо. — Може би трябваше да се омъжа за Калвин. Той никога не се е опитвал да ме съблазни.

Данте се подсмихна.

— Аз не просто се опитах, а успях.

Отказвайки да се поддаде на предизвикателството, Есме отвори вратата, надникна в коридора, не видя никого и излезе.

Данте се отпусна на леглото, напълно буден, питайки се как нещата толкова бързо бяха тръгнали по погрешен път. Не съжаляваше, че е съблазнил Есме, това щеше да се случи рано или късно. Нейната страст го беше зашеметила и той още усещаше замайване от това откритите. Усмихна се. Кой да помисли, че една невинна девица би могла да реагира така силно? Беше очаквал Есме да бъде недокосната и с благодарност разбра, че очакванията му се бяха изпълнили. Но не вярваше тя да откаже предложението му за женитба, след като му беше позволила да се люби с нея.

Та той я беше съблазнил, за бога! Никоя здравомислеща жена нямаше да откаже да се омъжи за съблазнителя си, ако той поиска ръката й. Ако нямаше намерение да се омъжва за него, защо не го беше спряла?

Умът му внезапно се върна към неотдавнашното му разминаване със смъртта. Ами ако Есме беше в каретата, когато се беше случил инцидентът? Погълнат от тази ужасна мисъл, Данте се унесе в неспокоен сън.

На следващата сутрин успя да се облече сам, въпреки болките в рамото. Главата още го болеше, но той реши, че може да го преживее, защото нима не беше пренебрегнал това, докато се любеше с Есме? Лакеят, когото беше запомнил от вчера, го отведе в стаята за закуска. Слънчевата трапезария беше празна, само слугите редяха закуската на шкафа.

— Лейди Есме още ли спи? — обърна се той към лакея.

— Да, милорд. Лорд Парктън скоро ще слезе. Кафе ли предпочитате или чай?

— Кафе, моля, Джеймисън. Вие сте Джеймисън, нали?

Прислужникът засия.

— Да, милорд.

И наля кафе в чашата на Данте.

Отклони предложената му от прислужника каничка с каймак. Обичаше кафето си черно и силно. Хванал неудобно чашата в лявата си ръка, той тъкмо отпи от нея, когато Парктън влезе в трапезарията.

— Какво правите извън леглото, Алстън?

— Закусвам. Чувствам се достатъчно добре днес, за да се върна у дома. Не че не оценявам гостоприемството ви.

— Вие знаете кое е най-доброто, предполагам. Това ще ни даде време да осъществим разговора, който пропуснахме. Вие спяхте толкова дълбоко вчера, че не исках да ви будя.

Двамата мъже напълниха чиниите си и започнаха да ядат. Когато свършиха, Парктън се облегна назад и погледна Данте през присвитите си клепачи.

— Да поговорим ли за покушението над живота ви? Явно някой иска да ви отстрани. Знаете ли кой?

Данте се поколеба.

— Не. Аз нямам неприятели. Допреди да наследя титлата, не съм се застоявал на едно място достатъчно дълго, за да си създавам неприятели.

— Разбирам. Още ли смятате да се ожените за Есме?

— Тя не иска циганин. Смята, че не съм достоен за нея.

— Ще се осъзнае. Да й заповядам ли да се омъжи за вас?

— Не искам да я имам по този начин. Освен това — изрече замислено Данте, — ако животът ми е в опасност, сега няма да е уместен момент да се оженя. Много ще ми бъде неприятно, ако я видя наранена заради мене.

— Възможно е да сте прав. Преди да продължим с разговора, моля, отговорете на въпроса ми. Наистина ли още имате намерение да се ожените за Есме?

— Разбира се. Първоначално се стреснах, когато разбрах, че дядо ми е избрал годеница, но след като се запознах с Есме, разбрах, че е бил прав. Тя е съвършената съпруга за мене… ако преодолее предразсъдъците си. Но няма да настоявам да се оженим, докато не се уверя, че тя няма да пострада заради мене.

— Вие сте мъдър мъж, Алстън, и предвидлив — изрече Парктън. И се изправи. — Ако ви потрябва помощ, моля, не се колебайте да се обърнете към мене. Ще направя всичко, което ми е по силите, за да ви помогна да спечелите благосклонността на Есме.

— Благодаря ви, но аз искам съпругата ми да ме желае, а не насила да се яви пред олтара.

— Есме бе обещана на наследника на Алстън, след като баща ви почина, без да остави потомство. Възнамерявам да осъществя желанието на баща й. Ако ме извините, имам среща, за която не бива да закъснявам. Ще наредя на кочияша си да ви откара у вас, когато бъдете готов за тръгване.

Данте отпиваше от кафето си, припомняйки си как беше съблазнил Есме. След тази нощ той знаеше, че между тях се беше породило нещо специално, просто трябваше да убеди милейди. Не можа да сдържи усмивката си. Не си спомняше друга жена, която толкова да го привлича, въпреки пристъпа на угризения, че я беше съблазнил. Но като знаеше, че й беше дал възможност да го спре, това донякъде притъпяваше вината му.

— Какво правите извън леглото? — запита Есме от прага.

Данте веднага забеляза, че бузите й са почервенели и че очите й не смеят да срещнат неговите. Срамуваше ли се от това, което беше правила с него снощи?

— Не искам да удължавам престоя си тук. Освен това, трябва да разбера кой се опита да ме убие.

— Може би вашият инцидент действително е бил само инцидент — изрече замислено Есме, докато отиваше към шкафа, за да напълни чинията си.

Джеймисън побърза да налее димящ чай в чашата й.

— Това ли мислите?

Есме вдигна рамене.

— Може би.

Данте се надигна.

— Това няма никакъв смисъл. — Отпрати Джеймисън с поглед и се приближи към Есме. — Относно снощи…

Тя му хвърли яростен поглед.

— Не желая да говоря за това. Макар че направи каквото си искаше с мене, нямам намерение да се омъжвам за тебе, нито пък искам да те видя, когато и да било.

Може би щеше да бъде най-добре, помисли Данте, да даде на Есме време да осъзнае взаимното им привличане.

— Ако нямаш желание да ме виждаш, ще се съобразя с това.

Главата на Есме рязко се вдигна.

— Наистина ли?

— Желанието на милейди е закон за мене.

— Но…

Той взе ръката й, обърна я с дланта нагоре и я вдигна към устните си.

— Ще ти липсвам — каза той, дарявайки я с топла усмивка, — както и ти на мене.

— Изобщо няма да ми липсваш. Арогантността ти е непоносима. Подозирам, че ще си намериш друга жена да ти топли леглото още преди денят да е свършил.

— Действително ли мислиш така?

Дразнещият му глас я накара да стисне зъби. Предната нощ нищо ли не означаваше за него? Тя се вбесяваше, когато си спомнеше как я беше използвал и как му го беше позволила. Сигурно не беше очаквала той да се съгласи толкова охотно с желанието й никога повече да не го види. Снощи искаше да се ожени за нея, нима вече се беше отказал?

— Не бих очаквала по-малко от един циганин — изпухтя тя. — Приятен ден, милорд.

Бързото излизане на Данте остави Есме зашеметена. Как можеше да се отнася към нея по този начин, когато тя му беше дала своята невинност?

Тъй като не намираше обяснение, тя се загледа във вратата, през която беше излязъл Данте. Беше си отишъл и не го очакваше да се върне. Снощи беше казал, че ще се оженят. Какво го беше накарало да промени решението си? Отговорът дойде в прилив на срам. Нейната неопитност го беше накарала да загуби интерес. Храната в устата й загуби вкуса си.

Есме си каза, че би трябвало да приветства отхвърлянето на Данте. Това искаше тя, нали? Защо да търси възхищението на циганина, когато дори не го харесваше?

Но въпросът, който най-много я безпокоеше, си оставаше без отговор. Защо не го беше спряла снощи? Отказваше да признае, че беше искала циганинът да се люби с нея, че се беше наслаждавала на всеки миг в прегръдките му.

Единственото обяснение, което би могла да приеме, беше, че този мъж я беше съблазнил и се беше възползвал от невинността й. Това обяснение беше единственият начин да спаси гордостта си. И никога повече да не го видеше, пак нямаше да бъде доволна.

Данте срещна Джеймисън пред стаята за закуската и го запита как са конят и каретата му.

Беше чул болезненото цвилене на животното и се страхуваше, че е станало най-лошото. Джеймисън го насочи към конюшнята зад къщата, където той намери Кондор доволно да дъвче сеното, но никъде не видя каретата си.

— Негова светлост прати каретата ви при ковача за поправка, милорд — отговори конярят на въпроса на Данте. — Но конят ви е добре.

Данте погледна намръщено ранената си дясна ръка и преглътна молбата за седло, за да се прибере на кон у дома си.

— Лорд Парктън нареди да ви закараме с неговата карета — каза конярят. — Ще повикам кочияша.

Данте прегледа коня си през краткото отсъствие на коняря. Кондор наистина изглеждаше в чудесно състояние. Тогава кочияшът пристигна и Данте се настани в каретата на лорд Парктън. Макар че пътят беше кратък, мислите му се върнаха към събитията от предната нощ.

Есме беше всичко, което си беше представял… и нещо повече. Той я беше съблазнил, знаейки, че е невинна, и единственото, за което съжаляваше, беше, че тя още го смяташе за по-долен от себе си.

Неговата титла не означаваше нищо за нея, тя виждаше у него само един циганин. Въпреки това щяха да се оженят.

Грейсън много се зарадва, когато видя Данте да влиза в къщата.

— Уплашихме се да не се е случило най-лошото, когато получихме известието за инцидента, милорд.

Погледът му падна върху синината на челото на Данте.

— Няма нищо, Грейсън, това не ме безпокои ни най-малко. И ръката ми ще се оправи, ще стане като нова след няколко дни.

— Радвам се да го чуя, милорд. Мога ли да направя нещо за вас?

— Да, всъщност можеш. Доведи Лутър Чемпиън. Ще го чакам в кабинета си.

Грейсън незабавно тръгна да търси секретаря. Когато Чемпиън пристигна от малката си канцелария, Данте му продиктува две бележки и го помоли да ги изпрати.

Той още беше в кабинета си след един час, когато дойдоха посетителите. Данте стана, за да поздрави лордовете Брукуърт и Карстеърс.

— Бяхте много бързи.

— В бележката ти пишеше, че са те ранили в инцидент и имаш нужда от помощта ни — отвърна Брукуърт, — затова дойдохме веднага.

— Добре съм, само няколко драскотини и синини.

— Хубаво е да те видя отново — поздрави го Карстеърс. — Отдавна не се бяхме виждали. Брукуърт ми каза за новата ти титла. Добре дошъл в обществото.

— Благодаря, Карстеърс. Хубаво е да знам, че не си забравил приятелството ни от Кеймбридж — отвърна Данте. — Ако не бяхте вие двамата с Брукуърт, нямаше да имам никакви приятели в университета.

— Как се издигна така внезапно? — запита Карстеърс. — Никога не си говорил за роднините си, доколкото си спомням.

— Не се опитвах да скривам циганския си произход — напомни му Данте. — Винаги съм знаел, че дядо ми е маркиз Алстън и ме е изоставил още когато съм се родил. Това беше нещо, което предпочитах да не споменавам.

— Явно маркизът не те е забравил, в края на краищата. Чух, че синът му починал без наследници, — отбеляза Брукуърт. — Всички приемахме, че виконт Лонсдейл ще бъде наследникът на Алстън. — И той се ухили. — Бас държа, че Лонсдейл е бил шокиран, когато е научил, че няма да наследи маркиза. — И се изсмя. — Това означава, че си отнел лейди Есме от Лонсдейл. Сигурно е бил бесен.

— Повече от бесен. Нужна ми е помощ и вие двамата сте единствените хора, на които мога да разчитам.

— Казвай — отвърна Брукуърт.

— Това, което ми се случи вчера, не беше никакъв инцидент. Някой се опита да ме убие. Имам нужда от очите и ушите ви, за да ми помогнете да намеря виновника. Искам да бъда сигурен, че лейди Есме няма да пострада заради мене.

— Наистина ли ще се ожениш за лейди Есме? Още не сте сгодени, винаги можеш да се откажеш — предположи Брукуърт. — Може би ще намериш някоя, която да ти харесва повече.

Данте се ухили.

— Ще ви се доверя, защото знам, че каквото ви кажа, няма да излезе оттук. Дядо Алстън е оставил допълнение към завещанието си. Ако не се оженя за лейди Есме, Лонсдейл остава наследник. И дума не може да става да се откажа. Нали разбирате — изрече той, понижавайки глас, — подозирам, че Лонсдейл е допринесъл за смъртта на дядо ми. И — добави Данте — той е единственият, който печели от смъртта ми. Ако умра или ако лейди Есме откаже да се омъжи за мене, Лонсдейл става наследник. Не мога да го оставя да вземе титлата, макар че бих предпочел да се върна към предишния си живот.

— Ти си маркиз, старче — проточи Брукуърт. — Свиквай с това. Колкото до Лонсдейл, ние ще му хвърляме по едно око. Никога не съм го харесвал. Крещи като сврака.

— Мислех, че дядо ти се е самоубил — осмели се Карстеърс.

— Имам сериозни основания да смятам, че дядо е бил убит — обясни Данте.

Мълчание запълни стаята. Накрая Брукуърт каза:

— Сигурен съм, че ще изкажа и мнението на Карстеърс, че ще ти помогнем с всичко, което ни е по силите.

— Точно така — присъедини се Карстеърс. — Сега ни разкажи за живота си, след като завърши училище.

Следващият един час беше запълнен със спомени. Когато двамата мъже си тръгнаха, Данте вече не се чувстваше сам в този чужд свят. Беше си върнал двама приятели, на които би могъл да се довери.