Горд
лорд
живея
пея
бързам
обвързан
с желание
за знание
за покой
но без застой
за развитие
но без покритие
остава
това
което съм
то просто е сън…
Навън
гръм
днес
в унес
утре
вътре
покой
но не мой
а на цялата вселена
от нищо необременена
не като мен
с моя малък проблем
толкова глобална
а не като мен — маргинална
а аз претендирам
че я разбирам
а въщност грам не отбирам
нищо разбираемо не намирам
така и умирам…
Умирам не такъв какъвто съм…
умирам и се раждам като в сън…
но продължавам своя път навън…
където съм, какъвто съм…